Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията
Макариева
въззивно гражданско дело № 185 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след отмяна с Решение №
144/11.01.2018 г., постановено по гр. дело № 2074/17 г на ВКС, на влязлото в
сила решение № 2139/ 23.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2566/15 г на ВОС и
делото е върнато за ново разглеждане, с дадени задължителни указания за
настоящия съд при разглеждането на делото.
Депозирана е въззивна
жалба от С.А.Д., против решение № 2645/12.06.2015г. по гр.д. № 13278/2013г. на XIХ
състав на ВРС, в частта, в която е
осъдена да предаде на Л.Б.Д., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”,
ЕИК *********, с адрес: *** владението на недвижим имот с ид. №
10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна, представляващ Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ул.”Никола Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39, на основание чл.108 от ЗС и в частта в която е осъдена да заплати на на Л.Б.Д., ЕГН **********
в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”, ЕИК *********, с адрес: *** сумата от 1800.00 лева представляваща обезщетение
за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот с ид. №
10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна, представляващ Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ул.”Никола Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39 за периода от 05.10.2010г. до 11.09.2013г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.09.2013г. до окончателното изплащане, на основание
чл.59 от ЗЗД. Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно излага оплакването си, че първоинстанционният съд е приел, че не е
доказала придобиване на собствеността въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност, присъединявайки владението, осъществявано от нейните
праводател-Теодор Тодоров владял в периода от 2008г. до 2010г., Красимир Конов
в периода от 2004г. до 2008г. и Т. и Р. М. в периода от 13.12.1996г. до 2004г..
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и исковете срещу нея с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД отхвърлени. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В писмен отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”, чрез адв. Бр.Б. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се първоинстанцинното решение да
бъде потвърдено.В съдебно заседание и с писмени бележки адв.Амуджиев счита , че
жалбата е неоснователна и съдът не следва да обсъжда новооткиритте
доказателства, тъй като във въззивната жалба са наведени оплаквания само
относно придобиване на имота по давност.
За да
се произнесе ВОС съобрази следното:
С обжалваното съдебно решение, чиято отмяна се
иска в настоящото производство, е уважен
предявеният от ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.” и съпругата му М. И. Д. владението на
недвижим имот с ид. № 10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна, срещу
жалбоподателката за предаване на владението на имот представляващ Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ул.”Никола Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4
в кв.39, както и в частта, с която С.А. е осъдена на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата
1800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за
периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.09.2013 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови решението, с което така предявените
искове са уважени, Варненският районен
съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 24.03.1994 г., сключен с нотариален
акт обективирана в НА № 154, т. VІ, рег.
№ 14684, дело № 1009/2008г. на нотариус Жана Тикова , К. И. П., И. И. П. и
съпрузите Т. и Р. М. са продали на ЕТ „Ел-Би-Ем-Любимир Д.” са продали на ищеца Л.Б.Д., действащ като ЕТ
„Ел-Би-Ем-Любимир Д.” по 1/3 ид. част от
собственото си дворно място, върху което впоследствие е построена сградата, в
която се намира процесният имот. С нотариално заверено заявление по чл. 56, ал.3ЗТСУ (отм.), рег. № 30 от
19.01.1995 г., продавачите и купувачът, в качеството на съсобственици на
дворното място, са си учредили взаимно право на строеж за определени обекти в
предстояща да бъде изградена сграда, като е уговорено съпрузите Т. и Р. М. да придобият имот с идентификатор
10135.2560.251.1.12. След построяването на сградата, двамата са признати за
собственици на имота, който е бил предмет на редица прехвърлителни сделки и към
момента на предявяване на иска като собственик се легитимира жалбоподателката. При тези фактически данни Варненският
районен съд е
изложил мотиви, че по силата на договора за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт НА № 154, т. VІ, рег. №
14684, дело № 1009/2008г , ищецът е придобил правото на собственост върху
цялото дворно място, тъй като всеки от продавачите му е прехвърлил в пълен обем
правата си върху него, поради което и предвид липсата на съсобственост не е
налице валидно учредено право на строеж по реда на чл.56 ,ал.3 ЗТСУ (отм.), тъй като купувачът -
едноличен търговец е могъл да им учреди право на строеж върху собственото си
дворно място само в предвидената от закона форма, по нотариален ред. Формиран е
решаващ правен извод, че продавачите на дворното място не са придобили право на
собственост върху обектите в построената върху него сграда по силата на правото
на строеж, а техен собственик по силата на чл.92 ЗС е ищецът.
При новото разглеждане на делото
Върховният касационен съд е дал задължителни указания новооткритите писмени доказателства да бъдат ценени при тълкуване на
действителната обща воля на страните в договора за покупко- продажба от 1994 г.
съгласно чл.20 ЗЗД, за
да се прецени обема на правата, които страните са притежавали след неговото
сключване, и въз основа на това да се формира извод дали е съществувала
съсобственост върху дворното място и съответно валидно учредено право на строеж
в полза на ответницата за процесния обект по реда на чл.56, ал.3 ЗНСУ (отм.). Настящият състав
намира, че е длъжен да се съобрази с тези указания, ето защо намира възраженията
на въззиваемата страна, че съдът не следва да се съобразява с тях и да реши
делото само въз основа на посочените оплаквания в жалбата са неоснователни.
Настоящият съдебен състав като взе
предвид събраните доказателства пред Върховния касационен съд , районният съд и
тези пред въззивната инстанция , а именно : Новооткрити писмени доказателства :данъчна декларация № 3710 от 18.02.1999 г.,
на И. И. П., в която е деклариран имот, включително земя на адреса в в
гр.Варна, ул. Николай Михайловски № 24, в
съсобственост с К. И. П. ,
протокол от 6.12.1996 г., в който лицата К. И. П., И. И. П. , Т. П. М. и
Р. Ж. М. са посочени като съсобственици;
удостоверение № 3299 от 30.05.1997 г. на Община Варна, район
"Приморски" за Т. П. М. и Р. Ж. М. ; препис извлечение от акт за
смърт на Т. П. М. ; предварителен договор от 29.03.1993 г. относно условията за
учредяване на право на строеж между ЕТ „Ел-Би-Ем-Любимир Д.” и Т. П. М. и Р. Ж. М. ; Билет вх. № 135 от
19.07.1967 г. за строеж в гр.Варна, ул. Николай Михайловски № 24, на името на Т. П. М. и Р. Ж. М. ; два бр.
удостоверения за данъчни оценки на Т. П. М. и Р. Ж. М. за 1999 г.; извлечение от партидата на Р. Ж.
М. 3203031332002 за платени местни
данъци и такси за апартамент и гараж, актуални към 17.04.2013 г.; нотариален
акт № 378, т. 01, рег. № 3949, н. д. № 154 от 2000 г.; удостоверение за данъчна
оценка от 4.01.2017 г., и свидетелски показания намира дза
установено следното:
В настоящият процес основният извод на
съда следва да даде отговор: дали
е съществувала съсобственост върху дворното място и съответно валидно учредено
право на строеж в полза на ответницата за процесния обект по реда на чл.56, ал.3 ЗТСУ (отм.).Ето защо седва да
се ценят онези писмени докозателства , които ще дадат отговор на този въпрос ,
те. каква е била волята на страните при подписване на договора за покупко- продажба от 1994
г.,
предварителният договор от 29.10.1993 г. , изброените по-горе новооткрити
доказателства и гласни доказателства.
Ако се проследи
собствеността върху имота ще се установи следното: С н.а. № 142, т.01, per.
№
721, н.д. № 178 от 1945 г. К. П. П. е продал на И. И. П. дворно
място с площ от 200 кв.м. в землището на гр. Варна;
- С н.а. № 20, т.14, н.д. № 4665 от 1966 г. И. И. П./П./
е
продал на семейство Т. П. М. и Р. Ж. М., изграденот( върху спорното място"
Бекярско жилище, ведно с 66/200 ид.ч. от дворното място Този имот е станал СИО,
тъй като брака между двамата съпрузи е прекратен със смъртта на съпруга при
действието на СК/ред.1985 г./.
-
И. И. П. е запазил 144/200 ид.ч. от описаният в
исковата молба имот, които са били наследени от
неговите низходящи К. И. П., И. И. П. или всеки от тях е получил по 72/200
ид.ч.;
-
С договора за покупко-продажба, сключен през 1994 г.
с н.а. № 146, т. 12 н.д. № 4142 от 1994 г., К. И. П., И. И. П., Т. П.М. и Р. Ж. М. са прехвърлили
в полза на ЕТ„Ел БИ ЕМ Л.Д.", по 1/3 ид. част от правата си в
съсобствеността си , а именно К. И. П.
и И. И. П. по 1/3 от собствените си части или по 24/200
ид.ч. всеки един от тях , а съпрузите Т. и Р. М. също по 1/3 ид.ч от
собствените си 66/200 ид.ч. или 22/200 ид.ч. Така с този нотариален акт в полза
н; ЕТ" „Ел БИ ЕМ -Л.Д." са били прехвърлени общо 70/200 ид.ч., които не са станали имуществена
общност със съпругата на Л.Д. М. Д., а не както е възприел
варненския районен съд, че с този нотариален акт те са
отчуждили цялото дворно място.
Ето защо това тълкуване, че с този нотариален акт
продавачите са отчуждили цялата си собственост е довело и до другия обуславящ
решението извод, че учредената суперфиция по чл.56, ал.З ЗТСУ е недействителна
защото заявителите не са собственици.
Фактическите констатации на съда несъответстват
със
събрания доказателствен
материал, която е довела до вътрешни противоречия в мотивите на съда
неустановяването на причинната връзка между доказателствените и юридическите факти, формирането на
неправдоподобни изводи, които противоречат на житейския опит и науката.
Неправилен е извода на съда за обема
на извършеното прехвърляне осъществено с н.а. № 146, том XII, дело № 4142 от
1994 г. на Варненски нотариус Александър Ганчев К. И.
П., И. И. П., Т. П. М. и Р. Ж. М. са продали на ЕТ „Ел-Би-Ем - Л.Д.",
всеки по 1/3 ид.част от съсобственото си дворно място без сградите построени в
него, находящо се в гр.Варна, ул."Никола Михайловски" № 24
представляващо парцел 1-4 в кв.39 по плана на 18-ти м.р. на гр.Варна.
Неправилно израза „ всеки по 1/3 ид.ч. от
собственото си дворно място без сградите, построени в него" се тълкува
като" всеки прехвърля своята 1/3 ид. час от дрорното място" и се
приема, че продавачите по нотариалния акт се освобождават изцяло от
дворното място, макар, че същото е застроено. В този случай дворното място не
би могло да бъде изцяло отчуждено, тъй като е прилежаща обща част към сградата. В решението си районният съд не
е отчетел и последващите дейстнвия
на страните по нотарпиалния акт от 1994 г., които ясно сочат, че целта е била
учредяването на съсобственост с цел застрояване на имота, а не прехвърляне на
собствеността на трето лице, в случая едноличния търговец.
Неправилно е приложена разпоредбата на чл.92 ЗС. С
поред чл. 91
ЗС собственикът на земята
е собственик и на постройките и насажденията върху нея освен
ако е установено друго. Принципът на приращението се
изключва в изрично предвидените в закона случаи.
Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна
възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда
върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от
земята. В случая такова право на строеж е учредено със Заявлението по чл.56,
ал.2 ЗТСУ. Принципа на приращението не може
да се приложи след като сградата, вече е
изградена върху терена.
Тълкуването на договора за
покупко продажба, извършено с н.а. № 146, том XII, дело № 4142 от 1994 г. е в
противоречие с разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи,
каквото е намерил районният съд, действителната обща воля на страните се установява
чрез тълкуване съобразно въведените в чл.20 ЗЗД критерии. Разсъждавайки и
тълкувайки посоченият договор съдът е подменил волята на страните, като
не
се е съобразил със въведените в чл.20 ЗЗД критерии, при която дейност съдът се
съобразява с изявената, а не с
предполагаемата воля на страните и не може да подмени съдържанието й.
Не е извършено тълкуването на отделните уговорки във
връзка едни с други, всяка една следва да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите и добросъвестността.
В тази връзка, когато е налице съмнение, неяснота
или двусмисленост по установените в договора клаузи, в това число и по обема на
правата и обектите, които следва да се придобият по конкретно сключения между
страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва да се има предвид и се
изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този
момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства
водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Така пpи тълкуването на посоченият
нотариален акт не е взето предвид обстоятелството, че сем. Т. и Р. М. са
притежавали в спорния имот и жилищна сграда наречена "бекярско
жилище". Вписаното заявление по чл.56, ал.2 ЗТСУ е подадено от всичките
съсобственици, притежаващи идеални части от дворното място, като с него са
декларирали, че са негови съсобственици.
Настоящият състав на ВОС
намира, че със заявлението по чл.56, ал.З ЗТСУ е учредено
валидно право на строеж защото е налице
писмено, нотариално заверено съгласие на всички съсобственици на терена
и собственици на изграденото в него бекярско жилище/ което е останало
собственост на сем. Р./. Нотариалната заверка на подписите е форма, която е
условие за действителност на волеизявлението ;Адресат на Заявлението е
общината, в лицето на нейната специализираните органи на общинската
администрация така както е посочено в чл.56, ал.З ЗТСУ;В него са посочени
обектите, които всеки от суперфициарите ще придобие; Заявлението е вписано ,
което е съществен елемент от фактическия ме състав и е с основна функция на
оповестяване.
С изграждането на сградата
по силата на учредената суперфиция, което е станало през 1996 г. ,всеки от
заявителите е станал собственик на посочените в заявлението обекти, в това
число и сем. Т. и Р. М.. Следователно не EТ „Ел-Би-Ем -Д.- Л.Д." и
неговата съпруга, а Т. и Р. М. са първоначалните собственици на спорния офис,
който впоследствие законно с разрешение
за строеж № 52 от 1.09.2009г. изд. от Община Варна, Район „Приморски",
влязло в сила на 17.09.2009г. е преобразуван в магазин. При извършеното последователно прехвърляне на
магазина oт неговите собственици
жалбоподателката С.А.Д.
е придобила собствеността по отношение на магазина, бивш офис № 1 с н.а. № 154,
т. 06, per. N 14684, н.д. № 1009от 2008
г. на Варненски нотариус, т.е. на деривативно основание .
Неправилни са
съображенията на районният съд и по направеното
евентуално възражение за собственост, придобита от С.А.Д. на оригинерно
основание при условията на чл.79, ал.2 вр. с чл.70 от Закона за собствеността.
Според разпоредбата на чл.70, ал.2 от Закона за собствеността се презумира добросъвестност, ако се намираш във владение на имота. В този случай страната, която оспорва добросъвестността носи доказателствената тежест да установи противното. С.Д. е добросъвестна, тъй като владее имота по силата на нотариален акт без да знае, че нейния праводател не е собственик. От свидетелските показания се установява предвиденото в закона присъединяване на владението, осъществявано от нейните праводатели -Теодор Тодоров владял в периода от 2008г. до 2010г., Красимир Конов в периода от 2004г. до 2008г. и Т. и Р. М. в периода от 13.12.1996г. до 2004г.
Постановеното
решение по предявеният иск по чл.59 ЗЗД също е
неправилно защото не е налице обедняване на ищеца, тъй като имота за който той
претендира не е негова собственост.
По изложените съображения съдът стига до крайния извод за действителната обща воля на
страните при сключване на договора за покупко- продажба
от 1994 г. като след неговото сключване между страните е възникнала
съсобственост върху дворното място като предпоставка за валидно учредяване
право на строеж по реда на чл.56, ал.3 ЗТСУ (отм.) и съответно на това основание процесният обект е
станал собственост на частните праводатели на възивницата.
Атакуваният съдебен акт следва да се отмени като се отхвърлят предявенияте осъдителни искове .
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 2645/12.06.2015г. по гр.д. № 13278/2013г. на XIХ
състав на ВРС, в частта, в която е
осъдена да предаде на Л.Б.Д., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”,
ЕИК *********, с адрес: *** владението на недвижим имот с ид. №
10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна, представляващ Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ул.”Никола Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39, на основание чл.108 от ЗС и в частта в която е осъдена да заплати на на Л.Б.Д., ЕГН **********
в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”, ЕИК *********, с адрес: *** сумата от 1800.00 лева представляваща обезщетение
за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот с ид. №
10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна, представляващ Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ул.”Никола Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39 за периода от 05.10.2010г. до 11.09.2013г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.09.2013г. до окончателното изплащане, на основание
чл.59 от ЗЗД и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Л.Б.Д. – лично и като представляващ ЕТ „Ел-Би-Ем – Л.Д.” срещу С.А.Д., както следва:
1) с правно основание
чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата С.А.Д. да им предаде владението на
недвижим имот с ид. № 10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна, представляващ Офис
№ 1, находящ се в гр.Варна, ул.”Николай Михайловски” № 24, със застроена площ
от 22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39;
2) с правно основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на С.А.Д. да заплати на Л.Б.Д.,
ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”, ЕИК *********, с адрес: ***
сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/
лева представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения на
ищеца недвижим имот с ид. № 10135.2560.251.1.12 по КК на гр.Варна,
представляващ Офис № 1, находящ се в гр.Варна, ул.”Николай Михайловски” № 24,
със застроена площ от 22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
дворното място – УПИ № I-4 в кв.39 за периода
от 05.10.2010г. до 11.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2013г. до
окончателното изплащане, на основание
чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН ********** в
качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем-Л.Д.”, ЕИК *********, с адрес: *** да заплати на С.А.Д.
ЕГН ********** *** сумата от 2 600 лева сторени съдебно деловодни разноски
пред ВОС.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: