Решение по дело №533/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 26.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 533 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 189/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян е признато за установено на основание чл. 29, ал. 3 СК по отношение на Б.М.М., че делът на Ц.И.С. в прекратената съпружеска имуществена общност е 33/50 ид.ч., като искът е отхвърлен за разликата до претендирания дял от 49/50 ид. ч. С решението съдът е признал за недоказано направеното оспорване на истинността на служебна бележка с изх. № 99/24.04.2018г., издадена от „****“ АД. С решението съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, като Б.М.М. да заплати на Ц.И.С. сумата 902,44 лв., а Ц.И.С. да заплати на Б.М.М. сумата от 538,80 лв.

С решение № 287/29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян, съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Б.М.М., за изменение на решение № 189/27.05.2019 г. в частта за разноските.

Против решение № 189/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян, са постъпили две въззивни жалби Троян – едната, подадена от Б.М.М., а другата от Ц.И.С., а против решение № 287/29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян, е постъпила частна жалба от Б.М.М..

С въззивната жалба от Б.М.М. решението се обжалва с доводи за неправилност, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, като е изведено искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете инстанции.

С въззивната жалба от Ц.И.С. решението се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил иска за горницата над определения по-голям дял до пълния претендиран размер от ⁴⁹/₅₀ ид.ч. от семейното имущество. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, сведжащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, като е изведено искане за неговата отмяна в атакуваната част и уважаване на предявения иск чрез определяне на по-голям дял от имуществото в претендирания размер от ⁴⁹/₅₀ ид.ч. от семейното имущество, както и за присъждане на разноските за двете инстанции съобразно уважения размер на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по всяка от въззивните жалби са постъпили писмени отговори, в които се дава становище за тяхната неоснователност.

С частната жалба от Б.М.М. е направено оплакване за неправилност на атакуваното определение, свеждащо се до неправилно приложение на правилата за разпределяне отговорността за разноските. В писмения отговор на частната жалба, подаден от Ц.И.С., се дава становище за нейната неоснователност.

Въззивникът-ищец Ц.И.С. взема участие в съдебното заседание лично и чрез адв З., който поддържа жалбата, а в хода на устните състезания излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на обжалваното решение и за определяне на по-голям принос в претендирания с иска размер. В представени по делото писмени бележки се доразвиват доводите за основателност на жалбата. 

            Въззивникът-ответник Б.М.М. взема участие в съдебното заседание чрез адв. М., който поддържа жалбата, а в хода на устните състезания излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска за определяне на по-голям принос в имуществената общност. В представени по делото писмени бележки се доразвиват доводите за основателност на жалбата. 

            Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ц.И.С. против Б.М.М., с която е поискано определяне на по-голям дял от семейното имущество в размер от ⁴⁹/₅₀ ид.ч., като са изложени твърдения, очертаващи значителен принос в придобиването на имуществото, значително надхвърлящ приноса на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени възражения, имащи характер на изключващи  постъпил писмен отговор, в койот са направени правоизключващи възражения, основани на оспорвания и твърдения за липса на заявения значителен принос.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, с оглед отделеното като безспорно и ненуждаещо се от доказване от районния съд, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 19.06.1999 г. е прекратен с решение № 344494/21.02.2018 г., по гр.д. № 7743/2017г. на СРС, влязло в законна сила на 23.03.2018 г., че през време на брака страните не са имали регистриран режим на имуществени отношения и че от брака нямат родени деца.

В периода 2005-2011 г. те построили и обзавели къща в гр. Т., мах. “Р.“. Това се установява отчасти с показанията на част от свидетелите (Н. С., Д. Л., Ш. Н. и Н. Л.) и отчасти с приетите по делото писмени доказателства (документи за плащане на строителни материали и за закупуване на плочки и други материали на жилищното обзавеждане, извършени в периода 2005 – 2008 г.). Жилищната сграда и подобренията в дворното място, върху което е построена (барбекю и ограда) са изпълнени от различни строителни бригади, на които се заплащано възнаграждение за труд и материали. От показанията на част от свидетелите (св. Д. и св. Лесидренска) се установя, че ръководителят на една от бригадите се казва И.. На него Ц.И.С. заплатила 60 000 лв. за която сума се издала разписка. Издаденият документ е приетия по делото РКО (л. 61), доколкото в него е означено получаване на 63 500 лв. за извършено СМР – къща махала Р. труд и материали. От показанията на част от свидетелите (Д. и Л.) се установява, че част от довършителните работи били изпълнени от тях и от други майстори, ангажирани от бащата на ответника. При започване на строителството страните живеели и работели в гр. София, като почти всяка събота и неделя те идвали в Троян, за да наглеждат строежа и изпълнението му. Обзавеждането на къщата била избирано от Ц.И.С., като част от него тя е купувала от България, а друга от чужбина (Италия и Турция). От заключението на приетата от првоинстанционния съд по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че придобивната стойност на къщата към 2011 г. е 199 200 лева (без ДДС), респ. 239 040 лева (с ДДС).

През 2011 г. страните придобили чрез покупко-продажба апартамент (с идентификатор 51500.506.12.3.9) и гараж (с идентификатор 51500.506.12.3.29), находящи се в гр. Н.ВС Елит, бл. 7, срещу заплащане на сумата от 80 000 евро, като върху същите имоти е вписана законна ипотека за обезпечаване на задължението на кредитополучателя Ц.И.С. по договор за банков ипотечен кредит № 48/21.03.2011 г., с който „****“ АД е отпуснало кредит в размер на 159 600 лв. Цената от 80 000 евро е преведена на от сметката на Ц.И.С..

От удостоверение изх. № 01-01/28.01.2019 г. на „****” ЕООД и разпечатка за данъчно-осигурителна информация от ТД на НАП, офис Ловеч, се установява, че в периода 1999 г. – 2016 г. Б.М.М. е получавал брутни доходи (трудови правоотношения) за всяка от съответните години както следва: 1999 г. – 821,82 лв.; 2000 лв. – 927,83 лв.; 2001 г. – 1105,92 лв.; 2002 г. – 1351,68 лв.; 2003 г. – 1843,20 лв.; 2004 г. – 2137,92 лв.; 2005 г. – 2137,92 лв.; 2006 г. – 2400 лв.; 2007 г. – 3202,50 лв.; 2008 г. – 3864,60 лв.; 2009 г. – 6963,90; 2010 г. – 8466,90 лв.; 2011 г. – 8509,92 лв.; 2012 г. – 8557,69 лв.; 2013 г.- 8979,01 лв.; 2014 г. – 9031,56 лв.; 2015 г. – 9394,41 лв.; 2016 г.- 10263,12 лв., като техният общ размер е 89 138, 08 лв. В периода септември 2008 г. – 2014 г. Б.М.М. изкупил дружествените дялове във „****” ООД.

От приетите служебни бележки се установява, че разпечатка за данъчно-осигурителна информация от ТД на НАП, офис Ловеч, се установява, че в периода 2000 – 2016 г. Ц.И.С. е получавала брутни доходи (по трудови правоотношения) за всяка от съответните години както следва: 2000 лв. – 17864,65 лв.; 2001 г. – 11337,71 лв.; 2002 г. – 21100,03 лв.; 2003 г. – 25444,98 лв.; 2004 г. – 48086,59 лв.; 2005 г. – 65600 лв.; 2006 г. – 89826,20 лв.; 2007 г. – 161334,19 лв.; 2008 г. –181651,62 лв.; 2009 г. – 164415,05; 2010 г. – 297827,83 лв.; 2011 г. – 556092,85 лв.; 2012 г. – 554412,23 лв.; 2013 г. – 584047,04 лв.; 2014 г. – 599,052,86 лв.; 2015 г. – 612865,01 лв.; 2016 г. – 285834,16 лв., като техният общ размер е 4503033,15 лв.

Установява се от удостоверение изх. № 0256-64-006806/08.05.2018 г. на „****“ АД, че Ц.И.С. е клиент на банката и притежава разплащателна сметка в лева с конкретен номер. От удостоверението се установява и че с тази разплащателна сметка Ц.И.С. обслужва следните кредитни продукти, при липса на просрочени задължения: потребителски кредит – по договор № 230/0071/21.10.2014 г. за сумата 50 000 лв.; ипотечен кредит – по договор № 31/17.05.2012 г. за сумата 420 000 лв.; ипотечен кредит – по договор № 48/21.035.2011 г. за сумата 159 600 лв.; овърдрафт кредит – по договор № 252/05.02.2008 г. с кредитен лимит 25 000 лв., както и че с наличностите по същата сметка Ц.И.С. е погасила задълженията по: ипотечен кредит – по договор от 07.07.2005 г., отпуснат за 70 000 лв., закрит на 29.02.2008 г.; ипотечен кредит – по договор от 03.12.2009 г., отпуснат за 195 000 лв., закрит на 29.08.2014 г.; потребителски кредит – по договор от 05.03.2007 г., отпуснат за 20 000 лв., закрит на 20.02.2008 г.; потребителски кредит – по договор от 13.12.2007 г., отпуснат за 60  000 лв., закрит на 02.05.2011 г.; и потребителски кредит – по договор от 12.04.2011 г., отпуснат за 50 000 лв., закрит на 11.04.2014 г.

На 28.08.2014 г. Ц.И.С. и Б.М.М. продали апартамент и гараж за сумата от 70 000 евро, преведена от купувача по банковата сметка на Ц.И.С., със знанието и съгласието на Б.М.М..

Установява се от приетите банкови удостоверения (изх. № 0201-64-005979/20.04.2018 г. на „****“ АД и изх. № 53/30.04.2018 г. на „ОББ” АД) и приложените към тях извлечения за движения по сметки, че в периода 06.04.2006 г.-31.07.2008 г. Ц.И.С. превела на Л.Г.М.55 000 лв. Л.Г.М.е майката на ответника, който факт е обявен за безспорен в отношенията между страните с определение от 28.01.2018 г. В периода 2011- 09.01.2016 г. Ц.И.С. превела по сметката на Б.М.М. различни суми в общ размер 68860 лв., което се установява от заверени от обслужващата я банка преводни нареждания.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 29, ал. 3 СК са прекратяване на брака между страните, придобито през време на брака имущество и приносът на единия съпруг в придобиването значително да надхвърля приноса на другия. В този случай се преценяват формите за съвместен принос, изразяващи се във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 СК). Тези форми са равнопоставени от законодателя, затова те са с еднаква тежест и никоя от тях не е с приоритет пред останалите.

В случая от брака няма родени деца, а през време на брака ищцата и ответникът са били трудово ангажирани, поради което при преценка приноса на всяка от страните не следва да се преценяват две от изброените в закона форми - грижи за децата и в работа в домакинството. Ищцата е работила като банков служител, а ответникът по трудово правоотношение с търговско дружество („Б.“ ЕООД), а впоследствие (след 2009 г.) като негов управител, за което и двамата са били възмездявани с получаване на възнаграждения. С оглед на тази тяхна ангажираност, не може да се приеме, че страните са влагали труд в придобиването на вещи в режим на съпружеска общност. Наглеждането от ищцата и ответника на строежа и довършителните работи по къщата в Троян, даване на указания от ответника към строителите и други работници по обекта, е изява на обичайната дължима грижа и заинтересованост на възложителя към влаганите средства. Затова съдът приема, че влаганите от страните средства са единствената формата на съвместен принос.

Съотношението между доходите на двамата може да има значение само ако доходът се е реализирал като принос. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото съпружеско имущество е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи, при значително надхвърляне на доходите му. Такова значително надхвърляне е налице през целия период от брака на страните, вкл. при придобиване на апартамента и при построяване на къщата в Троян. Значително по-високият доход на ищцата е позволявал и практически е осигурил финансиране на строителството и придобиването на тези имоти. Последователността и размера на част от изтеглените от нея потребителски и ипотечни кредити (2005 г. – 70 000 лв., март 2007 г. – 20 000 лв., декември 2007 г. – 60 000 лв., декември 2009 г. – 195 500 лв., и април 2011 г. – 50 000 лв.) съвпада с периода на строителството и обзавеждането на къщата в Троян – 2005-2011 г. Всички те са погасени до 11.04.2014 г., като плащането на вноските се извършвало от разплащателната сметка на ищцата. Цената на закупения през 2011 г. от апартамент в Несебър е платена изцяло със средства от ипотечен кредит (договор № 48/21.03.2011 г.), който е изтеглен от ищцата и от изцяло се изплаща от нейната разплащателна сметка. Същевременно не се установява някаква част от значително по-ниския доход на ответника да е отишла за погасяване на някаква част от тези кредити, поради което няма как да се приеме, че е налице влагане на средства или някаква друга форма на принос, обуславяща запазване на презюмираното в чл. 28 СК равенство в дяловете.

Не съставлява такава форма и превеждането по сметката на ищцата на сумата от 70 000 евро, представляваща цена от продажбата на апартамент и гараж в София. Тази сума не е вложена в строителството на къщата в Троян, защото е получена на 28.08.2014 г. - след построяване на същата къща и след погасяване на всички кредити, осигурили финансиране на строителството ѝ. Тя не е вложена и в придобиване на апартамента в Несебър, отново защото е получена след купуване на същия апартамент и не е послужила за погасяване на вноските по ипотечния кредит, с който е платена цената му - кредитът не е погасен и продължава да се обслужва изцяло от разплащателната сметка на ищцата. Не се установява ищецът да е превеждал някаква част от трудовото си възнаграждение за изплащане на изцяло или частично на някоя от вноските по кредита. При това положение и предвид съществената разлика в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото имущество съдът приема, че определянето на по-голям дял от имуществото следва да се определи като съотношение на доходите им след сключване на брака до 2011 г., когато имотите са придобити и обзаведени. Общият размер на дохода на ответника за периода 2000-2011 г. е 42462,29 лв., а на ищцата - 1774664,66 лв., като в процентно съотношение този на ответника е 2%, а на ищцата 98%, което изразено в проста дроб е ⁴⁹/₅₀ ид.ч.  

Изводът на съда за определяне на по-голям принос в това съотношение не би могъл да се промени заради установеното по делото обстоятелство, че част от къщата в Троян е завършена от работници, които са познати на или са ангажирани от бащата на ответника. На тях е плащано възнаграждение, а извършваните строителни работи се финансирали от изтеглените от ищцата кредити в периода 2005-2011 г. Неоснователно е оплакването на въззиваемия-ответник, че с получаваните доходи ищцата придобивала лично имущество. Безспорно, с част от получаваните от нея доходи тя е заплатила както цената на придобитите дялове от капитала на „Р.“ ЕООД (200 000 евро), така и цената на лек автомобил (около 100 000 лв.), закупен на името на същото дружество. Купуването на дяловете е извършено през 2012 г., а на лекия автомобил през 2014 г., докато имуществата в режим на СИО са придобити до 2011 г., с оглед на което съдът взе съотношението на доходите, получавани от страните в периода 2005-2011 г. Отделно от това, следва да се съобрази, че дяловете и лекия автомобил са придобити отново с кредити, изтеглени и обслужвани изцяло от ищцата, като плащането на вноските по тях не е извършвано от ответника. Последният също е придобил дружествени дялове (100 % от капитала на „Б.“ ЕООД), при това по време, когато е изпълнявано строителството на къщата в Троян. В този смисъл част от неговия доход също е вложен в добиване на лично имущество. Съдът приема, че непрекъснатата трудова ангажираност на страните (ищцата като банков служител, а ответникът първоначално като служител, а впоследствие като управител на две търговски дружества) изключва наличието на други обстоятелства, освен финансиране на строителството и плащане на съответните цени, които да са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Неоснователно е оплакването на ответника за липса на изключителен случай. Разясненията в П-5-72, Пленум, т. 8 относно предпоставката за изключителност на случая не са актуални. Те са дадени при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от същия кодекс, като с тях е обърнато внимание че една от предпоставките за определяне на по-голям дял е изключителност на случая, че тази предпоставка има ръководно значение за прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 (отм.), като са дадени общи примери за наличие на изключителни случаи по смисъла на същата разпоредба. В тази им част разясненията не са валидни, защото действащият чл. 29, ал. 3 СК не установява предпоставка изключителност на случая, за разлика от чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 (отм.).

По изложените съображения съдът приема, че искът за определяне на по-голям дял в размер на ⁴⁹/₅₀ идеални части от имуществото, придобито през време на брака ѝ с ответника е основателен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което на ищцата да се определи дял в имуществото при посочената квота.

С оглед основателност на иска и на подадената от ищцата въззивна жалба, съдът следва да осъди ответника да ѝ заплати сторените от нея разноски по делото за двете инстанции в доказания и претендиран размер (чл. 78, ал. 1 ГПК). Ищцата Ц.И.С. е сторила разноски в производството по делото в размер както следва: 1340 лв. пред първоинстанционния съд (80 лв. – заплатена държавна такса, 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лв. – депозит за вещо лице, 5 лв. – такса за удостоверение и 5 лв. – такса за удостоверение) а пред въззивния съд 1040 лв. (40 лв. – такса за въззивно обжалване и 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение). Техният общ размер е 2380 лв. На ответника Б.М.М. не следва да се присъждат разноски, вкл. такива за производството пред първоинстанционния съд, с оглед основателност на иска. В тази връзка е неоснователна и подадената от него частна жалба против решение № 287/29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян (имащо характер на определение), с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от същият ответник за изменение на решение № 189/27.05.2019 г. в частта за разноските.

 

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 189/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян, включително и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29, ал. 3 СК на Ц.И.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах. „Р.” № 50 по голям дял в размер на ⁴⁹/₅₀ идеални части от имуществото, придобито през време на брака ѝ с Б.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах. „Р.” № 50, прекратен с развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах. „Р.” № 50 да заплати на Ц.И.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах. „Р.” № 50 сумата от 2380 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 287/29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на РС – Троян, (имащо характер на определение) съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК, подадена от Б.М.М., за изменение на решение № 189/27.05.2019 г. в частта за разноските.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.