гр. София, 11.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10005 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н.Ж.Ж. обективно и субективно съединени осъдителни искове,
както следва:
-
иск с
правно основание чл.45, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу В.Д.С. за заплащане на сумата от 30000.00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидни и позорящи изрази,
направени от ответника на пресконференция на 25.06.2020г. и на 01.07.2020г. на
сайта гонг.бг, в лично качество и като изпълнителен
директор на „ПФК С.-****“ АД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 25.06.2020г., до окончателното плащане;
-
иск с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД срещу В.Д.С. за заплащане на сумата от
33000.00 евро – обезщетение за имуществени вреди, причинени от обидни и
позорящи изрази, направени от ответника на пресконференция на 25.06.2020г. и на
01.07.2020г. на сайта гонг.бг, в лично качество и
като изпълнителен директор на „ПФК С.-****“ АД, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 21.09.2020г., до окончателното плащане;
-
иск с
правно основание чл.49 вр. чл45 ЗЗД срещу „Н.И.“
ЕАД за заплащане на сумата от 10000.00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от публикувани на 01.07.2020г. на сайта на ответника гонг.бг с адрес https:www.gong.bg, изявления на В.Д.С., които са обидни и
позорящи за ищеца, ведно със законната лихва от увреждането – 01.07.2020г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на пресконференция в Пресклуб „България“ на 25.06.2020г. първият ответник – В.Д.С.,
в лично качество и като изпълнителен директор на „ПФК С. – 1913“ АД, отправил
обидни думи и изрази срещу Н.Ж.Ж., които съставляват
преки нападки, обиди и клевети, както и такива, които съдържат иронично и
негативно внушение, които били насочени към уронване престижа и доброто име на
ищеца в личен и професионален план. Уточнява, че на пресконференцията първият
ответник използвал изрази, които обвързал с личността на ищеца, като „псевдоменажер“, визирайки работата му като футболен агент
на футболист на „ПФК С.“ Ф.К.във връзка с трансфера му в чуждестранен клуб и
цялостната му професионална работа. Заявява, че използваните фрази като
„попадат в лапите на различни псевдоменажери“,
„такива менажери свалят звезди от небесата“, „гениалното, което менажера е
уредил“, „омайва главите на родителите“, „забранил съм на всички футболисти в „С.“
да работя с агенти“ „напаст и щета за българския футбол са тези менажери“,
„лицето Н.Ж. … ще възпрепятства отношението към Ф.К.от страна на Ман Сити, те не
желаят този мениджър“, „той е издебнал родителите“, „искам да го предпазя от
грешки“ (за Ф.К.), „какъв менажер….какво е направил този менажер за него, че ще
има неустойки“, „същият този мениджър е заплашвал хора“, били възприети от него
и от широката общественост, тъй като изявленията били направени от публична
трибуна и била разпространени от медиите в страната, а това му причинило стрес,
безсъние, притеснение, срам и обида. Твърди, че на 01.07.2020г. вторият
ответник е публикувал изявление на В.С. на сайта гонг.бг,
което също било насочено към ищеца и съдържало обиди и неверни позорящи
обстоятелства, както следва: „Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не
си приписва заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж.
Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда“.
Уточнява, че изпитал срам и обида от така използваните изрази, с които първия
ответник го свързвал и които вторият публикувал, като така дал широка трибуна
за разпространение на изявлението, поради което счита, че ответниците носят
отговорност за причинените му неимуществени вреди - накърняване на доброто име
и на личното достойнство, като отговорността на първия ответник е за лично
действие, а на втория – като възложител на работата на своите служители,
допуснали подобна публикация. Поддържа също, че в резултат на отправените обиди
и изнесени неверни обстоятелства му били нанесени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи – нереализирана печалба от два договора, както следва: 1.)
Сумата от 18000.00 евро, която е следвало да получи като футболен агент на
футболиста от „ПФК С.“ Ф.К.като възнаграждение по договор за представителство
от 11.12.2019г., което не му било платено, именно поради направените негативни
изявления на първия ответник, публикувани от втория ответник; 2.) Сумата от
15000 евро – възнаграждение по договор от 10.06.2020г., сключен между „Г.М.“
ЕООД, което дружество ищецът представлява, и „М.****“ ЕООД, който бил предсрочно
прекратен от съконтрахента с довод, че поради
отправените публични обвинения към ищеца от страна на В.С., които могат да с
отразят негативно на „М.****“ ЕООД, отношенията се преустановяват до изясняване
на случая. Предвид изложеното, счита, че ответниците са осъществили
противоправно поведение, в пряка причинно-следствена връзка с което са
настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди, поради което има право
на обезщетение за тях.
Ответникът В.Д.С. оспорва исковата
претенция за неимуществени вреди с
твърдение, че сумите са изведени от контекста на изложението от него и отрича
да е отправил обидни думи и клевети по адрес на ищеца. Акцентира на
обстоятелството, че в своето изявление не посочва конкретно лице. Оспорва иска
за имуществени вреди, като твърди, че такива не са настъпили за ищеца с доводи,
че Н.Ж. не е договарял трансфера на футболиста Ф.К.и следователно няма право на
възнаграждение за това; че Н.Ж. не е бил агент на този футболист, в която
връзка оспорва договора за представителство като неподписан; че футболистът е
работил с друг футболен агент във връзка с трансфера му в чужбина.
Ответникът „Н.И.“ АД оспорва предявения
срещу него иск с твърдение, че като медия е предоставил на 01.07.2020г. на
сайта си гонг.бг право на отговор на В.С. по повод
изявление на Н.Ж. от 30.06.2020г. на конференция, отразена на същия сайт.
Уточнява, че медията е задължена да стори това по правилата на добрата
журналистическа практика и твърди, че публикуваните изрази са били предмет на
по-ранни публикации в други медии, поради което не може да се обоснове извод,
че е осъществен деликт. Оспорва твърдените вреди да са в пряка
причинно-следствена връзка конкретно с тази публикация при наличието на много
други в същия смисъл. Твърди, че спорът относно трансфера на футболиста е бил
събитие с обществена значимост, по който медията отразявала и двете гледни
точки, като така упражнила добросъвестно задълженията си. Счита също, че
изразите, публикувани на сайта на медията, имат оценъчен характер и в този
смисъл не съставляват деликт.
В срока за отговор на исковата молба е
предявен насрещен иск от В.Д.С.
срещу Н.Ж.Ж. по чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 30000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, нанесени от
ответника при публично изявление на 30.06.2020г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане. Претенцията се обосновава с
твърдение, че на тази пресконференция ответникът Ж. отправил клеветнически
твърдения към ищеца с изразите „В един момент клубът хем не желае да има агенти
в случая, хем в същото време се появява П.К., назначен от клуба, и отива при Ф.и
баща му и го кара да подпише оторизация“, „Това е изнудване на един футболист
да подпише договор с този агент“, „Моя беше идеята Ф.да остане до края на
годината в С., „клубът не е знаел къде ще бъде трансферът и Ф.К.е накаран да
подпише пълномощно за ФК „М.С.“. Твърди, че така изречените факти са неистина,
което му причинило страдание – стрес, безсъние, притеснение и обида, поради
което претендира да бъде обезщетен.
В отговор ответникът по насрещния иск Н.Ж.
оспорва претенцията, като твърди, че не става ясно от които изрази ищецът търпи
вреди, както и че те са недоказани. Заявява, че казаното от него отговаря на
истината, поради което не е действал противоправно. Евентуално, твърди
съпричиняване на вредоносния резултат с довод, че пресконференцията му от
30.06.2020г. е в отговор на пресконференцията на ищеца от 25.06.2020г., при
която В.С. публично го е дискредитирал
и тага го е провокирал да направи процесните изявления.
При проверка на материалите по делото, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията на РБ всеки има
право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин, без да упражнява това право за накърняване
на правата и доброто име на другиго. В този смисъл свободата на словото не е
безусловно право. Неговото ограничение са правата на другите субекти. Чрез
слово не може да се засяга честта и достойнството на друго лице. В този смисъл
е и нормата на чл.45 от ЗЗД, която визира отговорност за вреди, причинени
виновно другиму и ангажира отговорността за всяко противоправно и виновно
поведение на физическо лице, непосредствена последица от което са търпени от
пострадалия имуществени и/или неимуществени вреди.
При притезание за присъждане
на обезщетение за вреди, ищецът следва да установи извършеното от ответниците противоправно деяние, претърпените от това неимуществени и имуществени вреди и причинно – следствената връзка между противоправното деяние и вредите, съответно
характер и размер на същите.
Използваните в едно публично изявление
изрази могат да бъдат противоправни, ако накърняват правата и доброто име на
ищеца, доколкото честта и достойнството на личността е правно значима ценност,
която е защитена от законоустановения ред като субективно право от категорията
на абсолютните права (чл.32 КРБ). Следователно, казването или извършването на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е
противоправно деяние – обида (чл.146, ал.1 от НК). Противоправно деяние е и
разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на престъпление –
клевета (чл.147, ал.1 от НК). С тези деяния се накърнява правото на чест и
достойнство на адресата на изявлението и положителната обществена оценка за
личността му, както и неговата самооценка. Когато става въпрос за клеветнически
твърдения, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже
истинността им - Решение
№ 242 от 06.04.2010 на ВКС по гр.д. № 4431/2008 г., ІV ГО, Решение 12/06.02.2013г. по гр.д.№ 449/2012г. на III ГО,
ВКС. Ако са употребени изрази с негативно съдържание, то следва да се прецени
дали същите са обидни, унизителни от гледна точка на възприятията на адресата и
общоприетите морални норми. Ако се изразяват оценъчни съждения, те по правило
не съставляват противоправно поведение, тъй като изразите отразяват субективна
оценка на качествата на ищеца, дадена от ответника, следователно не
представляват факти, които подлежат на доказване, поради което не е необходимо
да се установи дали казаното отговаря на действителността и дали дадената
оценка е основателна. Но ако оценъчните съждения съставляват обида, може да
бъде ангажирана отговорността на деликвента за обезвреда – така в Решение № 278
от 27.11.2019г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019г., IV ГО, Решение № 209/27.9.2013
г по гр.дело № 1747/2013г. на ВКС, IV ГО, Решение № 484/9.6.2010г. по гр.дело №
1438/2009г. на ВКС, III ГО, Решение № 62/6.3.2012г. по гр.дело № 1376/11г. на ВКС, IV ГО,
Решение 213/26.01.2021г. по гр.д.№ 970/2020г. на IV ГО, ВКС, с които по аргумент от
противното е прието, че когато се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от КРБ и свободата на мнение е използвана, за да увреди доброто име
на другиго, твърдения и оценки могат да съставляват деликт.
При съобразяване на закона и на така
установената съдебна практика, съдът намира следното по предявените искове:
По иска по чл.45 ЗЗД за обезщетение на
неимуществени вреди, предявен от Н.Ж. срещу В.С.
Претенцията е обоснована с използвани от
ответника обидни изрази и клеветнически твърдения, отправени на пресконференция
на 25.06.2020г. в Пресклуб „България“, както и чрез
публикация, поместена на сайта гонг.бг на
01.07.2020г., които били изявени в лично качество и като изпълнителен директор
на „ПФК С. – 1913“ АД.
Провеждането на конференцията с участието
на В.С. не е спорно по делото обстоятелство, като съдържанието на неговото
изявление е снето от вещо лице в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза (л.198 от делото). Видно от същата, на пресконференцията ответникът С.
е заявил следното: „Голяма част от родителите, в желанието си децата им да
отидат да играят в големи клубове грандове, попадат в
лапите на различни менажери в България“. Репликата е последвана от други
изречения, представляващи коментар на казаното, като прави впечатление, че
изказването е абстрактно и не е насочено към конкретно лице. Действително, в
пасажа става дума за проби на футболиста Ф.К.в „Баер Леверкузен“, за които В.С. твърди, че не е знаел, но това
не обвързва непременно изявлението с неговия мениджър ищец. Дори намерението да
е било такова, а то е неизяснено, то използваните изразни средства следва да са
такива, че непременно да сочат адресат на изявлението, а не да бъде абстрактно
или относимо по принцип за мениджърите на футболисти
в страната. Такова свързване на изявлението конкретно с ищеца не може да се
извлече и от съда по предположение, нито може да се приеме за еднозначно, ако
ищецът е приел, че се отнася до него. Съдът няма право на корективно
тълкуване на процесните изрази.
В записа е отразено, че в своето изказване
ответникът е посочил, че „некакви псевдоменажери, некви Деановци, Ивановци, некви други чувам….отиват взимат пари от родителите, водят
ги там по разни клубове…“ Както и в по-горепосочения пример, това изявление
също не е насочено пряко към ищеца, не го сочи като адресат и посочените примерни
имена не могат да се свържат с това на ищеца.
Налице е изявление на ответника, както
следва: „Н.Ж., който сега разбирайки, че Ф.ще отиде в такъв клуб……. По някакъв
начин достига до родителите и им обяснява колко е велик, колко е голям. И вече
преди трансфериране разбирам, че той е сключил договор с Филип….. аз съм забранил
на всички футболисти на „С.“, не желая никакви менажери до момента, до който
някой предложи клуб“. По съдържание изявлението не е обидно, а сочи на
предпочитания на ответника да не работи с футболни агенти не въобще, както е
възприел ищеца, а докато агентът не предложи клуб, както е видно от
изявлението. В този смисъл, непълното възпроизвеждане на репликата, от която
твърди да е пострадал ищеца, има за последица изваждане на израза извън
контекста. Съдът намира, че този израз не е обиден, а е мнение на автора му. От
него не може да се изведе преценка, че ответникът цели футболисти на „С.“ да
преустановят работа с ищеца, тъй като това е право на футболиста (да има агент)
и то е уредено с Правилника за дейността на футболните агенти (л.176 и сл.).
В същото изказване ответникът е посочил:
„Голяма напаст и щета за българския футбол са тези менажери…“, говорейки
непосредствено преди това за оферта за друг футболист – С.В., поради което
съдът не счита, че тази реплика е конкретно насочена към ищеца и цели да увреди
доброто му име или да го злепостави.
На въпрос на репортер на пресконференцията
дали има договор между Ф.К.и менажер е даден отговор от В.С., както следва:
„Да, лицето Н.Ж.“, след което следва втори въпрос дали това може да
възпрепятства нещо, на което ответникът е заявил: „Ще възпрепятства отношението
към Ф.К.от страна на „М.С.“, те не желаят този менажер“ и „какво е направил
този менажер за него…че ще има неустойки?“. По своя характер в първата си част
това изявление има съобщителен характер относно личността на агента, сключил
договор с Ф.К.. Във втората си част, изявлението не е в смисъл, че това
представителство ще провали трансфера на футболиста, а само, че е възможно да
рефлектира на отношението, което „М.С.“ може да прояви при комуникацията си с
футболиста. По своя характер, това е оценъчно съждение, което не съставлява
обида, не е противоправно и следователно не съставлява граждански деликт. В
третата си част, която е пряко ориентирана към ищеца, се изразява също оценъчно съждение, което носи в
себе си негативно отношение към футболния агент, като отрича същият да е имал
участие в трансфера на Ф.К.. Макар с негативно внушение, този израз не може да
се приеме за обиден.
На същото участие ответникът е заявил:
„….същият този менажер е заплашвал хора и им е казал няма да излезете от тука,
докато не подпишете договора“. Изявлението е пряко насочено към ищеца и
съставлява изнасяне на факт, който е позорящ – извършване на престъпно деяние,
изразяващо се в упражнена принуда. За де се освободи от отговорност, ответникът
е следвало да проведе доказване относно истинността на изнесения факт, което не
е било направено в процеса. В този смисъл, изявлението съставлява противоправно
деяние.
В свое изявление от 01.07.2020г.,
публикувано на сайта гонг.бг (л.37-39 от делото),
ответникът е казал: „Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си
приписва заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж.
Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“.
Доколкото съдът е ограничен от посочените като накърняващи доброто име на ищеца
реплики на ответника – стр.8 от делото, стр.7 от исковата молба, то на
изследване полежи именно съдържанието на така цитираните изречения, тъй като
съдът е обвързан от пределите на защита, която се търси от ищеца.
Трите изречения съдържат пряко адресирани
към Н.Ж. остри и с негативен тон и внушение изрази, достъпни от неограничени
потребители на мрежата. Макар репликите да изразяват оценката на автора, че
ищецът работи с лъжи, с шантаж, т.е. като въвежда в заблуда лицата, с които
работи, убеждава ги в неверни неща и така ги подвежда в свой интерес, са обидни
и накърняват честта, достойнството и доброто име на ищеца. Насаждат внушение,
че Ж. е лице, на което не следва да се вярва и да се работи с него, което пряко
рефлектира на професионалната му реализация. Убеждават в това, че футболният
агент няма никакви заслуги за трансфера не само на Ф.К., но и на други лица, по
причина, че „няма достатъчно умствен багаж“, като така го характеризира като
невеж в професионалната си област. Съдът намира, че изразът „миришат му
краката“, с оглед контекста, в който е употребен, не е използван в пряк смисъл,
а в преносен, и навежда на внушение, че професионалната му работа е лъжовна.
Използваните изрази имат клеветнически характер, позорящи са и същевременно
обидни, поради което съдът намира, че с тях ответникът е осъществил граждански
деликт, за което следва да носи отговорност. Същото негативно отражение има и
репликата „Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги
подвежда.“, използвана като заключение на изявлението от 01.07.2020г. В този
смисъл, казаното съставлява деликт.
В обобщение, следва да се посочи, че част
от думите, използвани от ответника, имат обидно съдържание и са насочени пряко
към ищеца, като с тях се накърнява честта и достойнството му и се засяга
професионалната му сфера, тъй като внушават злепоставящи го като агент факти,
чиято истинност не се установи. Конкретно това е изразът: „….същият този
менажер е заплашвал хора…“ (пресконференция от 25.06.2020г.), както и „Ж.
работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си приписва заслуги, защото му
миришат краката и няма достатъчно умствен багаж. Той е вреден за българските
таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“ (цитати в статия в гонг.бг от 01.07.2020г.).
От разпита на свидетеля А.А.(о.с.з. 18.10.2022г.) се установи, че конференцията от
25.06.2020г. е била гледана от Н.Ж. и от свидетеля, като чрез нея В.С., според А.,
отправил безпочвени нападки към неговия работодател Ж., защото изказванията
били неверни. Свидетелят е категоричен, че Ж. е работил по трансфера на
футболиста Ф.К.. Така дадените показания съдът кредитира, тъй като
кореспондират с тези на футболиста Ф.К.и неговата майка Н.С., потвърдили
договора от 11.12.2019г. и признали, че по своя воля семейството е решило да
възложи тази работа на Ж., който и досега е агент на играча. В тази връзка
следва да се посочи, че е проведено главно доказване на факта относно
съществуването на договора от 11.12.2019г., тъй като, макар приложеният на л.54
от делото да не носи подписите на страните по него, поради заличаването им, в
проведеното на 14.02.2023г. съдебно заседание договорът е бил представен в
оригинал и съдът е констатирал идентичност на копието с оригинала, като е
отбелязал, че оригиналът е с положени подписи, които не са били оспорени от
насрещната страна.
От събраните гласни доказателства за
установи, че непосредствено след дадената пресконференция и изложените
твърдения на сайта гонг.бг на 01.07.2020г. ищецът се
затворил в себе си, изпаднал в апатия, престоявал продължително време в
кабинета си, бил притеснен, станал сприхав и не бил концентриран в работата си,
като тези признаци били отражение на възприетите думи на В.С. – така в
показанията на Ж.и на А.. Последният свидетел пояснява, че упреците на
ответника станали обществено достояние и се налагало да обясняват на лицата, с
които работят, че това са междуличностни отношения и казаното не е вярно, което
допълнително натоварило с негативни преживявания ищеца. За тези прояви в
поведението на Ж. свидетелства и неговата съпруга Д.К., която допълнително указва,
че това се отразило неблагоприятно не само на емоционално и психическо състояние,
но усложнило здравословните му проблеми, тъй като ищецът страдала от диабет и
високо кръвно налягане и последиците от тях се обострили
след случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. В
конкретния случай, претенцията на ищеца включва обезщетение за вреди, причинени
от направено публично изявление, достигнало до неограничен кръг от хора, което
се потвърждава от съдебно-техническата експертиза, изследвала обстоятелството
относно броя достъпвания до статиите в електронните медии, които са отразили
пресконференцията. Размерът на дължимо обезщетение държи сметка за въздействието
на противоправния акт на автора на изявленията върху негативните преживявания
на ищеца, здравословното му състояние, отражението в социалния му и
професионален живот, взаимоотношения с близки, видът на противоправния акт и
тежестта му според общоприетите критерии за етика и морал, обемът на
обществения отзвук и др. – така в Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. №
1251/2012 г. по описа на ВКС ІІІ ГО, Решение № 263/15.02.2013 г. по гр.д. №
1740/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр.д. №
7046/2014 г. по описа на ВКС ІV ГО).
При съобразяване на двукратно отправените
от ответника обидни квалификации и клеветнически твърдения по отношение
личността и професионалната дейност на ищеца, на обстоятелството; че както
пострадалият, така и деликвентът са публично известни личности и изявленията им
са предмет на медиен интерес по важна за обществото тема относно трансфера на
млади футболисти, поради което спорът между тях е бил медийно отразен; че
ищецът почувствал обида и се затворил в себе си, не комуникирал вкъщи и не бил
концентриран в работата си, бил потиснат и страдал от безсъние, обострило и здравословните му проблеми, като резултат от
изнесените твърдения за него; че изявленията пряко рефлектират на занятието на
ищеца, както и че с оглед работата му и известността на ищеца същият следва да
има по-висок праг на търпимост към оценъчни съждения и мнения за работата му от
обичайното, съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на 3000.00 лева,
която сума присъжда, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното плащане. Обезщетението се присъжда за лично изказване на
ответника С., а не като изпълнителен директор на професионалния футболен клуб,
тъй като съдът намери, че не в това качество са направени изявленията,
независимо дали пресконференцията е била свикана с негово участие в това му
качество или не.
По иска по чл.45 ЗЗД за обезщетение на имуществени
вреди, предявен от Н.Ж. срещу В.С.
Съгласно ЗЗД на обезщетяване от осъществен
деликт подлежат както неимуществените, така и имуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
В конкретния случай се претендират
пропуснати ползи, т.е. нереализиран доход по причина поведението на ответника –
изнесени публично обиди към личността и професионалната дейност на ищеца и
неверни позорящи твърдения, касаещи работата му.
Пропуснатите ползи се изчисляват в размер
на 33000.00 евро или сбора от нереализиран доход по договора за
представителство между ищеца и Ф.К.от 11.12.2019г. в размер на 18000.00 евро, и
нереализиран доход по договор между „Г.М.“ ЕООД и „М.****“ ЕООД от 10.06.2020г.,
предсрочно прекратен от „М.****“ ЕООД по причина на изнесените от В.С.
твърдения за Н.Ж.. В първия случай нереализираното възнаграждение се съизмерява на 3 % от основния брутен доход на менажирания
футболист за целия период на трудовия му договор или 3% от 120000 евро годишен
доход за пет години. При обосноваване на размера ищецът се позовава на чл.29 от
Правилника за дейността на футболните агенти, приет от БФС, съгласно който това
възнаграждение не може да надвишава 7 % от брутния доход, определен по реда,
посочен по-горе, но който правилник реферира към Регулациите за работа с
посредници на ФИФА, които ограничават това възнаграждение до 3 %, приемайки го
за разумно. Във втория случай, ищецът се позовава на подписана към договора с „М.****“
ЕООД оторизация от 12.06.2020г. за договорена
комисионна за трансфер на друг играч, която не следва да е в по-нисък размер от
15000.00 евро.
Съгласно ТР № 3/13.01.2023г. по т.д. №
3/2021г. на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да
бъдат доказани със сигурност, като предположението за наличието на пропусната
полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на увреденото лице и не може да почива на логическото допускане
за закономерно настъпване на увеличението, както е прието с в ТР № 3/12.12.2012
г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Именно това сигурно настъпване на дохода
не се установява по делото.
По отношение на възнаграждението по
договора с Ф.К.от 11.12.2019г. съдът установи, че такова не е вписано в текста.
Упоменато е единствено, че за възложената работа се дължи възнаграждение, което
съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза възлиза на търсените 18000.00
евро, изчислена като 3% от брутния доход на играча за пет години. Същевременно,
видно и от изявление на ищеца от 30.06.2020г. (л.98 от делото), направени през
медия, за която вторият ответник „Н.И.“ АД признава в отговора, че е публикувано на сайта гонг.бг, Ж. сам е заявил, че с футболиста Ф.К.нямат финансови
взаимоотношения и няма финансови претенции към него. Макар от показанията на
св.А. да се установява, че Ж. е работил за израстването на футболиста Кръстев,
не се доказа, че именно в резултат на неговите усилия е бил осъществен
трансфера на този играч, още повече, че по делото не са прилагани доказателства
за трансфера (налице е само публично достъпна информация за преминаването му в клуб
„Ломел“, съответно по показания на К.реалното бил
играч на „ТРОА“ от втора лига на Франция). Обстоятелството, че Ж. се е срещал с
лице от „М.С.“ през 2019г. не свързва тази среща с преговори за К.(а и договора
е едва от декември).
По отношение на дохода от договора от
10.06.2020г. между двете търговски дружества, съдът намира следното: Видно от
ТР едноличен собственик на капитала и управител на „Г.М.“ ЕООД, ЕИК *****, е
ищецът. Реализиран приход по договор със съконтрахент
е приход на дружеството, като собственикът има право на дивидент, който не може
да бъде равен на прихода на дружеството, защото то кумулира
разходи и следва да плаща данъци. От друга страна, не е доказано, че
договореното възнаграждение с допълнителното споразумение към договора,
наречено оторизация, със сигурност би настъпило в правната сфера на „Г.М.“ ЕООД
– договорът е прекратен двадесет дни след сключването му и не са налице данни
за предприети реални действия по трансфер на играча Георги Терзиев - не е
представян подписан с него договор, оторизация или друг документ, удостоверяващ
реалните предпоставки за осъществяване на дейността, няма вписване на този
договор в регистъра към федерацията, както се изисква по правилника.
Предвид изложеното, исковата претенция в
тази част се отхвърля.
По отношение на иска по чл.49 ЗЗД срещу „Н.И.“
АД
Според тази норма този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на работата. Отговорността е за чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия, поради което има гаранционно-обезпечителен характер.
В конкретния случай, не е спорно и се
признава от втория ответник, че на 01.07.2020г. е публикувал изявление на В.С. на
сайта си гонг.бг, като отговор на отразената на същия
сайт пресконференция на Н.Ж. от предния ден. В публикацията изразите, които
ищецът намира за обидни са цитатите: „Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж.
да не си приписва заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен
багаж. Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда“.
В изложението по-горе бе признато, че тези изрази имат обиден характер и
излагат позорящи обстоятелства, чиято истинност не се доказа, т.е. налице е
осъществен деликт, като реализирането му е извършено чрез ответника, който
признава, че е собственик на сайта гонг.бг.
Действително, добросъвестността изисква обективно излагане на двете гледни
точки в породилия се спор. В този смисъл, правото на отговор, предоставено на В.С.
на 01.07.2020г. на изявленията на Н.Ж., публикувани на същия сайт на
30.06.2020г., е израз именно на този подход, но следва да се държи сметка, че
медията носи отговорност, когато чрез нея се разпространяват неверни, позорящи,
обидни изрази и именно изискването за добра журналистика настоява за редакция
на публикацията, като се избегнат статии, които съставляват изцяло цитати на
автора.
С оглед на изложеното, съдът намира за
основателна исковата претенция в тази част, като присъжда обезщетение за ищеца
в размер на 2000.00 лева, което е дължимо от датата на деликта – 01.07.2020г.
до окончателното плащане.
Като недоказано съдът прецени възражението
на този ответник, че не е първият публикувал изразите в електронните издания –
доказателства в тази насока не са събрани. Публикацията от 30.06.2020г. на С.
касае други изявления, а не процесните.
По
отношение на иска по чл.45 ЗЗД на В.С. срещу Н.Ж..
Заявена е претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от неверни твърдения, изнесени на сайта
гонг.бг на 30.06.2020г. от ответника Н.Ж., обективирани в следните изрази: „В един момент клубът хем
не желае да има някакви агенти в случая, хем в същото време се появява П.К.,
назначен от клуба, и отива при Ф.и баща му и го кара да подпише оторизация. Кой
се намесва в трансфера тук? Това е изнудване на един футболист да подпише
договор с този агент“….и „Ф.К.е накаран да подпише пълномощно“.
От съдържанието на публикацията не става
ясно упреците да са насочени именно към В.С.. Ако има лице, към което
евентуално са насочени, то това би бил П.К.. Никъде не се сочи, че В.С. е
изнудвал играча да подпише оторизация на друг агент. Това не може да се изведе
и от показанията на футболиста и неговата майка, тъй като в тях те обясняват колебанията
си дали да подпишат такава оторизация или не и прибързаното им решение, от
което произтича конфликта и то в момент, когато не е ясно дали договорът за
представителство с Ж. е бил съобщен на клуба, както изисква и самият Правилник
за дейността на футболните агенти.
Предвид изложеното и като не намери, че
адресат на изявлението за осъществена принуда по отношение на К.за подписване
на оторизация на друг агент е именно С., съдът
отхвърля исковата претенция.
По разноските
При този изход на спора по
делото разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Разноските на ищеца Н.Ж.
срещу първия ответник В.С. възлизат на 8081.70 лева, от които 3781.70 лева
държавна такса, 850.00 лева депозит за СТЕ (същата е допусната във връзка с
иска срещу този ответник), 300.00 лева ССчЕ (също
допусната по този иск), 150.00 лева СПЕ (или половината от разхода, тъй като задачите
са относими към цялата претенция) и 3000.00 лева
реално заплатено адвокатско възнаграждение (половината от хонорара, доколкото
не е уточнено каква част е по иска срещу първия ответник и каква – по иска
срещу втория). Адвокатското възнаграждение не се намалява по възражението на насрещната
страна за прекомерност, тъй като такава не се установява с оглед броя и
характера на исковете и тяхната цена, съобразена с НМРАВ. От тази сума в тежест
на ответника В.С. се възлагат 256.19 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция срещу него.
Разноските на ответника В.С.
по предявения срещу него иск възлизат на 5000.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, от които в тежест на ищеца Н.Ж. се възлагат 4841.50
лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Разноските на Н.Ж. по иска
срещу втория ответник „Н.И.“ ЕАД са 3550.00 лев, от които 400.00 лева държавна
такса, 150.00 лева СПЕ и 3000.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение. От тази сума в тежест на ответника „Н.И.“ ЕАД се възлагат
112.54 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Ответникът „Н.И.“ ЕАД не е
поискал разноски и няма данни да е сторил такива.
На ищеца по насрещния иск В.С.
не му се дължат разноски, поради отхвърлянето му. Ответникът по него Н.Ж.
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500.00 лева, който
разход следва да се присъди като реално
заплатен.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, В.Д.С., ЕГН **********,***
(чрез адв.И.Т.), да заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, (чрез адв.А.П.и адв.Е.Ж.), сумата от 3000.00 (три хиляди) лева – обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от обидни и позорящи изрази, както следва:
„….същият този менажер е заплашвал хора и им е казал няма да излезете от тука,
докато не подпишете договора“, направен от ответника на пресконференция на
25.06.2020г., съответно „Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си
приписва заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж.
Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“,
заявени на 01.07.2020г. на сайта гонг.бг, която сума
се присъжда ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
и за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 30000.00 лева, като
неоснователен, както и в частта, с която претендира, че изразите са казани от ответника
в качеството му на изпълнителен директор на „ПФК С.-****“ АД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Ж.Ж., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, (чрез адв.А.П.и адв.Е.Ж.), срещу В.Д.С., ЕГН **********,*** (чрез адв.И.Т.), иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 33000.00 евро – обезщетение за имуществени вреди, причинени от обидни и
позорящи изрази, направени от ответника на пресконференция на 25.06.2020г. и на
01.07.2020г. на сайта гонг.бг, в лично качество и
като изпълнителен директор на „ПФК С.-****“ АД, ведно със законната лихва от
21.09.2020г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.Д.С., ЕГН **********,
да заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН **********, сумата от 256.19 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.Ж.Ж.,
ЕГН **********, да заплати на В.Д.С., ЕГН **********, сумата от 4841.50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД, „Н.И.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** (чрез адв.А.П.и адв.Е.Ж.), сумата от 2000.00 (две хиляди) лева – обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от обидни и позорящи изрази, както следва: „Ж.
работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си приписва заслуги, защото му
миришат краката и няма достатъчно умствен багаж. Той е вреден за българските
таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“, заявени на 01.07.2020г. на сайта
гонг.бг, който е собственост на ответника, която сума
се присъжда ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 10000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, „Н.И.“ ЕАД, ЕИК ******, да
заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН **********, сумата от 112.54
лева– разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от В.Д.С.,
ЕГН **********,*** (чрез адв.И.Т.), срещу Н.Ж.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, (чрез адв.А.П.и адв.Е.Ж.), иск по чл.45,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 30000.00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, нанесени от ответника при публично изявление на 30.06.2020г., ведно със
законната лихва от 30.06.2020г. до окончателното плащане, при което по адрес на
ищеца ответникът е заявил: „В един момент клубът хем не желае да има агенти в
случая, хем в същото време се появява П.К., назначен от клуба, и отива при Ф.и
баща му и го кара да подпише оторизация“, „Това е изнудване на един футболист
да подпише договор с този агент“, „Моя беше идеята Ф.да остане до края на
годината в С., „клубът не е знаел къде ще бъде трансферът и Ф.К.е накаран да
подпише пълномощно за ФК „М.С.“.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, В.Д.С., ЕГН **********, да
заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН **********, сумата от 3500.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)