№ 816
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от АЛ. К. АЛ., чрез пълномощник –адв.Н.С. – ВАК срещу
решение № 475/26.02.2022г., постановено по гр.д. № 14775/2021г. по описа на ВРС, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Агро Интранс“ООД иск с правно основание
чл.128, ал.2 КТ за разликата над уважения размер от 1138,13лв. до предявеният размер от
1657,82лв., както и за периода от 21.08.2021г. -31.08.2021г. Въззивникът счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Излага, че между страните не се спори, а и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че въззивникът е работил при ответното дружество
в периода от 01.08.2021г. – 20.08.2021г., като за м.08.2021г. е отработил 15 работни дни, за които
му е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 1657,82лв. Възнаграждението е
начислено в разчетно-платежните ведомости и от него е направена удръжка за неспазено
предизвестие в размер на 1638,78лв., на основание чл.14 от сключения между страните трудов
договор. Счита, че след като ответникът не е оспорил размера на дължимото от него трудово
възнаграждение и същият се потвърждава от приетото пред ВРС заключение на ССчЕ за
начислени суми в разчетно-платежните ведомости за м. 08.2021г., то налице е признание на
неизгоден за ответника факт за размера на начисленото трудово възнаграждение за м. 08.2021г.,
както и на факта, че от трудовото възнаграждение е направена незаконно удръжка за неспазено
предизвестие. По изложените съображения не е налице правно основание за намаляване на
признатия от ответника и вписан от него в разчетно-платежните ведомости размер на заработеното
от въззивника нетно трудово възнаграждение, чрез аритметични изчисления, извършени от съда,
без за това ответното дружество да е отправяло искане и без да е поставена задача на ССчЕ. По
подробно изложени в жалбата мотиви и съображения, моли за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което искът се уважи в пълния предявен размер. Претендира за
присъждане на разноските във въззивното производство.
Въззиваемата страна - „Агро Интранс“ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в
обжалваната част. Претендира присъждане на разноските в производството.
1
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, в неизгодната за него част. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по
валидността на обжалваното решение съобразно нормата на чл. 269 от ГПК съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът АЛ. К. АЛ. излага, че въз основа на възникнало трудово правоотношение по трудов
договор с ответника „Агроин Транс“ ООД е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил” от
01.02.2021г. до 01.09.2021г., когато му е връчена заповед №30/-1.09.2021г. на управителя на
дружеството, с която трудовото правоотношение е прекратена на основание чл.326, ал.1 КТ.
Твърди, че независимо от уговореното в трудовия договор, ответникът не му е заплатил
заработеното за м. 08.2021г. трудово възнаграждение в нетен размер на 1657,82лв. , Предявява иск
срещу „Агроин Транс“ ООД за заплащане на сумата от 1657,82лв., представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месец август 2021г.
Ответникът „Агроин Транс“ ООД с писмен отговор в срока по член 131 от ГПК е оспорил
иска като неоснователен. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните по
трудов договор от 01.02.2021г. Твърди, че на 17.08.2021г. ищецът е подал молба за прекратяване
на правоотношението, считано от 01.09.2021г., както и молба да му бъде разрешено ползване на
платен годишен отпуск в размер на 3 дни /от 18.08. до 20.08.2021г./ Работодателят разрешил
ползването на отпуска. След изтичане на отпуска, ищецът не се явил на работа. За м. август 2021г.,
ищецът реално е положил труд в периода от 01.08. до 17.08.2021г., за периода от 18.08. до
20.08.2022г., включително е бил в платен годишен отпуск, а в периода от 21.08. до 31.08.2021г. не
се е явил на работа. Посочва, че при прекратяването на трудовия договор от начисленото за м.
август 2021г. трудовото възнаграждение на ищеца е удържана сума в размер на 1638,78лв., поради
неспазено предизвестие, съгласно уговореното в чл.14 от трудовия договор.
Страните не спорят по фактите, които са установени правилно от първоинстанционния съд, а
именно: Ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, през периода от
02.02.2021г. до 31.08.2021г. като е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“, с основно
месечно възнаграждение от 1281лв., което подлежи на увеличение с 0.6% за всяка година трудов
стаж на същата длъжност. Трудовото възнаграждение е платимо до 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2021г.
По делото са представени: заявление от А.А. от 17.08.2021г. до „Агроин Транс“ООД за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2021г. на основание чл.325, ал.1, т.1
КТ/по взаимно съгласие/. Върху заявлението, ръкописно е изписан текст „да“, след което е
положен подпис, а след подписа е изписано „С предизвестие. Да се удържи неспазено
предизвестие съгл.чл.14 от трудовия договор“; заявление от 17.08.2021г. от ищеца до ответника за
ползване на три дни платен годишен отпуск в периода 18.08.-20.08.2021г.; заповед, с която е
разрешено ползването на отпуск в посочения период.
Представени са също: кантарни справки от „Поддържане на чистотата на крайморските
води“АД Варна, от които е видно, че ищецът е регистриран да посещава с цел товаро-разтоварни
операции Терминал за базови масла в гр.Варна, като представител на спедитор „Юнитранс“;
справка за актуално състояние на действащи трудови договори на ищеца, от която е видно, че на
20.08.2021г. е вписано правоотношение на ищеца с „Химплюс“ЕООД.
Съгласно заключението на допуснатата пред ВРС ССЕ, по ведомост за м. август 2021г. на
А.А. е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 1657,82лв., от която сума е удържано
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ в размер на 1638,5лв. В обясненията дадени в
съдебно заседание, вещото лице е посочило, че сумата от 1657,82лв. е получена като сбор от
трудово възнаграждение за 19 работни дни през м. август 2021г. и плащане за три дни отпуск-
175,743лв. Дневното нетно възнаграждение за 19 дни през м. август 2021г. е в размер на 80,20лв.
Горе установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: От събраните
по делото доказателства, безспорно се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
2
ответното дружество, като е заемал длъжност „шофьор на товарен автомобил” през процесния
период м. август 2021г. За положения труд, работодателят му дължи заплащане на трудово
възнаграждение съобразно договорения размер. Съгласно разпоредбата на чл.272, ал.1, т.3 и т.4 от
КТ сумите дължими за данъци и осигуровки, се удържат от трудовото възнаграждение, без
съгласието на работника, поради което на ищеца се дължи остатъкът след приспадане от брутното
трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Извод
за недължимост на възнаграждението не може да се обоснове с разпоредбата на чл.14 от трудовия
договор, която предвижда възможност за удържане от трудовото възнаграждение на обезщетение
за неспазено предизвестие, в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение от страна
на работника без предизвестие. В случая от представените по делото доказателства се установява,
че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между страните, считано от
01.09.2021г., поради което и работникът не дължи обезщетение за неспазено предизвестие,
съответно за работодателя не е възникнало вземане, за което да може да направи удръжки от
трудовото възнаграждение. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил дължимото на
ищеца трудово възнаграждение. След като не е установено това обстоятелство, за което
доказателствената тежест е за ответника, основателна е претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение, и следва да бъде уважена съобразно нетните размери на трудовото
възнаграждение, установени съобразно заключението на ССЕ, а именно: 1138,13лв. , от които
926,4лв. за 12-те работни дни от м.08.2021г. и 175,73лв. за трите дни платен отпуск. Искът за
разликата тази сума до претендираните размери, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По
делото не се представени доказателства, от които да се установява, че ищецът реално е полагал
труд през всичките 19 работни дни от м.август. Независимо, че трудовото правоотношение между
страните е продължило да съществува до 01.09.2021г., ищецът не е представил доказателства, от
които да се установява, че в периода след 20.08.2021г., след изтичане на отпускът, се е явил на
работа. Начисляването на сума за трудово възнаграждение във ведомостта не представлява
признаване на дължимостта на същото в начисления размер. Съгласно разпоредбата на чл.128,
ал.1, т.2 КТ работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение само за
извършена работа. Ако поради някаква причина работникът или служителят не е изпълнявал
задълженията си по трудовото правоотношение, работодателят би дължал различни видове
обезщетения, с оглед причината, поради която не е бил полаган труд, на ако неполагането на труд
не се дължи на виновно поведение на работодателя, отговорността на последния не може да се
ангажира. В случая по делото безспорно е установено, че след 20.08.2021г. ищецът не е полагал
труд по трудовото правоотношение на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, поради което и
не му се дължи заплащане на трудово възнаграждение за периода 21.08.-31.08.2021г.
По делото не са наведени твърдения от страна на ищеца и не са представени доказателства,
че в периода след 21.08.2021г. той се е явил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения,
нито, че работодателят е създавал каквито и да било пречки да продължи да изпълнява трудовите
си задължения. Предвид изложеното, настоящият въззивен съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че въпреки, че трудовото правоотношение между страните е
съществувало, след като в периода 21.08.-31.08.2021г. ищецът реално не е престирал труд, без да е
налице ангажиращо отговорността на работодателя поведение, то претенцията за заплащане на
трудово възнаграждение за този период и за разликата над 1138,13лв. до 1657,82лв. е
неоснователна.
Водим от гореизложеното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал
ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 370лв., представляваща разноски сторени във въззивното
производство и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 475/26.02.2022г. постановено по г.д.№14775/2021г. на ВРС,
12-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от АЛ. К. АЛ. срещу „Агро
Интранс“ООД иск с правно основание чл.128, ал.2 КТ за разликата от 1138,13лв. до
претендирания размер от 1657,82лв., както и за периода от 21.08.2021г. -31.08.2021г.
ОСЪЖДА АЛ. К. АЛ., ЕГН ********** да заплати на «Агроин Транс»ООД, ЕИК
********* сумата от 370лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4