Решение по дело №50/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 78
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Кирил Живков Чакъров
Дело: 20237160700050
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 78

гр. Перник, 10.04.2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                          

                                                                

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                  КИРИЛ ЧАКЪРОВ

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 50 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез главен юрисконсулт М.М., пълномощник на председателя на Управителния съвет на АПИ, срещу решение № 22 от 30.01.2023 г., постановено по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.

С обжалваният съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол на РПМ“ (ОКРПМ),  Дирекция  „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) в АПИ, с което на Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата).

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано. Излага доводи срещу изводите на районния съд за неяснота относно нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Твърди, че документът за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. също е разрешение, тъй като самото заплащане на дължимата такса и издаването на квитанция за платени пътни такси представлява разрешение, с което се позволява движението на извънгабаритното ППС, като съответно в чл. 26, ал. 2 от ЗП е определено, че за дейности от специалното ползване на пътищата „без разрешение“ (което може да бъде разрешително или документ за платени пътни такси), се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна  линия, конкретно в хипотезата на т. 1, б. „а“, движението на извънгабаритни превозни средства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 231а, ал. 4 от АПК, депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да остави в сила решението на районния съд. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното административно наказание в законоустановения минимум. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, и не изпраща представител. В писмено становище, депозирано от главен юрисконсулт М.М., поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи и моли решението на районния съд да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява, за представител изпраща адвокат Я.С.,***. Оспорва жалбата. Поддържа депозирания по делото отговор. Претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник  се представлява от прокурор Бисер Ковачки, който дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд–Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания настоящият касационен състав намира, че решението на районният съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

С НП № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник ОКРПМ,  ДАРОК в АПИ, на Д.Ю.Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за това, че на 30.09.2022 г., в 14:50 часа, на път А3, км 10+500, на втори тунел на А3, в посока гр. София – гр. Перник, същият е управлявал и извършвал превоз на товари – багер, със съчленено пътно превозно средство (ППС) с 6 оси, включващо моторно превозно средство (МПС) с 2 оси, марка „ИВЕКО“, модел АС 440 Т П, с рег. ****, и полуремарке с 4 оси, с рег. ****, извънгабаритно ППС по чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като при направено измерване с техническо средство ролетка и щрихова мярка за дължина са констатирани параметри на ППС, както следва: широчина – 3.20 м, при допустима максимална широчина на ППС – 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.; височина – 4.70 м, при допустима максимална височина на ППС – 4.00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата; дължина – 17.40 м, при допустима максимална дължина на ППС – 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата. Въз основа на установеното е прието, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. В производството по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на съда, НП е отменено като незаконосъобразно. 

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, въз основа на извършена цялостна проверка за законосъобразност и на база доказателства, събрани и приобщени в хода на делото приема, че производството по налагане на административното наказание е проведено от компетентни органи, но в нарушение на процесуалните правила. На първо място въз основа на анализа на приложената с АУАН и НП правна уредба е прието,  че не са описани съответните фактически положения, които да установяват елементите от състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, тъй като движението на процесния състав от ППС с посочения габаритен размер е разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса, което препятства извършването на преценка досежно правилното прилагане на материалния закон. На следващо място в решението е прието, че в акта за установяване на процесното административно нарушение (АУАН) и НП, на са вписани различни хипотези, отнасящи се до две различни административнонаказателни обвинения предвид разширяване в НП на обстоятелственото предявеното с АУАН движение на ППС без представен документ за платена такса за дейности от специалното ползване на пътищата, чрез алтернативното посочване в НП, че движението на ППС се осъществява без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси). Въз основа на това е прието, че правото на защита на наказаното лице е ограничено, поради препятстване на възможността му да се защити срещу непредявени му обстоятелства. Прието е също, че при така направените описания актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че установените широчина и височина на процесното ППС, макар и да превишават максимално разрешените габаритни размери по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., същите попадат в изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, но такова фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без документ за платена такса, не е  извършено. Въз основа на изложеното наказателното постановление е отменено и в полза на жалбоподателя са присъдени сторените по делото разноски.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК, касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира решението за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Не се споделят правните изводи на решаващия първоинстанционен състав довели до отмяна на наказателното постановление.

Както АУАН, така и НП, съдържат всички елементи на административнонаказателното обвинение, съставляващо извършването на движение на извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Не се споделя изводът в решението на първо място, че движението на извънгабаритно ППС с процесните габаритни размери е „разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса“, ако в това възприето тълкуване се влага смисъл за липса на изисквания за извършването на каквито и да било действия от страна на извършващия превоза/движението, и от страна на администрацията, управляваща пътя. Тълкуване с такъв смисъл е неправилно. Сам в решението си съдът приема, че следва да е налице изпълнение на предвидена в закона предпоставка, за да е налице разрешение за движение на ППС с такива параметри в рамките на специалното ползване на пътищата, отворени за обществено ползване – заплащането на съответна такса, съответно наличие на издадена квитанция за това. Както с основание се сочи в касационната жалба, в тази хипотеза издаването на квитанция за платена пътна такса представлява разрешението, с което се разрешава движението на извънгабаритното ППС при наличие на условията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Следва да се посочи, че издаването на квитанция за платени пътни такси, подобно на разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата също е обусловено от провеждането на разрешително производство,  инициирано от страна на заинтересованото лице посредством подаването на заявление (чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 3 от Наредбата), придружено от декларацията по чл. 26, ал. 7, т. 4 от ЗП, инкорпорирана в заявлението по чл. 15, ал. 3 от Наредбата. Именно въз основа на данните, съдържащи се в тази декларация се извършва и преценката как да се разреши движението на извънгабаритното ППС – чрез издаване на разрешително (образец, приложение № 3 от Наредбата), или само въз основа на издадена квитанция за платени пътни такси (като следва да се посочи, че заплащането на пътни такси се изисква и в двата случая). Не на последно място, съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата, съответното ППС се и проверява от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, като същите се заверяват с подпис и печат, само ако ППС отговаря по маса и габаритни размери на данните в разрешителното/документа за платена такса. Т.е., движението на извънгабаритно ППС и в двете хипотези е обусловено от инициирането и провеждането на разрешително производство, независимо от облекчения режим касателно разрешаването в случаите на декларирани параметри на извънгабаритно ППС, попадащи в границите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

Неправилни са и изводите в решението, че в НП е извършено разширяване на административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН, съответно и изводите, че въпреки направените описания в АУАН и НП – широчина и височина на процесното ППС, попадащи в изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, такова фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без документ за платена такса, не е  извършено.

В АУАН е установено, че водачът не представя документ (разрешително) за платени пътни такси за дейности от специалното ползване на пътищата. В НП наказващият орган е приел, че превозът се извършва без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата (разрешително). Действително, така формулираното обстоятелствено е формално неидентично, но не и в степен, ограничаваща правото на наказаното лице да разбере, какво му се вменява да е извършил, съставляващо основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Както снабдяването с разрешително, така и издаването само на квитанция за заплатени пътни такси, представляват разрешение за движение на извънгабаритното ППС по пътищата отворени за обществено ползване, в рамките на специалното ползване на пътищата. На следващо място, движението и в двата случая се разрешава след заплащането на пътни такси. Такова обстоятелство – без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, е част от фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП, независимо от непрецизната формулировка. В тази връзка и изводът, че в АУАН, съответно в НП са вписани различни хипотези, отнасящи се до две различни административнонаказателни обвинения, също е неправилен. Дали осъществяването на движение е без разрешително, или осъществяването на движение е без квитанция, изпълва се един и същи административнонаказателен състав – движение на извънгабаритно ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, в рамките на специалното ползване на пътищата, без разрешение, издадено от собственика или администрацията, управляваща пътя, със съответно правна квалификация – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т.е., дали движението се осъществява без разрешително или без квитанция е обстоятелство без значение за правната квалификация на това нарушение. Съответно несподеляем е и изводът, че актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че установените широчина и височина на процесното ППС, макар и да превишават максимално разрешените габаритни размери по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., същите попадат в изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, а фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без документ за платена такса, не е  извършено. Наличието или не на основание за разрешаване на движението чрез издаване само на документ за платени пътни такси, е обстоятелство, ирелевантно към процесния административнонаказателен състав. Параметри на извънгабаритно ППС, покриващи съответно хипотезата на чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, съответно и посочването на тези разпоредби, биха били от значение в случаите на установено нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, предл. последно от Наредбата – движение на ППС, габаритните размери, общата маса или натоварването на ос на което са по-големи от посочените в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, каквото процесното нарушение не е.  

Изложеното е основание за отмяна на решението на районния съд. Делото е изяснено от фактическа страна, съответно не са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът ще бъде решен по същество.

Процесното административнонаказателно производство е водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в ЗП, Наредбата и ЗАНН.

По същество: Безспорно установеното по делото управление от страна на ответника Д.Ю.Д., на посочените място и дата, и към посочения час, на извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., с параметри, както следва: широчина – 3.20 м, при допустима максимална широчина на ППС – 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.; височина – 4.70 м, при допустима максимална височина на ППС – 4.00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата; дължина – 17.40 м, при допустима максимална дължина на ППС – 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата, извършващо превоз на товар – багер, осъществява от обективна и субективна страна именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., без по делото да са налице данни и доказателства за наличие на предпоставките по чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за маловажност на случая.

По вида и размера на наложеното административно наказание:

В отговора по касационната жалба се излагат доводи в условието на алтернативност за явна несправедливост на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., като се иска от съда да намали същата в размер на минимума. Наложеното с НП е предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗП по вид наказание „глоба“, с размер, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, съобразно изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. В случая наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му с която е определен размер на имуществената санкция над минималния предвиден в санкционната норма. Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. В процесното наказателно постановление не са изложени никакви мотиви които да обосновават определения от наказващия орган размер на имуществената санкция. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на глобата в размер равен на законовия минимум. С оглед това, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на нарушителя бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Наказание в този размер ще съответства както  на тежестта на нарушението, така и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

При този изход на спора първоинстанционното решение е неправилно и в частта на присъдените разноски и подлежи на отмяна.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.   И двете страни своевременно са поискали присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение и под формата на юрисконсултско такова.  Редът по АПК е регламентиран в чл. 143, ал. 1-4, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на наказателното постановление. Поради това на основание чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът на наказанието, с оглед на което релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер.

С оглед на горното на касатора се определят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за двете съдебни инстанции, съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,  във вр. с чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗАНН. Съразмерно уважената част, ответникът по касация ще бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 80 лева за двете съдебни инстанции.

На ответника по касация се дължат,  съразмерно с уважената част на жалбата – само в частта по отношение размера на наложеното административно наказание, разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 470 лв. /220лв. за първа инстанция и 250 лв. за касация/, съгласно представени списъци с разноски, и при неоснователност на направеното от ответника възражение за прекомерност (чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът ще бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 470 лв.  за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 22 от 30.01.2023 г., постановено по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол на РПМ“,  Дирекция  „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция пътна инфраструктура, с което на Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, за същото административно нарушение – по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание „глоба“ от 2 000 лв. (две хиляди лева), като намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 1 000 лв. (хиляда лева).

ОСЪЖДА Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Македония“ № 3, съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Македония“ № 3, да заплати на Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 470.00 лв. (четиристотин и седемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:       /п/

                                                                                                       /п/