Решение по дело №599/2023 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение по АНД № 599/2023 г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Окръжен
съд Пловдив досъдебно производство № 112/2022 г. по описа на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение за
освобождаване на основание чл.78А от НК от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание глоба спрямо обвиняемия А. В. Ч. за
престъпление по чл.278 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата преди
14.06.2022 г. в гр. Пловдив е открил движима културна ценност –
средновековен оловен печат на стойност 150 лв., и в продължение на повече
от 7 дни – до 28.06.2022 г., не е съобщил за това на властта.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо А. В. Ч. както и
предложението за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност.
Иска се от съда налагане на административно наказание глоба в минималния
предвиден размер. Взема се отношение и относно вещественото
доказателство – да се предаде на Археологически музей, и относно
разноските по делото – за възлагането им в тежест на обвиняемото лице.
Служебният защитник на обвиняемото лице адв. Б. Ц. от АК Пловдив
не оспорва извършването на инкриминираното деяние от подзащитния му,
нито правната квалификация на престъплението. Застъпва се становището за
налични предпоставки за приложението на чл.78А от НК, като се моли съда
да наложи глоба в минималния размер от 1000 лв.
Обвиняемият А. В. Ч. се явява в съдебно заседание, признава се за
виновен, не дава обяснения. Иска се от съда по – малка по размер глоба.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Обвиняемият А. В. Ч. е роден на * в гр. Пловдив, живущ в с. гр., *, *,
български гражданин, неженен, с начално образование, неграмотен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
С Определение № 485/26.06.2013 г. по НОХД № 3718/2013 г. по описа
на РС Пловдив, влязло в сила на 26.06.2013 г., обвиняемият Ч. е бил признат
за виновен за извършено на 21.06.2013 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което било
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на осъдителното Определение. По това осъждане
обвиняемият А. * е реабилитиран по право съобразно чл.86 ал.1 т.1 от НК към
26.06.2016 г. – след изтичане на изпитателния срок на условното осъждане.
С Определение № 8212/23.12.2022 г. по НОХД № 7254/2022 г. по описа
1

на РС Пловдив, влязло в сила на 23.12.2022 г., обвиняемият е бил признат за
виновен за извършено в периода месец февруари – месец март 2022 г.
престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на четири месеца, изпълнението на което било
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на осъдителното Определение. Това осъждане не
влияе върху правната квалификация на инкриминираното деяние, нито върху
приложението на чл.78А ал.1 от НК, доколкото осъдителният акт е влязъл в
сила след процесния инкриминиран период.
През лятото на 2022 г. екип от археолози извършвали разкопки на ул. *
в гр. Пловдив. Научен ръководител на обекта била свидетелката * – работеща
като * - Пловдив. Като общ работник – копач, там бил нает и обвиняемият А.
В. Ч. с уговорката за един работен ден да получава по 15 лева надница. Имал
задължения, в случай че намери някакъв античен предмет при изкопните
работи, да го предава на ръководителя.
Няколко дни преди 14.06.2022 г. Ч. намерил кръгъл метален предмет –
средновековен оловен печат, датиращ от средновековната епоха, ХІ-ХІІ век, с
размери 3х22х24 мм., тегло 6.78 гр., със значително изтрити надписи и
изображения, от лицева страна – с Богородица с медальон на младенеца, ¾
изображение анфас, от опакова страна – с надпис около монограм от две
букви, едната четлива – V, на стойност като движима културна ценност по см.
на чл.7 ал.1 от Закона за културното наследство от 150 лв., който скрито
прибрал в джоба си. Десетина дни по-късно се свързал със свидетеля *,
показал му печата и го попитал колко струва. * му отговорил, че е трудно да
се продаде, но пък познавал човек, който може да го оцени. Обвиняемият му
обяснил, че го е придобил от археологичния обект, на който работил.
От своя страна св. * се свързал със свидетеля *, работещ като *
Пловдив, показал му печата и го попитал за произхода, автентичността и
стойността му. Споделил, че го е взел от лице от *, работило на
археологически разкопки, при което св. * му обяснил, че също е работил на
този обект и е редно да предадат печата на ръководителя на разкопките. * *
му предал вещта, а на следващия ден – 28.06.2022 г., * * пък го предал на св.
*. Оловният печат останал на съхранение в Регионален археологически музей
- Пловдив.
Според заключението на вещото лице по назначената и изготвена
археологическа и нумизматична експертиза /л.33-34 от досъдебното
производство/ предоставеният за експертизата обект – оловен печат,
средновековна епоха, ХІ-ХІІ век, 3х22х24 мм., 6.78 гр., значително изтрити
надписи и изображения, л. Богородица с медальон на младенеца, ¾
изображение анфас, оп. надпис около монограм от две букви, едната четлива
– V, представлява движима културна ценност по см. на чл.7 ал.1 от Закона за
културното наследство. Предоставеният за експертизата обект се датира в
средновековната епоха, ХІ-ХІІ век. Според експерта се потвърждава оценка
2

на обекта от 150 лева, като оценката на подобни материали се извършва в
условията на липсващ официален и легален пазар на културни ценности в
Република България, поради което не може да се приложи оценка по „пазарна
стойност“.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: показанията на свидетелите *, *, *, * * и *, дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
ползвани от настоящия състав на основание чл.378 ал.2 от НПК, заключение
по археологическа и нумизматична експертиза /л.33-34 от досъдебното
производство/, характеристична справка, справки за съдимост, справка за
нарушител/водач, справка за регистрации на лице в Централния полицейски
регистър, справка за лице – установен извършител на престъпление, молба,
експертна справка, от вещественото доказателство по делото - средновековен
оловен печат, датиращ от средновековната епоха, ХІ-ХІІ век, с размери
3х22х24 мм., тегло 6.78 гр., със значително изтрити надписи и изображения,
от лицева страна – с Богородица с медальон на младенеца, ¾ изображение
анфас, от опакова страна – с надпис около монограм от две букви, едната
четлива – V, на стойност като движима културна ценност по см. на чл.7 ал.1
от Закона за културното наследство от 150 лв., намиращ се на съхранение в
Регионален археологически музей - Пловдив.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели като последователни, логични, обективни,
непротиворечащи на останалите доказателства по делото. Показанията на
свидетелите не внасят съмнение в убеждението на съда относно релевантните
на деянието факти, поради което и съдебният състав прие за достоверно
казаното от свидетелите пред разследващия орган.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице като компетентно,
изготвено при нужните знания и опит в съответната област и неоспорено от
страните по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че с действията
си обвиняемият А. В. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е и предаден на съд, а именно по чл.278
ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата преди 14.06.2022 г. в гр. Пловдив е
открил движима културна ценност – средновековен оловен печат на стойност
150 лв., и в продължение на повече от 7 дни – до 28.06.2022 г., не е съобщил
за това на властта.
От обективна страна обвиняемият А. В. Ч. преди 14.06.2022 г., докато е
работел като нает общ работник – копач, при извършване изкопни работи от
екип от археолози към Регионален археологически музей - Пловдив на ул. * в
гр. Пловдив, открил културна ценност – средновековен оловен печат,
датиращ от средновековната епоха, ХІ-ХІІ век, с размери 3х22х24 мм., тегло
6.78 гр., със значително изтрити надписи и изображения, от лицева страна – с
Богородица с медальон на младенеца, ¾ изображение анфас, от опакова
3

страна – с надпис около монограм от две букви, едната четлива – V,
представляващ движима културна ценност по см. на чл.7 ал.1 от Закона за
културното наследство, остойностен като такава ценност на 150 лв., който
открит средновековен оловен печат прибрал в себе си и след това занесъл в
дома си в гр. Пловдив, като така установил и трайна фактическа власт върху
тази вещ.
Обвиняемият в продължение на една седмица /в случая и по – дълъг
период от време/ - до 28.06.2022 г., не е съобщил за откриването на оловния
печат на властта.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл –
със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
С оглед на посочената правна квалификация на приетото за извършено
от обвиняемия А. В. Ч. престъпление настоящата инстанция прие, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. Ч. е
пълнолетно лице, към процесния инкриминиран период същият не е осъждан,
доколкото е бил реабилитиран по право съобразно чл.86 ал.1 т.1 от НК по
осъждането му с Определение № 485/26.06.2013 г. по НОХД № 3718/2013 г.
по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 26.06.2013 г., за извършено на
21.06.2013 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Обвиняемият не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от
НК, не е налице все към инкриминирания период и някоя от законовите
забрани по чл.78А ал.7 от НК. За осъщественото от Ч. престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от
петстотин до три хиляди лева. Поради това и съдът с решението си освободи
обвиняемият А. В. Ч. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.278 ал.1 от НК.
Що се касае до размера на наказанието, като взе предвид смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелств, съдът счита, че първият следва
да се определи в неговия минимум от 1000 лева, който е най – справедлив и
целесъобразен за обвиняемия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
се отчитат признанието на вина, затрудненото материално положение на
лицето, доколкото няма постоянна работа, респ. непрекъснати доходи от труд
за издръжката му, по-ниската степен на обществена опасност на конкретното
инкриминирано деяние изведена от ниската стойност на предмета на
престъплението и това, че понастоящем вещта е налична и се намира на
съхранение в Регионален археологически музей – Пловдив. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство се прие единствено последващото извършването
на процесното престъпление осъждане за друго престъпление от общ
характер – като лоша характеристична данна за лицето. Според съда
минимално определения размер на административното наказание глоба –
1000 лв. би повлияло превъзпитаващо и предупредително на обвиняемия, а и
4

се явява справедлив с оглед обществената опасност на деянието и личността
на дееца.
Вещественото доказателство по делото - средновековен оловен печат,
датиращ от средновековната епоха, ХІ-ХІІ век, с размери 3х22х24 мм., тегло
6.78 гр., със значително изтрити надписи и изображения, от лицева страна – с
Богородица с медальон на младенеца, ¾ изображение анфас, от опакова
страна – с надпис около монограм от две букви, едната четлива – V,
представляващ движима културна ценност по см. на чл.7 ал.1 от Закона за
културното наследство, остойностен като такава ценност на 150 лв., намиращ
се на съхранение в Регионален археологически музей – Пловдив, съдът прие,
че следва съгласно разпоредбата на чл.278 ал.7 от НК като предмет на
престъплението по чл.278 ал.1 от НК да се отнеме в полза на Държавата, след
влизане в сила на настоящото решение.
В хода на наказателното производство са направени разноски – за
възнаграждение на адвокат служебен защитник на обвиняемия, но съдът към
настоящия процесуален етап не би могъл да се произнесе по тях, тъй като
размерът им се определя от Националното бюро за правна помощ по реда на
ЗПП и НЗПП, а не от съда.
В хода на наказателното производство – в неговата досъдебна фаза, е
била назначена и изготвена експертиза - археологическа и нумизматична
експертиза /л.33-34 от досъдебното производство/ от вещото лице *, но в
материалите по делото не се съдържат такива, които да удостоверяват
направени евентуално разноски за възнаграждение на вещото лице, поради
което и съдът не би и могъл да присъди с решението си такива.
По изложените мотиви съдът постанови Решението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	162
Дата:	5 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия:	Иван Минчев Минчев

Дело:	20235300200599
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 март 2023 г.

Решение по дело №599/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите