Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М. Съдебни заседатели:

Прокурор: Е.Янчева

като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 1897/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

Постъпило е предложение от РП-Горна Оряховица за определяне на общо наказание “лишаване от свобода” на осъдения К.Г.А..

Осъденият не е бил намерен, за да бъде призован за насроченото съдебно заседание. Служители на ГД „Охрана“, РД-Велико Търново са събрали данни, че А. живее извън страната, както и че същият е обявен за издирване с телеграма №33464 от -6.11.2017г. на Главна дирекция национална полиция, но до момента местонахождението му не е установено. По данни от ОДМВР-Шумен осъденият е напуснал страната на 12.11.2017г. и до момента не се е завърнал на територията на РБългария. При така установеното съдът намира, че са налице условията за разглеждане на делото в отсъствието на осъдения по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, тъй като местоживеенето му не е известно. Поради това съдът служебно назначи на лицето защитник и разгледа делото по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.А от НПК, тъй като установи, че това няма да попречи за разкриването на обективната истина.

В съдебно заседание се явява представител на ШРП който заявява, че поддържа предложението.

Процесуалният представител на осъденото лице изразява становище, че предложението е основателно и следва да бъде уважено.

Съдът, като взе предвид посоченото искане, становището на страните и материалите по ЧНД №1897/18г., прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните и приложени по делото писмени доказателства се установи, че К.А. е осъждан както следва:

1.С определение за одобряване на споразумение от 22.12.2003г., постановено по НОХД №1185/03 год. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 22.12.03г. е осъден на глоба в размер на 500 лева, за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, извършено на 30.08.2003г.

2. С определение за одобряване на споразумение от 07.01.2004г., постановено по НОХД №1243/03 год. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 07.01.04г. е осъден на глоба в размер на 500 лева, за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, извършено на 13.09.2003г.

3. С определение за одобряване на споразумение от 26.04.2006г., постановено по НОХД №517/06 год. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 26.04.06г. е осъден на пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, извършено на 24.03.2006г.

4.С присъда №645/14.11.05г., постановена по НОХД №1259/04год. по описа на РС-Горна Оряховица, влязла в законна сила на 19.05.06г. е осъден на една година “лишаване от свобода”, като изтърпяването на наказанието е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 27.01.2004г. и на 29.01.2004г.

5.С присъда №200/04.04.08г., постановена по НОХД №1101/07год. по описа на РС-Пазарджик, влязла в законна сила на 15.07.08г. е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, извършено на 17.07.2006г.

6.С определение за одобряване на споразумение от 13.04.09г., постановено по НОХД №159/09год. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 13.04.09г. е осъден на пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от две години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, извършено на 14.03.2010г.

7.С определение за одобряване на споразумение №247/29.03.11г., постановено по НОХД №151/11год. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 29.03.11г. е осъден на пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години, както и обществено порицание, за престъпления по чл.129, ал.1 от НК и по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършени на 19.07.2006г.

8.С определение за одобряване на споразумение №352/13.05.2013г., постановено по НОХД №1976/13год. по описа на РС-Пловдив, влязло в законна сила на 13.05.13г. е осъден на три години лишаване от свобода, за престъпление по чл.211, вр. с чл.210, ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.А и б.Б, вр. с чл.18, ал.1 от НК, извършено през периода от 02.08.2012г. до 21.09.2012г.

9.С определение за одобряване на споразумение №149/20.06.13г., постановено по НОХД №935/13год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 20.06.13г. е осъден на три години лишаване от свобода, за престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.А и б.Б, вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено през периода от 09.10.12г. до 17.10.12г.

С Определение №280/24.06.2013г., постановено по ЧНД№963/13г. по описа на ШРС, са били определени общи наказания по реда на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК измежду наложените с отделните присъди, в съответствие с изискването за най-благоприятно третиране на осъденото лице.

При така установеното съдът намира, че е недопустимо произнасяне по определяне на общо наказание на осъдения А., като разгледано по същество искането е неоснователно. На първо място, с посоченото определение по ЧНД№963/13г. на ШРС съдът, постановил последната, влязла в сила присъда, е извършил цялостна кумулация, при която са били обхванати всички присъди на лицето. Определението е влязло в законна сила на 09.07.2013г. Според Тълкувателно решение №3/2009г. на ВКС не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт при приложение на чл.23-25 от НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето. В мотивите към Тълкувателното решението се посочва, че ако върху постановеното определение не е бил упражнен инстанционен контрол или такъв е бил упражнен, но въпреки него се е достигнало до незаконосъобразно определяне на съвкупността, определението влиза в сила, въпреки че представлява незаконосъобразен акт и може нарушението на материалния и процесуалния закон да бъде отстранено само по реда на глава ХХХІІІ от НПК, а именно посредством възобновяване на делото. В настоящия случай обаче не е налице и незаконосъобразно определяне на съвкупността. Всички осъждания на лицето също така са били известни на съда, извършил пълна кумулация на осъдения. Поради това в този случай извършването на нова кумулация се явява недопустимо съобразно задължителните тълкувания дадени в цитираното Тълкувателно решение. Последващата замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода не представлява нова присъда и не предоставя на съда процесуална възможност за ново произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. На следващо място, дори и да бъде разгледано по същество, искането се явява и неоснователно. Съдът не споделя становището на прокурора, изразено в искането, че след замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода възникват условия за кумулиране на наказания, които не са били кумулируеми до този момент. В разпоредбата на чл. 412, ал. 1 и ал. 2 от НПК е посочен момента, в който присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила, а именно когато не подлежат на проверка по жалба или протест, когато жалбата или протеста са оставени без разглеждане и уважение, или след изтичане на срока за обжалването им когато не е подадена жалба или протест. Посочената разпоредба е императивна, като липсва каквато и да е била друга норма, съобразно която да се променя момента на влизане на присъдата в сила. При това положение съдът намира, че на кумулация подлежат само тези наказания, за които са били налице условията за това към момента на влизане в сила на съответните присъди или определения за одобряване на споразумение, но определението по чл. 452, ал. 3 от НПК не може да промени момента на влизане в сила на присъдата, тъй като това би влязло в противоречие с цитираната норма на НПК. В Тълкувателно решение №6/2014 г. въпросът за определяне на общо наказание е разгледан в т. 3, по трети въпрос зададен от главния прокурор. В началото на мотивите по трети въпрос е посочено какво следва да се обсъди при решаване на въпроса за определяне на общо наказание за престъпления, извършени “при условията на съвкупност”. Посочва се отново, че се касае за извършено престъпление “част от съвкупността”, като се визира след това вида на наказанието, което следва да се кумулира, съобразно момента на влизане в сила на определението по чл. 452, ал. 3 от НПК. Съдът намира, че в посочената т. 3 не е изразено становище, че с влизането в сила на това определение се променя датата на влизане в сила на дадена присъда и по този начин наказания, които не са подлежали на кумулиране, са станали кумулируеми. Тълкувателното решение посочва само с какъв вид наказание следва да се извърши кумулацията, а именно- ако кумулация се извършва преди замяната на наказанието, при определянето на общото наказание се отчита наложено наказание “пробация”. Ако кумулация се извършва след замяната на наказанието, кумулация се извършва с новото, вече заменено наказание “лишаване от свобода”. В посочената т. 3 обаче по никакъв начин не се излага становище, че се променя датата на влизане в сила на присъдата и по този начин некумулируеми деяния, които не са били в съотношение на съвкупност, вече подлежат на кумулиране. В т. 4 от Тълкувателното решение е поставен въпрос за преценката в какви съотношения се намират престъпленията съобразно момента на влизане в сила на присъдата, и с оглед постановено определение по чл. 451 и чл. 452 от НПК, но в посочената точка ВКС разглежда само приложимостта в тези случаи на чл. 27 и чл. 29 от НК, но не и на чл. 23-25 от НК, поради което последната точка е неотносима при решаване по въпросите за определяне на общото наказание. Следва да се отбележи също, че замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода е винаги резултат от незаконосъобразното поведение на осъденото лице, което без основание не е изпълнявало наложените му пробационни мерки. Да се приеме становището на прокуратурата би означавало да се признае възможност на осъдения да извлече благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение, което противоречи на основен правен принцип, а и би насърчило незаконосъобразното отклонение от наложено наказание пробация, за да се постигне определяне на общо наказание, което противоречи не само на целта на закона, а и на здравия разум. Настоящият състав намира, че с подобно тълкуване на мотивите на Тълкувателното решение би се стигнало до незаконосъобразно освобождаване на осъдени лица от изтърпяване на наказания, наложени им с влязла в сила присъда. Подкрепа на изложеното становище на съда се съдържа и в практиката на ВКС, формирана след постановяването на посоченото Тълкувателно решение. В Определение №65/11.06.2015г. по ЧНД №753/15г. на II н.о. се посочва, че последващата замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода не променя датата на влизане на присъдата в сила и не съставлява нова присъда. В Решение №131/13.07.2017г. на ВКС по н.д. №274/17г., III н.о., с докладчик съдия К. Шекерджиев, се пояснява, че в ТР№6/14г. касационният съд е посочил, че основанието да се търпи наложеното и впоследствие заменено наказание не е определението по чл.452 от НПК, с което е осъществена замяната, а съдебния акт, с който е наложено наказанието пробация. По най-категоричен начин настоящият въпрос е решен в Решение №490/19.01.2015г. на ВКС по н.д. №1602/14г., III н.о., в което изрично е посочено, че определянето на общо наказание за санкционирани с отделни присъди престъпления е допустимо само тогава, когато тези престъпления са в съвкупност, т.е. били са извършени преди за някое от тях да е имало влязла в сила присъда. Общо наказание не може да бъде определено, когато двете престъпления не са били в съвкупност и този факт не се променя от допуснатата в производство по чл.451-452 от НПК замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. Същевременно практика на ВКС, кореспондираща на становището на прокуратурата, не е налична в правноинформационните системи. Съдът не намира основания да се съгласи с доводите на прокурора, че в района е установена еднозначна съдебна практика, кореспондираща на становището на прокуратурата, в подкрепа на които са посочени различни определения на ШРС. Напротив, налице са произнасяния и в обратен смисъл, като становището на настоящия състав е споделено изцяло и от Окръжен съд –Шумен в Решение №45/03.05.2018г., постановено по ВЧНД№125/18г. Съдът намира също, че еднакво прилагане на законите спрямо всички граждани може да се постигне само при съобразяване на практиката на ВКС, каквато в случая е налична, като в противен случай е възможно установяване на разнопосочна съдебна практика в отделните съдебни райони.

По изложените съображения съдът намира, че предложението за определяне на ново общо наказание на лицето К.Г.А. следва да се остави без уважение, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението за определяне на общо наказание на осъдения К.Г.А., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	423
Дата:	20 септември 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия:	Ивелина Апостолова Димова

Дело:	20183630201897
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	13 юли 2018 г.

Определение по дело №1897/2018 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта Свали акта

Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М. Съдебни заседатели: