Решение по дело №11168/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4352
Дата: 29 септември 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110211168
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4352
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110211168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Р. А. от
..............................., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз - 737/26.07.2023г. издадена от
полицейски орган при 01 РУ – СДВР. В жалбата се посочва, че лицето е било
незаконосъобразно задържано, тъй като не е било запознато с основанието,
обусловило това действие. Навеждат се подробно съображения в насока на
опорочаване на основанието, въз основа на което е била постановена
издадената заповед. В заключение се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваната заповед като присъди и направените по делото
разноски.
С., редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. А., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – Д. Г. – инспектор при 01 РУ – СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива
подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателката в случай на
надхвърляне на минимално предвидения в наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения размер.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице от 26.07.2023г. жалбоподателката Д.
А. е била задържана от полицейския орган – инспектор при 01 РУ – СДВР за
срок до 24ч. във връзка с данни да извършено престъпление. При обиска на
задържаната не са намерени и иззети вещи, които да представляват предмет
или средство на престъпление, или да имат отношение към разследването.
Процесуално – следственото действие било обективирано в нарочен
протокол. Била подписана и декларация, в която били разяснени правата на
жалбоподателката при нейното задържане.
Като фактическо основание за задържането на лицето било посочено
,,ЗМ № 1271/2023г.“, а като юридическо такова - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По случая било образувано досъдебно производство № 1271/202г. по
описа на 01 РУ – СДВР, по което се извършват процесуално – следствени
действия във връзка с обвинение в извършване на престъпление по чл.115,
ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК. В хода на разследването са били задържани
редица лица, участвали в инцидент, възникнал на 26.07.202г., след които е
била и жалбоподателката Д. А., която впоследствие била разпитана в
качеството и на свидетел.
Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е била издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при
спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно
разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е и надлежно удостоверение
от СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди
за задържане на лица.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок
не по – дълъг от 24ч. представлява ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която
има за цел да предотврати възможността едно лице да извърши престъпление
или да се укрие. За прилагането на данни за извършено престъпление и
неговото авторство, не е необходимо да се уточнява характера на
престъплението. Във всички случаи обаче органът по задържането следва да
посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде административния
акт.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че същата е била
издадена на правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно, че спрямо
задържаното лице има данни, че е извършило престъпление. Издаденият
административен акт подлежи на съдебен контрол, чрез който се налага
принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН. Към материалите
2
по преписката липсва длъжностна характеристика или нарочна заповед на
министър или Директор на СДВР, от които да се доказват правомощията
на полицейския орган да издава обжалваната заповед. Въпреки това съдът
приема, че същият е имал материално правната компетентност да издаде
същата.
В случая тежестта на доказване на законосъобразността на
постановения акт се пада на органа, който я е издал. От приложените писмени
доказателства и в частност материалите по досъдебно производство №
1271/2023г. липсват каквито и да било данни, които да доведат полицейския
орган, издал обжалваното заповед, до обоснованото подозрение, че
задържаното лице е съпричастно в обвинението, по което се провижда
разследването. В хода на задържането тези подозрения не само, че не се
потвърждават, но и се опровергават от извършения личен обиск на
жалбоподателката и последващите показания на свидетелите, участвали пряко
или косвено в конфликта. В нито един от протоколите за разпит задържаната
не се споменава като съпричастна по какъвто и да е начин в степен,
обуславящ необходимостта от нейното въдворяване в ареста.
Самата заповед не съдържа в пълен обем изискуемите реквизити, които
да обусловят накърняване на правото на защита на лицето да узнае в пълен
обем причините, поради което временно е бил лишен от свобода. Текстовото
изписване в съдържанието на административния акт, че жалбоподателят се
задържа по ,,ЗМ № 1271/2023г.“, предопределя неяснотата на основанието,
поради което лицето е било задържано.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от
нейното съдържание е, че липсват каквито и да било фактически
констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи
конкретното лице. Издаденият административен акт на практика няма
мотиви, освен шаблонното посочване, че жалбоподателят се задържа по
заявителски материал, който впоследствие се оказва номер на досъдебно
производство по описа на СГП. Заповедна не съдържа нито кои са тези
данни, въз основа на които е ,,извършено престъпление“, нито кое е
престъплението.
Така описаното е крайно недостатъчно, за да обуслови от една страна
преценката за законосъобразност на акта, а от друга – да гарантира правата на
накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства,
свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата
си.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на
органа да прибегне до задържане.
3
Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по този
начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта
на закона, не е обоснована и необходима. В Тълкувателно Решение №
4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена необходимостта и задължителността на
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са
решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите,
посочени в чл. 15, ал. 3 от закона. В тези случаи се посочва само правното
основание за издаването на акта.
По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт.
Наложената ПАМ е нереципрочна на изискванията на чл.22 от ЗАНН,
тъй като от извършените действия с жалбоподателя е било видно, че
изначално липсват данни за наличие на административно нарушение или
престъпление, което да бъде предотвратено и преустановено, както и да бъдат
предотвратени и отстранени евентуалните последици от тях (в този смисъл е
и Решение № 6544/10.11.2021г. по дело № 8218/21г. по описа на АССГ.).
В настоящия случай не става ясно нито от материалите по
преписката, нито се изясни в хода на съдебното заседание, дали и по какъв
начин административният орган е имал данни за участието на
жалбоподателката в извършено престъпление, доколкото и пред съда такива
не бяха представени, поради което и задържането безспорно е извършено в
нарушение на закона. С този акт са били засегнати правата и законните и
интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за
която се издава актът (в този смисъл са и Решение № 13336/24.10.2012 г. по
адм. д. № 13969/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 3475/09.03.2012 г. по адм.
д. № 5290/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 4768/02.04.2012 г. по адм. д. №
6326/2011 г. на ВАС, V отд.).
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за
4
задържане на Д. Р. А. от 26.07.2023г. е незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК във вр.
с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът СДВР
следва да бъде осъден да заплати на Д. А. направените по делото разноски в
размер на 400.00 лева за упълномощен адвокат, както и 12.00 лева по
заплатена държавна такса за образуване на административно наказателното
дело.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 225зз - 737/26.07. 2023г.
издадена от инспектор при 01 РУ - СДВР, с която, на основание чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, е постановено задържане на Д. Р. А. от ........................., с ЕГН:
**********, за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. Р. А. от ..................................., с
ЕГН: ********** сумата в размер на общо 412.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник и държавна такса за
образуване на административно наказателното производство.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок
пред Административен съд София-град.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Р. А. от ........................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане
на лице с рег. № 225зз - 737/26.07.2023г. издадена от полицейски орган при
01 РУ – СДВР. В жалбата се посочва, че лицето е било незаконосъобразно
задържано, тъй като не е било запознато с основанието, обусловило това
действие. Навеждат се подробно съображения в насока на опорочаване на
основанието, въз основа на което е била постановена издадената заповед. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед като присъди и направените по делото разноски.
С., редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. А., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – Д. Г. – инспектор при 01 РУ – СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива
подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателката в случай на
надхвърляне на минимално предвидения в наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице от 26.07.2023г. жалбоподателката Д.
А. е била задържана от полицейския орган – инспектор при 01 РУ – СДВР за
срок до 24ч. във връзка с данни да извършено престъпление. При обиска на
задържаната не са намерени и иззети вещи, които да представляват предмет
или средство на престъпление, или да имат отношение към разследването.
Процесуално – следственото действие било обективирано в нарочен
протокол. Била подписана и декларация, в която били разяснени правата на
жалбоподателката при нейното задържане.
Като фактическо основание за задържането на лицето било посочено
,,ЗМ № 1271/2023г.“, а като юридическо такова - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По случая било образувано досъдебно производство № 1271/202г. по
описа на 01 РУ – СДВР, по което се извършват процесуално – следствени
действия във връзка с обвинение в извършване на престъпление по чл.115,
ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК. В хода на разследването са били задържани
1
редица лица, участвали в инцидент, възникнал на 26.07.202г., след които е
била и жалбоподателката Д. А., която впоследствие била разпитана в
качеството и на свидетел.
Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е била издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при
спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно
разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е и надлежно удостоверение
от СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди
за задържане на лица.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок
не по – дълъг от 24ч. представлява ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която
има за цел да предотврати възможността едно лице да извърши престъпление
или да се укрие. За прилагането на данни за извършено престъпление и
неговото авторство, не е необходимо да се уточнява характера на
престъплението. Във всички случаи обаче органът по задържането следва да
посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде административния
акт.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че същата е била
издадена на правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно, че спрямо
задържаното лице има данни, че е извършило престъпление. Издаденият
административен акт подлежи на съдебен контрол, чрез който се налага
принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН. Към материалите
по преписката липсва длъжностна характеристика или нарочна заповед на
министър или Директор на СДВР, от които да се доказват правомощията
на полицейския орган да издава обжалваната заповед. Въпреки това съдът
приема, че същият е имал материално правната компетентност да издаде
същата.
В случая тежестта на доказване на законосъобразността на
постановения акт се пада на органа, който я е издал. От приложените писмени
доказателства и в частност материалите по досъдебно производство №
1271/2023г. липсват каквито и да било данни, които да доведат полицейския
орган, издал обжалваното заповед, до обоснованото подозрение, че
задържаното лице е съпричастно в обвинението, по което се провижда
разследването. В хода на задържането тези подозрения не само, че не се
потвърждават, но и се опровергават от извършения личен обиск на
жалбоподателката и последващите показания на свидетелите, участвали пряко
или косвено в конфликта. В нито един от протоколите за разпит задържаната
не се споменава като съпричастна по какъвто и да е начин в степен,
обуславящ необходимостта от нейното въдворяване в ареста.
Самата заповед не съдържа в пълен обем изискуемите реквизити, които
да обусловят накърняване на правото на защита на лицето да узнае в пълен
обем причините, поради което временно е бил лишен от свобода. Текстовото
изписване в съдържанието на административния акт, че жалбоподателят се
задържа по ,,ЗМ № 1271/2023г.“, предопределя неяснотата на основанието,
поради което лицето е било задържано.
2
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от
нейното съдържание е, че липсват каквито и да било фактически
констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи
конкретното лице. Издаденият административен акт на практика няма
мотиви, освен шаблонното посочване, че жалбоподателят се задържа по
заявителски материал, който впоследствие се оказва номер на досъдебно
производство по описа на СГП. Заповедна не съдържа нито кои са тези
данни, въз основа на които е ,,извършено престъпление“, нито кое е
престъплението.
Така описаното е крайно недостатъчно, за да обуслови от една страна
преценката за законосъобразност на акта, а от друга – да гарантира правата на
накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства,
свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата
си.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на
органа да прибегне до задържане.
Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по този
начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта
на закона, не е обоснована и необходима. В Тълкувателно Решение №
4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена необходимостта и задължителността на
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са
решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите,
посочени в чл. 15, ал. 3 от закона. В тези случаи се посочва само правното
основание за издаването на акта.
По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт.
Наложената ПАМ е нереципрочна на изискванията на чл.22 от ЗАНН,
тъй като от извършените действия с жалбоподателя е било видно, че
изначално липсват данни за наличие на административно нарушение или
престъпление, което да бъде предотвратено и преустановено, както и да бъдат
предотвратени и отстранени евентуалните последици от тях (в този смисъл е
и Решение № 6544/10.11.2021г. по дело № 8218/21г. по описа на АССГ.).
В настоящия случай не става ясно нито от материалите по
3
преписката, нито се изясни в хода на съдебното заседание, дали и по какъв
начин административният орган е имал данни за участието на
жалбоподателката в извършено престъпление, доколкото и пред съда такива
не бяха представени, поради което и задържането безспорно е извършено в
нарушение на закона. С този акт са били засегнати правата и законните и
интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за
която се издава актът (в този смисъл са и Решение № 13336/24.10.2012 г. по
адм. д. № 13969/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 3475/09.03.2012 г. по адм.
д. № 5290/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 4768/02.04.2012 г. по адм. д. №
6326/2011 г. на ВАС, V отд.).
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за
задържане на Д. Р. А. от 26.07.2023г. е незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК във вр.
с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът СДВР
следва да бъде осъден да заплати на Д. А. направените по делото разноски в
размер на 400.00 лева за упълномощен адвокат, както и 12.00 лева по
заплатена държавна такса за образуване на административно наказателното
дело.
4