РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Перник, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 268034/14.07.2022г., постановено по гр. д. № 963/2020г. по описа на
Радомирския районен съд са отхвърлени предявените от Д. С. А., К. С. Ц., С. В. А. и В. П.
Г., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника Б. О. Р., че същият не е собственик на част от УПИ
*** (***), кв. *** по регулационния план на с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ на частта,
съгласно удостоверение № 127/13.08.2019 г. и скица № 84/03.09.2019 г., издадени от Община
Радомир, от 955 кв. м, а по решение № 61/04.09.2019 г. на ОСЗ - Радомир – с площ от 900 кв.
м, която част е заключена между цифрите 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 по скица-проект,
представляваща приложение № 10 към заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната
съдебно – техническа експертиза, както и за отмяна на съставения констативен нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело 483/2006 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС
– Радомир, както и ищците са осъдени на осн.чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника
сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Недоволни от решението са останали ищците К. С. Ц., С. В. А. и Д. С. А., и тримата
чрез адв. Г. С. М., които в срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, чрез адв. Г. С. М. са обжалвали
решението на Районен съд Радомир, като молят същото да бъде отменено като неправилно и
необосновано. Сочат, че същото е постановено при нарушаване на материалния закон и
съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат подробни доводи срещу решаващите
изводи на първоинстанционният съд. Молят, обжалваното решение да бъде отменено и
спорът да бъде решен по същество, като бъде уважен предявения отрицателен
1
установителен иск за собственост. Прави се искане за присъждане на сторените разноски и
за двете съдебни инстанции.
По така депозираната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от Б. О. Р., който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
същата да бъде оставена без уважение. Счита, че Районен съд Радомир е постановил своето
решение при пълно и задълбочено обсъждане на предоставените по делото писмени и
гласни доказателства. В заключение прави искане за потвърждаване на решението, както и
присъждане на сторените разноски.
За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху определен
имот съществува за ищците, когато ответната страна претендира право на собственост върху
имота на основание, което изключва правото на ищците. Отрицателният установителен иск
е средство за защита на право на ищеца чрез установяване несъществуването на право,
твърдяно от ответника, като се е позовал на Решение № 539/14.02.2011 г. по гр. д. №
1246/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.). С оглед твърденията на ищците, че са собственици на
процесния имот и оспорването на това им право от ответника, позовавайки се на съставения
нотариален акт № *, том *, рег. № **, дело № 4/2007 г. на нотариус Б. К., с район на
действие – РС – Радомир и наследствено правоприемство от неговата майка В.Р., почиващ
на твърдения за негово право на собственост върху имота, предявеният иск е допустим, а по
същество – неоснователен. Приел е, че с предявения отрицателен установителен иск се иска
съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на право на собственост
върху процесния имот.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно и
процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Обсъждането на събрания доказателствен материал от РС Радомир, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от районният съд фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на първоинстанционният съд.
В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно
и законосъобразно е приела, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Следователно, предпоставка за предявяване на
установителния иск за право на собственост върху процесния имот е наличието на правен
интерес от това за ищцовата страна. Правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост върху определен имот съществува за ищците, когато
ответната страна претендира право на собственост върху имота на основание, което
изключва правото на ищците. Отрицателният установителен иск е средство за защита на
право на ищеца чрез установяване несъществуването на право, твърдяно от ответника.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
първоинстанциянният съд, като съобрази и приетото с т.1 от Тълкувателно решение № 8 /
2012г. от 27. 11. 2013г. по т. д. № 8 / 2012г. на ОСГК на ВКС относно предпоставките за
2
наличието на правен интерес у ищците и правилно доказателствената тежест на страните.
Съдът е кредитирал събраните по делото свидетелски показания, като подробно е
описал възприетите от тях факти, които са възпроизведени ясно и последователно при
разпита им. Въз основа на свидетелските показания на И.А. се установява, че братът на
ищеца Д. А. – В. е имал дворно място в с. ***, което се е обработвало няколко години след
2000 г. и след това е запустяло. Свидетелят сочи, че около 1992 – 1993г. е виждал в имота
брата на Д., но самият Д. никога не го е виждал в този имот. Свидетелства, че не може да
отговори с каква площ е процесния имот, но от едната страна граничи с неговото място, а от
другите не знае.
Според свидетелката В.Д. бащата на ищеца Д. А. – С. А., е притежавал незастроен
имот в близост до чешмата в с. ***, чиито граници свидетелят не може да опише и който от
10 – 15 години не се поддържа и целият е обрасъл с тръни. Преди това имотът се е ползвал
от ищеца Д. А. и неговите роднини.
В заключението си, прието от първоинстанционният съд, неоспорено от страните,
нещото лице дава заключение, че възстановеното правото на собственост на наследниците
на С. А. Т. и Р. А. Т. с решение № 61/04.09.2019 г. на ОСЗ – Радомир в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 0,9 дка, находяща се в
строителните граници на с. *** в местността „***“, имот № * от ПП по чл. 13а от ППЗСПЗЗ,
приет през 2019 г., оцветен в сив цвят по приложена скица, при граници (съседи): границите
на имота са по приложена скица № 84/03.09.2019 г. и удостоверение № 127/13.08.2019 г.,
издадени от Община Радомир, т. е. границите на възстановения имот са по графични данни
от кадастралния план от 1961 г. Имотите, посочени в т. 9 и т. 25 от протокола от 15.05.1946
г. са определени с граници (съседи) физически лица и по тази причина няма съпоставими
критерии и основание за търсене на идентичност между имота по решението на ОСЗ -
Радомир и имотите по протокола от 15.05.1946 г. Съгласно помощния план съседи на
бившия имот № * са имоти от кадастралния план от 1961 – 1963 г. – имоти с пл. №№ **, **,
** и **, собствениците на които съгласно разписния лист не съвпадат със съседите по
разделителния протокол от 1946 г. Съседите на имота посочен в Решение №61 от
04.09.2019г. са същите, както в издадената скица по чл. 13 ал.6 от ППЗСПЗЗ /Скица
№84/03.09.2019г./. Има идентичност на имота посочен в Решение №61 от 04.09.2019г. на
ОбСл по Земеделие – гр.Радомир с имота в скицата по чл. 13 ал.6 от ПП ЗСПЗЗ, но не и с
имотите описани в протокола от 15.05.1946г. т.9 и т. 25.
При изработването на кадастралния и регулационен план
с. ***, обособяването на самостоятелни имоти с индивидуални планоснимачни
номера е ставало взависимост от моментното владение и ползване на имотите.
Имотите описани в протокола от 15.05.1946г. по т.9 и т.25, /ливада и ленище
най-вероятно към момента на изработването на кадастралния план не са ползвани
според начина им на трайно предназначение, поради което не са индивидуализирани
като самостоятелни имоти, а за района в който са попадали е формиран по-голям имот, част
от който е попаднала в строителните граници на населеното място.
Границите на бившите имоти се установяват и възстановяват съгласно
разпоредбите и изискванията на чл. 13а ал.4 от ПП ЗСПЗЗ. Няма данни колко и какви имоти
попадат в границите на имот Планоснимачен № ** по кадастрален план от 1961г. В частта
от имота, попадаща в строителните граници на с. ***, няма следи" от граници с естествен
или изкуствен произход. Между възстановеният имот и останалата част от имот пл.№**
няма ограда. Посочено е и че съгласно регулационния план на с. ***, одобрен със заповед №
III-163/14.03.1963 г., кв. ** е отреден „За градина“. В регулационните границите на кв. ***
попадат следните имоти или части от имоти:
1. Част от имот с пл. № **– 277,50 кв. м;
2. Част от имот с пл. №**- 758.00 кв. м;
3. Имот с пл. № **– 1015,00 кв. м;
3
4. Част от имот с пл. № **– 2217,00 кв. м;
5. Част от имот с пл. № **– 258,00 кв. м;
6. Част от имот с пл. № **- 49.00 кв. м.;
7. Част от имот с пл. № **- 13.00 кв. м.
Със заповед № 781/08.11.2007 г. на кмета на община Радомир, на основание чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ е одобрен „Проект за изменение на план за регулация и застрояване на с. ***,
одобрен със заповед № III-163/14.03.1963 г. в частта на кв. *** за имот с пл. № **, за който
се отрежда УПИ *** в кв. ***, като регулационните линии минават по имотните граници“.
Към настоящия момент кв. *** включва: УПИ (парцел) ***, с урегулирана площ от 2217.00
кв. м и УПИ (парцел) № ***,**- „За градина“, с урегулирана площ от 2050.50 кв. м.
Предвид събраните доказателства, въззивният съд приема, че претендираният
от ответникът недвижим имот не е идентичен с този на ищците. Въз основа на
гореизложеното и както бе посочено по – горе относно приетото с ТР № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, че при предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес, като той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от
които то произтича. В случая районният съд при преценка допустимостта на предявения иск
се е произнесъл в съответствие с цитираното ТР, като изводът за наличие на правен
интерес от търсената защита е обоснован с това, че страните се легитимират като
собственици с влезли в сила решения на ОСЗ, с които им е възстановено правото на
собственост върху процесните имоти, като не е установено при условията на пълно и
главно доказване по делото фактите, от които твърдят да произтича правото им на
собственост върху процесния имот - не е установено двата имота, посочени в т. 9 и т. 25 от
протокола от о. с. з., проведено на 15.05.1946 г. по гр. д. № 74/1946 г. по описа на РС –
Радомир, да са идентични с имота, възстановен на наследниците на С. Т. и Р. Т. с решение
№ 61/04.09.2019 г. на ОСЗ - Радомир, постановено по преписка с вх. № 61032А/21.02.1992 г.
Също и съгласно заключението на вещото лице по изготвена и приета от
първоинстанционният съд съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че няма
съпоставими критерии и основание за търсене на идентичност между имота по решението
на ОСЗ - Радомир и имотите по протокола от 15.05.1946 г., тъй като според помощния план
съседи на бившия имот № * са имоти от кадастралния план от 1961 – 1963 г. – имоти с пл.
№№ **, **, ** и **, собствениците на които съгласно разписния лист не съвпадат със
съседите по разделителния протокол от 1946 г.
Във връзка с гореизложеното Пернишкият окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като въззивният съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК пълните,
обстойни и аргументирани мотиви на Радомирския районен съд.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски във въззивното производство в размер
на 400,00 лева – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна
защита, в който е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 400,00 лв. е платено в
брой изцяло/. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Б. Р. направените по делото разноски в
размер на 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268034/14.07.2022г., постановено по гр. д. № 963/2020г.
4
по описа на Радомирския районен съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК К. С. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С. В. А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Д. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и да заплатят на
Б. О. Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 400,00 лева (четиристотин),
представляваща направени разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5