РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100600450 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.Цв.Куманова-
защитник на подс.Д. Т. А.,ЕГН:**********, против присъда №13 от 29.01.2025г.,
постановена по НОХД №1903/2024г. по описа на Районен съд-Бургас.
С присъдата си първоинстанционният съд е признал Д. Т. А., за виновна в това, че на
22.10.2023г. в с. М., общ. Бургас, обл. Бургас, на ул. „Х. Б.“, пред дом № *****, чрез
нанасяне на шамар по лицето, причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка, на
полицейски орган - мл. инспектор Ж. К. А., ЕГН ********** от гр. Бургас, заемащ
длъжността старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“ към Сектор „Охранителна
полиция“ при Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Бургас, при изпълнение на службата му,
поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, я
осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на основание чл.
66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 52 вр. с чл. 45 ЗЗД е осъдил
подс.Д. Т. А. да заплати на Ж. К. А. сумата в размер на 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, като отхвърлил до първоначално предявения от 5000 лева. БРС на основание
чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимата да заплати на А. сумата от 800 лева, представляваща
1
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение за повереник, да заплати в полза
на РС - Бургас и по сметка на РС - Бургас следните суми: 50 лева държавна такса за
уважената част на гражданския иск, 30 лева разноски в съдебното производство, както и 5
лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, и да заплати в полза и по сметка на
ОД на МВР - Бургас, сумата от 117,00 лева /сто и седемнадесет лева/, представляваща
разноски на досъдебното производство.
Въззивната жалба съдържа твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда, защото РС не е приложил чл.9, ал.2 от НК, за което е имал всички
основания. На следващо място се излагат и твърдения за несправедливост на размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на частния обвинител и
граждански ищец А. като се счита, че е прекомерно. Иска се присъдата да се отмени и
подсъдимата да се признае за невиновна, алтернативно да се намали присъденото на
пострадалия обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата на БРС е правилна и законосъобразна и
предлага да бъде потвърдена.
Частният обвинител и граждански ищец А.,редовно уведомен, не се явява. Неговия
повереник адв.П.Димитров, се явява, моли съда да потвърди присъдата на БРС като
правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата, редовно призована, се
явява лично и със своя защитник адв.Куманова, която поддържа въззивната жалба. Излага
становище за наличието на всички предпоставки за прилагането на чл.9, ал.2 от НК по
отношение на деянието на А.. Моли съда да намали присъденото на гражданския ищец
обезщетение за неимуществени вреди като посочва, че присъдения размер е непосилен за
подсъдимата предвид тежкото й здравословно и материално състояние. Оспорва и размера
на възнаграждението, дължимо на повереника на частния обвинител и граждански ищец и
моли то да бъде намалено.
Подсъдимата поддържа становището на своя защитник.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в
необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни
за неговото правилно решаване.
Подсъдимата Д. Т. А., ЕГН **********, е родена на ****** г. в гр. М.Т., обл. Б.. Тя е
*****, ***** гражданка, с постоянен адрес: с. М., ул. „Д. Ч.“ № ***, обл. Б. и настоящ адрес:
2
с. М., ул. „Х. Б.“ № ***, обл. Бургас, ****** образование, *******, *******, не е ****** и не
е освобождавана от наказателна отговорност.
От събраните в хода на съдебното следствие пред РС доказателства се установява по
безспорен начин, че на 22.10.2023г. в с. М.а, общ. Б., обл. Б., на ул. „Х. Б.“, пред дом №
*****, А. нанесла удар с ръка /шамар/ по лицето на мл. инспектор Ж. К. А., ЕГН **********
от гр. Бургас, заемащ длъжността старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“ към
Сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Бургас. Установено е,
че той бил на работа за времето от 18:00 часа на 21.10.2023 г. до 06:00 часа на 22.10.2023 г.,
като изпълнявал служебните си задължения на патрулен полицай заедно с колегата си - св.
И. П. - служител в Четвърто РУ при ОД на РВР - Бургас, на територията обслужвана от
районното управление. А. се намирал в с. М., общ. Б., обл. Б., по повод сигнал за силна
музика на адрес с. М., ул. „Х. Б.“ № ***. След задържането на св. М. и настаняването му в
служебния полицейски автомобил, А. се приближила към полицейските служители и
обвинила А., че той е виновен за създалата се конфликтна ситуация. Подсъдимата посегнала
с дясната си ръка и нанесла удар с отворена длан по лявата буза на полицейския служител
А., след което тя била задържана и отведена в сградата на 04 РУ при ОД на МВР гр. Бургас.
Така установената фактическа обстановка, се базира на анализа на събраните в хода
на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите, заключението на съдебно
медицинската експертиза, справка за съдимост и др.. Извършеният от първоинстанционния
съд анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства е обективен, съобразен с формалната логика, и правилен от гледна точка на
приетите за установени факти, които не се оспорват от страните.
При правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал и до обосновани и законосъобразни изводи относно
деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно споделени и от
настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянието е правилна и напълно
съответства на установените в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства.
В жалбата не се оспорва извършеното деяние, неговия автор, както и правната му
квалификация, но се претендира, че са налице всички основания да се приложи чл.9,ал.2 от
НК
Преценявайки съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в това число
характера и обекта на посегателство, характеристиките на дееца, които намират отражение
върху обществената опасност на личността му и обществено опасните последици от
извършеното деяние, настоящият състав прецени, че БРС е направил законосъобразен извод
като е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Изложените
от него съображения напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В случая е било
упражнено физическо посегателство /макар и с нисък интензитет/ спрямо полицейски
служител при изпълнение на служебните му задължения поради което и няма как
извършеното от подсъдимата да се определи като деяние без никаква или пък с явно
3
незначителна обществена опасност. Служителите на МВР при изпълнение на служебните си
задължения се ползват със засилена закрила на закона като всяко физическо или друго
посегателство спрямо тяхната личност следва да бъде подобаващо санкционирано.
Причиняването на телесна повреда на полицай при изпълнение на служебните му
задължения се третира като по-тежко престъпление в сравнение със същото деяние,
извършено спрямо обикновен гражданин. Не случайно законодателят е предвидил в НК по-
строги наказания за всички престъпни посегателства спрямо полицейски орган, както и в
чл.78а, ал.7 от НК е предвидил, че когато престъплението е извършено спрямо орган на
власт при или по повод изпълнение на службата му не се прилага института на
освобождаване от наказателна отговорност. Ето защо, въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно не е приложил чл.9, ал.2 от НК в
случая. БРС е отчел всички смекчаващи обстоятелства, на които се позовава защитата при
претенцията си за приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради което и е наложил на
подсъдимата минималното предвидено в закона наказание.
По отношение на размера на гражданския иск.
Неоснователна и недоказана се явява жалбата на защитника на подсъдимата по
отношение размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за
неимуществени вреди. Няма съмнение, че с извършеното престъпление чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 НК, в гражданскоправен аспект подсъдимата е реализирала фактическия
състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което от момента на
увреждането за нея е възникнало задължение да възмезди причинените с деянието вреди.
Видно от доказателствата по делото, от деянието на пострадалия е била причинена болка. А.
е дългогодишен полицейски служител, деянието е извършено в присъствието на неговите
колеги, като по този начин са засегнати честта и достойнството му, тъй като е подронило
както професионалния, така и личния авторитет на пострадалия пред колегите му и
неминуемо му е причинено унижение и неудобство. С оглед изложените фактически
обстоятелства, обосновано и в съгласие с изискването на чл.52 от ЗЗД районният съд е
отмерил следващото се на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1000 лева. Казаната сума по мнението и на въззивната инстанция е адекватна на вредите
и достатъчна за тяхното възмездяване.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.189 ал.3
вр. ал.1 от НПК, районният съд е възложил в тежест на подс. А. сторените в хода на ДП и
при първоинстанционното разглеждане на делото разноски, както и държавната такса върху
уважения размер на гражданския иск. Размерът на присъденото възнаграждение за
повереник на частния обвинител и гражданския ищец от 800 лева е под минималния размер
от 1000 лева, предвиден в чл.13, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА за този тип дела, поради което и не може
да се приеме за прекомерен.
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, което изисква неговото потвърждаване
4
като постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, ІV въззивен наказателен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 13 от 29.01.2025г. по НОХД № 1903/2024 г. на РС -
Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5