ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559/12.06.2023
г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 304/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Административното
дело е образувано по жалба на Д.А.И., ЕГН **********;***, в качеството на майка
и законен представител на малолетната си дъщеря Д.Д.Р., ЕГН **********,
регистрирана по постоянния адрес на майката, против Акт за раждане № 00650/26.05.2023
г., издаден от Община Бяла, и Удостоверение
за раждане № ********** (издадено на база посочения акт за раждане). Иска се от
съда да отмени издадения акт за раждане и съответното удостоверение за раждане като
съдържащи неверни данни относно произхода на детето от бащата. Иска се още от
съда незабавно след като образува административното дело, същото да бъде спряно
по причина, че пред Окръжен съд – Русе е предявен иск за установяване на
произход от бащата (иск за оспорване на бащинство – отрицателен установителен
иск).
Подадената
жалба е процесуално недопустима за разглеждане по следните причини:
Правото на
жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. Една от тези процесуални предпоставки (по аргумент от чл. 159, т.
1 от АПК), от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е
наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност.
Такива са административните актове (индивидуални, общи и подзаконови нормативни),
доколкото не са изключени от приложното поле на АПК или с изрична правна норма
по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен
контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните
в хода на нейното осъществяване актове.
Актовете за гражданско състояние (акт за
раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт), съгласно чл. 2,
ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), са официални
писмени удостоверителни документи, в които по предвидения в закона ред се
регистрират събитията раждане, брак и смърт. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностните лица по
гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали
събитията, които след като констатират наличието на определени факти съобразно
разписаните в закона общи и специални правила, материализират тяхното
настъпване чрез удостоверителното си изявление (чл. 37, ал. 1 от ЗГР), т.е.
съставянето на акта е непосредствена последица от констатацията от страна на
длъжностното лице по гражданско състояние на настъпилото събитие, без то да
прави отделно волеизявление за съставянето на документа. Съгласно чл. 34, ал. 2
от ЗГР Актовете
за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат
доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната
неистинност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от АПК Индивидуален
административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират
вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Нормата на чл. 21, ал. 3 от АПК предвижда, че Индивидуален административен акт е и волеизявлението
за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване
на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
При
съобразяване посочената легална дефиниция на актовете за гражданско състояние
като официални писмени документи, съставени на формуляри по установен образец
след констатация на настъпилото събитие, на които документи законът придава
материална доказателствена сила на отразените в тях данни до доказване на
неистинността им, следва извода, че актовете за гражданско състояние по своята
правна същност, характера на обективираното удостоверително изявление и
съдържанието на правните последици, не представляват индивидуални
административни актове. Подписването на акта за гражданско състояние от
длъжностното лице по гражданско състояние, не представлява нито изрично, нито
изразено с конклудентни действия волеизявление за съставянето на документа, отделно
от обективираното в акта удостоверително изявление за съответното събитие и
отразените данни, т.е. не е волеизявление за издаването на документ,
удостоверяващ факти с правно значение, нито такова за деклариране или
констатиране на вече възникнали права или задължения и съответно няма
характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Възможност за съдебно обжалване на актовете за гражданско състояние не е
предвидена и в специалния закон – Закона за гражданската регистрация. В ЗГР
изрично препращане към оспорване по реда на АПК е налице единствено в
разпоредбите на чл. 19а, чл. 92, ал. 13 и чл. 107 от ЗГР, но тези разпоредби не
се отнасят до оспорване на акт за
гражданско състояние.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/30.05.2017 г.
на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 1/2016 г. Актовете за гражданско състояние, съставени по реда на Закона
за гражданската регистрация не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс.
В случая, по
същество на спора, с подадената от И. жалба се оспорва съставения Акт за
раждане № 00650/26.05.2023 г., респ. Удостоверение за раждане № **********,
издадени от длъжностно лице при Община Бяла, които удостоверяват събитието
раждане на нейната малолетна дъщеря Д.Д.Р., ЕГН **********. В жалбата се
твърди, че вписаното лице като баща на малолетната Р. (на основание законовата
презумпция на чл. 61, ал. 1 от Семейния кодекс Съпругът на майката
се смята за баща на детето, родено по време на брака
или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.) не отговаря на действителното
фактическо и правно положение, с цел да се отрече материалната доказателствена
сила на акта за раждане като официален удостоверителен документ за отразените в
него данни относно произхода от бащата. Съдебна проверка относно верността на
вписаните в акта за гражданско състояние данни обаче може да се осъществи само
при инициирано от заинтересованото лице оспорване на документа по съответния
ред, с цел оборване на неговото обвързващо по силата на законовата презумпция
удостоверително действие и опровергаване че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в
съответния акт за гражданско състояние, са неверни, е предвидена в чл. 38, ал. 4
от ЗГР, като съгласно чл. 73 от ЗГР Промяна в данните за гражданско
състояние на лицата в съставените актове за гражданско състояние се извършва по
съдебен или административен ред.
Понятието „данни” е дефинирано в § 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни
чрез препращане към дефиницията по чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Съгласно посочената правна норма означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо
лице. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо
положение. В случая, на практика жалбоподателката въвежда твърдение, че
вписаните в Акт за раждане № 00650/26.05.2023 г., респ. Удостоверение за
раждане № **********, относно произхода на детето от бащата са неверни, като
търсената от съда защита се свързва с установяване на факт от гражданско правен
характер. Доколкото с обжалването се цели оспорване съдържанието на официален
свидетелстващ документ относно удостоверените в него данни, което е извън
предметния обхват на съдебния контрол по реда на АПК и на определените в чл. 128
от АПК като подведомствени на административните съдилища дела, истинността на
вписаните данни в акта за гражданско състояние, не могат да се установят по реда, по който
жалбоподателката иска.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорването, като направено против акт, който не подлежи на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо, поради
което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Предвид
изложеното и на основание чл. 159, ал. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Д.А.И., ЕГН **********;***, в качеството на майка и законен
представител на малолетната си дъщеря Д.Д.Р., ЕГН **********, регистрирана по
постоянния адрес на майката, против Акт за раждане № 00650/26.05.2023 г.,
издаден от Община Бяла, и Удостоверение
за раждане № ********** (издадено на база посочения акт за раждане)., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 304/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: