№ 1851
гр. С., 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110163637 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Й. ЯН., ЕГН
********** срещу ЗК „Л.В.“ АД осъдителен иск с правно основание
чл.432,ал.1 вр. чл. 477,ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 12000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и
страдания от ищцата вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
21.06.2021 г. около 13:50 ч. в гр. С. по вина на водача Т.П. П., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 21.06.2021 г. в гр. С. л.а. „М.“ C220, рег. № ****,
управляван от Т.П. П., движейки се бул. „С.“, поради несъобразена скорост
реализира ПТП, като блъска намиращия се пред него л.а. „Ф.К.“, рег. №
****, управляван от К.П., който вследствие на удара се измества и удря друго
МПС. Поддържа се, че ищцата е билa пътник в л.а. „Ф.К.“, рег. № **** и в
резултат на ПТП е пострадала. В исковата молба се твърди, че бил съставен
Констативен протокол за ПТП № 1790964 от служител на СДВР, като било
образувано и досъдебно производство. Ищцата сочи, че в резултат на
инцидента й била поставена диагноза distorsio colli, навяхване и разтягане на
свързващ апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като уврежданията й
причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите 2-3
седмици, а общият възстановителен период продължил 2-3 месеца. Навежда,
че срещнала трудности при посрещането на обикновени битови потребности
и ползвала помощ на свои близки, като се наложило значително да ограничи
своята социална, трудова и семейна ангажираност, като в периода 21.06.2021
г.-03.08.2021 г. била в болничен. Ищцата твърди, че в резултат на инцидента
станала тревожна, неспокойна и напрегната.
1
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва процесното ПТП да е
настъпило единствено по вина на водача на л.а. „М.“ C220, рег. № ****, като
оспорва и описания механизъм на ПТП, описаните увреждания на ищцата и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. В отговора се
поддържа, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, поради
което и същата има изключителен принос за настъпване на уврежданията.
Оспорва се размерът на претенцията като прекомерен, както и искането за
присъждане на законна лихва предвид липсата на представени доказателства
за заявена извънсъдебно претенция.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което
ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от
събитието телесни увреждания.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е
доказването на положителния факт на изплащане на обезщетението. По
релевираното възражение за съпричиняване в тежест на тази страна е
установяване по делото настъпването на факти, чието проявление обуславя
съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на лек
автомобил „М.“ C220, рег. № ****.
От представения констативен протокол за ПТП № 1790964 от 21.06.2021
г., се установява, че на посочената дата, около 13:50 часа, е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което лек автомобил „М.“ C220, рег. № ****,
се е движел по бул. „С.” от бул. „М.Л.“ с посока към бул. „Х.Б.“ и на около
100 м преди последния булевард, поради скорост, несъобразена с
интензивността на движението, реализирал ПТП с намиращия се пред него
лек автомобил „Ф.К.“, рег. № ****, който се е изместил напред и ударил
участник № 3 съобразно схема на ПТП.
Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга
на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
2
възприети от съставителя му. Такива в случая са настъпилото
местоположените на автомобилите, участвали в процесното ПТП и видимите
щети по тях. По отношение на описания от съставителя механизъм на
настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй
като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко,
поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото
и подлежи на изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г.
по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008
г., ВКС).
Ето защо съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с
приетото и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, според което произшествието е
настъпило поради поведението на водача на л.а. „М.“ C220, рег. № ****,
който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му
позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него л.а. „Ф.К.“, рег. № ****.
За установяване механизма на настъпилото събитие е разпитан
свидетелят Т. П. П. - водач на лек автомобил „М.“ C220, рег. № ****, към
момента на инцидента. Същият твърди, че събитието е настъпило на канала
на бул. “С.” и бул. “Х.Б.”, на светофара, движейки се в посока кв. “Люлин”, в
лява лента, когато преди да завие на бул. “Х.Б.” е бил засечен от друг
автомобил. Предвид обстоятелството, че последният е излязъл от средната
лента, водачът на л.а. „М.“ C220, рег. № ****, за да избегне удара с него, е
завъртял волана надясно, поради което е ударил движещата се пред него в
средната лента кола. Поддържа, че няма спомен точно с каква скорост се е
движел – около 40-50 км/ч, не е могъл да погледне дали вдясно има друг
автомобил, но е отреагирал, като веднага е натиснал спирачките.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, конкретни и
вътрешнонепротиворечиви, с изключение на частта, в която посочва да се е
движил с 40-50 км/ч и да е бил засечен от друг авотомобил в собствената му
лента, доколкото твърдяните обстоятелства не кореспондират с останалия
доказателствен материал и са резултат на очевидния стремеж на свидетеля да
изключи собствената си вина за настъпилото ПТП. Въпреки липсата на данни
по делото, на база на които да се определи скоростта на движение на
превозните средства в момента и преди настъпването на удара, в
заключението си вещото лице по САТЕ установява, че от техническа гледна
точка несъобразените скорост и дистанция на водача на л.а. „М.“ C220, рег. №
**** са причините, довели до инцидента. На следващо място, изявлението на
свидетеля за наличието на друг автомобил, навлязъл в лява лента и
предизвикал предприетата от водача на л.а. „М.“ C220, рег. № **** маневра
надясно чрез навлизане в средна лента, предизвикала ПТП, не е подкрепено
от останалите събрани доказателства, нито се навежда като твърдение от
3
страните, поради което същото е ирелевантно за спора.
Този механизъм се потвърждава в пълна степен и от показанията на
свидетеля К.П. - съпруг на ищцата и водач на служебния автомобил „Ф.К.“,
рег. № ****. От разпита на свидетеля се установява още, че инцидентът е
настъпил докато са чакали на червен светофар на бул. “С.” и “М.Л.”, в посока
бул. “Х.Б.”. Свидетелят твърди, че са били разположени в средна лента,
когато автомобил “М.” ги е ударил отзад странично, в резултат на което те от
своя страна са ударили предната кола, която е изхвърчала в съседното платно.
Твърди да е карано с висока скорост от страна на л.а. “М.”, по думите му с
над 70-80 км/ч. Последният е излизал на бул. “М.Л.” от тунела, чули са се
спирачки и е настъпил ударът. И двамата със съпругата му са пострадали,
като посочва, че последната е била откарана от бърза помощ.
Независимо, че свидетелят е лице от очертания в разпоредбата на чл.
172 ГПК кръг, на показанията му следва да бъде дадена вяра, доколкото
същият е пряк участник в процесното ПТП и е възприел непосредствено
обстоятелствата, които възпроизвежда, а самите показания кореспондират
напълно със събраните по делото други доказателства.
При съвкупния анализ на писмените и гласните доказателства по делото
и като взе предвид заключението на вещото лице по изготвената съдебна
автотехническа експертиза, съдът намира за доказано, че процесното събитие
е настъпило по описания в констативния протокол за ПТП механизъм, като
вина за същото има единствено водачът на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил – Т. П. П., в какъвто
смисъл е и отбелязването върху съставения констативен протокол за ПТП, че
по отношение на посоченото лице е взето административно отношение. В
случая, установеното поведение на водача несъмнено покрива състава на
нарушение на правилото за движение, инкорпорирано в разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не се е движил с такава скорост, която да му позволи
да спре пред предвидими препятствия или създадена опасност за движението.
От представените по делото медицински документи, както и от
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област
съдът кредитира, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата П.
Й. ЯН. е получила навяхване на шията, като увреждането й е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършен
преглед в спешен кабинет по неврохирургия на УМБАЛСМ “Пирогов” й е
поставена основна диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб. Проведено е консервативно лечение с
поставянето на мека имобилизираща яка на шията, като по делото няма данни
за травми в областта на лицето на ищцата и счупвания на лицеви кости.
Посочено е, че получените увреждания се намират в причинна връзка с
процесното ПТП. Периодът на възстановяване вещото лице е определило на
около 20-25 дни, за който период увреждането е причинило болки и
4
страдания на ищцата, като първите 10 дни същите са били с по-голям
интензитет. В експертизата се установява още, че с оглед тежестта на
травмата и липсата на медицинска документация за настъпили усложнения
през периода на лечение, не се очакват трайни последствия от полученото
увреждане. Така описаните телесни увреждания съдът намира, че са
предизвикали у пострадалата болки, страдания и емоционален дискомфорт.
Ето защо, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи от правопораждащия материалното право на
обезвреда фактически състав, поради което следва да бъде разгледан
въпросът какъв е размерът на справедливото обезщетение за причинените от
ПТП на ищцата неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техният
интензитет и продължителност на проявление и всички конкретни
обстоятелства, в това число и наличието или липсата на съпричиняване от
страна на ищеца, които имат значение за репариране на вредите и прилагане
на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За установяване на обстоятелствата относно претърпените от ищцата
болки и страдания, за които свидетелстват представените по делото
медицински документи, са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Георги Драганов Пейчев - управител на фирмата, в която
П.Я. работи. Съгласно показанията му ищцата е била вече в болницата, когато
същият е отишъл на място. Изпратил друга негова служителка да види каква е
ситуацията с нея, като съгласно получената информация в първите час-два е
била неадекватна. Свидетелят твърди, че е контактувал с ищцата, като я е
виждал веднъж. Поддържа, че дълго време е ходила с яка /може би един
месец/ и е била много стресирана първите седмици. Чували са се по веднъж
седмично, като със съпруга й е поддържал постоянна връзка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективно
дадени, макар в своята цялост показанията да не свидетелстват за
конкретните психически преживявания на лицето, респективно нейните
субективни затруднения, резултат от процесното събитие, които да обусловят
по-голям размер на обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП от
21.06.2021 г., следва да бъдат съобразени следните конкретни обстоятелства:
за период от около 20-25 дни при ищцата констатираните травматични
увреждания са довели до болки, дискомфорт и затруднения в нормалното
ежедневие, доколкото е трябвало да спазва щадящ режим на покой без
натоварване, довел до необходимостта от чужда помощ при посрещане на
обикновени битови потребности; инцидентът е засегнал емоционалното и
психическото й състояние по начин, че у ищцата се е породил страх от силни
звуци и автомобили, станала е тревожна, неспокойна и напрегната;
5
процесният случай е довел до ограничаване на социалната, семейната и
трудовата й ангажираност, като се е откъснала от работната среда за период
от 44 дни (за последното свидетелстват представените по делото болнични
листове). В същото време по делото няма данни инцидентът да е предизвикал
тежки наранявания с трайни последици и отражения върху здравето на
пострадалата, като последната е без неврологични оплаквания и не е била
хоспитализирана. Периодът на възстановяване от физическите увреждания,
през който са понасяни болките и страданията, е сравнително кратък (около 3
седмици и половина), същите са били най - интензивни непосредствено след
травмата, като няма данни за настъпване на последващи усложнения в този
процес, нито за предписано медикаментозно лечение.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата във връзка с травматичните
увреждания, причинени от процесния инцидент, неимуществени вреди е в
размер на 5000 лв.
При този извод на съда следва да бъде разгледано наведеното с отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата при твърдения, че поради липсата на обезопасяване чрез
поставен предпазен колан същата е създала предпоставки за настъпването на
травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснила
тяхното възникване. Съобразно изготвената СМЕ предпазните колани са най-
ефикасни при удар в предната част на автомобила, като при удар отзад
предпазното им действие е минимално. Същата установява, че когато първият
/основният/ удар за автомобила е отзад, тялото на пътника се придвижва
назад и се притиска в облегалката на седалката, а доколкото главата е
относително свободна в движението си, при удара тя рязко отива назад, след
което по същия начин се връща напред. В резултат на описания механизъм се
получават увреждания в областта на шията, или това е т.нар. “камшичен
удар”. Изложеното се потвърждава и от приетата по делото САТЕ, съгласно
която обезопасителните колани, монтирани в автомобилите, задържат тялото
на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно
ускорение по направлението на движение - при челни сблъсъци /удари/,
какъвто не е настоящият случай. По показания на свидетеля К.П. неговата
съпруга се е возела на предната седалка с поставен колан, а съобразно
заключението на вещото лице по СМЕ полученото увреждане в областта на
шията при ищцата би се получило и при наличието на поставен предпазен
колан. От страна на ответника не са ангажирани други доказателства във
връзка с наведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, а съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест той дължи пълно и главно доказване, което не е
осъществено в хода на съдебното дирене по делото, поради което това
възражение е неоснователно.
Предвид изложеното, за определения от съда като справедлив размер на
обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на
6
5000 лв. искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 12000 лв. - да бъде отхвърлен.
По искането за присъждане на законна лихва за забава:
С действащия Кодекс на застраховането /обн. - ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от застрахователя
на делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на
забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от
увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. Законодателят е
преценил, че застрахователят не следва да дължи лихва върху обезщетението
преди уведомяването му, като са поставени различни условия, за да започне
да тече лихвата. В чл. 429, ал. 3 е предвидено това да стане от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В настоящия случай
ищцата, чрез адв. Д., е отправила претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на 13.07.2021 г.,
входирана под № 8696 от ответното дружество /л. 17 от делото/, към които
искания са приложени констативен протокол, съдебно-медицински
удостоверения и адвокатско пълномощно. Предвид изложеното и с оглед
наличните по делото писмени доказателства съдът намира, че с изтичането на
15 работни дни, считано от 13.07.2021 г., а именно от 04.08.2021 г.
застрахователят дължи на ищеца законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата претендира
законна лихва от по-късна дата, а именно от датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя съгласно
чл. 496, ал. 1 от КЗ - 14.10.2021 г., поради което лихвата следва да бъде
присъдена от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, с право на разноски разполагат и двете страни, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част.
Ищцата в производството е представлявана при условията на чл. 38 ЗА,
7
като на основание чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Я.Д., САК, адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете в размер от 370,83 лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение,
депозити за вещи лица и за свидетел, възлизащи в общ размер на 375 лв., като
съобразно размера на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на тази страна следва да се присъди сума в размер на 218,74 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 408,33 лв., представляваща
държавна такса и разноски съобразно уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.В.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ
вр. чл. 477,ал.1 КЗ на П. Й. ЯН., ЕГН **********, сумата от 5000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 21.06.2021 г.
около 13:50 ч. в гр. С. и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застраховател по който е ответникът, ведно със законната лихва от 14.10.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 12000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.В.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.38, ал.2,
вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК на адв. Я.Д., САК, адвокатско
възнаграждение в размер на 370,83 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.В.“ АД, ЕИК ****, да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл.78, ал. 6 ГПК сума в размер на 408,33 лв.,
представляваща държавна такса и разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Й. ЯН., ЕГН ********** да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на ЗК „Л.В.“ АД, ЕИК **** разноски в размер на 218,74 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8