Р Е Ш Е Н
И Е
260045/21.8.2020г.
гр.Варна, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на двадесет и
трети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1401 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Ж.Г.Д. *** срещу Наказателно постановление № 19-0445-000793/27.02.2020г.
на началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, както и административни наказания глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление за издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Намира, че наказващият орган не е извършил проверка на
законосъобразността и обосноваността на съставения акт. Излага твърдения за
различна фактическа обстановка от възприетата в НП, като изразява становище за недоказаност
на нарушенията. Счита размерът на наложените наказания за завишен и несъобразен
с имотното състояние на санкционираното лице. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.П.В., който поддържа жалбата и привежда допълнителни
аргументи за недоказаност на административнонаказателното
обвинение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 02.12.2019г. жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№ В 364 РХ по ул.“Бреза“ в
гр.Аксаково, в посока ул.“Извор“, като спрял до намиращата се там детска
градина. Същевременно по посочената улица се движел лек автомобил „БМВ 328“ с
рег.№ В 0279 ВК, управляван от лицето Д.Й.В. Жалбоподателят счел, че при
преминаването на посочения автомобил покрай неговото МПС е било застрашено
качващото се в него дете и последвал В., като го застигнал в близост до сграда
№2 на ул.“Бреза“. В този момент В. намалил скоростта на движение и поради
неспазване на необходимата дистанция управляваният от жалбоподателя автомобил
ударил леко движещото се пред него МПС в задната част. От втория автомобил
излязло лице, като между него и Диян В. възникнал конфликт, след преустановяването
на който жалбоподателят привел автомобила в движение и се отдалечил. На мястото
на инцидента пристигнали полицейски служители, които извършили проверка на
всички обстоятелства и след съответна справка установили самоличността на
жалбоподателя. Във връзка с
констатациите при проверката на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че не се е движел на
достатъчно разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с
което е станал причина за ПТП, както и за това, че при наличие на разногласия
относно обстоятелствата на произшествието го е напуснал и не е уведомил
службата за контрол. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 27.02.2020г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на Ж.Д. била наложена глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца за извършено нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетеля К.Н.Н.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от
твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като
няма данни изобщо да го е познавал, при което за съда не съществуват основания
за съмнение в достоверността на дадените показания. Свидетелят не е очевидец на
самото произшествие, но е разговарял с водача на ударения автомобил и с друго,
присъствало на инцидента лице, които непосредствено за възприели действията на
нарушителя. Следва да се отбележи, че законът
не ограничава свидетелските показания единствено до пряко
възприетите факти, поради което няма
забрана чрез тях да се
установяват изявления на други лица
/в този смисъл е Решение № 755 от
20.10.2006 г. на ВКС по н.
д. № 32/2006 г., II н. о./. Н. също така е извършил оглед на двата автомобила
и е установил лично, че в задната част на управлявания от В. автомобил има побитост, за която свидетелят е категоричен, че е била новопричинена. В предната част на автомобила на
жалбоподателя свидетелят установил наличието на множество побитости,
което не позволявало да се установи коя точно съответства на побитостта на другото превозно средство. Показанията на свидетеля
се подкрепят от приложените писмени доказателства, с особено съществено
значение сред които е попълнената от жалбоподателя декларация, ценена в
качеството й на писмено доказателство. В посочената декларация, приложена към административнонаказателната преписка, жалбоподателят е удостоверил,
че на процесната дата и час е управлявал собствения
си автомобил с рег.№ В 2364 РХ в гр.Аксаково и е бил участник в пътен инцидент.
Предвид изложеното, като взе
предвид показанията на св.Н. (който
е разговарял с очевидци на инцидента и е извършил съответна проверка),
наличието на щета по увредения
автомобил, кореспондираща на твърденията на неговия водач, направени пред
свидетеля, за механизма на произшествието и като отчете изявлението на самия жалбоподател, закрепено в изготвената от него
декларация, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства, позволяващи изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на
чл.23, ал.1 от ЗДвП задължава водачът на пътно превозно средство да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че автомобилът на жалбоподателя е ударил в задната част този на водача Диян В. при движението им в една и съща
пътна лента. Такова съприкосновение настъпва типично в случаите на нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗДвП, което е дало основания
на актосъставителя да приеме, че
виновен за настъпването на произшествието е жалбоподателят. Съдът намира, че от самото настъпване на ПТП и от мястото на
съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Същият действително е нарушил цитираната норма, за което правилно
и законосъобразно е санкциониран
с обжалваното наказателно постановление. Санкционната норма е издирена
правилно, като наказанието е наложено на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание
за водач, който поради неспазване на дистанция причини
ПТП, какъвто е и настоящият случай. Понятието "пътнотранспортно
произшествие" е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В случая управляваният от В. автомобил е получил минимална повреда, но доколкото
цитираната норма не установява изискване вредите да са значителни, налице са
всички основания инцидентът да бъде квалифициран именно като пътнотранспортно
произшествие.
Наказанието
е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва
възможност за индивидуализация.
На следващо място, разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП задължава участниците в произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, когато няма съгласие
между тях относно обстоятелствата, свързани с него, да уведомят съответната
служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените
им указания, без да напускат
местопроизшествието. Както беше посочено,
съдът приема, че на процесната дата жалбоподателят е
предизвикал инцидент, представляващ пътнотранспортно
произшествие.
Липсват данни между водачите да е постигнато съгласие
относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Безспорно
е установено по делото, а и не се отрича от
страна на жалбоподателя, че същият е напуснал мястото на настъпване
на произшествието, както и че не е
уведомил съответната служба за контрол. При това
положение съдът намира, че Д. действително е осъществил нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, за което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. За второто от описаните в НП нарушения жалбоподателят
правилно е санкциониран по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално
наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК,
съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на
нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Действително, в наказателното постановление при описанието на
второто нарушение е посочено не само, че жалбоподателят „не уведомява службата
за контрол“, но и че „не изпълнява указанията й“. В случая такива указания не
са дадени. Налице е известно разминаване между описанието на това нарушение в
обстоятелствената част на НП и неговото словесно изписване. Съдът намира обаче,
че допуснатата непрецизност е несъществена и не е довела до реално накърняване
на процесуалните права на жалбоподателя, който очевидно не е бил затруднен да
разбере какво нарушение се твърди, че е извършил.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не
се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства около извършването им, които да
обусловят извод за маловажност на случая.
Предвид всичко изложено искането
за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно.
Съдът намира обаче, че наказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанията за второто от описаните в НП
нарушения. Санкциите са определени в размер над минималния, предвиден в закона,
но в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения за това.
Поради това, доколкото размерът на наказанието следва да бъде надлежно
мотивиран от наказващия орган и при липсата на данни за други нарушения на ЗДвП
от този вид, съдът намира за законосъобразно наказанията да са в минималния
допустим размер. При това положение наказанието глоба, следва да бъде намалено
от 100лв. на 50 лв., а наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да
бъде намалено от четири месеца на един месец.
С оглед изхода на
делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло
в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно
случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (250 лв., доколкото
това е общият размер на потвърдените санкции) съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,67 лв., като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на МВР
Варна.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, предвид
липсата на данни за направени такива, а и на съответно искане.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0445-000793/27.02.2020г. на
началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, в частта, с която на Ж.Г.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0445-000793/27.02.2020г. на началник
група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково в останалата част, като намалява размера на наложеното на Ж.Г.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ от
100.00 на 50.00 лева и намалява размера
на наложеното административно наказание лишаване от право
да управлява МПС от четири месеца на един
месец.
ОСЪЖДА Ж.Г.Д. ***, ЕГН:********** *** сумата от 66,67 лева /шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: