Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Силистра, 06.11.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с
участието на прокурор…............,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм. дело № 138 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „СЛИМ“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Вежен“ 3, представлявано от управителя М.М.П., подадена
чрез представител по пълномощие адв. Ив. А. ***, против Решение № РД-16-157/17.02.2020 г. на Главния директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014 - 2020 г. /ОПИК/, в условията на заместване, съгласно Заповед № РД-16-92/03.02.20
г. /л. 15-десен ъгъл долу/, с което на
основание чл.38 т.3 пр.1, във връзка с чл. 36 ал.2 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, му е
отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подадено проектно
предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.040-1004 и наименование „Подобряване на производствения капацитет на „Слим“ ООД“,
по процедура „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни
предприятия“; приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ по
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Със същото е
прието, че оспорващото дружество е било класирано под номер 3 в Списък с
кандидати, попадащи в сектор „Високотехнологични и средно високотехнологични
промишлени производства“, категория на кандидати „Микропредприятия“, с размер
на одобрена безвъзмездна помощ от 144 808.17 лева, въпреки което, е
формиран релевираният отказ.
Жалбоподателят твърди, че атакуваният
административен акт, с отказно съдържание, е постановен в противоречие с
основните принципи и цели на първичното законодателство на ЕС, вкл. накърняващ
общностната политика за подкрепа на малките и средни предприятия посредством
регионални инвестиционни оперативни помощи. Акцентира върху довод, че
вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ответният орган е формирал неверни изводи относно фактите /централният
в спора е този за числеността на персонала в предприятието през две последователни
години/. Доминират оплакванията, обаче, за неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че подадената декларация по чл.3 и чл.4 от Закона за малките
и средни предприятия /ЗМСП/, е коректно попълнена и удостоверява вярно
правнозначимия факт, че както през 2017 г., така и през 2018 г., средносписъчният
брой на персонала е бил 9 души, което сочи на статут „микропредприятие“,
съгласно дефиницията от чл.3 ал.3 ЗМСП, изцяло съвпадаща с тази от чл.2 §3 от
Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17.06. 2014 г. за
обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в
приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския
съюз. Установеното несъответствие
между горната декларация и заверените отчети от Националния статистически
институт /НСИ/ се дължало на прилаганата различна методика на посочване на
заетите работници и изчисляване на отработените от тях човекодни. Извършвайки
преизчисленията, съгласно нормативната регулация от чл.3 и чл.4-чл.4г ЗМСП, във
връзка с чл.5 от Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014, жалбоподателят
твърди, че се получава резултат съответен на критериите за „микро“ предприятие,
поради което и настоява за отмяна на оспорения акт на Ръководителя на УО на
ОПИК и връщане на преписката със задължителни указания по прилагането на
закона. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по
чл.80 ГПК (л.311).
Ответникът
по жалбата - Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“
при Министерство на икономиката и
Ръководител на Управляващ орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г.(ОПИК), чрез упълномощен
представител Н. Г. - гл. експерт в отдел „Изпълнение на проекти“ в ГД „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ (л.177), счита оспорването за неоснователно по подробно изложени
в писмени бележки съображения, изведени от ЗУСЕСИФ, ЗМСП и относимото общностно
право. Поддържа, че обжалваният акт е издаден на базата на установено неправилно
деклариране от жалбоподателя на категорията на предприятието му като „микро“, което
било опровергано от представените счетоводни отчети, вкл. отчети за заетите
лица към ГФО и подаваните в Националния статистически институт /НСИ/ по образец
Отчети за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, за
процесните години /2015 г. – 18 г./ Позовавайки се на т.27.1 от Условията за
кандидатстване твърди, че още с обявяването на процедурата по ОПИК са били
изложени ясно и подробно предпоставките и начините за извършване на служебни
проверки, вкл. документални такива на декларираната категория предприятие, преди
сключването на договор за предоставяне на БФП, както и въз основа на кои
документи от кои публични регистри, ще бъдат извършвани. Освен това поддържа, че
актовете от вида на оспорения, се издават в процедура за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ /БФП/, чрез подбор на проекти, за които с оглед
естеството им е предвидено специално производство по силата на специалния ЗУСЕСИФ,
което ирелевирало общите правила по АПК. В този контекст настоява да бъде отхвърлено
като неоснователно възражението за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, защото от специалното законодателство
не следвало такова задължение за ответния орган - да дава указания и възможност
на кандидатите да отстраняват евентуални несъответствия между подадените от тях
Декларации по чл.3 и чл. 4 ЗМСП и заверените отчети от НСИ за заетите лица, щом
предварително са били информирани, че именно с последните ще се правят
съпоставки и служебни проверки. Възразява срещу кредитирането на приетото
заключение на Съдебно-икономическата експертиза, от една страна, защото то е
базирано на документи, каквито не са предвидени в б.(Б) на т.27.1 от
Условията за кандидатстване и съответно, не са представени в процедурата. И от
друга, ако това бъде допуснато, би означавало да се наруши чл.29 ал.1 ЗУСЕСИФ,
тъй като спазвайки чл.26 ал.1 с.з., УО не е имал право да основава актовете си
на документи извън обявените с Условията за кандидатстване, което априори
злепоставя интересите на останалите участници в състезателната процедура. Счита,
че безспорно са установени основанията за издаване на оспорения акт, позовавайки
се и на съдебна практика (Решение № 4508/15.04.20
г. по адм. Д. № 3845/19 г. ВАС, VIIО). Ето защо настоява оспореното Решение по чл.38 т.3
пр.1 ЗУСЕСИФ, да бъде потвърдено като съответно на закона и фактите по делото, с
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя на
основание чл.78 ал.5 ГПК (л.236-л.237).
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл.27 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, прие за
установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол /чл.27 ЗУСЕСИФ/, от активно легитимирана страна, с установен
правен интерес от оспорването, при спазване на преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Решение № РД-16-157/17.02.2020
г. на Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. /ОПИК/, издадено в
условията на заместване, съгласно Заповед № РД-16-92/03.02.20 г. /л.15/. Със
Заповед № РД-16-5/06.01.2020 г. на Министъра на МИ /л.14/, на основание чл.9
ал.5 изр.2 ЗУСЕСИФ, е определен главният директор на ГД „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ за Ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси
1, 2, 3 и 4 на ОПИК, а с т. II- при негово
отсъствие, функциите на ръководител на УО да се изпълняват от И.И.- заместник
главен директор на същата главна дирекция, която е и фактическият издател на
оспорения акт. Отделно е приложена Заповед № РД-16-92/03.02.20 г. за заместване
на Главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ за
периода от 03.02.20 г. до 28.02.2020 г. от И.И.- зам.главен директор. Представен
е и Болничен лист № Е 2019 8206029 /л.198/, удостоверяващ разрешен отпуск за
периода 02.02.20 г.-02.03.20 г., поради временна неработоспособност на С.С.К.- главен
директор на ГДЕФК при Министерство на икономиката. Следователно, при стриктно
изпълнение на условията за заместване, оспореният акт е издаден от материално и
по степен компетентен административен орган,което сочи на отсъствие на
основанието от чл.146 т.1 АПК.
С
оспореното Решение е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на
„Слим“ ООД гр. Силистра по подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.040-1004 и наименование „Подобряване на производствения
капацитет на „Слим“ ООД, по процедура „Подобряване на производствения капацитет
в малките и средни предприятия“; приоритетна ос „Предприемачество и капацитет
за растеж на МСП“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
г. Не се спори, че в срока от т.25 от Условия
за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020; Процедура на
подбор на проекти BG16RFOP002-2.040 „Подобряване
на производствения капацитет в малките и средни предприятия“ (л.17-л.52) - до
16:30 ч. на 21.05.2019 г., оспорващото дружество е подало по електронен път, чрез
регламентирания формуляр, Проектно предложение с посочения по-горе референтен
номер, предвиждащо общо финансиране от 206 868.82 лева, от които
144 808.17 лева - безвъзмездна финансова помощ и съфинансиране от
бенефициента в размер на 62 060.65 лева. Приложени са били и изискуемите
документи, вкл. прикачени електронно подписани по т.12. Проектното предложение
е получило общо 83.5 точки на първия етап /арг.чл.18 от Постановление № 162/05.07.2016 г. на МС за определяне н детайлни
правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани
от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. (Обн. ДВ, бр.53/16 г., посл. изм. ДВ, бр.37/ 21.04.2020
г.), респ. чл.9 ал.1 т.1 и чл.34 ЗУСЕСИФ. Проектът на
жалбоподателя е бил класиран под номер 3 в Списък с кандидати, попадащи в
сектор „Високотехнологични и средно високотехнологични промишлени
производства“, категория на кандидати микропредприятия, с размер на одобрената
БФП от 144 808.17 лева. В Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4
ЗМСП, управителят на оспорващото дружество е декларирал категория „микро“ и
статут „независимо предприятие“, като същите данни са посочени и в т.2 от
Формуляра за кандидатстване, поради което и „Слим“ ООД е било оценявано и
класирано като микро предприятие и включено в Списъка на одобрените кандидати с
категория „микро“. Разполагаемият финансов ресурс по ОПИК е разпределен в три
части съобразно категорията на кандидатите, което разграничение е направено
след статистически анализ относно нуждите от подпомагане на съответните
категории предприятия и е в изпълнение на решение на Комитета за наблюдение по
ОПИК - следователно, задължително за Управляващия орган на програмата. В
съответствие с горното, изрично в т.8 от Условията за кандидатстване, е
оповестен общият размер на БФП, както и неговото разпределение в зависимост от
технологичната интензивност на секторите на икономическата дейност и в
зависимост от категорията на предприятието кандидат.Ето защо,дори и всички
други предпоставки за отпускане на помощта да са налице, щом кандидатът е
участвал в процедурата с определена категория на предприятието си и, съответно
е класиран в нарочен списък на кандидатите от същата категория, при
установяване на различна такава преди сключване на договора, след извършени
служебни проверки, се постановява отказ за финансиране на проекта, а не
прехвърлянето му в друг списък, на която категория предприятието му
съответства.
Със Заповед № РД-16-1548/17.12.2018 г.
на Ръководителя на УО на ОПИК е обявена процесната процедура за подбор на
проекти BG16RFOP002-2.040 „Подобряване на производствения капацитет в малките и
средни предприятия“ и утвърдени условията за кандидатстване и за изпълнение, както
и пакетът документи за провеждането ѝ. Съответно на това, дружеството
жалбоподател е подало посоченото по-горе проектно предложение и е класирано под
№ 3 в Списъка с кандидати, попадащи в сектор „Високотехнологични и средно
високотехнологични промишлени производства“, категория „Микропредприятия“, с
одобрен размер на безвъзмездната помощ от 144 808.17 лева.
С Уведомление за сключване на договор по процесната
процедура /л.70-л.75/, получено от кандидата на 06.01.20 г. /л.77/, са изискани
предварително оповестените с одобрените Условия за кандидатстване, допълнителни
документи, каквито са постъпили при УО на ОПИК с вх. № 26-С-29/16.01.20 г., вкл.
Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 ЗМСП (л.84), видно от
която е, че жалбоподателят е потвърдил категорията на предприятието „микро“. След
извършена документална проверка преди сключване на административния договор за
предоставяне на БФП било установено, че с оглед на наетия персонал в
дружеството, същото попада в категорията „малко предприятие“, а не „микро“. Релевирайки
т.11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ подточка 2), каре „Важно“ от Условията за кандидатстване, ответният
орган е формирал извод, че „Слим“ ООД погрешно е декларирало категория /на
предприятието/ на етап кандидатстване и на етап сключване на договор, което е
довело до неправилното му класиране. Последното е приел, че попълва хипотезата
на чл.38 т.3 пр. „първо“ от ЗУСЕСИФ, тъй като кандидатът не отговаря на
изискванията за бенефициент, дало му основание за издаване на оспореното
мотивирано решение за отказ от подпомагане по ОПИК.
С т.24 от Условията за кандидатстване
е предвидено задължително подаване на декларация по чл.3 и чл.4 ЗМСП, както и
на декларация за съгласие данните на кандидата да бъдат предоставени от НСИ на
УО по служебен път. Изрично е разписано процедурното правило (л.46), че
оценителната комисия може по всяко време да проверява декларираните от
кандидатите данни, както и да изисква разяснения относно документите,
представени съгласно т.24 от Условията, вкл. посочените декларации. Следователно,
още във фазата на оценителния процес, съответната комисия е следвало да
установи несъответствието между декларираните обстоятелства от жалбоподателя
относно категорията на предприятието и представените заверени от НСИ Отчети за
заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, за
релевираните две последователни години 2017, 2018 (Декларация за неизготвени отчети за 2019 г. на л.83) и да изиска разяснения от кандидата, което не е
направено. Оценката на административното съответствие и допустимостта е
извършена безпроблемно и жалбоподателят е класиран с 83.5 точки под № 3 в
Списъка на одобрените за финансиране проекти в категория „микро“ предприятия.
Независимо от горното и видно от Декларация (Приложение 3) на л.85
от делото е, че оспорващото дружество е дало съгласие да бъдат предоставени на
ответния орган от Националния статистически институт данните от: - годишните
отчети за дейността и - относно кодовете на икономическата дейност на
предприятието. Няма данни да се е съгласило за предоставяне на въпросните
Отчети за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, които
от пръв поглед е видно, че са предназначени за статистически цели и се
различават от правилата от чл.4в ЗМСП, съответстващи на тези от чл.4 и чл.5 от
Приложение I на Регламент (ЕС) №651/2014.
Независимо от това, от същите отчети (л.117 и
л.125) за референтните 2017 и 2018 години, се установява, че
в посочения среден списъчен брой
/колона 3/ - 11, е включена и служителка, която е в отпуск по майчинство, както
и на ред - непреизчислени към пълна
заетост, е посочено 1 лице. Не следва друго и от втората таблица в Отчета
„Раздел 2. Движение и отработено време“, като от отработените човекочасове, вкл.
с тези от наетите на непълно работно време, се установява, че същите са
отработени от по-малко от 10 наети лица на пълно работно време през целия
отчетен период. За 2018 г. горните данни са още по-красноречиви и водят до
извод, че в дружеството са работили не повече от 9 души, обратно на извода на
ответния орган. Ето защо е било необходимо Оценителната комисия по чл.12 от
Постановление на МС № 162/05.07.16г., още в първата фаза на процедурата, да
упражни правомощието си от т.24 от Условията за кандидатстване и да изиска
разяснения относно горните съмнения или неясни данни от заверените от НСИ
отчети. При липса на съгласие на кандидата да бъдат предоставяни служебно от
НСИ тези отчети, независимо, че сам ги е депозирал с проекта си, на още
по-голямо основание е следвало да се изиска разяснение относно „следно
списъчния брой на персонала на предприятието“ при наличието на нарочно и
специално правило за неговото изчисляване от чл.4в ЗМСП.
От административната преписка се установява още, че „Слим“
ООД гр.Силистра е изпратило изисканите допълнително документи с посочената
по-горе покана от 06.01.2020 г., които на 16.01.20 г. (л.159) са постъпили при ответния орган. С Декларация за
обстоятелствата по чл.3 и чл.4 ЗМСП отново жалбоподателят е декларирал, че
предприятието му е „микро“, запазвайки този си статут и през 2019 г., видно от
приетото по делото заключение на Съдебно-икономическа експертиза. Съгласно т.27
от Условията за кандидатстване; б.Б); каре
„важно“ (л.49), преди
сключване на административен договор за предоставяне на БФП, Управляващият
орган ще извършва проверка по същество на декларираната от одобрените кандидати
категория на микро, малко и средно предприятие. В изпълнение на това процедурно
правило е изготвен представеният на л.53-л.69 от делото Контролен лист (КЛ) за извършена проверка за допустимост на кандидат, предложен
за финансиране (документална проверка) от двама членове на екипа по договаряне, определени
със Заповед № РД-16-1992/16.12. 2019 г. (л.193-л.197). В
раздел VI от
КЛ „Заключение от извършената проверка на категорията на кандидата по смисъла
на чл.3 и чл.4 ЗМСП“, е изведен извод, че не се потвърждава декларираната
категория и кандидатът попада в хипотезата на погрешно декларирана категория на
етап кандидатстване и на етап сключване на договор, което е довело до
неправилното му класиране. Обективирано е предложение до Ръководителя на УО на
ОПИК да издаде решение за отказ от БФП на основание чл.38 т.3 ЗУСЕСИФ. Удостоверената
дата на извършване на проверката с подписите на членовете на екипа е 10.02.2020
г. (л.69), като от КЛ
също не става ясно как точно е извършена проверката, в сегмента на конкретното
разчитане на колона 3 и съответните редове за лицата, в отпуск по майчинство; наетите
на непълно работно време; отработените човекочасове от наетите на непълно
работно време и т.н., от Отчет за заетите лица, средствата за РЗ и други
разходи за труд, заверен от НСИ, в контекста на категоричното правило от чл.4в
ЗМСП и чл.5 от Приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 г. Въпреки това, на 17.02.2020 г. ответният
орган е издал оспореното Решение за отказ с непрецизен диспозитив, но с
разбираема воля, обратно на оплакването в жалбата.
За установяване на спорното
обстоятелство в процеса, а именно какъв е средносписъчния брой на персонала на
предприятието за двете референтни години - 2017 и 2018, е приета
Съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която е, че същият,
изчислен съгласно правилото от чл.4в ЗМСП е както следва:
-
за 2017 г. за работници е 8 и
един управител или общо 9;
-
за 2018 г. за
работници е 8 и един управител или общо 9;
-
за 2019 г. за
работници е 7 и един управител или общо 8.
Ето защо настоящият състав приема, че декларираната от
жалбоподателя категория на предприятието му е „микро“, т.е. вярно е декларирана
и правилно е класирано дружеството в Списъка на одобрените за финансиране
кандидати, категория микропредпрятия, обратно на главния решаващ извод на
ответния орган. Привидното несъответствие между горното деклариране и
заверените отчети от НСИ, е било очевидно още на фазата по допускането и е
следвало да бъде отстранено от Оценителната комисия, съгласно изричните правила,
приети с Условията за кандидатстване. Тази комисия е помощен орган на
ръководителя на УО за оценка на проектните предложения, но дейността ѝ е
нормативно регламентирана и е част от процедурата по подбор. По силата на чл.35
ЗУСЕСИФ комисията изготвя оценителен доклад, който заедно с резултатите от
оценката, става мотив на акта на УО. Именно характера и правомощията на тази
комисия предпоставят необходимостта от проверка за спазването на нормативните
изисквания за нейната дейност в хода на съдебния контрол за законосъобразност
на акта на ответния орган. Оспореният по делото такъв е издаден след
преминаване и на процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез
подбор на етап „Техническа и финансова оценка на поректното предложение“, съгласно
чл.19 от Постановление № 162 на МС от 05.07.2016 г., чиято ал.5 изрично
предвижда правомощие на Оценителната комисия да изисква допълнителна
пояснителна информация от кандидатите, което не е сторено. Вярно е, че последно
цитираното правило (чл.19 ал.5 ПМС № 162/16г.) не съдържа задължение, а право на комисията, което тя
преценява дали е необходимо да упражни при всеки отделен случай. Но след като
по делото липсват данни как точно са разчетени заверените от НСИ отчети за
заетите лица в предприятието на жалбоподателя е явно, че крайно формално
/буквално/ са приети обобщените цифри от колона 3; ред 1 - на всички
присъстващи във ведомостите за заплати на дружеството лица за съответната
година без оглед на това дали са били наети на пълно работно време, дали са
работили през цялата година, дали са били наети за извършване на сезонни
дейности и всичко останало, съгласно чл.4в ЗМСП. Вярно е, че съдебната практика
приема, че неупражняването на горното правомощие не е съществено нарушение на
процесуалните правила и не може да обоснове отмяна на релевираните
административни актове, но е вярно също така, че с приложения крайно
формалистичен подход е нарушен базовия принцип от чл.7 АПК - за истинност на фактите.
/Вж. Решение № 1579/30.01.20 г., адм. д. № 6456/19 г.; Решение № 9552/14.07.20 г.,
адм. д. № 8958/19 г.; Решение № 10503/ 30.07.20 г., адм. д. № 5503/20 г. на ВАС
VII О/.
Няма спор, че в производство от вида на процесното по
дело, общите правила от АПК се прилагат по изключение, само за неуредените
въпроси със ЗУСЕСИФ, Постановление на МС № 162/2016 г. и конкретно оповестените
Условия за кандидатстване по съответната оперативна програма. Последните не
допускат допълнително даване на указания и събиране на доказателства в етапа на
документална проверка преди сключването на договора. Но тази документална
проверка е трета по ред /арг. чл.9 ал.1 т.1 и т.2 ПМС № 162/16 г. - „оценка на
административното съответствие и допустимостта“; „техническа и финансова
оценка“ и документална проверка преди сключването на административния договор
за БФП съгласно т.27 от Условията за кандидатстване по конкретната процедура/. Не
може да се приеме, че след като кандидатът в нито един момент до получаване на
обжалваното решение, не е бил уведомяван за установено несъответствие между
подадената от него Декларация по чл.3 и чл.4 ЗМСП и заверените от НСИ Отчети за
заетите лица, не е засегнато правото му на защита. Последното по правило се
свързва със съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото
ако беше дадена възможност на кандидата да обясни привидното различие на какво
се дължи, от какви обстоятелства произтича, вероятно и оспореният краен акт в
процедурата нямаше да е със същото съдържание.
Съгласно условията по т.24 („важно“ след б.“л“, както и впоследствие две други
карета „важно“ от същия раздел); по т.27 б.Б) каре „важно“ след подб. „к“ и др., е предвидено
правомощие на Оценителната комисия да проверява декларираните от кандидатите
данни както и да изисква разяснения относно документите, визирани в т.24 от
Условията за кандидатстване. Анализът на последните сочи, че кандидатите в
процедурата за подбор следва да представят декларация за обстоятелствата по
чл.3 и чл.4 ЗМСП, както на етап кандидатстване, така и на етап проверка на
изискванията за бенефициер, която се извършва преди сключване на
административния договор. През всички фази на специалната процедура е допускано
еднотипно нарушение - игнориране на разликата между брой наети лица по трудово или служебно правоотношение (на пълно или непълно работно време) -
ред 1 от Отчетите, заверени от НСИ и Декларирания средносписъчен брой на
персонала от жалбоподателя. Същото дори и да се приеме за несъществено, като
повтарящо се и допускано от различни помощни органи /Оценителна комисия и Екип
по договаряне/, е довело до компрометиране на главния извод по фактите на
решаващия орган. Освен това, то е съществено и защото кандидатът в нито един
момент до получаване на процесното по делото Решение, е нямал информация как
точно се извършват въпросните служебни проверки; при какво разчитане на графите
и колоните от отчетите, заверени от НСИ, а е получавал само позитивни
/облагоприятстващи го/ актове по класирането и одобряването за БФП. При тази
характеристика на регулярно повтаряното бездействие, от един и същ порядък, допускано
от различни помощни органи, в хода на специалната процедура,настоящият състав
намира,че същото е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, включително до
нетърпимо противоречие с принципа от чл.7 АПК. След анализ на доказателствата поотделно
и в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че дружеството жалбоподател вярно
е декларирало категорията на предприятието си като „микро“, така както се
установява и от Съдебно-икономическата експертиза и не е налице хипотеза,
предвиждаща постановяване на отказ за предоставяне на БФП, съгласно
релевираното основание от чл.38 т.3 пр.1 ЗУСЕСИФ.
Настоящият състав приема, че допуснатите еднотипни
нарушения на специалната процедура по предоставяне на БФП на всеки един от
посочените по-горе етапи, са произвели мултиплициращ ефект, довел до
накърняване на базовия принцип за истинност в административното
производство,което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. И
не защото е задължителна или би мотивирала друг изход на спора, настоящият
състав намира за нужно да посочи и различна от цитираната от ответника съдебна
практика, като например: Решение № 5072/05.04.19 г., адм. д. № 8995/18 г.;
Решение № 10577/30.07.20 г., адм. д. № 4605/20 г. и др. на ВАС, VIIО.
В обобщение съдът намира, че оспореният
административен акт, макар и издаден от компетентен административен орган и в
предвидената от закона форма, е постановен при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на закона и
несъответствие с нормативната цел, поради което следва да бъде отменено. Разноски
по делото своевременно са поискани и от двете страни, каквито с оглед изхода на
процеса, се дължат на жалбоподателя. Същите следва да бъдат възложени в тежест
на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта,а именно МИ, по аргумент
от чл.143 ал.1 АПК. Видно от приложените доказателства на л.181 (платена ДТ от 1158 лева); л.182 (заплатен
адвокатски хонорар в размер на 600 лева) и л.246 (платен
депозит за СИЕ - 200 лева) е, че общо
дължимите разноски на оспорващото дружество възлизат на 1 958.00 лева.
Като неоснователно следва да бъде отклонено възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено по реда на чл.78 ал.5 ГПК от ответния
орган, защото съгласно чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е значително под
минимума.
С оглед на гореизложеното, като несъответен
на закона и установените по делото факти, оспореният индивидуален
административен акт, следва да бъде отменен с изпращане на преписката на
ответника за ново произнасяне по същество, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „СЛИМ“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр.Силистра,ул. „Вежен“ № 3, представлявано от управителя М.М.П.,
Решение № РД-16-157/17.02.2020 г. на
Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., с което на основание
чл.38 т.3 пр.1, във връзка с чл.36 ал.2 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, му е отказано предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ в размер на 144 808.17 лева, по подадено
проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.040-1004, по процедура „Подобряване на производствения
капацитет в малките и средни предприятия“; приоритетна ос „Предприемачество и
капацитет за растеж на МСП“ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 - 2020 година.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., за ново
произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, с административен
адрес: гр.София, ул. „Славянска“ № 8, да
заплати на „СЛИМ“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.Силистра,
ул. „Вежен“ № 3, представлявано от управителя М.М.П., с ЕГН: **********, сумата от 1958.00 /Хиляда деветстотин
петдесет и осем/ лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: