МОТИВИ:
НОХД 56/ 2007 г.
Подсъдимиаят В. В. Г. е
обвинена в това, че през лятото на 2003 година в село Д.Й.
, обл. Монтана противозаконно присвоил чужди движими
вещи – триот “Хумалити 326А”-и
двигател от мотопед “Симсон”, на обща стойност от 400.00
лева, собственост на Л. А. Р. xxx, които вещи владеел-
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Прокурора подържа обвинението.
Делото се разгледа при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия
Г. и с участието на служебен защитник назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК.
Разпитан
на досъдебното производство подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено следното:
Свидетелят
Л. А. Р. и подсъдимия В. В. Г. били познати. През лятото на 2003г.
подсъдимият Г. Д. Й. , обл. Монтана, където живеел
свидетелят Р. и го попитал желае ли да работи в село
Бели мел в горското стопанство, като резач. В хода на разговора станало дума и
за това има ли свидетеля Р. резачка. Оказало се, че последният притежавал
професионален моторен трион, марка “Хумалите” 326А от която обаче липсвали два сегмента и въженце за
запалване. Свидетелят Р. я показал на подсъдимия Г. и
му обяснил за повредите по нея. Тогава подсъдимият му предложил да я вземе, за
да я занесе на човек от гр. В. на поправка. Двамата се уговорили ремонта да
бъде изплатен от свидетеля Р., след като събере пари или да го отработи чрез
рязане на дърва. Свидетелят Р. имал и развален
двигател от мотопед “Симсон” и за това дал и него на
подсъдимият Г. да бъде отремонтиран. Подсъдимият Г. уверил
свидетеля, че разбира от такива двигатели и ще го отремонотира.
Двамата не уговорили срок, в който да станат поправките. Разбрали се след
ремонтите подсъдимият Г. да се обади. Обаждане обаче непоследвало
и от тази среща двамата повече не се видяли. На 21.05.2005г. свидетеля Р. xxx.
От
назначената при разследването оценъчна експертиза се установява, че стойността
на вещите - предмет на престъплението моторен трион марка “Хумалите”
модел 326А с липса на два сегмента и въженце за
запалване възлиза на сумата от 280 лева., а двигателя от стар модел мотопед
марка “Симсон” с турбинка
за въздушно охлаждане за ремонт на запалителната система възлиза на сумата от 120
лева, или общата стойност на вещите възлиза на сумата от 400 лева. Минималната
работна заплата за страната към момента на деянието е била 110 лева и се е
нанасяла 3, 6 пъти в причинената щета.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля Лябен А. Р. на които съдът изцяло
дава вяра, като логически последователни и безпристрастни, а още повече
кореспондират и изцяло с обясненията на подсъдимия Г. дадени в хода на
разследването. Съдът изцяло приема като обективно и компетентно дадено и
заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценъчна експертиза, което
не бе оспорено и от страните в процеса.
С
деянието си от обективна страна подсъдимия В. В. Г. е осъществила състава на чл.
206, ал. 1 от -през лятото на 2003 година в село Д.Й.
, обл. Монтана противозаконно присвоил чужди движими
вещи – триот “Хумалити 326А” и двигател от мотопед “Симсон”,
на обща стойност от 400.00 лева, собственост на Л. А. Р. xxx, които вещи
владеел.
От
субективна страна подсъдимия Г. е извършил деянието при форма на вина- пряк
умисъл, предвиждал е общественоопасните последици на
деянието и е искал тяхното настъпване.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са
направеното признание на вната на досъдебното
производство от подсъдимия Г. и чистото му съдебно минало.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство в случая е настъпилите вредни последици за
свидетеля Р..
Причини за
извършване на деянието са ниско обществено и правно съзнание и незачитане на
установения в страната правов ред, а също и стремеж за облагодетелствуване
по лек и престъпен начин без труд.
Предвид гореизложеното съдът призна
подсъдимия В. В. Г. за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение и му наложи
съответно наказание, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизането на присъдата в сила.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства
с правно значение за неговота индивидуализация. Съдът
определи наказанието на подсъдимия Г. при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Намери, че не са налице в случая изключителни или многообройни смекчаващи вината обстоятелства, кото съобрази и цялостното поведение на подсъдимия Г. в
съдебното производство.
В процесния случай не са
налице законни пречки за приложението на чл. 66, ал. 1
по отношение на подсъдимия Г. с оглед отрицателната му съдимост, поради което
съдът намира, че не следва да излага мотиви в тази насока.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът
счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и на
генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
При този изход на делото подсъдимия
В. В. Г. следва да заплати по сметка на ВСС -София
сумата от 36.00 лева разноски по водене на делото и 5.00 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: