РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500973 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17
във вр. с чл.2 и чл.5 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба на А. Б. М., ЕГН **********, в лично
качество и като законен представител на детето си М. М. М., ЕГН
**********, представлявани от адв. М.Х. против Решение № 694/04.03.2022г.
на Районен съд –Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 14820/2021г., с което е отхвърлена
молбата й против М. И. М., ЕГН **********, за защита срещу упражнено на
18.09.2021г. срещу А. Б. М., ЕГН **********, в лично качество и като
законен представител на детето си М. М. М., ЕГН ********** домашно
насилие; както и е осъдена да заплати по сметка на Пловдивския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. Моли
да бъде отменено изцяло като неправилно и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърли подадената молба.
Въззиваемата страна М. И. М., ЕГН **********, не депозира
писмен отговор, но в открито съдебно заседание, чрез пълномощника
адв.К.Г., взима становище, че жалбата е неоснователна.
1
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от А. Б. М., в лично качество и като
законен представител на детето си М. М. М., против М. М. М., е заведена
молба по чл.12 и сл. от ЗЗДН, с която посочва, че с ответника са сключили
граждански брак на 02.06.2016г., като имат едно дете – М., родено през 2018
година. Бракът им не потръгнал, ответникът често я тормозил словесно, а през
лятото на 2021 година упражнил и физическо насилие. Излага се, че на
18.09.2021г. сутринта, в дома на страните, възникнал конфликт между
молителката и М., с какви маратонки да бъде обуто детето М., който бил
провокиран от ответника. Започнали викове, обиди и провокации от страна на
ответника към молителката, след което търпението на М. преляло и тя решила
да напусне квартирата, за да отиде две седмици в дома на нейната майка, за
да преосмисли занапред отношенията с нейния съпруг. Това нейно решение
ядосало още повече съпруга й, който взел детето със себе си, за да се
разходят. През това време молителката събрала своя багаж и този на детето.
След връщането му в квартирата, след като видял струпания багаж и майката
на молителката, която била извикана от дъщеря си за подкрепа, се разкрещял
с пълно гърло с думите: „Като искаш да се тръгваш, взимай си багажа, детето
от тук няма да излезе, искаш да го отвлечеш.“ Заплашил ги с полиция,
извикал брат му, който също бил полицай. В 14.00 часа, след като брата на
ответника и майката на молителката си тръгнали от жилището, М. започнала
да приспива детето, а през това време ответинкът се опитал да я опипва,
пряко волята й, като след нейната реакция взел връзката с ключове от
апртамента на майка й, върнал се в стаята, където бил багажът на жена му и
детето, и започнал да го разопакова, да крещи, а след това почнал да прави
клип с телефона си, тогава А. се опитала да избута телефона му, за да спре да
снима. В същия момент той грабнал телефона й и го поставил в боксерките с,
подканяйки я с позигравателен тон да си го вземе. А. се опитала да си прибере
телефона, но тогава М. започнал да я блъска, в същия момент детето
започнало да плаче и се приближило към тях, но ответинкът го блъснал в
стената, като продължил да блъска и жена си, да я обижда, че е жалка и
истерична. През цялото овреме детето плачело и питало баща си, защо блъска
мама. Твърди се, че малко по-късно А. и нейния син напуснали квартирата и
пристигнали в дома на майка й, след което по-късно с полиция отишла в
къщата на съпруга си и успяла да вземе приготвения багаж. Посочва се, че
изпитва страх от ответника, от честите му избухвания и липса на контрол
върху поведението
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като в нея се
2
съдържат твърдения за упражнено на 18.09.2021г. домашно насилие,
изразяващо се в блъскане и бутане на молителката със сила, обиди към
молителката, блъскане на детето в стената. му, от това ккави ще бъдат
последиците върху детето.
Ответникът не е депозирал писмен отговор, но в открито съдебно
заседание лично и чрез пълномощник адв.К.Г. е взето становище за
неоснователност на молбата.
В хода на производството са разпитани един свидетел за ищците
/св.Е. И., майка на молителката/ и един свидетел за ответника /св.И. П. - И.,
кума на двете страни/. Приет е и Социален доклад. По делото е представен
лист за преглед от 19.09.2021г. на М.М., с диагноза повърхностна травма на
други части на главата. В анамнезата е записано, че по данни на майката
бащата е блъснал детето в стената, в резултат на което то си ударило главата.
Представен е социален доклад, в който не са отчетени негативни
тенденции относно детето, като е отчетена привързаността му и към двамата
му родители, като е засегната и влошената комуникация между тях и липсата
на каквато и да е интимност между двама съпрузи, довело до предприемане
на действия за развод от страна на молителката.
Изслушани са в открито съдебно заседание на 19.01.2022г. два
звукозаписа от 18.09.2021г., направени от ответника в периода, за който са
изложените твърденията за насилие, като тяхното съдържание не е оспорено
от молителтие.
Районният съд, за да остави без уважение молбата излага основни
съображения, че законодателят е улеснил доказването на акта на домашно
насилие посредством прилагането на декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, тъй
като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата,
при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването
да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В
конкретния случай обаче, по делото са налице и други писмени, гласни и
веществени доказателства. Събрани са гласни доказателствени средства,
посредством разпита на две групи свидетели – тези на молителите както и на
ответника. При изслушването на записите съдът не констатира актове или
прояви на физическо, психическо и емоционално насилие от ответника
спрямо майката и детето. Отделно, записите от 18.09.2021г., опровергават
твърденията на молителите за осъществено насилие от ответника спрямо тях.
Районният съд аргументира също, че обвързващата
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по
съществото си тя представлява частен документ. Наложен е правен извод, че
ответникът е провел необходимото насрещно доказване и е опровергал
изложеното в декларацията на молителката, а от своя страна не е проведено
3
нужното главно и пълно доказване на твърденията в молбата от ищцовата
страна.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН предвижда общо 6 групи мерки
за защита от домашно насилие, съответно чл.2 ал.1 дефинира принципното
понятие домашно насилие – всеки акт на психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личните права, извършено спрямо лице,
което се намира в родствена връзка. В конкретния случай, от събраните
доказателства не се налага правен извод за осъществен конкретен състав на
„домашно насилие“ по см. на чл.2 от ЗЗДН. По-скоро, тези описани очевидни
неразбирателства между молителката и ответника и взаимна непоносимост
като характери и начин на изразяване и комуникация,биха били относими към
производство за прекратяване на брака, сключен между страните.
Пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателите, в
подкрепа на възраженията с жалбата, бе приложено Удостоверение, изд. на
28.04.2022г., от което е видно, че е била образувана в РП - **** прокурорска
преписка, изпратена по компетентност на ОП - **** по жалба на А. Б. М. за
извършено престъпление по чл.319а и сл. от НК, но това наказателно
производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което и
същото не може да бъде преценявано откъм доказателствена стойност
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Въззиваемата страна не претендира разноски, а и няма данни да са
направени такива.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 694/04.03.2022г. на Районен съд –
Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 14820/2021г.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5