гр. Ихтиман, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №324/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А. С.. И., чрез адв. Д.Н. от САК, срещу Й.И.Р. и Г.И.Р. пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо Й.И.Р. и Г.И.Р., че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – поради изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност с начало 2000 г., А. С. И. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Ихтиман, съставляващ УПИ II-1534, кв. 201 по плана на гр. Ихтиман, одобрен със Заповед №588/1990г., с площ 441 кв.м., при граници: улица с о.т. 258-680, УПИ I-1535, улица о.т. 681-723, УПИ XI-1533 и УПИ III-1532. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение №198, том V, дело №2211/1997г. А. Р. и И. Р. даряват по 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот на всеки от синовете си- Е. Р., Г.Р. и Й.Р.. Поддържа, че през 2000г. Е. Р. предава на ищеца владението върху целия имот. Твърди, че в процесния имот ищецът съхранява свои движими вещи (дърва, инструменти и други), ползва го за паркинг за своите камиони, лек автомобил, АТВ, мотопед и велосипеди, оформил е преход между съседния имот (собственост на ищеца) и процесния имот. Поддържа, че от 2000г. до подаване на исковата молба е манифестирал владението си, че имотът е с ограда и достъп до него имал само ищецът, че владението е постоянно, явно, непрекъснато и спокойно. Твърди, че уважаването с влязло в сила решение на предявените от ответниците искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС не са собственически и не прекъсват давността.
Ответниците Й.И.Р. и Г.И.Р., чрез адв. О.Н., в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че ищецът е държател на имота, а не владелец, тъй като през 2013г. сключва сделки за дарение и продажба, поради което преди този момент никога не е осъществявал владение по смисъла на ЗС, респ. владението не е продължило 10 години, тъй като до 2013г. ищецът не е владял имота. Поддържат, че владението не е било спокойно, тъй като многократно е изисквано освобождаването на имота чрез съдействието на РУП Ихтиман. Твърдят, че владението е било прекъснато със съставянето и вписването в имотния регистър на нотариален акт, вписан с рег. №1517/01.08.2017г., акт №191, том 5, дело №1074/2017г. на служба по вписванията гр. Ихтиман, от който се установява, че ответниците са собственици на процесния имот. Поддържат, че владението е прекъснато също така и с извършване от страна на ответниците на плащането на продажната цена на имота, заплатена преди това от ищеца на третия съсобственик. Твърдят, че владението е прекъсвано, тъй като ответниците са ползвали имота, както и че ищецът насилствено е препятствал достъпът им до имота чрез заключването му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – поради изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност с начало 2000 г., ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.
В Решение №221/05.06.2012 по дело №1190/2011 на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че по предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, като ищецът не би имал правен интерес да предяви иск срещу съсобственик, който не оспорва правата му в съсобствеността, не му отнема владението и не осъществява действия, с които пречи на упражняването на собственическите правомощия на ищеца-съсобственик. В този смисъл възможна е хипотезата на предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост или негаторен иск само срещу един от съсобствениците- този, който оспорва правата на ищеца-съсобственик и спрямо когото ищецът-съсобственик има правен интерес да установи със сила на присъдено нещо правата си в съсобствеността. По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Напротив, то може да е различно. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 872 от 05.01.2011 г. по гр.д.№ 1228 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 104 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 24 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 411 от 20.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 201 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и др., която настоящия състав на ВКС споделя.
От Нотариален акт №198, том V, дело №2211, 1997г. по описа на нотариус при РС- Ихтиман Л. Ф., се установява, че А. Й. Р. и И. Г.Р. са дарили по 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот на всеки от тримата си синове Е. И.Р., Г.И.Р. и Й.И.Р., а на двама от тях- Г.Р. и И.Р., са дарили и по ½ ид.ч. от построения в имота метален масивен павильон, застроен върху 60м. площ върху бетонова основа, ведно с всички подобрения извършени в него..
От годишна данъчна декларация за 2006г., подадена от ЕТ „Руди“- А. Р., се установява, че през 2006г. е извършвана търговия на древно в обект с адрес ул. Иван Вазов №21.
От пълномощно с нотариална заверка на подписа се установява, че през 2004г. Анка Рудакова, в качеството ѝ на собственик на ЕТ „Руди“- А.Р., е упълномощила ответника И. Р. да представлява и да извършва всички действия, свързани с обикновената търговска дейност на ЕТ „Руди“- А. Р..
От Нотариален акт №107, том IV, рег. №3626, дело №494, 2013г. по описа на нотариус при РС- Ихтиман Де. К., се установява, че М. Е. Р. продава на ищеца А.И. 2/9 ид.ч. от процесния недвижим имот.
С решение №34/17.02.2015г. по гр.д. №731/2014г. по описа на РС- Ихтиман, потвърдено с Решение №393/21.07.2016г. по гр.д. №424/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение №415/15.05.2017г. по гр.д. №5286/2016г. по описа на ВКС, е признато за установено по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. ал. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №105, том IV, рег. №3619, дело №492, 2013г. между М. Е.Р. и А.И., касаещ 1/9 ид.ч. от процесния недвижим имот е привиден и прикрива валидно сключен договор за покупко- продажба. Със същото решение е допуснато изкупуване в полза на Г.И.Р. и Й.И.Р. по предявения срещу А.И. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС на 1/3 ид.ч. от процесния имот и е даден едномесечен срок за това.
От Нотариален акт №167, том I, рег. №1336, дело №152/31.07.2017г. по описа на нотариус при РС- Ихтиман С. В., се установява, че Г.И.Р. и Й.И.Р. са признати за собственици на по ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с построения в същия метален павильон върху бетонова основа със застроена площ от 60 кв.м.. Сред представените пред нотариуса документи, послужили за издаване на нотариалния акт, е и вносна бележка в полза на ищеца А.И. с вносител Г.Р..
От изпратената документация от РУ на МВР гр. Ихтиман по пр.пр. УРИ 274000-2536/13.06.2017г. и УРИ 274000-2537/13.06.2017г. по описа на РУ на МВР гр. Ихтиман се установява, че през 2017г. е подадено заявление от 23.10.2017г. от С. Р. и И. Р. срещу ищеца А.И. и брат му Д. И. за това, че последните са се самонастанили в процесния имот и отказват да го напуснат, за което са им съставени протоколи за полицейско предупреждение.
От подадена във връзка с горепосочената полицейска проверка жалба на ищеца А.И. от 05.11.2017г. (л. 61 от делото) чрез РУ- Ихтиман до АССО се установява, че същият излага твърдения, че не владее процесния имот и не ползва металния павильон.
По делото бяха разпитани 2 групи свидетели- първа група Е. Р. и Р.Р., както и втора група К.Т. и С.. И..
По отношение на първата група свидетели. От показанията на св. Е. Р. (брат на двамата ответници), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че до 2013г. имотът е бил собственост на тримата братя, като през 2013г. синът на свидетелят го е продал на ищеца А.И., който от този момент започнал да влиза в имота. Установява се, че преди 2013г. имотът не е ползван от ищеца А.И., същият не е държал свои вещи в имота, не е имал ключ от имота и не е влизал в него, като няколко години преди 2013г. свидетелят посочва един единствен случай, в който ищецът е бил вкарал свой камион в имота, но ответникът И. Р. му е казал да го махне и ищецът го е направил. Установява се също така, че тримата братя до 2013г. периодично (през 2-3 седмици) са проверявали дали имотът не е разбит. Установява се също така, че в имота е имало магазин, както и че адресът и входа на имота са откъм ул. Иван Вазов. От показанията на втория свидетел от тази група- Р.Р., се установява, че имотът се намира на ул. Иван Вазов №21, че до 2004г. е бил отдаден под наем на трето за спора лице, а през 2004г. наемателят е напуснал и ответникът И. Р., като пълномощник на А. Р., е направил магазин за хранителни стоки, който е функционирал 2-3г. и в който са работили и други членове на семейството, а след това имотът отново е отдаван под наем. Установява се също така, че не е имало случай някой да попречи на свидетеля и на ответника И. Р. да работят в имота. Установява се, че св. Р. е посещавал имота до 2007г., в който период ищецът А.И. не се е интересувал от имота по никакъв начин и не е държал свои коли в същия. Показанията на първата група свидетели се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото.
По отношение на втората група свидетели. От показанията на св. К. Т. се установява, че живее в близост до имота, познава ищеца от дете, а ответниците ги познава визуално, че имотът е ограден, че има два входа, както и че съседният имот е собственост на ищеца. От показанията на втория свидетел от тази група- С. И., се установява, че живее в близост до имота и познава страните по делото, както и че през 1986-1987г. е имало магазин в имота. Съдът не кредитира показанията на св. Т.и св. И. в останалата им част, в която заявяват, че ищецът А.И. владее имота в последните повече от 20 години, че постоянно държи в него свои камиони, коли и други вещи, че през този период никога други лица не са влизали и не са имали достъп до имота, че не е имало спорове и дела във връзка с имота. Съдът не кредитира свидетелските показания в тази им част поради това, че същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Показанията на тази група свидетели в тази им част не се подкрепят от събраните писмени доказателства за наличието към 2006г. на функциониращ магазин в границите на имота, от събраните доказателства за подаване на сигнали до РУ на МВР гр. Ихтиман от страна на ответниците срещу ищеца и предприемането на съответните действия от компетентните органи, от жалбата на ищеца във връзка с тези проверки, в която същият заявява, че не владее имота, от приложените по делото съдебни решения и определения. В частност показанията на св. И. съдът намира за недостоверни и поради това, че същият посочва, че имотът няма досег с ул. Иван Вазов, което се опровергава, както от заявеното от страните в проведеното на 07.01.2020г. съдебно заседание, че имотът има вход от ул. ……….. №…, така и от останалите доказателства по делото.
При
положителния установителен иск за право на собственост предмет на иска, а оттук
и на доказване, е правото на собственост на ищеца. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на твърдяното придобивно основание, а именно, че е упражнявал явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот,
считано от 2000 год. /включително, че е имал намерение да свои целия имот,
което е достигнало до знанието на ответниците – физически лица/, както и какъв
е статута на процесния имот и дали той съставлява обект, който може да бъде
придобит по давност. При положителен установителен иск правото на собственост
на ответника не е предмет на делото, като евентуалното му установяване е само с
оглед отблъскване собственическата претенция на ищеца.
Според
легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, но
както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака-
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение №
304 от 4.V. 1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993 г. по гр.
д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о./. Без да се установи, че тези признаци са
налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху
вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост –
правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица на владеят вещта. Обективният признак на владението
обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този
начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия
имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
В горния смисъл Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I
г. о., ГК..
По делото
не се установи ищецът да е собственик на твърдяното придобивно основание. Ищецът
не установи с оглед изложеното в исковата молба чрез пълно и главно доказване,
че е започнал да владее имота през 2000г.. Също така по делото не се установи
преди 2013г. ищецът да е упражнявал фактическата власт върху процесния имот.
Този извод не се разколебава, а дори се потвърждава от обстоятелството, че е имало инцидентен случай преди 2013г., в който ищецът е вкарал свой камион в имота и след като един от ответниците му е казал да го махне, ищецът го е сторил. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/ (Решение № 8/18.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о.).
Индиция за липсата на субективния елемент на владението е и самото поведение на ищеца, като ако същият владееше за себе имота считано от 2000г., то житейски нелогично е след изтичане на придобивната давност да е купувач през 2013г. на 2/9 ид.ч. от имот, който държи за себе си. В този смисъл е и депозираната във връзка с полицейската проверка жалба на ищеца А.И. от 05.11.2017г. (л. 61 от делото) чрез РУ- Ихтиман до АССО, в която ищецът излага твърдения, че не владее процесния имот и не ползва металния павильон.
Установи се по делото, че ищецът е започнал да влиза в имота след 2013г. Не се установи обаче същият през този период след 2013г. да е упражнявал фактическа власт върху цялата вещ, като я държи като своя лично или чрез другиго. Дори да се приеме обаче, че след 2013г. ищецът е завладял целия имот, то не е изтекла предвидената в закона 10-годишна придобивна давност, на която ищецът се позовава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и при така събраните доказателства, съдът намира, че по делото не е установено ищецът да е собственик на твърдяното придобивно основание, а именно, да е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот, за период от 10 години /включително, че е имал намерение да свои целия имот, което е достигнало до знанието на ответниците – физически лица/.
Поради всичко гореизложено предявените искове се явяват недоказани и следва да бъдат оставен без уважение.
Предвид изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по делото разноски. Същевременно по делото е представено единствено пълномощно, с което ответниците упълномощават адв. Н. да ги представлява по делото, а в последното съдебно заседание е представен и списък на сторените разноски. Следователно няма доказателства посоченото в списъка адвокатско възнаграждение действително да е заплатено. Страната е представила само списък по чл. 80 ГПК, но не и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Както е изяснено в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършване по вид и размер на съдебни разноски, а е от значение единствено за правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК (чл. 80, изр. 2 ГПК). Съдът присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение, трябва да са представени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. В горния смисъл е Определение №408/23.11.2015 по дело №4554/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.. С оглед на това разноски на ответниците не се дължат, тъй като не е доказано извършването им.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от А. С. И., ЕГН **********, чрез адв. Д.Н. от САК, срещу Й.И.Р., ЕГН **********, и Г.И.Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо Й.И.Р. и Г.И.Р., че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – поради изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност с начало 2000 г., А. С. И. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Ихтиман, съставляващ УПИ II-1534, кв. 201 по плана на гр. Ихтиман, одобрен със Заповед №588/1990г., с площ 441 кв.м., при граници: улица с о.т. 258-680, УПИ I-1535, улица о.т. 681-723, УПИ XI-1533 и УПИ III-1532.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: