№ 353
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000820 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат И. Н. от АК - П., в
качеството си на пълномощник на ответника Т. Ж. К. ЕГН: **********
против Решение № 260236 от 02.06.2021 г.,постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело № 236/2019 г.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД като е обявил за недействителен по отношение на
кредиторите на „П. - **“ ЕООД – град П. – в несъстоятелност ЕИК *********
сключения между това дружество като продавач и купувача Т. Ж. К. ЕГН:
********** договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт за продажба № ** от 24.02.2015 г, по нот.дело № ** от 2015
г. на Нотариус Б. Т., по силата на който дружеството –продавач продава на
Т. Ж. К. подробно индивидуализираните недвижими имоти,а именно:
самостоятелен обект в сграда: жилище – апартамент с площ от 81 кв.м.,
намиращ се на втория етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата
,заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена,
както и втори самостоятелен обект в сграда с посочен идентификатор по
1
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със
Заповед № ***/**** г. на Изпълнителния директор на АГКК,представляваща
жилище-апартамент с площ от 81 кв.м., на първия етаж, заедно с 1/3 ид.части
от общите части на сградата, заедно със съответните ид.части от правото на
строеж върху терена, като описаните обекти са разположени в сграда № *,
построена в поземлен имот с идентификатор ************, намиращ се в
град П., ул. „К и М.“ № **.
По силата на същото решение съдът е осъдил ответника Т. Ж. К.
ЕГН:********** да заплати в масата на несъстоятелността на продавача „П. -
**“ ЕООД- в несъстоятелност, град П. сумата от 40 530 лева, представляваща
пазарната стойност на придобитите по силата на договора за продажба от
24.02.2015 г. от купувача Т. Ж. К. недвижими имоти, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г., на която дата е предявена
исковата молба в съда.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че съдът е уважил
иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД като неправилно е приел, че с атакуваната
прехвърлителна сделка се увреждат кредиторите на несъстоятелния търговец,
който е намалил имуществото си. По този начин е възпрепятствал
удовлетворението на кредиторите си.
Наред с това съдът не е съобразил, че искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД има
конститутивен характер и правната промяна, която се постига чрез
уважаването на този иск е, че разпоредителната сделка се обявява за
относително недействителна. Сделката е недействителна само по отношение
на кредиторите на несъстоятелния длъжник, но между страните по договора
за продажба облигационната връзка се запазва.
Изтъква се, че уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД предоставя на
кредитора възможност да се удовлетвори принудително от имуществото,
предмет на атакуваната сделка. В тази връзка се поражда въпроса дали в
случая е имало имущество, от което кредитора да се удовлетвори, при
положение, че съдът изрично е приел, че двете самостоятелни жилищни
обекта- двата етажа от сграда № * са били вече премахнати към момента на
2
предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД. Според жалбоподателя от
съдържанието на нотариалния акт за покупко-продажба може да се направи
извода, че купувача Т.К. не е придобил идеални части от поземления имот /
ПИ, в който е била построена съществуващата към м. февруари 2015 г.
сграда № *. Не е придобил и ограничено вещно право на строеж.
Първоинстанционният съд е приел, че приобретателят е придобил правото на
строеж, но „мълчаливо „ се е отказал от това си вещно право. Тази правна
конструкция обаче е невъзможна, тъй като отказът от вещни права съгласно
чл.100 от ЗС се извършва с формален акт. Наред с това във въззивната
жалба се акцентира върху факта , на който самият ищец се е позовал, че
правото на собственост върху двете жилища е било обект на две възбрани,
вписани на 29.08.2014 г. и на 23.02.2015 г., т.е. преди датата на сключването
на разпоредителната сделка, атакувана с конститутивния иск по чл.135 от
ЗЗД. Налагането на тези две възбрани прави невъзможно да бъде затруднено
по какъвто и да е начин удовлетворяването на тези кредитори, които са
притежавали това качество към момента на сключването на сделката, т.е. към
24.02.2015 г.
Тези кредитори са били обезпечени с правния ефект на разпоредбата на
чл.452,ал.2 от ГПК.
С оглед на тези правни доводи се претендира да се обезсили
постановеното решение в частта му, с която съдът е обявил за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П. -
** „ЕООД договора от 24.02.2015 г. за продажба на недвижимите имоти.
При условията на евентуалност се претендира да се постанови въззивно
решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли
предявеният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД като неоснователен.
Претендира се отмяната на постановеното решение, в частта му, с която
съдът на основание чл.57,ал.2 от ЗЗД е осъдил ответника Т. Ж. К. да заплати
в полза на масата на несъстоятелността на длъжника „П. - **“ЕООД сумата в
размер на 40 530 лева, представляваща „ пазарната стойност на закупените от
Т. Ж. К. недвижими имоти, предмет на договора за продажба от 24.02.2015
г.“,като вместо него се постанови въззивно решение по същество, с което да
се отхвърли иска като неоснователен.
Въззиваемата страна Ст. М. Ж. – синдик на „ П. - **“ ЕООД- в
3
несъстоятелност поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба
е неоснователна. Отново поддържа тезата, че купувачът Т. Ж. К. се е
„отказал мълчаливо“ от правото на строеж на сграда от 162 кв.м. в идеалния
център на гр. П..
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Факти, релевантни за предявеният по иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД.
С Решение № 155 от 23.03.2018 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело № 324/2017 г. съдът е обявил
неплатежоспособността на „П. - **“ЕООД ЕИК ********* с начална дата:
31.12.2015 г. По силата на същото решение е открито производството по
несъстоятелност по отношение на същия длъжник и съдът е постановил общ
запор и възбрана върху имуществото на „П. - **“ЕООД. За постоянен синдик
е назначена Ст. М. Ж..
На 24.02.2015 г. е осъществена разпоредителната сделка- продажба на
недвижими имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба № **,
том *, нот.дело № ** от 2015 г. По силата на договора за продажба
продавачът „П. - **“ЕООД чрез управителя си С. Й. М. е продал на купувача
Т. Ж. К. две самостоятелни жилища –апартаменти всеки един етаж с площ от
81 кв.м,заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху парцела. Описаните два
самостоятелни обекта – жилища на първия и втория етаж се намират в сграда
№ *, построена в поземлен имот с идентификатор ************.
В нот.акт за покупко-продажба е отразено, че продажната цена на
придобитите недвижими имоти е в размер на 9 900 лева.
Според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба
продажбата на недвижимите имоти е извършена на цена, многократно под
данъчната оценка, както и под пазарната им стойност.
С тази разпоредителна сделка са увредени кредиторите на несъстоятелния
длъжник, поради което се претендира договора за покупко-продажба на
описаните недвижими имоти да бъде обявен за недействителен на основание
чл.135,ал.1 от ЗЗД.
В конкретния случай отменителният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД е
4
предявен от синдика Ст. М. Ж. по реда на чл.649,ал.1 от ТЗ с оглед
откритото производство по несъстоятелност на длъжника „П. - **“ЕООД -
П., то целта на иска е попълване на масата на несъстоятелността. Успешното
провеждане на отменителния иск предпоставя установяване на факта ,че е
налице увреждане на масата на несъстоятелността. По същия начин за да се
уважи иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи,че с
атакуваната сделка се увреждат интересите на кредиторите. Както е добре
известно увреждането е обективната предпоставка на отменителния иск.
Предмет на договора за покупко-продажба, по който договор Т.К. е
купувач са две самостоятелни жилища,намиращи се на първи и съответно
втори етаж със застроена площ от 81 кв.м., които обекти се намират в сграда
№ *, построена в поземлен имот с идентификатор ************. Договора
за продажба на този имот е сключен на 24.02.2015 г., към който момент
двуетажната полумасивна постройка е съществувала, но тази постройка е
подлежала на премахване. Имало е издадена Заповед № **/**** г. на Кмета
на Район „Ц.“ на Община-П. за премахване на сградата, тъй като е установено
от техническата служба, че полумасивната сграда е с компрометирана
конструкция, застрашена е от самосрутване и се явява опасна за живота и
здравето на гражданите. По делото е установено, че цитираната заповед за
премахване на постройката, представляваща административен акт е
преведена в изпълнение. Представено е удостоверение от 13.05.2015 г. от
Община-П., Район „Ц.“ / л.110от делото/, с което се удостоверява, че
процесните две постройки са премахнати. Това означава, че към момента на
предявяването на исковата молба по чл.135,ал.1 от ЗЗД постройките не
съществуват и не друг,а именно купувачът като нов собственик Т.К. е
изпълнил Заповедта на Кмета на Район „Ц.“ за тяхното премахване.
От съдържанието на нот.акт за покупко-продажба № ** от 24.02.2015 г.
става ясно ,че купувачът Т.К. не е придобил идеална част от поземления
имот и не е съсобственик на терена. Той е придобил само съответните
идеални части от правото на строеж върху парцела.
Ответникът обаче не е реализирал правото на строеж, но причината за
това е, че собственикът на поземления имот е решил нещо друго:
последният е учредил право на строеж на лицата В. П. И., И. С. И. и С. Й. М.,
но за съвсем различен строителен обект: многофамилна пететажна жилищна
5
сграда.
Тази сграда, построена въз основа на нов одобрен инвестиционен проект
е била вече построена към момента на предявяването на иска – същата е
въведена в експлоатация през 2017 г., за което е издаден окончателен доклад
от 21.04.2017 г.
Тезата на синдика, че купувачът Т.К. „мълчаливо“ се е отказал от
правото на строеж противоречи на всяка правна логика, а и на закона, тъй
като съгласно чл.100 от ЗС отказът от вещни права следва да се извърши в
предписаната от закона форма.
В един по-късен момент ищецът т.е. синдикът с молба-уточнение / л.68
от делото/ е стигнал до „прозрението“,че купувачът Т.К. е титуляр на
„вечното“ право на строеж , което право сега се е трансформирало в „
правото да построят и държат в поземления имот сгради и самостоятелни
обекти на правото на собственост в същия обем“.
Как точно и на какво правно основание „вечното право на строеж“ върху
обекти, които нямат траен градоустройствен статут се е трансформирало в
правото да се получат самостоятелни обекти в новопростроената пететажна
жилищна сграда в общ обем от 162 кв.м. ищецът мълчаливо е подминал.
И след като купувачът е бил в невъзможност да реализира правото си на
строеж върху тези неиндефицирани обекти от новопостроената жилищна
сграда,то според ищеца на купувача му се дължи обезщетение за
имуществени вреди от „невъзможността да трансформира правото на строеж
в правото на собственост в размер на паричния му еквивалент“.
Така заявения петитум се отнася по-скоро до втория иск, предявен по
чл.57,ал.2 от ЗЗД, поради което ще бъде разгледан по-късно.
Следва само да се отбележи основния факт, че купувачът Т.К. не е
придобил право на собственост върху поземления имот, нито в негова полза е
учредено право на строеж върху конкретни обекти от многофамилната
пететажна жилищна сграда. Съсобствениците на поземления имот, в който е
построена новата жилищна сграда са посочени в нот.акт за покупко –
продажба на недвижим имот № ***, том **, по нот.дело №*** от 2015 г. /
л.45 от делото/. Първоначалните съсобственици са прехвърлили 28/30 ид.ч. от
съсобствения поземлен имот, на търговско дружество „Н. ** „ЕООД. С
6
последваща сделка- доброволна делба на правото на строеж, обективирана в
нот.акт № ***, том **, от 08.юни 2015 г. съсобствениците на поземления
имот с идентификатор № ************ са оформили доброволно делба на
правото на строеж и всеки от съсобствениците е получили в самостоятелен
дял от правото на строеж върху конкретен обект на правото на собственост.
Няма как купувачът Т.К. да получи правото на собственост върху
конкретни обекти от новопостроената жилищна сграда след като нито е
съсобственик на поземления имот, нито в негова полза е учредено право на
строеж върху такъв конкретен обект.
Чрез атакуваната сделка той е придобил жилищни постройки, които са
нямали траен статут, подлежали са на премахване и новият собственик ги е
премахнал, като по този начин е изпълнил един влязъл в сила
административен акт, издаден от Кмета на Район „Ц.“.
Следва да се приеме ,че няма обект, върху който да бъде насочено
правото на принудително изпълнение, поради което и не е налице увреждане
на кредиторите на длъжника.
И двете жилища, които купувачът е придобил са премахнати и от тях са
останали само и единствено строителните материали, което обяснява защо
продажната цена в размер на 9 000 лева е под данъчната оценка на имотите.
Самото удостоверение за данъчна оценка на имотите е издадено след като и
двете жилища са били премахнати, така че изобщо не е ясно кой е
недвижимия имот за който е се отнася данъчната оценка за сумата от 62 202
лева. Това, според удостоверението е данъчната оценка на постройки,
актуална към 23.04.2019 г/ л28/, а по делото е установено, че същите са били
премахнати още през 2015 г. Няма как да се реализира пазарна стойност на
постройки, по отношение на които има заповед за премахването, като сумата
от 9000 лева е по-скоро стойността на годните за използване строителни
материали, останали след премахването на постройките.
Принципно погледнато уважаването на отменителния иск по чл.135,ал.1
от ЗЗД предоставя на кредитора възможността да се удовлетвори
принудително от това имущество, което е предмет на извършените от
длъжника разпоредителни сделки. Както вече бе посочено многократно към
момента на предявяването на исковата молба на 22.03.2019 г. закупените от
ответника Т. К. постройки са били премахнати още през 2015 г. Няма имот,
7
респ. няма обект на правото на собственост по отношение на който
кредиторът би могъл да насочи правото на принудително изпълнение.
Основното в случая е това ,че ищецът не установява да е налице
увреждане на кредитора, което е обективната предпоставка за уважаването на
иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД.
Не се установява в случая и субективното условие за уважаването на
иска, т.е. знанието за увреждането.Необходимо е да се установи, че не само
длъжникът, но и неговата съдоговаряща страна/ съконтрахент/ е знаела, че
сделката уврежда кредитора.
Съгласно чл.135,ал.1, предл.второ ЗЗД „Когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането“. В конкретния случай вземането на кредитора „Б. - **“ЕООД /
в несъстоятелност/ е възникнало още през 2013 г. Вземането е съдебно
признато с влязло в сила решение № 507 от 05.11.2013 г., постановено от
ПОС по т.д.№ 877/2011 г. Разпоредителната сделка, осъществена от
длъжника“П. - **“ЕООД в полза на купувача Т. Ж. К. е сключена на
24.02.2015 г. Към този момент длъжникът не е бил в производство по
несъстоятелност и е развивал основната си дейност, свързана със
строителството и продажбата на недвижими имоти. Вярно е , че купувачът
Т.К. е бил технически ръководител при изпълнението на строителството на
новопостроената многофамилна жилищна сграда.
Само въз основа на факта, че е работел във фирмата на длъжника не може
да се направи предположението, че ответникът е знаел за предявена
претенция на кредитора към „П. - **“ЕООД. Още повече, че както вече бе
отбелязано към 24.02.2015 г. дружеството „П. - **“ЕООД е осъществявало
нормално стопанската си дейност и към този момент не е било образувано
производството по несъстоятелност. В този смисъл напълно основателно
във въззивната жалба се прави довода, че е необходимо ищецът да установи
знанието за увреждането от страна на съконтрахента на длъжника, но „с
конкретност и сигурност“, а не само „ по предположение“.
Няма как само по „ предположение“ да се приеме, че един работник по
трудов или граждански договор може да знае какви точно задължения към
8
други фирми има неговия работодател.
Следователно ищецът не е установил не само обективното условие,а
именно: увреждането,но и субективното условие за уважаването на
отемнителния иск, т.е. че договарящата с длъжника страна също е знаела за
това, че сделката уврежда кредиторите на длъжника.
Следва да се отмени решението в частта му, с която съдът е уважил иска
по чл.135,ал.1 от ЗЗД и вместо него да се постанови въззивно решение по
съществото на спора, с което предявеният отменителен иск бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на втория обусловен от първия иск по чл.57,ал.2 от ЗЗД-
съдът е уважил този иск , като е приел, че след като отменителният иск по
чл.135,ал.1 от ЗЗД е уважен, то за ответника К. възниква отговорността по
чл.649,ал.2 от ТЗ. Той трябва да върне в масата на несъстятелността
полученото по сделката. Но за да се осъществи това връщане съществува
непреодолима преграда. Сам първоинстанционният съд е констатирал, че
връщане на полученото в МН не може да бъде извършено, тъй като
закупените от купувача Т.К. сгради са били разрушени. Според съда след
като тези сгради вече не съществуват,а на тяхно място има построена нова
многофамилна сграда, то се дължи връщане на действителната им стойност/
на съборените сгради/.
По-необичайна, да не кажем авангардна правна конструкция от тази
трудно би могло да се изгради. Посоченото от съда правно основание за да
се уважи претенцията за действителната стойност на съборените постройки е
чл.57,ал.2 от ЗЗД.
Следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.57,ал.2 от ЗЗД е в
систематична връзка с ал.1 на чл.57 от ЗЗД „ ако се дължи връщане на
определена вещ“. Разпоредбата на чл.57,ал.2 от ЗЗД разглежда хипотезите,
при които подлежащата на връщане вещ погине след покана или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал“. В случая не е налице погиване на
вещта в резултат на природно бедствие , а сградите са съборени от
собственика в изпълнение на влязла в сила заповед от компетентен орган за
тяхното събаряне като застрашени от самосрутване и представляващи
опасност за живота на гражданите.
9
Но в случая не това е важно, а по-скоро факта ,че няма правоотношение
на връщане между страните по разпоредителната сделка.
Това е така, тъй като сделката ,а именно : договора за продажба на
недвижими имоти, обективиран в нот.акт № ** от 24.02.2015 г. е напълно
действителна и е породила правото си действие.Нито една страна по тази
сделка не е претендирала разваляне на договора за продажба, при което
положение ако това потестативно право бъде упражнено и успешно
проведено, то тогава биха настъпили последиците на чл.88 ЗЗД.
Напълно основателно е възражението на жалбоподателя, изложено в
писмената му защита,че разпоредбата на чл.57 от ЗЗД е неприложима в
случая. Не е налице правоотношение за връщане на погинала вещ, тъй като
това предпоставя кредитор, който претендира връщане на негова собствена
вещ в патримониума му. Тази претенция може да бъде насочена срещу
длъжника-несобственик, който е довел нещата до това вещта да погине или я
отчуждил или изразходвал, последната хипотеза е само по отношение на
движимите вещи. Не е предявен иск за разваляне на сделката и няма как да се
породи отношение или по-точно задължение за връщане на вещта обратно в
патримониума на прехвърлителя.
По отношение на кредиторите на длъжника, който е осъществил
разпоредителната сделка, само по отношение на този кредитор, който се е
позовал на недействителността – по отношение на него сделката е
относително недействителна. По отношение на страните продажбата е
действително и след като никоя страна не е предявила претенция за нейното
разваляне – не може да се породи задължение за връщане на вещта. Още по-
фрапантно е, че съдът е уважил втория обусловен иск до размер на 40 530
лева, като в диспозитива на обжалваното решение е посочил, че присъдената
сума „ представлява пазарната стойност на закупените от Т. Ж. К.
недвижими имоти, предмет на договора за продажба“. Такава стойност
обаче не е била определена, а по делото е прието заключение на СТЕ, който
определя сумата от 40 530 лева като пазарна стойност на участието на
собственика на правото на строеж в
новопостроените обекти/ в новата жилищна сграда/, които според вещото
лице са с площ от 40.53кв.м., но не е ясно кой точно е обекта в новата
10
жилищна сграда е с такава площ.
Тази пазарна стойност на правото на строеж за площ от 162 кв.м/ това е
площта на съборените и изоставени постройки/ е някаква имагинерна
величина, тъй като по-горе в изложението вече бе казано, че съсобствениците
на поземления имот, в който е построената новата жилищна сграда, на
мястото на съборените постройки, съсобствениците не са учредявали право на
строеж в полза на Т.К. по отношение на самостоятелен обект с площ от 40.53
кв.м.
От една страна според синдика ответника К. е разполагал с възможността
да участва в новоизградената сграда в обема на притежаваното от него право
на строеж, но той не го е реализирал. И след като не се е възползвал от
възможността да реализира правата си, то същият следва да бъде
санкциониран, като е осъден да заплати сумата от 40 530 лева. Как и по какъв
начин правото на купувача да възстанови старите сгради в съществуващия
им обем може да се трансформира в право на строеж по отношение на съвсем
различен строителен обект –пететажна жилищна сграда –остава неясно. Не е
било ясно и за съда, който следваше да прецени, че такава „трансформация „
на правото на строеж е правно невъзможна.
Следва да се отмени изцяло решението, включително и в частта, с която
ответника Т.К. е осъден да заплати сумата 40530 лева,представляваща според
съда пазарната стойност на закупените от купувача недвижими имот,
предмет на договора за продажба от 24.02.2015 г. В полза на въззиваемата
страна Т.К. следва да се направят направените от него съдебни разноски пред
двете инстанции в общ размер на 2220 лева.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260236 от 02.06.2021г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 236/2019 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от синдика Ст. М. Ж.
като синдик на „П. - ** „ЕООД в несъстоятелност против „П. - ** “ЕООД в
несъстоятелност/ ЕИК *********, представлявано от управителя Й. И. М. и
11
против Т.Ж. К. ЕГН:********** иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД- за обявяване
недействителността по отношение на кредиторите на длъжника „П. -
**“ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* на договора за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ** от 24.02.2015 г., том *, по нот.дело№
**/2015 г. по описа на Нотариус Б. Т., вписан в регистъра на НК под № ***, по
силата на който „П. - ** „ЕООД ЕИК ********* е продал на купувача Т. Ж.
К. ЕГН: ********** за сумата от 9 000 лева следните недвижими имоти, а
именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.4.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със
Заповед № ***/**** г на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гград П., ул.К и М.“ № **, ет. *- втори,с
предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент с площ
от 81 кв.м, заедно с 1/3 идеални части от общите части на сградата,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терен;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ************.4.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със
Заповед № *** от******** г. на Изпълнителния директор на АГКК,последно
изменение със Заповед № ***/**** г, с административен адрес на имота:гр.
П., ул.“ К и М.“ № *, етаж *, с предназначение на самостоятелен обект:
жилище, апартамент с документна площ от 81 кв.м., заедно с 1/3 идеална част
от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху терена, като описаните обекти са разположени в
града № *, построена в поземлен имот с идентификатор ************.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от синдика на „П. -
**„ ЕООД/ в несъстоятелност/ Ст. М. Ж. против Т. Ж. К. ЕГН: **********
иск по чл.57,ал.2 от ЗЗД – за заплащане в масата на несъстоятелността на „П.
- **“ЕООД- в несъстоятелност/ ЕИК********* на сумата от 40 530 лева,
представляваща пазарната стойност на закупените от Т. Ж. К. недвижими
имоти, предмет на договора за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нот.акт за продажба № ** от 24.02.2015 г. по нот. Дело№
**/2015 г. на Нотариус Б. Т., вписана в регистъра на НК с рег.№ ***, ведно
със законната лихва върху претендираната сума , считано от 22.03.2019 г. до
12
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „П. - ** „ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* да
заплати на Т. Ж. К. с ЕГН ********** сумата от 2220 лева, представляваща
направените от ответника съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА „П. - ** „ЕООД в несъстоятелнот да заплати по сметката на
ПАС ДТ в размер на 12 000 лева, платима от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13