№ 50
гр. Сливен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20212200600331 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба на адв.
К.К. – защитник на подс. ИЛ. ИЛ. Г. срещу присъда № 260062 от 17.06.2021
г., постановена по НЧХД № 974/2020 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимият ИЛ. ИЛ. Г. е признат за виновен
в това, че на 09.03.2020 година в с. Т., общ. Сливен, причинил лека телесна
повреда на ИВ. Т. Д. от с. Т., изразяваща се в причиняване на болка и
страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК
и на основание чл.78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
1000 лв.
Със същия съдебен акт подсъдимият Г. е осъден да заплати на ИВ. Т. Д.
сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът над уважената част до
претендирания размер от 3000 лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият Г. е осъден да заплати на тъжителката сумата от 512 лв. –
разноски пред първата съдебна инстанция.
Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 50.00 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Сливен.
1
Във въззивната жалба е изразено несъгласие с присъдата, като се твърди
материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на
съдебния акт. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, както и отхвърляне
изцяло на предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С допълнителна въззивна жалба защитникът е пояснил и допълнил
доводите за претендираната неправилност и необоснованост на присъдата.
Твърди се тенденциозен и необоснован разбор на доказателствената
наличност, като е изразено несъгласие с подхода на съда към групите
свидетелски показания, налични по делото. Акцент е поставен на
приобщеното съдебно-медицинско удостоверение. Поддържат се направените
с първоначалната жалба искания за отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане на първата съдебна инстанция от друг състав. Претендират се
направените съдебни разноски.
Пред настоящата инстанция частната тъжителка И.Д., редовно
призована, се явява лично и с упълномощен повереник – адв. Д.И. от АК
Сливен. Повереникът оспорва жалбата и моли за потвърждаване присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Намира правните
изводи на съда за обосновани, с оглед фактите по делото. Събраните пред
първата инстанция доказателства счита за безспорни и непротиворечиви.
Претендира направените по делото разноски.
Частната тъжителка изразява съгласие със становището на своя
повереник.
Подсъдимият ИЛ. ИЛ. Г., редовно призован, не се явява пред въззивния
съд. Не се явява и упълномощеният му защитник адв. К.К. – АК Сливен. В
депозирана писмена молба-становище защитникът поддържа заявените в
жалбата и допълнението към нея съображения. Не желае събиране на нови
доказателства. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да
бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът
претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба, като взе предвид
наведените съображения от страните, направени в съдебно заседание, като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
2
В производството пред първоинстанционния съд е разгледана тъжба на
ИВ. Т. Д., с която е предявено обвинение срещу подсъдимия ИЛ. ИЛ. Г. за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
С тъжбата тъжителката е предявила и граждански иск против
подсъдимия за сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. След преценка, че гражданският иск е
своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото,
районният съд го е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ИЛ. ИЛ. Г. е на 75 г., български гражданин, с начално
образование, вдовец, работи, неосъждан.
Тъжителката Д. живеела в с. Т., общ. Сливен, където живеел й подс. Г..
На 09.03.2020 г. около 10:00 часа тъжителката Д. се намирала на
улицата пред дома си, където говорела с нейна съседка. В това време покрай
тях преминал подс. Г. с колелото си. Спрял до тях и заявил на тъжителката Д.,
че собственичката на съседния двор казала тъжителката да не си пуска
животните в нейния двор. Възникнал спор относно ползването на този чужд
за двамата имот, при който били разменени реплики между тъжителката Д. и
подс. Г.. Тъжителката Д. заявила „Ти какъв си на техния двор“, на което подс.
Г. й казал да не си пуска кокошките, а тъжителката Д. отвърнала „Какъв си на
двора“ и започнала да го нарича „Некадърник, простак“. Тогава подс. Г.
нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата на тъжителката Д.,
съборил я на земята, продължил да я удря, след което се прибрал в дома си.
Случилото се между тъжителката Д. и подс. Г. видял свид. К. К., който в
този момент се връщал от магазина, но същият не се намесил, а се прибрал в
дома си.
Като се съвзела тъжителката Д. се прибрала в дома си и се обадила на
дъщеря си - свид. С. П. и на внука си - свид. Т. Т., на които разказала за
случилото се. Свид. С. П. била на работа и не могла да тръгне веднага, а
казала на съпруга си, който сигнализирал за инцидента на тел. 112.
След получаване на сигнала в дежурната на РУ - Сливен за сбиване
между съседи в с. Т., общ. Сливен, на място били изпратени полицейските
служители - свидетелите В. С. и Е. Ж.. Свид. В. С. отговарял за района на с. Т.
и около 20 - 30 минути след получаване на сигнала били на място. На място
свид. В. С. разговарял с тъжителката Д., която му разказала, че докато
изпращала своя съседка, подс. Г. минал с велосипед по улицата, спрял и
тогава възникнал конфликтът, при който подс. Г. я бил и след това се прибрал
в дома си. Свид. В. С. обяснил на тъжителката какви действия може да
предприеме, след което полицейските служители отишли до дома на подс. Г.,
като от последния били снети сведения, записани от свид. В. С., който прочел
написаното на подс. Г. и последният ги подписал. На подс. Г. бил съставен
Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, с който бил предупреден да
3
не отправя закани срещу тъжителката Д., да не упражнява физически и
психически тормоз срещу нея и да не се заканва, че ще я убива, както и
спорните въпроси между тях да се решават по съдебен ред. Протоколът бил
подписан от подс. Г., в присъствието на свид. Е. Ж.. В последствие свид. В. С.
установил, че имало свидетел на инцидента - свид. К. К., който бил съсед на
тъжителката и живеел малко по-надолу по улицата.
По-късно същия ден свид. С. П. и свид. Т. Т. отшили до с. Т. в дома на
тъжителката Д.. Последната лежала на леглото и имал видими наранявания,
била разтревожена и изплашена. Същия ден тъжителката била отведена до
съдебен лекар, където й било издадено съдебно-медицинско удостоверение.
Свид. С. П. разговаряла с Тодорка Костова, с която била тъжителката по
време на инцидента, като последната й казала, че действително подс. Г. е бил
тъжителката, но не искала да свидетелства.
На следващия ден тъжителката Д. подала заявление в РУ - Сливен, като
била образувана преписка вх. № 1544/2020 г. по описа на РП - Сливен.
Преписката приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 14.04.2020 г. на РП - Сливен. В обстоятелствената част на
постановлението било отразено, че тъжителката Д. навеждала твърдения, че
след събарянето й на земята, подс. Г. й е нанесъл удари по лицето и я скубел
по косата, като в снетите по случая сведения подс. Г. не отричал инцидента,
като изразявал съжаление за стореното и критичност към постъпката.
Посочено било още, че по преписката не били събрани данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК, но се съдържали
материали, от които било видно, че в следствие на инцидента тъжителката Д.
е получила леки телесни увреждания, които съгласно разпоредбата на чл. 161
от НК за престъпление по чл. 130 от НК, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия до съда, т.е. същото било от частен
характер.
На 31.07.2020 г. тъжителката Д. подала тъжба срещу подс. Г., по повод
на която е образувано настоящото наказателно дело.
От приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение №
106/2020 г. издадено от д-р Чаушев - управител на СМДЛ „Медексперт д-р
Чаушев“ ЕООД - гр. Сливен се установява, че на 09.03.2020 г. в 16,29 часа
тъжителката Д. била прегледана, като при прегледа и освидетелстването на
пострадалата били установени кръвонасядане и болезнен травматичен оток на
тъканите в областта на долната половина на дясната очница; болки в областта
на предните повърхности на двете раменни стави и кръвонасядане в областта
на предната повърхност на лявото бедро е умерено изразена болезненост на
тъканите. Посочено е, че установените увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
били получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в
предварителните сведения. Отразено е, че описаните увреждания са
причинили на освидетелстваната „Болки и страдания“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
4
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен
начин е възприета и от първоинстанционния съд и се установява по безспорен
начин от доказателствената съвкупност.
Тъй като част от възраженията с допълнителната въззивна жалба са
свързани със събраните по делото доказателства, въззивният съд следва да
посочи, че мотивите към проверяваната присъда се опират на наличните
доказателствени източници, които са подробно обсъдени и анализирани.
Възприемането на конкретни доказателства и дадения кредит на доверие се
извличат, както от изложената фактическа обстановка, която съдът е приел,
така също и от правните изводи. Мотивите имат изискуемото от чл.305, ал.3
от НПК съдържание – изградена фактическа обстановка, ясен анализ на
доказателствения материал, обосновани правни изводи.
Първоинстанционният съд е коментирал всички доказателствени източници, в
резултат на което ясно е мотивирал защо дава вяра на едни, а е изключил
друга част от тях, излагайки аргументи за приложения подход. Мотивите на
първата съдебна инстанция в обсъжданата част обхващат събраните по делото
доказателства, убедителни са и са логично изградени. Намерена е връзка
между гласните доказателства и писмените такива, в резултат на което няма
логическа грешка в достигнатите заключения. Не се констатират съществени
нарушения при обсъждането на събраните доказателства и тяхната оценка.
Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на
доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в
своята съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата,
твърдени в тъжбата и определящи предмета на делото.
Въззивният съд, така както и първата съдебна инстанция се довери на
част от показанията на разпитаните по делото свидетели, които в различна
степен установяват възприятия на отделните лица за процесния инцидент и
конкретното поведение на подсъдимия. По делото са разпитани редица
свидетели – полицейски служители, лица, които са се намирали на мястото на
инцидента и трети лица, поискани от страните със съображения за
относимост на показанията им към предмета на делото. Съдът е подложил на
внимателен разбор всички гласни доказателствени източници, съпоставил ги е
с информацията от писмените доказателства и е формирал изводи по фактите
и правото, които почиват на логичен и безупречен анализ на
доказателствената съвкупност, който настоящият състав споделя.
Безпротиворечиви са съобщените от всички свидетели факти относно мястото
на случилото се, както и страните в конфликта. Категорично са установени и
отправени реплики между тъжителката и подсъдимия. Спорни, с оглед
наведените доводи във въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба,
са твърденията в тъжбата за нанесени удари от подсъдимия към тъжителката,
доколкото се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Правилно първоинстанционният съд е поставил акцент върху
5
показанията на свид. К. К. – очевидец на случилото се. Неговите показания са
основен доказателствен източник относно възникналия спор и нанесените
удари на тъжителката от подсъдимия. Роднинската връзка между тъжителката
и свидетеля К. и обстоятелството, че този свидетел не е подал сигнал на
тел.112 за инцидента, не компрометират достоверността на показанията му.
Показанията на свидетеля изцяло кореспондират с тези на свид. Т. Т. и свид.
С. П., уведомени по телефона от тъжителката за нанесения й побой, като
именно по този повод свид. П. инициирала подаването на сигнал на тел.112.
Между показанията на свид. К. и тези на свид. Т. и свид. П. е налице пълно
покриване, а от друга страна те съвпадат с информацията, съобщена от свид.
В. С. и свид. Е. Ж. – полицейски служители, посетили с. Т. за проверка на
подадения сигнал. Показанията на свид. С. са подробни и изчерпателни
относно проверените от полицейския служител обстоятелства, съобщената от
тъжителката и подсъдимия информация за инцидента и съставените
документи – протокол за предупреждение по ЗМВР, сведения и др. Не на
последно място цитираните свидетелски показания корелират с установените
от съдебен лекар увреждания на тъжителката, подробно описани в съставено
и приложено като писмено доказателство по делото съдебно-медицинско
удостоверение. Настоящата инстанция, както и първоинстанционният съд, се
доверява на показанията на посочените свидетели - К. К., С. П., Т. Т., В. С. и
Е. Ж., съобразявайки съобщената от тези свидетели информация от личните
им възприятия за самия инцидент и състоянието на тъжителката след него.
Несъмнено между първите трима свидетели и тъжителката са налице
родствени връзки, но достоверността на дадените от същите свидетели
показания е удостоверена от съответствието на данните с тези, съобщени от
останалите посочени по-горе свидетели и съдържанието на писмените
доказателствени материали. Поради това въззивният съд се присъединява към
становището на първата съдебна инстанция за убедителност и обективност на
установените от посочените доказателствени източници факти.
Основното възражение в допълнителната въззивна жалба се свежда до
некредитираните от първостепенния съд показания на свидетелите В. Н., Б.
С., П. Г. и Н. К.. Съображенията на защитата в жалбата са неоснователни.
Районният съд е обосновал изводите за неубедителност на показанията на
тези свидетели, които доводи напълно се споделят от настоящия състав.
Първите трима свидетели, както правилно е констатирал СлРС, не са били
свидетели на процесния инцидент, а единствено твърдят, че тъжителката им е
предлагала пари, за да свидетелстват за нанесения й от подсъдимия побой. За
да приеме недоказаност на тези твърдения, първостепенният съд се е позовал
на показанията на полицейския служител свид. С., отговарящ за с. Т., в които
същият сочи, че не е чул и никой не му е споделял тъжителката да е
предлагала пари на хора, за да свидетелстват. Същевременно са безспорно и
своевременно установени свидетелите, присъствали по време на инцидента
още по време на извършваната проверка по образуваната преписка в РУ –
Сливен. Съдът е описал коректно съдържанието на показанията на
6
полицейския служител и обосновано е ценил с приоритет неговите показания
пред тези на свидетелите В. Н., Б. С. и П. Г.. Свид. С. е незаинтересован от
изхода на делото свидетел, а изпълняваните от него длъжност и функции
обосновано са мотивирали районния съд да приеме показанията му за
убедителни и обективни. В същото време останалата съобщена от този
свидетел информация изцяло кореспондира с останалите ценени
доказателствени материали.
Първоинстанционният съд обосновано е отказал да се довери и на
показанията на разпитания по делото свид. Н. К.. Последният твърди, че е
видял спора между страните по делото, при който тъжителката отправяла
обидни думи към подсъдимия, но не е видял последният да й нанася удари.
Тези показания са изцяло изолирани и не държат сметка за останалите
приобщени доказателствени източници, най-вече показанията на свид. С.
/пред когото подсъдимият е разказал за случилото се по сходен начин с
казаното от тъжителката/ и обективно установеното състояние на
тъжителката, с оглед съдържанието на изготвеното съдебно-медицинско
удостоверение. В допълнение показанията на свид. К. противоречат на тези,
дадени от очевидеца свид. К., както и на тези, дадени от свидетелите С. П. и
Т. Т. – научили за случилото се по телефона от тъжителката непосредствено
след инцидента. В този смисъл обоснована е позицията на контролираната
съдебна инстанция да не се довери на показанията на свид. К., тъй като
същите не се подкрепят от останалите кредитирани доказателствени
материали.
С оглед изложеното по-горе, неоснователни са съображенията във
въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба за некоректен разбор на
свидетелските показания. Въззивният съд констатира прецизно изпълнение на
задълженията на първоинстанционния съд по събиране, проверка, анализ и
оценка на всички доказателства по делото. Следва да се отчете задълбочения
прочит на всеки един източник на информация в мотивите към оспорената
присъда и липса на логическа непоследователност или грешка при
извършения анализ. Подробни са съображенията относно гласните
доказателства, които са тълкувани по отделно и в съвкупност. Съдът е
процедирал правилно и този подход се споделя от настоящия въззивен състав.
Не са омаловажени никои доказателства, същите са надлежно съпоставени
помежду им. Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил всички елементи
от свидетелските показания, преди това полагайки усилия да установи всички
възможни лица, които биха могли да допринесат за изясняването на фактите.
Обективен е прочитът на всички показания, поради което неоснователен е
упрекът във възивната жалба и допълнителната въззивна жалба за некоректен
и повърхностен преглед на доказателствените материали и в частност на
подхода на съда при оценъчната дейност на свидетелските показания. Съдът е
отделил внимание и на обясненията на подсъдимия и съпоставяйки ги с
останалите доказателства им е дал кредит на доверие в преобладаващата
част. Настоящата инстанция, както и първостепенният съд, кредитира
7
обясненията на подсъдимия, освен в частта, в която заявява, че след
възникналия спор с тъжителката си е тръгнал, като отрича участие в
инкриминираното деяние. В тази им част обясненията противоречат на
горепосочените доказателствени източници, на които съдът се довери, поради
което прие твърденията на подсъдимия като негова защитна позиция.
Въззивният съд цени и приобщените писмени доказателства, които са
приложени по делото, не се оспорват от страните и са прочетени по
надлежния процесуален ред.
Настоящият въззивен състав счита, че районният съд е положил
дължимите процесуални усилия за изясняване на фактическата обстановка
чрез уважаване на редица искания за разпит на свидетели и изискване на
писмени доказателства - справки и др. документи. Приобщените
доказателства са били обект на задълбочен анализ в мотивите към присъдата,
поради което правото на страните да разберат как и по какви съображения е
взето решението на първата инстанция по спорния предмет, не е нарушено.
Изразеното несъгласие в част от изводите по правото предвид ценената и
дискредитираната част от доказателствената съвкупност не съставлява
основание за отмяна на присъдата, когато изразената в мотивите воля е ясна,
последователна и е подчинена на правилата на процесуалния закон.
С оглед гореизложеното, въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на първата съдебна инстанция при обсъждането на
доказателствата. Поотделно и в тяхната съвкупност те са интерпретирани
правилно, в съответствие с изискванията на закона, при спазване правилата на
формалната логика. От същите се установяват по безспорен начин
обстоятелствата приети във фактическата обстановка. Делото е попълнено с
относими доказателствени материали, като въз основа на същите РС – Сливен
е изградил фактическа обстановка и правни изводи, съответни на
разпоредбите на процесуалния закон. Не се установяват допуснати от
първостепенния съд съществени нарушения на НПК.
Аргументирани са изводите на РС – Сливен за доказаност на
осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна, престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 09.03.2020 година в с. Т., общ. Сливен,
причинил лека телесна повреда на ИВ. Т. Д. от с. Т., изразяваща се в
причиняване на болка и страдания, без разстройство на здравето. Описаното е
установено по несъмнен начин от комплексния прочит на всички
доказателствени материали. Подсъдимият също признава за възникналия
спор, но отрича да е удрял тъжителката. Тази теза не държи сметка за
възприетите конкретни действия на подсъдимия от очевидеца свид. К., както
и за обективно установеното състояние на тъжителката след инцидента,
установено от съдебен лекар. Поведението на подсъдимия е било възприето
от присъствали на място лица и е установено от кредитираната част от
доказателствената наличност по делото. Нанесените от подсъдимия на
тъжителката удари при възникналия помежду им конфликт, са й причинили
кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
8
долната половина на дясната очница; болки в областта на предните
повърхности на двете раменни стави и кръвонасядане в областта на предната
повърхност на лявото бедро с умерено изразена болезненост на тъканите.
Посочените наранявания, видно от приложеното по делото съдебно-
медицинско удостоверение, са причинили на тъжителката „болки и
страдания“, следователно на същата е причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Както обосновано е приел първостепенният
съд, причинно-следствената връзка между действията на подс. Г. и
настъпилия престъпен резултат е установена по несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателства. Категорично е налице и субективната страна
на това престъпление под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
При тези констатации искането във въззивната жалба за признаване на
подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение е
неоснователно.
Присъдата не подлежи на корекция и в частта относно наложеното на
подс. Г. наказание за престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Отчитайки
наличието на материалноправните предпоставки на чл.78а от НК, районният
съд е приложил правилно материалния закон, освободил е подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв. Минималният размер на глобата е обоснован с оглед
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. В полза на подсъдимия правилно е ценено чистото
съдебно минало. Следва да се отчетат и добрите характеристични данни,
възрастта му /75 г./, трудовата ангажираност, за което са налице данни в
гласните и писмените доказателства. Липсват отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. При наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, районният съд правилно е индивидуализирал
наказанието в минимален размер. Това наказание е справедливо и отговаря на
целите на индивидуалната и генералната превенция.
Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно
произнасянето по предявения граждански иск. Доколкото с деянието на
подсъдимия на тъжителката са били причинени вреди от неимуществен
характер, този иск е доказан по основание, но размерът на дължимото
обезщетение зависи от конкретно установените обстоятелства. Правилно РС –
Сливен е приел предявеният размер на иска от 3000 лв. за завишен.
Установени са в принципен план негативните преживявания на пострадалата
от нанесената й телесна повреда. В този смисъл уваженият размер от 500 лв.
се явява съответен на установената в принципен план конкретика и съдебната
практика. В съответствие със закона върху присъденото обезщетение съдът е
присъдил и законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
Проверката на присъдата и в гражданската й част не сочи на допуснати
9
нарушения на закона, поради което въззивният съд я намира за правилна и
справедлива.
Правилно е приложен процесуалният закон и в частта относно
присъдените разноски. След като подсъдимият е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, в негова тежест се присъждат направените от
частния тъжител разноски, тъй като последните са направени за целите на
производството. Подсъдимият следва да заплати и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск. В тази част присъдата е правилна и
законосъобразна и следва също да се потвърди. Аналогично подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати тъжителката разноските за въззивното
производство, искане за което е направено своевременно от повереника й
пред въззивния съд. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие тъжителката е заплатила адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 400 лв., която сума следва да се възложи
на подсъдимия.
По изложените съображения въззивната инстанция намира
първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и материално и
процесуално законосъобразна, а въззивните жалби – първоначална и
допълнителна, за неоснователни. Наведените оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт са
неоснователни. В хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Материалният закон е приложен
правилно. Не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260062 от 17.06.2021 г., постановена по
НЧХД № 974/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА ИЛ. ИЛ. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Т. Д.,
ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направени разноски за повереник пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10