№ 6558
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110163373 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на
Искова молба, вх. № 255223/22.11.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.06.2022г. по ч.гр.д. №
30007/2022г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. П. Н. е предявил срещу Р. Н. А. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „************“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "*********",
бл. 3, вх. Б, ет. 6, ап. 53, аб. № ***********, както следва:
3242,69 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.06.2022г.) до окончателното им
изплащане;
363,92 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-17.05.2022г.;
66,86 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (06.06.2022г.) до окончателното им изплащане;
12,70 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2019г.-17.05.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
1
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като тя не е
заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева / юрк.
Емил Чолаков. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Н. А. чрез адв. Е. Г. - АК-София, е подала
Писмен отговор, вх. № 12163/17.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия,
както и наличието на облигационна връзка за доставка на топлинна енергия между страните.
Заявява, че ответницата, макар да е собственица на имота, не е негов ползвател, като той се
ползва от трето лице. Излага становище, че ищецът не е легитимиран да събира вземания за
дялово разпределение. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца
документи. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. За насрочените по
делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща представител. Становище се
изразява в писмен вид.
Третото лице-помагач "*********" ЕООД е депозирало Молба, вх. № 56318/28.02.2023г. на
СРС, в която заявява, че не оспорва предявените искове, като същите са основателни и
доказани. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и възраженията на ответната страна, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
2
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 195/12.06.2008г., т. І, рег. № 3884, дело № 170/2008г. на
Нотариус № *** - Е.Е., Р. Н. А. е закупила недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.
"*********" ІІ, бл. 3А-Д, вх. Б, ет. 6, ап. 53, ведно с прилежащите площи, права и
помещения. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-691/7/03.06.2014г. на ГИС-София, този
блок понастоящем е с номер 3 и входове с означения от А до Д. Няма данни за последващо
отчуждаване, поради което следва да се приеме, че за процесния период А. е била негов
собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответницата е собственик на
топлоснабдения имот, то същата през процесния по делото период е имал качеството на
клиент на топлинна енергия, която закупува от „************“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия. Това се потвърждава
от Заявление-декларация, вх. № 1527/17.07.2008г. на ТР "Земляне", подадено от ответницата
с искане за откриване на партида за топлоснабдяване на имота. Не са ангажирани
3
доказателства за учредено в полза на трето лице вещно право на ползване върху имота, нито
пък такива, които да обосновават възникване на облигационно право на ползване върху
имота за трето лице и предприети в тази връзка постъпки за встъпване на това трето лице в
правоотношение с топлоснабдителното предприятие за доставка на топлинна енергия до
имота.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на
въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно
поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е
нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването
на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните
задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и
отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването
ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде
преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка
на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на
специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в
представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично
е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо
дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и чл.
139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети
лица или държавни органи.
4
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в
ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на задачата
специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му съдът
кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени
отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса
на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за процесния
период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „************“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период е 3242,65 лева. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така установената като
дължима сума. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе да установи заплащане на
задълженията си, не наведе доказателства в тази насока.При това положение предявеният
иск е основателен до размера от 3242,65 лева, като за горницата до пълния му предявен
размер от 3242,69 лева подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че
задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното
предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите.
Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1
от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение
възлиза на 66,86 лева, искът за която е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото ответницата не е заплатила дължимите главници на падежа, в полза на ищеца е
възникнало право да получи и лихва за забава. Въз основа на заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, установените като дължими суми за главници и по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата лихва за забава върху главницата за
5
топлинна енергия възлиза на 363,92 лева (при аритметичните изчисления се получава
разлика между претендираната и реално дължимата лихва, която е по-малка от една
стотинка, която, след прилагане на закръгляване на сумите до 1 стотинка, не води до
промяна на съответната стойност). Дължимата лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение възлиза на 12,70 лева, видно от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. Исковете за лихви са основателни и следва да бъдат уважени.
Неоснователно е възражението за погасяване на задълженията по давност, доколкото към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.06.2022г./ не е
бил изтекъл определеният в закона и приложим за съответното задължение давностен срок.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в отговора
на исковата молба, са неоснователни. Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл.
62 ЗЗПотр на правата на ответника в качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-
ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете
страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 123,72 лева, а в полза на адв. Г. не следва да се присъжда
възнаграждение. Това е така, тъй като отхвърлената част от исковете е незначителна /4
стотинки/, и отражението ú спрямо разноските по заповедното производство, дори и след
закръгляване, е в размер, по-малък от една стотинка.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото
(исковото производство на първа инстанция) в размер на 745,98 лева, изчислени
пропорционално от юрисконсултското възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева, а на
ответницата следва да се присъдят разноски от 1 стотинка за адвокатско възнаграждение.
Заплатеното адвокатско възнаграждение от 500,00 лева не може да се окачестви като
прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Н. А. , ЕГН **********, от град София,дължи на
„************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "*********", бл. 3,
вх. Б, ет. 6, ап. 53, аб. № ***********, както следва:
6
3242,65 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.06.2022г.) до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 3242,65 лева до
пълния му предявен размер от 3242,69 лева;
363,92 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-17.05.2022г.;
66,86 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (06.06.2022г.) до окончателното им изплащане;
12,70 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2019г.-17.05.2022г.
ОСЪЖДА Р. Н. А. , ЕГН **********, от град София, да заплати на „************“ ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
123,72 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 30007/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА Р. Н. А. , ЕГН **********, от град София, да заплати на „************“ ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище в град София,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
745,98 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 63373/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София,да заплати
на Р. Н. А. , ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1
стотинка, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
63373/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*********“ ЕООД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7