№ 151962
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110162886 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ООД вх.№ 327357/16.11.2023 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна лихва за
забава и законна лихва за забава, като за останалата част от вземанията заявлението следва
да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост
поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3
от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В
случая се претендират вземания по договор за паричен заем, поради което длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение: Същата представлява по своя характер неустойка за забавено
плащане. Това е така, защото предоставянето на обезпечение не представлява условие за
отпускане на кредита, т.е. същият не е възникнал като обезпечен, нито е свързано с
договорено от страните изменение на условията по кредита. След като кредиторът е приел
да отпусне кредита при определените в договора условия, без изпълнението на насрещното
задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство или друг вид обезпечение, липсата
на такова обезпечение в един последващ момент, не води до каквато и да било промяна в
правната сфера на кредитора по необезпечения кредит, която да обосновава начисляването
на компенсаторната неустойка. Така посочената клауза противоречи на императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за забава: Съгласно цитираните по-горе
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на забава, потребителят по договор за
потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Договорната
клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок
размер (еднократно начислявана сума в размер на 10 % от неплатената част от главницата),
влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е
нищожна.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 327357/16.11.2023 г. в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение за договорна неустойка за непредставяне на обезпечение в размер
на 45,48 лева (четиридесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за период от 09.11.2022 г. до 08.03.2023 г. и за сумата от 175,00
лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща неустойка за забава за период от
01.06.2023 г.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на пълномощника на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2