Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр.
Перник, 10.04.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 50 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез главен
юрисконсулт М.М., пълномощник на председателя на Управителния съвет на АПИ,
срещу решение № 22 от 30.01.2023 г., постановено по АНД № 1885 по описа за 2022
г. на Районен съд – Перник.
С обжалваният съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 7920
от 28.10.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол на РПМ“ (ОКРПМ), Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) в АПИ, с което на Д.Ю.Д.,
с ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 лв. (две хиляди лева), за извършено административно нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.
първо от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.,
Наредбата).
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано.
Излага доводи срещу изводите на районния съд за неяснота относно нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателят. Твърди, че документът за платена такса
по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. също е разрешение, тъй като
самото заплащане на дължимата такса и издаването на квитанция за платени пътни
такси представлява разрешение, с което се позволява движението на
извънгабаритното ППС, като съответно в чл. 26, ал. 2 от ЗП е определено, че за
дейности от специалното ползване на пътищата „без разрешение“ (което може да
бъде разрешително или документ за платени пътни такси), се забранява в обхвата
на пътя и ограничителната строителна
линия, конкретно в хипотезата на т. 1, б. „а“, движението на
извънгабаритни превозни средства. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и отмени издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 231а, ал.
4 от АПК, депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да остави
в сила решението на районния съд. Алтернативно моли съда да намали размера на
наложеното административно наказание в законоустановения минимум. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, и
не изпраща представител. В писмено становище, депозирано от главен юрисконсулт М.М.,
поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи и моли решението на
районния съд да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответната страна, претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно
призован не се явява, за представител изпраща адвокат Я.С.,***. Оспорва жалбата.
Поддържа депозирания по делото отговор. Претендира присъждане на съдебни
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник се представлява от прокурор Бисер Ковачки,
който дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния
съд и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд–Перник, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след
съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна
в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка
с релевираните в жалбата основания настоящият касационен състав намира, че решението
на районният съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен орган в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
С НП № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник ОКРПМ, ДАРОК в АПИ, на Д.Ю.Д., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за това, че на
30.09.2022 г., в 14:50 часа, на път А3, км 10+500, на втори тунел на А3, в
посока гр. София – гр. Перник, същият е управлявал и извършвал превоз на товари
– багер, със съчленено пътно превозно средство (ППС) с 6 оси, включващо моторно
превозно средство (МПС) с 2 оси, марка „ИВЕКО“, модел АС 440 Т П, с рег. ****,
и полуремарке с 4 оси, с рег. ****, извънгабаритно ППС по чл. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г., тъй като при направено измерване с техническо средство
ролетка и щрихова мярка за дължина са констатирани параметри на ППС, както
следва: широчина – 3.20 м, при допустима максимална широчина на ППС – 2.55 м,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.; височина –
4.70 м, при допустима максимална височина на ППС – 4.00 м, съгласно чл. 5, ал.
1, т. 2 от Наредбата; дължина – 17.40 м, при допустима максимална дължина на
ППС – 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата. Въз основа на
установеното е прието, че е осъществен съставът на административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. В
производството по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на съда, НП е отменено като
незаконосъобразно.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав,
въз основа на извършена цялостна проверка за законосъобразност и на база
доказателства, събрани и приобщени в хода на делото приема, че производството
по налагане на административното наказание е проведено от компетентни органи,
но в нарушение на процесуалните правила. На първо място въз основа на анализа
на приложената с АУАН и НП правна уредба е прието, че не са описани съответните фактически
положения, които да установяват елементите от състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, тъй като
движението на процесния състав от ППС с посочения габаритен размер е разрешено
по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса,
което препятства извършването на преценка досежно правилното прилагане на
материалния закон. На следващо място в решението е прието, че в акта за
установяване на процесното административно нарушение (АУАН) и НП, на са вписани
различни хипотези, отнасящи се до две различни административнонаказателни
обвинения предвид разширяване в НП на обстоятелственото предявеното с АУАН
движение на ППС без представен документ за платена такса за дейности от
специалното ползване на пътищата, чрез алтернативното посочване в НП, че
движението на ППС се осъществява без разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси). Въз основа на това е прието, че правото на защита на
наказаното лице е ограничено, поради препятстване на възможността му да се
защити срещу непредявени му обстоятелства. Прието е също, че при така
направените описания актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че
установените широчина и височина на процесното ППС, макар и да превишават
максимално разрешените габаритни размери по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., същите попадат в
изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, но такова
фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без документ за платена такса,
не е извършено. Въз основа на изложеното
наказателното постановление е отменено и в полза на жалбоподателя са присъдени
сторените по делото разноски.
Решението е неправилно.
Съобразно чл. 218 от АПК, касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира решението за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от
Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на
събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора.
Не се споделят правните изводи на решаващия първоинстанционен състав довели
до отмяна на наказателното постановление.
Както АУАН, така и НП, съдържат всички елементи на
административнонаказателното обвинение, съставляващо извършването на движение
на извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или на администрацията,
управляваща пътя. Не се споделя изводът в решението на първо място, че
движението на извънгабаритно ППС с процесните габаритни размери е „разрешено по
силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса“, ако
в това възприето тълкуване се влага смисъл за липса на изисквания за
извършването на каквито и да било действия от страна на извършващия
превоза/движението, и от страна на администрацията, управляваща пътя. Тълкуване
с такъв смисъл е неправилно. Сам в решението си съдът приема, че следва да е
налице изпълнение на предвидена в закона предпоставка, за да е налице
разрешение за движение на ППС с такива параметри в рамките на специалното
ползване на пътищата, отворени за обществено ползване – заплащането на
съответна такса, съответно наличие на издадена квитанция за това. Както с
основание се сочи в касационната жалба, в тази хипотеза издаването на квитанция
за платена пътна такса представлява разрешението, с което се разрешава движението
на извънгабаритното ППС при наличие на условията
по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Следва да се посочи, че издаването на квитанция за платени пътни такси, подобно
на разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата също е обусловено от
провеждането на разрешително производство,
инициирано от страна на заинтересованото лице посредством подаването на
заявление (чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 3 от Наредбата), придружено от
декларацията по чл. 26, ал. 7, т. 4 от ЗП, инкорпорирана в заявлението по чл.
15, ал. 3 от Наредбата. Именно въз основа на данните, съдържащи се в тази
декларация се извършва и преценката как да се разреши движението на
извънгабаритното ППС – чрез издаване на разрешително (образец, приложение № 3
от Наредбата), или само въз основа на издадена квитанция за платени пътни такси
(като следва да се посочи, че заплащането на пътни такси се изисква и в двата
случая). Не на последно място, съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата, съответното
ППС се и проверява от администрацията, издала разрешителното или документа за
платена такса, като същите се заверяват с подпис и печат, само ако ППС отговаря
по маса и габаритни размери на данните в разрешителното/документа за платена
такса. Т.е., движението на извънгабаритно ППС и в двете хипотези е обусловено
от инициирането и провеждането на разрешително производство, независимо от
облекчения режим касателно разрешаването в случаите на декларирани параметри на
извънгабаритно ППС, попадащи в границите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Неправилни са и изводите в решението, че в НП е извършено разширяване на
административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН, съответно и изводите,
че въпреки направените описания в АУАН и НП – широчина и височина на процесното
ППС, попадащи в изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, такова фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без
документ за платена такса, не е
извършено.
В АУАН е установено, че водачът не представя документ (разрешително) за
платени пътни такси за дейности от специалното ползване на пътищата. В НП
наказващият орган е приел, че превозът се извършва без разрешение за дейности
от специалното ползване на пътищата (разрешително). Действително, така
формулираното обстоятелствено е формално неидентично, но не и в степен,
ограничаваща правото на наказаното лице да разбере, какво му се вменява да е
извършил, съставляващо основание за ангажиране на административнонаказателната
му отговорност. Както снабдяването с разрешително, така и издаването само на
квитанция за заплатени пътни такси, представляват разрешение за движение на
извънгабаритното ППС по пътищата отворени за обществено ползване, в рамките на
специалното ползване на пътищата. На следващо място, движението и в двата
случая се разрешава след заплащането на пътни такси. Такова обстоятелство – без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, е част от
фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП, независимо от непрецизната
формулировка. В тази връзка и изводът, че в АУАН, съответно в НП са вписани различни хипотези,
отнасящи се до две различни административнонаказателни обвинения, също е
неправилен. Дали осъществяването на движение е без разрешително, или
осъществяването на движение е без квитанция, изпълва се един и същи
административнонаказателен състав – движение на извънгабаритно ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване, в рамките на специалното ползване на пътищата,
без разрешение, издадено от собственика или администрацията, управляваща пътя,
със съответно правна квалификация – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо,
във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл.
8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Т.е., дали движението се осъществява без разрешително или без квитанция е
обстоятелство без значение за правната квалификация на това нарушение.
Съответно несподеляем е и изводът, че актосъставителят и наказващият орган не
са съобразили, че установените широчина и височина на процесното ППС, макар и
да превишават максимално разрешените габаритни размери по чл. 5, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., същите
попадат в изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, а
фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без документ за платена
такса, не е извършено. Наличието или не
на основание за разрешаване на движението чрез издаване само на документ за
платени пътни такси, е обстоятелство, ирелевантно към процесния
административнонаказателен състав. Параметри на извънгабаритно ППС, покриващи
съответно хипотезата на чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата,
съответно и посочването на тези разпоредби, биха били от значение в случаите на
установено нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, предл.
последно от Наредбата – движение на ППС, габаритните размери, общата маса или
натоварването на ос на което са по-големи от посочените в документа за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3, каквото процесното нарушение не е.
Изложеното е основание за отмяна на решението на районния съд. Делото е
изяснено от фактическа страна, съответно не са налице основанията по чл. 222,
ал. 2 от АПК, поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът ще бъде
решен по същество.
Процесното административнонаказателно производство е водено от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, установени в ЗП, Наредбата и ЗАНН.
По същество: Безспорно установеното по делото управление от страна на
ответника Д.Ю.Д., на посочените място и дата, и към посочения час, на
извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., с
параметри, както следва: широчина – 3.20 м, при допустима максимална широчина
на ППС – 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001
г.; височина – 4.70 м, при допустима максимална височина на ППС – 4.00 м,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата; дължина – 17.40 м, при допустима
максимална дължина на ППС – 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
Наредбата, извършващо превоз на товар – багер, осъществява от обективна и
субективна страна именно приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо,
във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл.
8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., без
по делото да са налице данни и доказателства за наличие на предпоставките по
чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за маловажност на случая.
По вида и размера на наложеното административно наказание:
В отговора по касационната жалба се излагат доводи в условието на
алтернативност за явна несправедливост на наложеното административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лв., като се иска от съда да намали същата в
размер на минимума. Наложеното с НП е предвиденото в санкционната разпоредба на
чл. 53, ал. 1 от ЗП по вид наказание „глоба“, с размер, в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, съобразно изискването на чл.
27, ал. 1 от ЗАНН. В случая
наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му с която е определен
размер на имуществената санкция над минималния предвиден в санкционната норма.
Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от
предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане
ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно
този размер. В процесното наказателно постановление не са изложени никакви
мотиви които да обосновават определения от наказващия орган размер на
имуществената санкция. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават
санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на глобата в размер равен на законовия
минимум. С оглед това, наказателното постановление следва да бъде
изменено, като на нарушителя бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева. Наказание в този размер ще съответства както на тежестта на нарушението, така и на целите
по чл. 12 от ЗАНН.
При този изход на спора първоинстанционното решение е неправилно и в частта
на присъдените разноски и подлежи на отмяна.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. И двете страни
своевременно са поискали присъждане на разноски под формата на адвокатско
възнаграждение и под формата на юрисконсултско такова.
Редът по АПК е регламентиран в чл. 143,
ал. 1-4, но в него не
е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на наказателното
постановление. Поради това на основание чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК като разноските
следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален
размерът на наказанието, с оглед на което релевантно е съотношението между
наложеното наказание и определения от съда размер.
С оглед на горното на касатора се определят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 80 лв. за двете съдебни инстанции, съобразно чл.
24 от Наредбата за правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 3 от ЗАНН. Съразмерно уважената част, ответникът по касация ще бъде
осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 80 лева за двете съдебни
инстанции.
На ответника по касация се дължат,
съразмерно с уважената част на жалбата – само в частта по отношение
размера на наложеното административно наказание, разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 470 лв. /220лв. за първа инстанция и 250 лв. за
касация/, съгласно представени списъци с разноски, и при неоснователност на
направеното от ответника възражение за прекомерност (чл. 18, ал. 2, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН. Касаторът ще бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ
размер на 470 лв. за двете съдебни
инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо,
предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 22 от 30.01.2023 г., постановено по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Перник, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник отдел
„Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в
Агенция пътна инфраструктура, с което на Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, за
същото административно нарушение – по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл.
първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за пътищата, във
вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства е наложено административно наказание „глоба“ от 2 000 лв. (две
хиляди лева), като намалява размера на наложеното административно наказание
„глоба“ на 1 000 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, бул. „Македония“ № 3, съдебни разноски за двете
инстанции в общ размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, съдебни разноски за двете
инстанции в общ размер на 470.00 лв. (четиристотин и седемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/