РЕШЕНИЕ
№…
09. 03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на четвърти март през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №6 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „АСТРЕА – 2017“ ЕООД с ЕИК205053959 със седалище гр. Плевен твърди, че е спряло развиването на търговска дейност, сключените трудови договори са прекратени и дружеството не разполага с активи, които да покрият задълженията му. Твърди , че е в състояние на неплатежоспособност и не е в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения, произтичащи от неговата търговска дейност, установени с влязъл в сила административен акт, като задълженията са общо в размер на 59 906, 15 лв.
Молителят е отправил искане да бъде постановено решение, с което да бъде обявен в неплатежоспособност, да бъде определена началната й дата 27. 12. 2019 г. и да бъде открито производство по несъстоятелност.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Молителят е подал уведомление по чл. 78, ал. 2 ДОПК вх. рег. № 154292000056990/ 13. 01. 2020 г. до ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен за подадената молба по чл. 625 ТЗ.
По делото е представен списък на кредиторите, от който е видно, че единствен кредитор е НАП – гр.София за задължения, установени с ревизионен акт в размер на 60 406, 15 лв.
Представен е опис на активите и пасивите на молителя, от който е видно, че същият не притежава активи и налични парични средства, а пасивите са публични задължения в размер на 60 406, 15 лв.
За изясняване на въпроса относно икономическото и финансово състояние на молителя е допусната съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на публичните вземания към 30. 01. 2020 г. е 60 990, 44 лв. връз основа на наказателно постановление и по ревизионен акт на НАП. Размерът на задължението на молителя към други кредитори е както следва: трудови възнаграждения – 2 549, 39 лв.; за осигурителни задължения – 1 -15, 40 лв. , за ДДФЛ – 206, 44 лв. Общият размер на задълженията към 30. 01. 2020 г. е 64 761, 67 лв.
Вещото лице е установило, че към 31. 12. 2018 г. КМА са отчетени в сметка 501 „Каса в левове“- касова наличност в размер на 647, 43 лв. и в сметка 302“Стоки“ – наличност на стоки в размер на 3 332, 85 лв. Това са бързооборотни активи и в следващата 2019 г. стоките са реализирани, като от тях са отчетени приходи от продажби на стоки в счетоводна сметка 702, а касовата наличност от началото на периода вече е изчерпана и в края на периода е с нулева стойност. Вещото лице е установило, че към 31.12.2019 г. молителят не притежава финансови активи, няма ценни книги и предоставени заеми, няма и ДМА.
При изчисление на показателите за ликвидност експертът е установил, че към 31.12.2018 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са по- големи от единица, което означава, че сумата на задълженията е по- малка от сумата на активите, но това е началото на дейността на молителя и активите са с по- висока стойност заради наличността на стоки, които са закупени за упражняване на търговската дейност. Към 31. 12. 2019 г. коефициентите за ликвидност са вече под единица, т.е. сумата на задълженията е много по- голяма от стойността на активите.
При финансовия анализ по метода на Алтман експертът е установил, че към 31.12.2018 г. коефициентът Z >2, 90, което показва, че молителят се е намирал в т. нар. „Спокойна зона“. Към 31.12.2019 г. коефициентът Z< 1, 23, което показва, че молителят се намира в т. нар. „Стрес зона“ и не е в състояние да обслужва задълженията си към кредиторите и не разполага със средства или други активи, за да покрие задълженията си. Процесът е траен и необратим с оглед на това, че молителят е прекратил търговската си дейност към 31. 05. 2019 г. и не реализира приходи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Разпоредбата на чл. 742, ал. 1 дефинира състоянието на свръхзадълженост на търговеца, ако неговото имущество не е остатъчно, за да покрие паричните му задължения.
О т събраните по делото доказателства се установява, че молителят към 31. 12. 2019 г. към 30. 01. 2020 г. има задължения в общ размер от 64 761, 67 лв. , от които задълженията за неизплатени трудови възнаграждения са в размер на 2 549, 39 лв., а останалите задължения са публичноправни. От доказателствата по делото става ясно, че тези задължения са изискуеми и парични и не са изпълнени от страна на молителя. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че кйм 31.12.2019 г. показателите за ликвидност на молителя са под единица и коефициентът Z< 1, 23 по метода на Алтман. По делото са налице данни, че молителят е прекратил търговската си дейност и не е реализирал приходи след 30. 05. 2019 г. Въз основа на изложените и обсъдени обстоятелства което съдът приема за установено, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на 14. 01. 2020 г. молителят е изпаднал в трайно състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 2 ТЗ, като не е бил в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата общо в размер на 60 990, 44 лв.
По въпроса за началната дата на неплатежоспособността съдът установява, че задълженията за трудово възнаграждение и за осигурителни задължения и ДДФЛ са били дължими към края на месец юни 2019 г., като това са последните дължими суми към персонала на дружеството към 31. 05. 2019 г. С РА са установени данъчни задължения за 2018 г. и 2019 г., но съдът приема, че същите са били изискуеми към датата на издаване и влизане в сила на РА, поради което приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 01. 07. 2019 г., към който момент молителят е дължал суми за трудови възнаграждения, осигурителни задължения и ДДФЛ, които не са били изплатени, като е следвало да бъдат изплатени до края на месец юни 2019 г. съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Съдът приема за установено, че ищецът е изпаднал и в свръхзадълженост, тъй като от заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че към 31. 12. 2019 г. молителят не притежава КМА или ДМА и не е в състояние да покрие задълженията си към кредиторите.
В заключението на съдебно- счетоводната експертиза е отразено, че молителят не разполага с текущи краткотрайни активи – парични средства в брой или по сметки и не притежава други бързоликвидни средства. Експертът е изчислил, че разноските за производство по несъстоятелност на молителя за 6 месеца са общо в размер на 4800 лв. Въз основа на това заключение съдът е постановил определение по реда на чл. 629б, ал. 1 ТЗ, като е уведомил кредиторите да предплатят сумата от 4800 лева за разноски в производството по несъстоятелност в срок до 29. 02. 2020 г., като същите са уведомени чрез вписване на определението в регистъра по чл. 634 „в“ ТЗ. До изтичане на определения от съда срок кредиторите не са предплатили определената от съда сума за разноски в производството по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът открива производство по несъстоятелност на търговеца и го обявява в несъстоятелност, като спира производството по несъстоятелност без да заличава търговеца от търговския регистър. В случая молителят не разполага с имущество, което да покрие разноските в производството по несъстоятелност, същевременно кредиторите не са предплатили по реда на чл. 629б ТЗ определената от съда сума за разноски в производството по несъстоятелност, поради което е налице хипотезата на чл. 632, ал.1 ТЗ и следва да бъде открито производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност и свръхзадълженост, същият да бъде обявен в несъстоятелност и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност следва да бъде спряно, като молителят не следва да бъде заличен от търговския регистър.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ молителят следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 250 лв., която да се събере от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
По изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА на основание чл.608, ал.1, т. 2
и чл. 742, ал. 1 ТЗ в НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТ „АСТРЕА - 2017“ ЕООД с ЕИК205053959, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ж. к. „Сторгозия“, бл. 54 А, ет. 3, ап. 12 ,с НАЧАЛНА ДАТА 01.07.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по несъстоятелност
на „АСТРЕА - 2017“ ЕООД с ЕИК205053959.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на „АСТРЕА - 2017“ ЕООД с ЕИК205053959.
ОБЯВЯВА „АСТРЕА - 2017“ ЕООД с
ЕИК205053959 в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА
дейността на предприятието на „АСТРЕА
- 2017“ ЕООД с ЕИК205053959.
СПИРА производството по несъстоятелност
на „АСТРЕА - 2017“ ЕООД с ЕИК205053959 без да заличава дружеството от
търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ „АСТРЕА
- 2017“ ЕООД с ЕИК205053959 да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд
държавна такса в размер на 250 лева, която да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото на длъжника.
ПРЕПИС
от решението незабавно да се изпрати за обявяване в търговския регистър
на Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обявяване в
търговския регистър и на въззивно
обжалване в едноседмичен срок от
обявяването в регистъра пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: