О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, IV-ти
Районен съд – Дупница състав
27.01. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2299 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА с ЕГН – **********; Б.П.В. с ЕГН ********** лично и чрез адв. Е.П. със съдебен адрес ***; А.А.К. - С. с ЕГН - ********** и А.С. лично и чрез адв. П. X. П., със съдебен адрес *** срещу С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Съдът на основание чл.
140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото
съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищците твърдят, че са съсобственици при равни квоти – 1/2 ид.ч. за Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. при условията на съпружеска имуществена общност и 1/2 ид.ч. за А.А.К. - С. и А.С. при условията на съпружеска имуществена общност от описания по — долу имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастрапната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300 -5 -56/ 30.07.2004 г. на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Бисеров” № 4, на трети (мансарден) етаж, който обект се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1, разположена в позмлен имот с идентификатор 68789.17.85 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с посочена в доказателствения документ за собственост площ от 33 кв.м., а съгласно заключение на вещото лице по гр.д. 12205/09г. по описа на СРС, 79 с-в с площ от 63 кв.м., състоящо се от дневна, стая, кухня, входно антре, баня- тоалетна, складово помещение, последното с площ от около 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта: имот с идентификатор 68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Правото си на собственост обосновават както следва:
1. С Протоколно Определение от 20. 11. 2017г. , постановено по гр.д. № 12205/09г. , вписано в АВп. гр. Дупница - акт № 79, т. 1, стр. 352, вх. per. № 600 от 22.02.2018г., СРС, 79 състав е одобрил постигната между наследниците на Христо Николов Станоев спогодба, с която наследниците на Николинка Станоева са получили в дял процесния имот (т. II.2 от споразумението) и тъй като за уравняване на дяловете е извършено уравняване на дяловете в пари, съпрузите на А.А.К. — С. и Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА също са придибили при условията на съпружеска имуществена общност идеалните части от описания имот;
2. Христо Николов Станоев и Николинка Николова Станоева са придобили посоченото жилище както следва: Христо и Николина (Нина) Станоеви са били собственици на жилището на втория етаж в сградата, находища се в гр. Ст.Димитров /сега Дупница/, ул. „Бисеров” № 4, заедно с мазе в северната част, по 1/2 ид.ч. от антрето в мазето и входа на мазето заедно с целия таван на сградата, заедно с правото на строеж върху 65 кв.м. върху част от парцел V - 2091, кв. 137 на стойност 390 лв., закупено с договор от 28.11.1968г. за продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФ, предоставени на народните съвети и ведомствата. Със строително разрешение №136/01.06.1977г. на Христо Николов Станоев и Нина Ник. Станоева е разрешено преустройство на съществуващия таван, в който да построят таванска стая и сервизни помещения със застроена площ от 33 кв.м. в сградата, находяща се в кв. 137, парцел V - 2091 по РП от 1968г. при съседи: хотел и МВР, като проектът разрешава и надстройка. Строителството е реализирано през 1978г. , като е усвоено пространство с площ от 63 кв.м., 18 кв.м. от които съставляват складово помещение - част от преустроения в жилище таван. Над така изграденото жилище ( бивш тавана) е бил надстроен и възстановен и тавана на сградата. С декларация вх. № 0263-219/12.08.1998г. Христо Станоев е декларирал в данъчна служба Дупница процесния имот като таванска над 2 ет. мансарда с година на построяване 1977г. От построяването на мансардното жилище до смъртта на наследодателя Христо Станоев - 18.12.2006г. съпрузите са го ползвали необезпокоявано. След смъртта на Христо Станоев, наследницата Юлия Пологова е предявила иск за делба на оставеното имущество, в което е включен и процесният имот. В хода на образуваното гр.д. № 12205/09г. по описа на СРС, 79 е починала и съпругата на Христо Станоев- Николинка Станоева. На нейно място са конституирани наследниците й - ВАЛЕНТИНА НИКОЛОВА К. и Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА. ВАЛЕНТИНА НИКОЛОВА К. също е починала и на нейно място е конституирана наследницата й А.А.К. - С.. С решение от 09.12.2011 г., постановено по гр.д. №12205/09г., по описа на СРС, 79 с-в е намалено на основание чл. 30 от ЗН, завещателното разпореждане на наследодателя Христо Станоев в полза на съпругата му Николинка Станоева в размер на 1/3 ид.ч. и е допусната делба на съсобствените между наследниците на Христо Станоев имоти, между които и процесният имот при квоти: 1/6 ид.ч за Юлия Пологова и 5/6 ид.ч. за Николинка Станоева, респ. за нейните наследници и ищци в настоящото производство.
След смъртта на съпруга си през 2006г., Николинка Станоева останала преимуществено в дома си, находящ се в гр. София, където разчитала на грижите на племенничките си Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и А.А.К. - С.. Те посещавали и процесния имот, макар и рядко, а използвайки това обстоятелство са се снабдили с констативен нотариален акт № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867 за собственост на процесния имот, като и до настоящия момент претендират, че са собственици на процесния имот въз основа на този нотариален акт - за да обосноват правото си на собственост, те твърдят, че когато с нотариален акт № 183/31.05.2005г. на нотариус Ася Радкова, Христо Станоев и Николинка Станоева, чрез пълномощника си С.А.Г. ( единият ответник) продават на С.И.Г. ( другия ответник) жилището на втория етаж от сградата, находяща в гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 4, заедно с мазе в северната част, и 1/2 ид.ч. от антрето в мазето и входа на мазето, заедно с целия таван на сградата, те са закупили не тавана на сградата като принадлежаща част, а мансардния етаж, който много преди тази продажба е бил преустроен в жилище, ползвано от Христо и Николинка Станоеви. Като основание за издаването на констативния нотариален акт № 11/16.01.09г. на нотариус Луиза Стоева per. № 527 от НК за собственост върху процесния имот е посочен чл. 587 ал.1 от ГПК , а С.И.Г. и С.А.Г. са признати за собственици на основание покупко - пордажба на самостоятелен обект с идентификационен номер 68789.17.85.1.3. - процесния имот, като твърдят, че този нотариален акт не е извършен в предвидената от закона форма, поради което не може да породи целените с него правни последици.
Твърдят, че до 27.11.2011г. купувачката С.И.Г. не е предявявала претенции и не е владяла процесния имот. Едва на посочената дата, с нотариална покана рег. № 274 на нотариус Румен Димитров с район на действие СРС, връчена на Николинка Станоева по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 28.10.2011г., С.Г. е поканила Николинка Станоева да й предаде владението върху делия таван на сградата, който според нея съставлява таванския етаж. След отправената покана, наследниците на Христо Станоев – Николинка Станоева и Юлия Пологова предявили иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за да установят правото си на собственост върху процесния имот – образувано е гр. д. № 1671/12г. по описа на РС - Дупница. В хода на съдебното производство С. и С. Георгиеви поставили врата на стълбището към втория етаж на сградата, като по този начин възпрепятствали достъпа на съсобствениците на третия мансарден етаж – Юлия Пологова и Николинка Станоева, поради което в съдебно заседание на 24.09.2009г. е поискано и допуснато изменение на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК, като същият да се счита такъв по чл. 108 от ЗС. В съдебно заседание, проведено на 05.11.2013г. е допуснато и изменение на иска, изразяващо се в увеличение на площта и конкретизация на обекта - така, както е описан в исковата молба – предмет на настоящото производство. Сочат, че за да осуетят успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС, С. и С. Георгиеви прехвърлили на сина си Александър Серафимов А. с нот. акт № 93/13.06.12г. на нотариус Деница Гърнева процесния имот, поради което Николинка Станоева и Юлия Пологова са поискали и в съдебно заседание на 19.02.2013г. е допуснато на основание чл. 288 от ГПК прекратяване на производството по отношение на С. и С. Георгиеви и вместо тях е конституиран ответник - техният син Александър Серафимов А.. С Решение № 21/08.01.2014г., постановено по гр.д. № 1671/12г. по описа на РС - Дупница, потвърдено от ОС - Кюстендил с Решение от 04.08. 2014г. по гр.д. № 201/ 2014г. по описа на ОС - Кюстендил, искът по чл. 108 от ЗС е уважен и Александър А. е осъден да предаде владението на процесния имот. След постановяне на Решението на ОС - Кюстендил, с Протокол от 18.11.2014г., Александър Серафимов А. чрез пълномощника си С.И.Г. е предал на П.П.- пълномощника на наследниците на Николинка Станоева към този момент — Валентина Николова К. и Н.И. Койчева- Владимирова и на Юлия Пологова три комплекта ключове от недвижимия имот, а именно - Апартамент (мансарда), състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна със застроена площ 63 кв.м., над втория етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 4. Твърдят, че Н.И. Койчева - Владимирова и А.А.К. – С., посетили гр. Дупница на 05.06.2015г. във връзка с образуване на изпълнително дело № 274/15г. при ЧСИ М. Джоргова срещу Александър Серафимов Александров за събиране на присъдените им по иска по чл. 108 ЗС разноски и процесния имот и не успели да влязат, тъй като ключалката била сменена, от Марияна Златанчева - дъщерята на съседката разбрали, че С. и С. Георгиеви са сменили патрона, при което ищците започнали да търсят контакт с Георгиеви, но семейството отсъствало от България, а когато се завръщали се укривали и не успяли да установят връзка с тях, сигнализирали за извършените противоправни действия РП - Дупница, но и до момента преписката е висяща, а С. и С. Георгиеви твърдят, че са собственици на процесното жилище. Сочат, че Николинка Станоева и нейните наследници и Юлия Пологова са упражнявали фактическа власт върху имота до момента, в който ищците в настоящото производство през 2015г. установили, че С. и С. Георгиеви са се настанили в жилището им и тъй като са лишени от владението на имота от 05.06.2015г., не могат да го ползват и от това търпят вреди, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на процесния имот, да осъди ответниците да им предадат владението на същия; на основание чл. 604 от ГПК да отмени нот. акт № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867; да осъди ответниците да заплатят на ищците обезщетение на основание чл. 73 ЗС в размер на 75, 00 лв. месечно за Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. и 75, 00 лв. месечно за А.А.К. - С.А.С. или общо за всички 150, 00 лв. месечно, считано от 05.06.2015г. до 30.10. 2019г. или общо за процесния период 3 675 лв. на Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. и 3 675 лв. на А.А.К. - С. и А.С. или на всички 7 350 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.06.2015г. до 30. 10. 2019г. в размер на 2500 лв. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответниците чрез адв. Юлия Сапунджиева от АК – Кюстендил, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове като твърдят, че видно от нотариален акт за покупко-продажба №183,том I, рег.№1618, дело 0174/2005г. на нотариус Ася Радкова, ответниците са закупили от наследодателите на ищците жилище, находящо се на втория етаж от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел V-2091, в кв. 13 по плана на гр. Дупница, заедно с целия таван на сградата, a като документ, установяващ собствеността на продавачите Христо и Николинка Станоеви е посочен Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от ДЖФ с дата от 28.11.1968г., в който договор е описано какво представлява жилището и че то се продава заедно с мазе, 1/2 ид.ч. от антрето и входа на мазето, както и целият таван на жилищната сграда и отстъпеното право на строеж за този етаж, а към момента на продажбата от ГОНС Ст. Димитров жилищната сграда е била двуетажна, а в последствие на 01.06.1997г. на Христо и Нина Станоеви е издадено строително разрешение за построяване на една таванска стая от 33 кв.м., като твърдят, че за тази таванска стая не е одобряван архитектурен проект, а към исковата молба е представен работен проект, изготвен от Районна проектантска организация-Кюстендил, а освен това твърди, че реално на място се касае за надстрояване на втория етаж, като е усвоена част от тавана без да е учредено законно право на надстрояване от собственика на земята, в случая държавата към онзи момент, поради което моли съда да приеме, че Христо и Николинка Станоеви са извършили незаконен строеж на тавана над тогава собствения им втори жилищен етаж, като дори за застроили и в повече от посоченото в строителното разрешение, а именно около 63 кв.м. Отделно от горното твърдят, че този строеж не представлява самостоятелен обект, тъй като не отговаря на изискванията на ЗКИР, поради което при сделката с тях не е бил включен в общата пазарна цена, която в действителност била платена, но не е описано в нотаралният акт по причина, че Христо и Николина Станоеви не са имали документи за собственост на таванската стая, предвид което още твърдят, че не е налице първата от предпоставките на чл. 108 ЗС. Намират, че Протокол по гр.д. № 12205/2009г. на 79 с-в при СРС, по който е сключена съдебна спогодба, касаеща процесната таванска стая не ги обвързва, тъй като не са участвали в делбеното производство, а и таванската стая не представлява самостоятелен обект, който да може да бъде предмет на разпоредителни сделки, на делба, нито да се придобие по давност. Относно решенията на ДнРС и на КнОС по водено по-рано дело от същите ищци срещу Александър Серафимов А. също намират, че не ги обвързват. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу тях искове, като сочат, че владеят процесния имот на годно правно основание.
2. Правна квалификация на предявените
права и направените възражения:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС
и чл. 73 ЗС.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищците по иска с правно основание чл. 108 ЗС, следва да докажат фактите, от които извеждат своите твърдения, а именно, че са собственици на процесния имот на соченото в исковата молба придобивно основание, както и че процесната вещ се владее от ответниците, а по иска с правно основание чл. 73 ЗС: че са собственици на процесния имот, размера на обезщетението за ползите, от които са ги лишили ответниците.
Ответниците следва да докажат по иска с правно основание чл. 108 ЗС - че владеят процесния имот на валидно правно основание, по иска с правно основание – 73 ЗС: че са добросъвестни владелци на процесния имот, както и възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на ищците, основание чл. 146, ал. 2 ГПК , че не сочат доказателства за размера на претенцията си по чл. 73 ЗС.
Следва да бъде допуснато събирането на писмени доказателства по делото - представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се допуснат по искане на страните до разпит в режим на довеждане по двама свидетели, да се допусне и назначи съдебно – техническа експертиза по искане на ищците с поставени в исковата молба задачи, като по искането на ищците да се прилага към настоящото производство гр. дело № 1761/2012г., съдът обявява на страните, че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушването им.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2020г. от 10, 00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищците се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, депозиран от ответниците.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели по искане страните за датата на първото по делото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА
и НАЗНАЧАВА съдебно – техническа експертиза, изпълнима от в.л. арх. Катя
Гошева, което след запознаване с
материалите по делото, извършване на необходимите й справки и оглед на място да
отговори на поставените в исковата молба задачи, при първоначално определен депозит в размер на 150, 00 лева, вносим от
ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: