Решение по дело №859/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 10
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20212100600859
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600859 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат Виктор Паскалев от БАК,
действащ като упълномощен защитник на подсъдимите Г. К. П. с ЕГН
********** и И. Г. И. с ЕГН **********, против Присъда № 260032 от
21.07.2021 г., постановена по НОХД № 1194/2020 г. по описа на Районен съд
– Несебър.
С обжалваната присъда, подсъдимата Г.П. е призната за виновна затова,
че на 23.06.2018 г. за времето от 09:00 до 09:30 часа в град Несебър, област
Бургас, в автобус за обществен градски превоз № 5, обслужващ транспортна
линия гр. Свети Влас – гр. Несебър, при движение от автобусните спирки
„Стадиона“ до „Феста Панорама", като извършител, в съучастие с помагача И.
Г. И. с ЕГН ********** (нейна **), като използвала специален начин –
ловкост и умение (покрила лявата си ръка с кърпа и бръкнала в чантата на
пострадалата Г. Г. П.), извършила опит да отнеме по специален начин от
1
вътрешен джоб на носена през рамо дамска чанта, чужди движими вещи –
парични суми от различна валута, както следва: 1 750 € (хиляда седемстотин
и петдесет евро), равняващи се на 3422,70 лв. (три хиляди четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет стотинки) по курса на БНБ, 442 $
(четиристотин четиридесет и два долара) равняващи се на 708,58 лева
(седемстотин и осем лева и петдесет и осем стотинки) по курса на БНБ, както
и 190 лева (сто и деветдесет лева), всички възлизащи на обща стойност в
размер на 4321,28 лева (четири хиляди триста двадесет и един лева двадесет и
осем стотинки), от владението на собственика им Г. Г. П. (G. Р.), родена на **
г., с ** гражданство и ** народност, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и
случаят не е маловажен, а деянието е останало недовършено по независещи от
волята й причини, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, предложение
трето и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 НК
вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една
година, при първоначален общ режим на изтърпяване.
Със същата присъда, подсъдимата И. Г. И. е призната за виновна затова,
че на 23.06.2018 г. за времето от 09:00 до 09:30 часа в гр. Несебър, обл.
Бургас, в автобус за обществен градски превоз № 5, обслужващ транспортна
линия гр. Свети Влас - гр. Несебър, при движение от автобусните спирки
„Стадиона" до „Феста Панорама", като помагач, в съучастие с извършителя Г.
К. П. с ЕГН **********, се опитала умишлено да улесни последната – чрез
бутане и създаване на суматоха сред пътниците при движение на автобуса и
укриване в себе си на отнетите движими вещи, да отнеме по специален начин
от вътрешен джоб на носена през рамо дамска чанта, чужди движими вещи –
парични суми от различна валута, както следва: 1 750 € (хиляда седемстотин
и петдесет евро), равняващи се на 3422,70 лева (три хиляди четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет стотинки) по курса на БНБ, 442 $
(четиристотин четиридесет и два долара) равняващи се на 708,58 лева
(седемстотин и осем лева и петдесет и осем стотинки) по курса на БНБ, както
и 190 лева (сто и деветдесет лева), всички възлизащи на обща стойност в
размер на 4321,28 лева (четири хиляди триста двадесет и един лева и двадесет
и осем стотинки), от владението на собственика им Г. Г. П. (G. Р.), с **
гражданство, но с ** народност, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
2
независещи от волята й причини, поради което и на основание чл. 195, ал.1,
т.4, предложение трето, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 вр. чл. 18, ал.1 НК вр.
чл. 54, ал.1 от НК е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от две
години, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено за
изпитателен срок от четири години.
С атакуваната присъда, подсъдимите Г. К. П. и И. Г. И., с посочена по-
горе самоличност, са осъдени да заплатят в полза на държавата, по сметка на
ОД на МВР Бургас, сума общо в размер на 97,50 лева (деветдесет и седем
лева и петдесет стотинки), представляващи направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от защитника на
подсъдимите с бланкетна жалба, като постановена при допуснато нарушаване
на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимите, редовно
призовани, се явява и поддържат жалбата. Молят за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова, с която да бъдат оправдани по обвинението, а
алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. Упълномощените им защитници поддържат въззивната жалба
като конкретизират възраженията си срещу присъдата, която намират за
незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Защитата твърди, че
мотивите към присъдата не са изчерпателни, а са схематични, необосновани и
противоречиви до степен на липса на мотиви, и с това обосновават
възражението си за допуснато от първостепенният съд процесуално
нарушение, налагащо връщане на делото за ново разглеждане. Възразява се
срещу аналитичната дейност на първоинстанционния съд по отношение
събраните доказателства, като се твърди, че липсвали обосновани отговори на
направените от защитата възражения. Защитата изразява становище, че
обвинението не е доказано, като се възразява и срещу възприетата от
прокуратурата и съда правна квалификация на инкриминираното деяние –
според защитата не били събрани доказателства, както за размера на
паричната сума, предмет на обвинението, така и относно механизма на
извършване на деянието и в частност – досежно квалифициращия признак
„ловкост и умение“. Според защитниците на подсъдимите, неправилната
3
квалификация на деянието, както и липсата на анализ от страна на районния
съд за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, водели до
постановяване на несправедлива присъда. Молят за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани по
предявеното им обвинение. Алтернативно предлагат отмяна на присъдата
поради констатирани допуснати съществени процесуални нарушения и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
респективно пледират за ниски наказания, ако въззивният съд не възприеме
за основателни възраженията им.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Не споделя оплакванията на защитата за допуснати от
първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила и за
неправилно приложение на материалния закон, а също и възражението за
необоснованост на присъдата. Според прокурора, от мотивите на обжалвания
съдебен акт било видно, че съдът е обсъдил наличните доказателства според
действителното им съдържание и бил изложил аргументи защо следва да се
кредитират показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза,
както и защо не следва да се кредитират други гласни доказателства.
Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена като обоснована,
законосъобразна и правилна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на въззивен контрол не влязъл в сила съдебен
акт. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
Настоящият въззивен състав, в съответствие с правомощията си,
извърши собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по
делото, и прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Г. К. П. е родена на ** г. в град **, област **, живее в
същия град, ** гражданка е, има завършено ** образование, работи, не е **,
**.
4
Подсъдимата И. Г. И. е родена на **г. в гр. **, обл. **, живее в гр. **,
обл. **, ** гражданка е, има завършен ** клас, не работи, **, **.
Подсъдимата И.Г. П. е ** на подсъдимата Г. К. П..
На 14.06.2018 г., свидетелката Г. П. (на * г.), ** гражданка, пристигнала
на почивка в Република България, заедно с внучката си О. В. М., ** гражданка
и правнука й – син на М., като неорганизирани туристи. Настанили се в хотел
„Аквария“ в к. к. „Слънчев бряг“, в стая № **.
На 23.06.2018 г., свидетелките Г. П. и О. М., както и сина на последната,
решили да отидат на разходка в старата част на гр. Несебър. В 09:00 часа на
23.06.2018 г. тримата се качили в автобус за обществен градски транспорт от
автобусна спирка „Стадиона“ в к. к. „Слънчев бряг“. Автобусът бил пълен с
пътници. При влизането им в автобуса, св. М. седнала на свободно място до
средната входна врата, от която се качили, и взела детето си в скута. Поради
липса на други свободни места, св. Г. П. останала права до вратата на
автобуса, обърната с лице към внучката си. Св. П. носела на рамото си голяма
дамска чанта, която се затваряла посредством поставено в средата магнитно
копче. Самата чанта имала вътрешен джоб, който се затварял с цип и в който
се намирали парите на двете свидетелки П. и М. - 1750 евро, 442 долара и 190
лева, които били свити на руло.
Няколко минути след качването им, св. Е. А., кондуктор в автобуса, се
приближила към двете свидетелки, за да ги таксува. Свидетелката П. подала
на внучката си чантата, за да извади пари и да заплати билетите им.
Свидетелката М. извадила парите от вътрешния джоб на чантата, заплатила
дължимата сума, след което прибрала останалата част от парите отново във
вътрешния джоб на чантата, затворила ципа му и върнала чантата на баба си.
По време на пътуването, св. М. наблюдавала постоянно чантата на баба си,
тъй като в нея били всичките им пари.
По същото време и в същият автобус пътували подсъдимите Г.П. и
нейната ** И.И., които били на разстояние два метра една от друга. Когато
руските граждани се качили от спирка „Стадиона“ в к. к. „Слънчев бряг“,
подсъдимите се преместили към тях, като подсъдимата П. застанала
правостояща от лявата страна на свидетелката Г. П., а подсъдимата И.
застанала зад дъщеря си, до вратата на автобуса. След като ** гражданки
заплатили билетите им за пътуване и свидетелката Г. П. поставила отново
5
дамската чанта на рамото си, подсъдимата П. покрила лявата си ръка с кърпа
и с особена бързина и ловкост бръкнала в чантата на П., отворила ципа на
вътрешния джоб и взела всички намиращи се там пари, навити на рула, след
което ги подала на майка си, за да ги скрие. В същото време, за да създаде
суматоха и объркване в автобуса, подсъдимата И. започнала да се бута в
пътниците, стоящи до нея в автобуса. Междувременно, свидетелката М.
забелязала поставения върху ръката на П. шал и се усъмнила в намеренията й.
За да провери дали не са откраднати парите им, М. помолила баба си да й
даде чантата си. Когато я взела, тя установила, че ципът на вътрешния джоб е
отворен, а парите им липсват. Веднага М. извикала силно на свидетелката Г.
П. да хване момичето до нея, защото е откраднало всичките им пари.
В това време автобусът спрял на спирка „Феста Панорама“ в гр.
Несебър. За да не избяга подсъдимата П., свидетелката М. хванала с дясната
си ръка чантата на П., а свидетелката П. хванала П. с двете си ръце за дрехите
й. Когато вратите на автобуса се отворили, подсъдимата П. побягнала навън,
но била последвана от държащата я за дрехите й свидетелка Г. П.. След тях
веднага от автобуса изскочила и подсъдимата И., която започнала да хапе П.
по ръцете, за да пусне дъщеря й. Междувременно вратите на автобуса се
затворили и той потеглил преди свидетелката М. и детето й да успеят да
слязат. Свидетелката започнала да вика, за да спре автобуса. След 20-30
метра, автобусът спрял, свидетелката М. слязла от него с детето си и се
затичала към баба си, като викала „Полиция!“. Виковете й били чути от
кондуктора А..
През това време, подсъдимата И. продължавала да хапе по ръцете и
тялото свидетелката Г. П., която дължала с едната си ръка подсъдимата П., а с
другата – дрехите й. Предвид ситуацията, в която се намирала, П. помолила
майка си да върне парите на пострадалата П., в резултат на което И. извадила
част от намиращите се в нея пари и ги дала на свидетелката П.. Тъй като
последната не искала да пуска подсъдимата П., тя помолила внучката си да ги
вземе и да ги преброи. М. взела парите от подсъдимата И., но установила, че
липсвали доларите и левовете. И. отново се опитала да освободи дъщеря си,
като блъснала за пореден път свидетелката П. по тялото. Виждайки случилото
се, свидетелката М. оставила детето си и се опитала да отърве баба си от И.,
но на свой ред също била ухапана от последната.
6
Струпаните в района на спирка „Феста Панорама" хора, които махали с
ръце за помощ, били забелязани от полицейски екип – автопатрул 2, в чийто
състав влизали полицейските служители свидетелите Д. Г., О. Р. и П. П.,
които се насочили към мястото на произшествието. Виждайки идването на
полицаите, подсъдимата И. извадила остатъка от отнетата от П. сума и я
предала на М.. Когато полицейските органи пристигнали, свидетелката П.
пуснала подсъдимата П. и им разказала, как с внучката й са станали жертви на
джебчийска кражба докато пътували в автобуса за градския транспорт. На
място били снети самоличностите на подсъдимите П. и И. посредством
представените от тях лични карти, след което подсъдимите и пострадалите
били отведени в РУ на МВР-Несебър за снемане на обяснения и показания.
Гореизложените фактически констатации, приети за безспорни въз
основа на извършеният от настоящия въззивен състав самостоятелен анализ
на доказателствата по делото, се припокриват с фактическата обстановка,
приета за установена от първостепенния съд.
В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, при
спазване на съответният процесуален ред, е събран достатъчен по обем
доказателствен материал, включващ всички възможни и необходими за
правилното решаване на правния спор доказателства и доказателствени
средства.
Не може да бъде споделено възражението на защитата, изложено пред
въззивния съд, че мотивите към обжалваната присъдата не са изчерпателни, а
са схематични, необосновани и противоречиви до степен на липса на мотиви.
Фактическата обстановка, необходима за правилното разрешаване на правния
спор, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните,
относими към предмета на делото факти и обстоятелства, е напълно изяснена
от първоинстанционния съд, изложена е в мотивите му и съответства на
наличните по делото доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд не само е изложил в мотивите към присъдата
си, относимите по делото факти и обстоятелства, приети от него за безспорно
установени, но е извършил и анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства (намерил израз в мотивите към присъдата), с което
е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 303 ал.3 от
НПК.
7
Неоснователни са оплакванията на защитниците на подсъдимите П. и
И., че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна преценка на
доказателствата (с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в
съдебно заседание, с които се оспорват доказателствените изводи на
районният съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на
наличният по делото доказателствен материал). Настоящата инстанция
напълно споделя изводите на районния съд по отношение на преценката на
тези доказателства, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на
свидетелите А., М., Д. Г., О. Р. и П. П. – не само тези, дадени в хода на
съдебното следствие, но и тези, прочетени по реда и условията на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т. т.1 и 2 от НПК. Посочените лица не се намират в приятелски
и/или родствени отношения със страните по делото, поради което следва да се
приемат за незаинтересовани от изхода на делото. Разпитани в хода на
съдебното следствие, те излагат възприети лично от тях факти и
обстоятелства, които се явяват относими към предмета на делото, доколкото
касаят участниците в инцидента, тяхното местоположение, техните действия,
обяснения и емоционално състояние. Досежно тези факти и обстоятелства,
показанията на посочените свидетели от съдебното следствие като цяло са
безпротиворечиви и взаимно се допълват, поради което и с оглед посоченото
по-горе, те следва да се кредитират като достоверни.
Не търпи упрек решението на първоинстанционния съд да се довери на
показанията на свидетелките Г. П. и О. М., прочетени в съдебното следствие
при условията и реда на чл. 281, ал.1, т.3 от НПК. Макар същите да са
заинтересовани от изхода на делото предвид качеството си на пострадали от
инкриминираното деяние, достоверността на показанията им, дадени пред
разследващите органи се потвърждава, както от събраните по делото гласни
доказателствени средства, включително и от производните такива, така и от
писмените доказателства. Същевременно, показанията на пострадалите са
подробни, логични и последователни, и позволяват на съда да установи целия
механизъм на извършване на инкриминираното деяние, както и последвалите
събития, включително и по отношение на времевата им последователност и
продължителност, поради което са относими към предмета на делото и могат
да послужат поради достоверността си, за установяването на действително
настъпилите съставомерни факти и обстоятелства.
8
С основание районният съд е кредитирал, събраните в хода на
проведеното пред него съдебно следствие писмени доказателства, които не са
били оспорени от страните, явяват се относими към предмета на делото и са
били приложени по делото съгласно правилата в НПК.
С оглед изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че
присъдата на РС – Несебър не е необоснована и не е постановена при
непълнота и противоречивост на доказателствата. Атакуваният съдебен акт е
обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в мотивите на
присъдата фактически положения, кореспондират напълно с наличния,
събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен
материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани
необходимите доказателства, достатъчни за изясняването на всички
релевантни в случая обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното наказателно производство.
Въз основа на така установената фактическата обстановка от страна на
районния съд, последният е направил и обосновал правните си изводи
относно съставомерността на извършеното от подсъдимите и неговата
правилна правна квалификация, които настоящата въззивна инстанция
напълно споделя.
Следва да се приеме за безспорен правният извод на районния съд, че с
деянието си подсъдимата Г.П. е осъществила от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, предложение трето и
т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 НК, тъй като на 23.06.2018
г., за времето от 09:00 до 09:30 часа, в град Несебър, област Бургас, в автобус
за обществен градски превоз № 5, обслужващ транспортна линия гр. Свети
Влас – гр. Несебър, при движение от автобусните спирки „Стадиона“ до
„Феста Панорама", като извършител и в съучастие с подсъдимата И.И. –
нейна * и помагач, като използвала специален начин – ловкост и умение,
направила опит да отнеме по специален начин от вътрешен джоб на носена
през рамо дамска чанта, чужди движими вещи, а именно парични суми от
различна валута, както следва: 1 750 € (хиляда седемстотин и петдесет евро)
равняващи се на 3422,70 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и
седемдесет ст.) по курса на БНБ, 442 $ (четиристотин четиридесет и два
долара), равняващи се на 708,58 лева (седемстотин и осем лева петдесет и
9
осем ст.) по курса на БНБ и 190 лева (сто и деветдесет лева), всички
възлизащи на обща стойност в размер на 4321,28 лева (четири хиляди триста
двадесет и един лева двадесет и осем стотинки), от владението на собственика
им Г. Г. П. (G. P.), родена на ** г. в с. **, **, ** гражданство, ** народност,
без нейно съгласие, но с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена повторно, а случаят не е маловажен, и деянието е
останало недовършено по независещи от волята на подсъдимата П. причини.
По отношение на подсъдимата И. Г. И. следва да се приеме за правилен
и доказателствено обезпечен правният извод на районния съд, че с действията
си тя е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 20, ал.4, вр. чл. 18, ал.1 НК, тъй като на 23.06.2018 г., за времето от 09:00
до 09:30 часа в гр. Несебър, обл. Бургас, в автобус за обществен градски
превоз № 5, обслужващ транспортна линия гр. Свети Влас – гр. Несебър, при
движение от автобусните спирки „Стадиона" до „Феста Панорама", като
помагач в съучастие с извършителя Г. К. П. – нейна **, се опитала умишлено
да улесни последната да отнеме по специален начин от вътрешен джоб на
носена през рамо дамска чанта, чужди движими вещи – парични суми от
различна валута, както следва: 1 750 € (хиляда седемстотин и петдесет евро),
равняващи се на 3422,70 лева (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и
седемдесет ст.) по курса на БНБ, 442 $ (четиристотин четиридесет и два
долара) равняващи се на 708,58 лева (седемстотин и осем лева петдесет и
осем ст.) по курса на БНБ и 190 лева (сто и деветдесет лева), всички
възлизащи на обща стойност в размер на 4321,28 лева (четири хиляди триста
двадесет и един лева двадесет и осем ст.), от владението на собственика им Г.
Г. П. (G. P.), родена на ** г. в с. **, **, ** гражданство, ** народност, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята й причини.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на
обвинителната теза и в частност – твърденията, че присъдата почивала само
на показанията на пострадалите и липсвали други доказателства,
установяващи причастността на подсъдимите към извършеното престъпление.
Специфичният начин на извършване на т. нар. „джебчийски“ кражби, при
който се цели отнемането на инкриминираните вещи да стане незабелязано не
само за околните, но и за самия собственик на вещите, докато те се намират в
10
него, предопределя трудността да събрани други преки гласни
доказателствени средства извън показанията на самия пострадал. Съдебната
практика е категорична, че показанията на лицето, претърпяло вреда от
разследваното престъпление не следва да се отхвърлят априори, само заради
логичната му заинтересованост от изхода на делото, а това трябва да стане
само в случаите, когато тези показания противоречат на останалите
доказателствени материали, събрани по делото. В конкретният случай, макар
авторството на деянието да се установява пряко от показанията на
свидетелките М. и П., това не са единствените доказателства в тази насока.
Фактите и обстоятелствата, изложени от пострадалите, се потвърждава както
от производните показания на полицейските служители, които разказват
какво са научили от свидетелките при поведената от тях беседа на мястото на
престъплението, но се потвърждават и от преките впечатления на полицаите,
добити при пристигането им на местопроизшествието, относно задържането
на подсъдимите от пострадалите, както и фактът на предаването на част от
откраднатите парите от И. на П. (показанията на св. Р.).
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимите за липса
на безспорни доказателства относно действителната сума, която се е
намирала във владение на свидетелката П. и посочена от нея и внучката й М.
като открадната от подсъдимите. Действително, обективното, всестранно и
пълно провеждане на разследването поставя високи изисквания пред
разследващите органи и в този смисъл, събирането на други доказателства и
доказателствени средства относно размера на откраднатите парични средства,
извън показанията на пострадалите, е било задължително за тях. Въпреки
това, по делото са налице доказателства, достатъчни за установяване на
конкретният вид и размер на парите, предмет на престъплението, и това са
показанията на пострадалите свидетелки Г. П. и О. М.. Както бе посочено по-
горе, тяхната заинтересованост от изхода на делото не води автоматично до
извод за недостоверност на показанията им. Съдът констатира пълно
съвпадение между възприетите от пострадалите и от останалите свидетели по
делото факти и обстоятелства, случили се на посочената от прокуратурата
дата, поради което няма причини да не се доверява на показанията на П. и М.
и досежно размера на инкриминираната парична сума. Допълнителен
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че пострадалите, при разпита си в
хода на досъдебното производство са заявили, че открадната парична сума им
11
е била върната изцяло и нямат други имуществени претенции към
подсъдимите. Следователно, доколкото посочената от тях сума не може да
повлияе на правната квалификация на самото деяние и липсва техен
имуществен интерес от изхода на делото, не е налице и логичен мотив
пострадалите да сочат като предмет на престъплението по-голяма сума пари
от действително взетата от чантата.
Събраният по делото доказателствен материал позволява не само да се
направят категорични изводи относно наказателната отговорност на двете
подсъдими, но и да се разграничат отделните им действия и специфичният
принос на всяка една от тях за постигане на целеният от тях
общественоопасен резултат. Показанията на свидетелката О. М. относно
времето, мястото и действията на подсъдимата П., както и показанията й и
тези на св. П. относно времето, мястото и начина на съхранение на
инкриминираните вещи, позволяват да се направи категоричен извод, че
физическото вземане на парите, от чантата на П. е било извършено от
подсъдимата П. по специален начин по смисъла на чл. 195, ал.1 т.4,
предложение трето от НК, доколкото е използвала ловкостта си и и умението
си да промуши незабелязано за околните ръката си в чантата на П., да отвори
ципа на вътрешния й джоб, където се намирали парите на пострадалите и да
ги вземе. От друга страна, доказателствата по делото сочат, че с действията си
подсъдимата И. е целяла да улесни П. в извършване на престъплението –
естеството на извършените от нея действия (бутане и създаване на суматоха)
води до отклоняване на вниманието на околните към нейната личност, което е
улеснило П. необезпокоявано да отнеме парите. Впоследствие, И. взела от
подсъдимата П. инкриминираната сума, предотвратявайки по този начин
евентуална възможност от разкриване на П. като фактически извършител на
престъплението.
Неоснователни са възраженията на защитата относно квалификацията
на инкриминираното деяние като такова по т.4, предложение трето на чл. 195,
ал.1 от НК. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика, престъплението е
извършено по специален начин, когато деецът е използвал особена ловкост и
умение при нейното осъществяване, например ако способът е необичаен и се
отличава по своите психофизични белези. В конкретният случай, за да отнеме
парите от чантата на пострадалата, подсъдимата П. е прикрила лявата си ръка,
покривайки я с кърпа, след което е бръкнала със същата ръка в чантата,
12
преодолявайки магнитната й закопчалка, а после и ципа на вътрешния й джоб,
т.е., извършила е действия, за които от обективна страна е необходима
особена бързина и ловкост на ръцете (вж. в този смисъл ТР № 54-89-ОСНК, Р
29-89-ІІ и др.). Възраженията на защитата, че разследващите органи са
„подсказали“ на св. М. да посочи при разпита си пред съдия наличието на
кърпа върху ръката на П., не могат да бъдат споделени, тъй като още при
първоначалният си разпит пред разследващ полицай, проведен на 23.06.2018
г. пострадалата М. дава показания, че е видяла подсъдимата да бърка в
чантата на П. с ръка, покрита с кърпа (л. 46 от ДП).
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимите Г.П. и И. И. с пряк умисъл и с общност на умисъла –
инкриминираните им действия, както и тяхната съгласуваност сочат, че
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като всяка една от подсъдимите е имала представа в съзнанието
си за действията на другата и за резултатът, който тези действия ще доведе
За извършеното от подсъдимите П. и И. престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4, предложение трето от НК, в Особената част на НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до десет години. С
атакуваната присъда, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимата Г.
К. П. наказание лишаване от свобода за срок от една година, а на подсъдимата
И. Г. И. – наказание лишаване от свобода за срок от две години. Решението на
районния съд да определели конкретният вид и размер на наказанието на
всяка една от подсъдимите, съдът намира за обосновано, законосъобразно и
правилно. Приложимостта на чл. 54 от НК е логична предвид липсата на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне конкретният вид и размера на наказанията първостепенният
съд се е съобразил и с обществената опасност на деянието, и на подсъдимите,
които са обичайни за този вид престъпления. Определените от
първостепенният съд наказания по техния вид и размер са съобразени със
смекчаващите отговорността и на двете подсъдими обстоятелства – чистото
съдебно минало на подсъдимата И.; липсата на настъпили неблагоприятни
имуществени последици за пострадалите, доколкото престъплението е
приключило на фазата на опита и инкриминираните вещи са били върнати на
13
собственика им; семейното положение на подсъдимите и тяхната родствена
връзка; трудовата им заетост, но също и с отегчаващите отговорността
обстоятелства – проявената от подсъдимата И. престъпна упоритост при
опита си да задържи откраднатите от дъщеря й пари, макар и с риск за
здравето на последната, а също и със специфичната за всяка от подсъдимите
роля в осъществяването на преследваната обща противоправна и
общественоопасна цел. В този смисъл, деятелността на подсъдимата И. търпи
по-голяма морална укоримост, тъй като същата, явявайки се * на подсъдимата
П., вместо да й попречи да извърши кражбата, напротив, опитала се е да й
създаде по-благоприятни условия за осъществяване на престъплението.
Следователно, районният съд правилно е приел да не приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на дължимите наказания.
Наказанията, наложени на подсъдимите Г. и И., се явяват справедливи,
доколкото са определени съобразно закона и съответстват на обществената
опасност на престъплението и на неговия извършител.
Наложеното наказание „лишаване от свобода“ от една година следва да
се изтърпи ефективно от П., тъй като разпоредбата на чл. 66 от НК е
неприложима – към момента на извършване на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, подсъдимата е била вече осъждана.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, П. е била осъдена на
лишаване от свобода с влязла в сила присъда по НОХД № 202/2013 г. на
Окръжен съд – Силистра, с която й е наложено общо наказание в размер на
две години лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, за две
престъпления, извършени в условията на чл. 23 от НК на 11.03.2013 г.
Доколкото въпросната присъда е влязла в сила на 09.07.2013 г., определеният
по реда на чл. 66 от НК изпитателен срок е изтекъл на 09.07.2017 г. След
изтичането му, не е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК, тъй като към
момента на извършване на престъпленията, предмет на присъдата на Окръжен
съд – Силистра, П. е била вече осъждана и с влязла в сила на 16.01.2013 г.
присъда по НОХД № 1027/2012 г. на РС – Габрово на наказание „обществено
порицание“. Същото е било изпълнено на 29.01.2013 г. Следователно,
предвид разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от НК, по отношение на това
наказание също не е настъпила реабилитация по право – от изпълнението на
това наказание до извършването на следващите престъпления (предмет на
НОХД № 202/2013 г. на Окръжен съд – Силистра). Ето защо, правилно
14
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата П. следва да изтърпи
ефективно наложеното й наказание по настоящата присъда в размер на една
година, като не търпи критика решението му да определи на подсъдимата общ
режим за изтърпяването му, доколкото е налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
По отношение на подсъдимата И., първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 66 от НК, като е отложил изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок в размер на четири
години. Настоящият въззивен състав споделя това решение. Предвид чистото
съдебно минало на И. поради настъпила реабилитация на предходното й
осъждане, не са налице формалните пречки за прилагане на чл. 66 от НК. От
друга страна, събраните по делото характеристични данни за И. позволяват да
се направи извод, че целите на наказанието биха могли да се постигнат и без
ефективното му изтърпяване, но и при отчитане на факта, че подсъдимата все
пак някога е била осъждана за кражба. Това е сторил първоинстанционният
съд, правилно определяйки на подсъдимата И. малко по-дълъг изпитателен
срок (но при спазване на ограничението на чл. 66, ал.2 от НК) от обичайния
за размера на наказанието „лишаване от свобода“.
В съответствие с правният извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимите престъпно деяние, правилен се явява изводът на
първостепенния съд, че подсъдимите Г.П. и И.И. следва да заплатят по равно
и по сметка на ОД на МВР – Бургас, направените по делото разноски общо в
размер на 97,50 лева (деветдесет и седем лева и петдесет стотинки). Този
извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
определени в закона, настоящият въззивен съдебен състав прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
подсъдимите, както и на процесуалните права на страните в производството
въобще. Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания за изменение или
отмяна на същия, присъдата следва да бъде потвърдена.
15
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260032 от 21.07.2021 г.,
постановена по НОХД № 1194/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16