РЕШЕНИЕ
№ 4013
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8891 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 3 от 24.02.2023 г., издадено
от началника на 09 РУ-СДВР, с което на Г. И. Н. е наложена глоба в размер на
250 лева, за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето
(ЗЗДет.).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
АНО, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Изразява
писмено становище по делото за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
1
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 09.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 22:30
часа, в с. Иваняне, на ул. Св. Св. Кирил и Методий № 58, на центъра, пред
кметството на с. Иваняне, на спирка на автобус № 81, при извършена
полицейска проверка, е установено, че не е осигурил пълнолетно дееспособно
лице за придружител на непълнолетния си син Д. Г. Н. с ЕГН: ********** –
нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 8,
ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че с влязло в сила
решение на гражданския съд, родителските права на детето Д. Н. са били
възложени върху майката на детето – З. Н.а, считано от 25.06.2009 г. (л. 7-8 от
делото).
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
Т. Ц. (л. 37 от делото) и Д. Н. (л 71 от делото), както и от писмените
доказателства на л. 7-8 и л. 46 от делото, се установява, че на процесните
време и място синът на жалбоподателя е бил установен при полицейска
проверка без придружител, както и че родителските права върху
непълнолетното дете в този период са се полагали от неговата майка. Това
обстоятелство обаче е останало неизяснено от контролните органи, което е
довело до необосновани изводи, а оттам и до неправилното приложение на
закона. Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
2
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в
рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При неправилно установена фактическа обстановка АНО е приложил
неправилно и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗДет., адресат на задължението е родителят, който полага грижи за детето.
В конкретния случай се установи, че това е майката (тъй като върху нея са
били възложени родителските права и в процесната вечер не е имало
отклонение от този режим; още повече, че бащата се е намирал на около 150
км. от мястото на инцидента), а не бащата-жалбоподател. И като са приели
обратното и са ангажирали отговорността на жалбоподателя, контролните
органи са приложили неправилно материалния закон, което е основание за
отмяна на атакуваното НП.
С оглед на всичко това атакуваното НП се явява необосновано и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото не се претендират разноски от страна на жалбоподателя,
такива не са били и сторени, поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 3 от 24.02.2023 г., издадено
от началника на 09 РУ-СДВР, с което на Г. И. Н. е наложена глоба в размер на
250 лева, за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4