Решение по дело №337/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 385
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20235300900337
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900337 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.405 и чл.
409 КЗ.
Постъпила е искова молба от Е. К. П., чрез пълномощник адвокат М. Т.,
против “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. „Цариградско шосе” №
47 А, бл. В, ет. 3, представлявано от С.Е.Б..
Ищцата Е. К. П. твърди, че е сключила Договор за имуществена
застраховка „Любим дом“ с ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
със застрахователна полица № 8501301722003638/13.01.2022 г., със срок на
валидност от 13.01.2022 г. до 14.01.2023 г, като застрахователният договор
покрива следните рискове: пожар и природни бедствия, земетресение.
Застрахователната сума е определена на 69 000 лева. Твърди, че обект на
застраховане е следният недвижим имот, представляващ двуетажна къща с
идентификатор: 36733.100.511.1, находяща се в ****. Посоченият имот е
придобит в режим на СИО, с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 4, том V, дело № 1549 от 1996 г. Твърди, че съгласно
изискванията на договора е платила еднократна застрахователна премия в
размер на 81,93 лева. На 17.01.2022 г., около 16.30 ч., в къщата възникнал
пожар, при който изцяло са унищожени покривна конструкция, компютърна
техника, мебели и опушени стени, компрометирана е подовата настилка. В
резултат на пожара са унищожени също и дограмата, прозорците и вратите на
къщата. На място е бил повикан екип на пожарна безопасност. От Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Асеновград е
1
издадена служебна бележка от 19.01.2022 г., с която се констатира
възникването на пожара, както и пораженията, които са настъпили в резултат
на това, но не и каква е причината за неговото възникване. Твърди, че
незабавно е уведомила ответника, като е образувана преписка- щета №
85012200064/18.01.2022 г. На 02.02.2022 г. с писмо с изх. № 20-03-237 била
уведомена, че изчисленото обезщетение е в размер на 15 951.07 лева, като
същото ще бъде редуцирано с 50 %, или одобрената сума по претенцията е в
размер на 7 975.54 лева, поради факта, че от изготвената пожаро-техническа
експертиза по случая, ставало ясно, че пожарът в застрахования имот е
възникнал в коминното тяло, което не било почистено. Твърди, че с този
отговор ответникът е признал основанието на претенцията, като е редуцирал
размерът на обезщетението, което следва да й бъде изплатено. С писмо изх.
№ 20-03-285/09.02.2022 г. ответникът я информирал, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността му, тъй като застрахователят не
носи отговорност за застрахователни събития, настъпили вследствие на
действие или бездействие, извършени с груба небрежност от
застраховащия/застрахования. С трето писмо изх. № 20-03-449/01.03.2022 г.,
ответникът посочва друго основание за отказа си по образуваната щета, а
именно: чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Твърди, че е изпълнила дължимото от нея
поведение, като е взела всички мерки по предпазване на застрахованото
имущество, като е поддържала обитаваната от нея и семейството й къща в
добро състояние и са предприели всички зависещи от тях действия, както и че
не са възпрепятствали възможността на ответника да осъществява проверки
от негова страна по отношение на начина на стопанисване и поддръжка на
застрахования имот и възможността му при констатиране на нередности или
видими източници на опасност да указва съответни действия от тяхна страна,
с които те да се съобразят. Твърди, че не споделя извода на ответника, че е
проявила „груба небрежност“. Заявява, че отказът е незаконосъобразен, тъй
като с нормата на чл. 408 ал. 1 от КЗ законодателят е предвидил случаите, в
които може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие, като сред тях не е проява на груба
небрежност- както от собственика на застрахования имот, така и от всяко
друго лице. Твърди, че клаузата, която цитира ответникът, е нищожна като
противоречаща на императивна правна норма на КЗ. Твърди, че цялостното
поведение на ответника води до извода, че целенасочено се стреми към
избягване на плащане на дължимото й застрахователно обезщетение, тъй като
първоначално признава, че има настъпило застрахователно събитие, както и
определя стойността на обезщетението, което да бъде изплатено, а няколко
дни по- късно заявява, че отказва да плати това, което вече е обещал. Твърди,
че съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срок,
2
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил всички свои задължения във връзка с уведомяване
на застрахователя и представяне на всички необходими документи. Твърди,
че ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на
18.01.2022 г. (1 ден след настъпване на пожара), като са му представени
всички необходими документи със заявлението. Следвало е да изплати
застрахователното обезщетение в срок до 02.02.2022 г., поради което е в
забава.
Ето защо ищецът моли да се постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе” № 47 А, бл. В, ет. 3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Е. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 2 000 лева (две хиляди лева),
представляваща стойността на застрахователно обезщетение към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 17.01.2022 г., по застраховка
„Любим дом”, сключена с „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, по
застрахователна полица № 8501301722003638/13.01.2022г. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага подробни съображения по основателността на
иска: Оспорва ищеца да е собственик на процесния имот, увреден от
процесното събитие. Оспорва настъпването на твърдения от ищеца риск
„пожар, настъпил на 17.01.2022 г“. Оспорва да е налице покрит
застрахователен риск. Оспорва причинно-следствената връзка между
настъпването на процесното събитие и твърдените от ищеца вреди. Оспорва
твърдението на ищеца, че от процесното събитие са причинени щети в
сочения обем и размер. Твърди, че същите са настъпили в резултат на
неподдържане и непочистване от страна на собственика на имота на
коминните тела. Прави възражение за изключен риск, съгласно разпоредбата
на Глава 1, Раздел IV, т. 6.1 от Общите условия (ОУ) - за лошо, неправилно
и/или неподходящо поддържане и неправилно или безстопанствено
съхранение и експлоатация на имущество в нарушение на утвърдените
технологии, правила, стандарти и изисквания, предписания от проектант,
производител, компетентен орган или от Застрахователя. Алтернативно прави
възражение за още един изключен риск, съгласно разпоредбата на Глава 1,
Раздел IV, т. 6.1 от Общите условия (ОУ) - за щети, които са в резултат от
постепенен процес. Прави възражение за изключен риск - груба небрежност.
Оспорва размера на вредите като прекомерни. Оспорва и акцесорната
претенция за законна лихва. Претендира разноски.
3
В хода на процеса е направено увеличение в размера на
претенцията на сумата от 30 072.76 лв, в резултат на което делото е
изпратено на настоящия съд като родово компетентен.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Няма спор между страните, че преди предявяване на настоящия иск
ищецът е отправил застрахователната си претенция пред застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ.
От събраната доказателствена съвкупност и съобразно заявената от
страните процесуална позиция категорично се установяват фактите около
валидното възникване на процесното застрахователно правоотношение,
настъпването на застрахователно събитие – пожар на застрахования
недвижим имот, както и принадлежността му към патримониума на ищеца.
Спорът е относно причините за възникване на пожара и налице ли е
хипотеза на изключен застрахователен риск, на която се позовава ответникът,
респ. допуснал ли ищецът „груба небрежност“ в рамките на наведеното от
застрахователя поведение при стопанисване и поддръжка на вещта.
За установяване на спорните по делото факти по делото са допуснати
две заключения на пожаро – техническа експертиза.
От първото от тях с в.л. Н. Р. се установява, че високото преходно
съпротивление в ел. инсталацията и късо електрическо съединение е най –
вероятната причина за възникване на горенето в сградата. Изводите на това
вещо лице са, че запаленият комин трудно би предизвикал пожар в
жилищната сграда.
От второто заключение с в.л. П. се установява, че най – вероятната
причина за пожара е попадане на външно тяло в комина.
От показанията на св. Д. /без родство/ се установява, че коминът бил
изчистен преди зимния сезон, като споделя подробности относно
процедурата. Очевидец е и на пожара, видял как покривът гори около
комина.
На база на свидетелските показания вещото лице П. уточнява, че по
принцип, колкото и добре да се почистват комините, винаги остава малко
креозот.
От повторната ПТЕ, съдържаща най – голяма конкретика в резултат на
допълнителен оглед от в.л. П., замервайки процесния комин и съобразявайки
кредитираните свидетелски показания, се установява, че най – вероятната
причина за пожара е попадане на птица, която се явява външно тяло в
комина.
Представено е и писмо на л. 11 от приложеното дело, с което
застрахователят признава, че дължи обезщетение, но в по – малък от
претендирания размер, което представлява извънсъдебно признание на
задължението по основание до признатия размер, т.е., че е настъпил покрит
4
застрахователен риск по процесното правоотношение – пожар. Съдържанието
на образуваната застрахователна преписка и резултатът от нея обективират
неизгодни за ответника факти, които поради това имат материална
доказателствена сила спрямо него – че признатите неизгодни факти са верни.
Съдебното му процесуално поведение по отричане на материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 405 КЗ представлява защитна
позиция, обективираща твърдения за благоприятни за него обстоятелства,
които сами по себе си нямат доказателствена стойност и не могат да оборят
тази на находящите се в кориците на делото частни свидетелстващи
документи, изходящи от него и съдържащи признания на неизгодни факти.
Действително следват и писма с обратно съдържание за изключена
отговорност на застрахователя, които хипотези ще бъдат предмет на
последващ коментар и наличието на които са в доказателствена тежест на
ответника, който ги навежда като правоизключващи възражения за
положителни факти.
Недоказано е възражението на ответника, че пожарът е настъпил в
резултат на неподдържане и непочистване от страна на собственика на имота
на коминните тела. От доказателствената съвкупност еднозначно се
установява, че коминното тяло е било почистено, както и че най – вероятно
пожарът е причинен от попадане на външно тяло в комина, а не в резултат на
някакво поведение на собственика на вещта. Дори да се приеме за причина
първият експертен извод за високо преходно съпротивление в ел.
инсталацията и късо електрическо съединение, тя отново е извън поведението
на ищеца, нито възражение в този смисъл е надлежно въведено от страна на
ответника, за да е годен обект на обсъждане. Така или иначе обаче съдът
възприема най – вече изводите на повторната експертиза, съобразени с
конкретиката на случая и оглед на място за това, че най – вероятната причина
за пожара е попадане на птица, която се явява външно тяло в комина.
Неоснователни са и възраженията за изключен риск по смисъла на
Глава 1, Раздел IV, т. 6.1 б. М и б. О от Общите условия - за лошо,
неправилно и/или неподходящо поддържане и неправилно или
безстопанствено съхранение и експлоатация на имущество в нарушение на
утвърдените технологии, правила, стандарти и изисквания, предписания от
проектант, производител, компетентен орган или от Застрахователя, както и
за изключен риск по смисъла на б. Т от същата разпоредба – щети, които са в
резултат от постепенен процес.
Макар цитираните разпоредби действително да са разписани в
действащите в отношенията между страните ОУ, те предполагат категорично
установяване от страна на ответника – при условията на пълно и главно
доказване, което да не буди съмнение относно настъпването на наведените
хипотези на изключен застрахователен риск. В случая не само че подобно
доказване не е проведено, но и обратното следва от събраната по делото
доказателствена съвпупност, водеща до еднозначен извод, че причината за
пожара не се корени в поведение на ищеца, покриващо фактическия състав на
5
предвидените основания за изключване отговорността на застрахователя.
Още по – малко се установява проявена от негова страна умисъл или груба
небрежност, обосноваваща хипотеза на изключен застрахователен риск по
смисъла на т. 28 от раздел 8 на глава 1.
Следователно застрахователно обезщетение се дължи в претендирания
и доказан от ищеца размер – 30 072.76 лв, съобразно заключението на СОЕ,
което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и
неоспорено от страните. Поради това тази сума ще се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 18.04.2022г, до окончателното
плащане съобразно заявения обем на акцесорната претенция.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца и сумата от общо
5 763 лв – разноски по делото съобразно списък на разноските на л. 10 и
доказателствата за действително направен разход в този размер, като
възражението на ответника за прекомерност на платения адвокатски хонорар
в размер на 3 900 лв е неоснователно с оглед на действителната фактическа и
правна сложност на делото, положените от страна на ищеца доказателствени
усилия, наложили се именно заради процесуалното поведение на ответника, а
и предвид нормативните рамки на минималното адвокатско възнаграждение,
с които хонорарът се явява съобразен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе” № 47 А, бл. В, ет. 3, да заплати на Е. К. П., ЕГН **********, с адрес:
****, сумата от 30 072.76 лв. – представляваща стойността на
застрахователно обезщетение към датата на настъпване на застрахователното
събитие - 17.01.2022 г., по застраховка „Любим дом”, сключена с „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, по застрахователна полица №
8501301722003638/13.01.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2022г, до окончателното й
изплащане, както и сумата от 5 763 лв – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6