№ 71
гр. гр.Несебър, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело №
20242150200183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. К. С. срещу наказателно постановление № I-50 от
08.09.2023г. на началник на РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. В жалбата и в съдебно заседание се развиват подробни съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. От съда се иска
да отмени НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган - началник на РУ Несебър, не заема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.08.2023г., около 14:10 часа, в гр. Несебър, в сградата на РУ Несебър, се явил М.Т. –
служител при община Несебър – ОСЗ, който предал на св. Я. С. – младши полицейски инспектор в
КОС при РУ Несебър, раница, за която посочил, че била забравена на наказателен паркинг, сред
вещите в която се намирал пистолет Глок кал. 9 х 19 с № BVZF 375, собственост на жалбоподателя
С. С.. Впоследствие при преглед на веществено доказателство – диск със запис от наличните
камери на наказателен паркинг „М.б.“ гр. Несебър, се установило, че С. С. се намирал на паркинга
и оставил раницата с личните си вещи на диван, намиращ се на открито в близост до бариерите за
вход/изход от паркинга, като при потеглянето с автомобил от паркинга я забравил. Когато
раницата била предадена на св. С., той започнал проверка по случая, като получил обаждане от
свой колега от съответната служба КОС, където било регистрирано оръжието, който уведомил св.
С., че получил сигнал от С. С. за това, че си загубил оръжието на територията на РУ Несебър. Св.
1
С. се свързал с жалбоподателя и му посочил, че оръжието се намира в РУ Несебър, като
жалбоподателят се явил и в присъствието на св. К. бил съставен АУАН на жалбоподателя – за
нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ – за забравена раница с оръжие на наказателния паркинг в
гр. Несебър. Срещу АУАН било подадено възражение от жалбоподателя, но същото било прието за
неоснователно и въз основа на АУАН било издадено процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство, с което било наложено наказание на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 1 ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № I-50 от 11.08.2023г.,
възражение срещу АУАН, докладна записка, заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, веществено доказателство – 1 бр. CD-R Verbatim, приложено към преписката,
свидетелските показания на актосъставителя С. и свидетеля по АУАН - К.. Посочените
доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че не е установено извършване на нарушение по смисъла на чл. 183, ал. 1 от
ЗОБВВПИ. Съображенията за този извод са следните:
От фактическа страна в текста на АУАН и НП, нарушението е описано като предаване на
забравена раница от служител при община Несебър на актосъставителя в РУ Несебър, в която се
установил пистолет, собственост на С. С.. От една страна не е описано никакво поведение на самия
С., което да представлява нарушение на ЗОБВВПИ (описани са основно действия на М.Т. –
служител при Община Несебър – ОСЗ, който предал раницата в РУ Несебър), което представлява
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От друга страна е цитирано нарушение на чл. 59, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, според която норма лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене
и употреба на огнестрелни оръжия са длъжни да ги опазват от изгубване и достъп на други лица.
Посоченото задължение за поведение обаче е скрепено със санкционната норма, приложена от
наказващия орган, на чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ (въз основа на която е ангажирана отговорността
на жалбоподателя), според която на наказание подлежи лице, което изгуби оръжие и не уведоми
незабавно за това органите на МВР. Т.е. за налагане на санкция е необходимо не просто оръжието
да бъде изгубено, а това да е последвано от бездействие на лицето, изразяващо се в неуведомяване
на компетентните органи. В случая от показанията на актосъставителя С. категорично се
установява, че жалбоподателят е уведомил съответния служител от служба КОС по мястото на
регистрация на оръжието, който от своя страна е уведомил св. С.. Следователно се доказва
поведение на жалбоподателя, което е в изпълнение на чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ и не може бъде
прието, че същият е нарушил тази норма и подлежи на наказание. След като отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ и не се установява наличието на
нарушение по този текст, то НП следва да бъде отменено, като няма възможност за пръв път в
настоящото производство да бъде издирвана друга санкционна норма за обстоятелства, за които
2
жалбоподателят не се е защитавал в рамките на развилото се производство.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено изцяло. При
този изход на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като за
заплатен адвокатски хонорар не са представени доказателства (в приложения договор на гърба на
л. 11 от делото не е удостоверено уговаряне на възнаграждение и заплащането му в полза на
адвоката), а пътните и дневни разноски не представлява разноски по производството по смисъла на
чл. 78, ал. 1 ГПК (приложим на основание чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН) – арг. от трайната
съдебна практика – Определение № 1105 от 12.03.2024г. по ч.гр.д. № 151/2024г. по описа на III
гр.о. на ВКС, Определение № 60368 от 20.10.2021г. по ч.т.д. № 2058/2021г. по описа на II търг.
отделение на ВКС и др.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № I-50 от 08.09.2023г. на началник на РУ Несебър, с
което на С. К. С., ЕГН **********, с адрес в с. П., област Б., на основание чл. 183, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3