Р Е Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 29.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1411 по описа за 2020 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
на А.Е.Р., ЕГН ********** срещу
решение № 599/10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 11469 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, , с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Е.Р., ЕГН
**********,*** ДЪЛЖИ на Ю.В.К., ЕГН **********,***
сумата от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, представляваща остатък от предадена по договор за заем, сключен на
19.02.2018г. парична сума с падеж 19.02.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължение, за която сума е издадена заповед №
3975/28.05.2019г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 7798/2019г. на Районен съд – Варна по предявения от Ю.В.К., ЕГН **********,*** срещу А.Е.Р., ЕГН
**********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. И се
ОСЪЖДА А.Е.Р., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Ю.В.К., ЕГН **********,***
сумата от 983 лв. /деветстотин осемдесет
и три лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
от които
843 лв. за настоящото производство и 140 лв. за производството по ч.гр.д. №
7798/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Излага се, че изводите на ВРС почиват на неправилно и превратно интерпретиране на
доказателствения материал. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест. Твърди, че са допуснати и нарушения на материалния закон, като
неправилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая се касае за договор за заем. Твърдят,че липсват
доказателства, че лицето е поело задължение да върне сумата. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В жалбата са направени доказателствени искания
– да бъде допуснат свидетел,който ще установи че сумата е била изплатена по
договор за предприемачество, чрез поставено лице. Моли да се приемат
приложените с жалбата писмени доказателства
С
писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба
доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за
пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Ю.К. срещу
А.Р. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 7 000 лв., претендирано като остатък от предадена
по договор за заем, сключен на 19.02.2018г. парична сума с падеж 19.02.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължение, за която сума е
издадена заповед № 3975/28.05.2019г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 7798/2019г. на Районен съд – Варна.
Ищецът твърди, че на 19.02.2018г.е сключил
договор за заем, по силата на който е предал на заемателя парична сума в размер
на 10 000 срещу задължение на А.Р. да я върне в срок до 19.02.2019г., чрез банков превод по сметка на ответника,
която заемателят не е върнал на падежа. Заемателят е върнал на заемодателя
сумата само от 3 000 лв.
Ответникът в с.з.
е заявил, че сумата от 7 000 лв., представляват дължимо от Ю.К.
възнаграждение по договор за консултантски услуги, сключен от подставеното лице
Личо Личев и „ЕНЕРДЖИ СЕЙФ”, но платено от ответника, чрез банков превод.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл. 422 ГПК е допустим, предявен в
преклузивния срок след издаване на заповед № 3975/28.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7798/2019г. на
Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Правният интерес от предявяване на специалния
установителен иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение, с което длъжникът е оспорил дължимостта на сумата, обективирана в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в чл. 240, ал.
1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани
в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно
по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал.
1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя.
Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника - заемател и
търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда
насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от
които цели да извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния характер на договора за заем
за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД издадената от заемателя разписка, квитанция към приходен ордер или друг писмен документ, в която е удостоверено получаване на определена сума, служи като
доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
За установяване факта на предаване на сумата
от 10 000 лв. е представено извлечение от банковата сметка на Ю.К.. От
така представения документ се установява, че на 19.02.2018г. ищецът е наредил
превод на сумата от 10 000 лв. с основание „заем” по сметка на А.Р.,с
която сума е заверена банковата сметка на ответника по делото.
Получаването
на сумите от ответника по банкова сметка, ***, че посочената сума е като заем,
може да се приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно
главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем.
Ответникът
не е релевирал в срока по чл. 131 ГПК
правоизключващо възражение, че получаването на сумите е на друго основание,
различно от удостовереното в банковото извлечение и не е представил
доказателства, че удостовереното в банковото извлечение обстоятелство за получаване
на сумата като заем е получена на друго
основание , че е налице порок на волята; че задължението е погасено; други
възражения./ В този смисъл е и Решение №
142 от 7.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1601/2015 г., II т. о., ТК, /
Ответникът в с.з. е признал , че само сумата
от 3 000 лв. е получена в заем и същата е върната с три банкови преводи в
периода от 31.05.2019г. до 10.06.2019г. или в период от издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.05.2019г. до деня на подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК – 13.06.2019г. /л. 12 – 14/,като в основанието за извършените и на трите превода
е записано „частично погасяване на заем” /л. 12 – 14/.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема
извода на ВРС, че въз основа на приетите писмени доказателства и посоченото от
ответника основание за връщане на част от нея, а именно „частично погасяване на
заем” приема, че А.Р. е получил в заем сумата от 10 000 лв., от която е
върнал само 3 000 лв.
Основанието на което ответникът твърди, че е
получил сумата от 7 000 лв., а именно, за да плати задължение на Ю.К. по
сключен от поставено лице договор за консултантски услуги в полза на „ЕНЕРДЖИ
СЕЙФ” ЕООД, не се доказва от събраните по делото доказателства
Водим от горното съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва датата на
депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 23.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
В
обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 599/10.02.2020 г., постановено по
гр.д.№ 11469 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: