Протокол по дело №2677/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1097
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100502677
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1097
гр. Варна , 14.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20203100502677 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивникът П. М. Б., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Пл.Б.,
редовно приет от днес, упълномощен от първа инстанция.
Въззиваемата страна С. О. Л., редовно уведомена, се явява лично и с адв. С. Б.,
редовно упълномощена и приета от съда от по- рано.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“- ВАРНА,
редовно уведомени, не изпращат представител.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение от р.з. № 3505/27.10.2020г., с което е извършен
1
доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу нея писмен отговор.
АДВ. Б.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание. Не възразявам
по доклада, с изключение на една- единствена забележка: моля да се отрази, че петитумът ни
във въззивната жалба е така, както е заявен и в исковата молба. Идеята е да намерим най-
добрия начин за функциониране на разделената родителска двойка, не просто да
удовлетворяваме някакви искове. Поддържам въззивната жалба.

АДВ. Б.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, който сме подали.
АДВ. Б.: Желая само да изтъкна два важни отрицателни факта, които не се нуждаят
от доказване. Единият е, че доверителят ми е все още безработен. Доколкото и както е
известно в материалите по делото той е строителен работник, който поставя плочки, а
санитарните мерки във френската република са много по- строги отколкото в България, там
и строителния бизнес е просто спрян така, както е спрян у нас туризмът и това по някакъв
начин го ограничава допълнително да си намери редовна работа. Другият отрицателен факт,
който твърдим по данни на доверителя ми е, че детето все още не изучава френски език. Той
е изпратил някакъв имейл със съдържание, в което се казва, че се чака попълването на група.
Не зная дали това е така, но във всеки случай важността на изучаването на френски език за
решаването на това дело е от изключителна важност.
Изкушавам се да ви представя два документа, оставям на вас да прецените дали ще
ги приемете. Молбата ми е да подходите с нужната доза професионална ирония, с която са
подходили и заявителите от една неправителствена организация, на която все още съм в
управителния съвет, но едни млади хора вече поеха управлението и са отправили до
Министерство на правосъдието едно предложение за изменение на СК и съответно отговора
на МП. Представям преписи и за насрещната страна. Става въпрос за дискриминацията над
бащите, за която всички знаем, при определяне на режимите на лични отношения, контакти
с децата им, което всъщност е и дискриминация и към децата. Според мен е свързан с
делото този ироничен документ и отговора на министъра на правосъдието, доколкото
веднъж и бащата, и детето са жертва на дискриминационно отношение от
първоинстанционното решение, а от друга страна, сложността на казуса, предвид голямата
географска отдалеченост, две различни държави, комуникацията, транспорта, възможността
бащата да посещава детето. Ще взема отношение по това по същество.
ВЪЗЗИВАЕМАТА С.Л.: Септември месец бащата беше в България. Лично отиде
във френския културен център. Попълнил е първо формуляр с данните на детето, къде учи,
години и т.н. Дали са му различни варианти с теми и предложения. Оставил си е имейл за
комуникация и когато образуват група трябваше да получи имейл, с който да го уведомят да
внесе сумата за курса, която да внесе. Той се съгласи освен издръжката той да заплати и
2
таксата за обучението по френски език, като той трябваше да реши дали ще е група или
индивидуално занимание. Ако не се образува група му предложиха индивидуални уроци.
Предвид възрастта на детето го посъветваха, че ще е по – добре да бъде в групичка от шест
до десет деца, за да е по- интересно на детето, да е под формата на игра. Също са му
споменали, че има опция и за онлайн обучение. След това вече нямаме данни какво е
станало, чакаме. Детето в момента не ходи на френски език. Бащата не се е обаждал, не е
казвал дали са го търсили, дали са му предлагали група и не го е устройвала цената. Тоест,
аз не съм отказала да водя детето на уроци по френски, просто нямам информация да има
такава група и бащата да е заплатил таксата. Той много държеше лятото да отиде и да пита
лично и да си остави координатите.
АДВ. Б.: Не ни е известно дали бащата е безработен или работи. Безспорен е фактът
относно френската социална система, че тя е най- добрата в Европа и да си безработен във
Франция в много от случаите означава даже да имаш много по- добро финансово състояние
от тези, които работят. Представихме за справка една справка точно за социалната система
във Франция. По доказателствените искания- тези, които бяха представени в днешното
съдебно заседание, считам, че са неотносими и не следва да бъдат приемани по делото.
Касае се за направено предложение за законодателна промяна, няма основание съдът да ги
приеме.
СЪДЪТ, като се запозна с днес представените от въззивника, чрез процесуалния
представител доказателства, намира че същите са неотносими конкретно към предмета на
спора, поради което и не следва да бъдат присъединени към доказателствения материал,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да бъдат приети като
доказателства по делото Предложение за промяна на законодателството, свързано с правата
на децата и техния свободен достъп до двамата родители, както и Отговор във връзка с това
предложение от Министерство на правосъдието.
АДВ. Б.: Аз приемам изявлението на майката като признание, че детето
действително не изучава френски език. От друга страна признание на факта, че бащата
оказва необходимото съдействие и готовност да плати курса, каквото е необходимо, ми е
казвал на мен, но очевидно нещо не се случва с изучаването на този френски. Твърдим, че
бащата има не проблем с плащането, а проблем с формирането на групата. Не зная дали са
търсени други възможности.
АДВ. Б.: Моята доверителка твърди, че бащата е този, който безспорно се е
3
интересувал детето да започне да учи детето френски език, но не е платил за това обучение.
Прави се една погрешна интерпретация, че бащата е бил готов да плати. Ако той е бил готов
да плати, той е щял да го направи досега.
АДВ. Б.: Ако четем внимателно решението на първоинстанционния съд
определената издръжка в точно този размер, ВРС е мотивирал необходимостта от заплащане
на такси за обучение по френски език на детето. Така че да се извличат права от някакъв вид
и то са твърдения, не са доказани факти, че бащата бил отказал да плаща, няма такова нещо.
В състояние съм да докажа, че проблем с плащането не съществува. Има нещо друго, но се
въздържам, за да не скарам родителите. Казусът е деликатен. И двамата родители и аз лично
намирам че са кооперативни и водя делото по такъв начин, че да не навредя на отношенията
им. Отнасям се с огромно уважение към майката на детето. Това с плащането са разрешими
проблеми. Трябва най- сетне детето да започне да изучава френски език по някакъв друг
начин, по който сме поискали във въззивната жалба, да се докосне не само до френския език,
но и до френската култура. Трябва да има решение по този въпрос, но проблем с плащането
не съществува.
Ако позволите, в последния момент ми изпратиха документи на френски език, не
успях да направя превод, починал е и прадядото на детето. Има данни по делото, че и
прабаба му е починала в хода на производството пред първата инстанция.
АДВ. Б.: Не оспорваме това обстоятелство.

АДВ. Б.: Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност.
АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени от страните,
ведно с доказателства за извършването им.

Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счете делото за изяснено от
4
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба,
като разгледате по реда на тяхното подаване и трите евентуално съединени иска, но като
преди всичко да се ръководите от стандарта за най- добрия интерес на детето така, както е
формулиран в чл.3, §1 от Конвенцията за правата на детето и от Коментар № 14 на Комитета
по правата на детето към ООН, базиран в Женева. Има го документа на български. Съгласно
този стандарт никакви обстоятелства от географски, икономически и какъвто и да е друг
характер не представляват препятствие за осъществяването на достатъчно значимо,
значително присъствие на всеки един от родителите в живота на детето. В конкретния
случай имаме географска отдалеченост между България и Франция веднъж и по- конкретно
между Еширол, Гренобъл и Варна, за които комуникациите не са от най- лесния характер.
Това го потвърждавам и в личен аспект, защото моите деца също живеят в чужбина и мога
да разбера достатъчно добре своя доверител какви трудности има един баща да осъществява
своето и на детето си право на лични отношения. Специално в това отношение оспорваме
констатацията на ВРС, че не трябвало било да се използва като мотив цената и трудностите
при осъществяването на пътуванията между България и Франция за удовлетворяването на
правото на семеен живот и на лични контакти. Моля да го вземете предвид и специално по
отношение на искането ни за намаляване на издръжката до нормативно определения
минимум, защото той ще се увеличи от новата година, заедно с растежа на новата
минимална заплата. Това не е някаква прищявка за заплащане на по- малка издръжка за
детето. Бащата е декларирал готовност, видно от формулирания петитум и сам да поеме
цялостната грижа за детето, което е доказателство само по себе си, че бащата дава всичко от
себе си за своето дете и издръжката не е фактор, който трябва да бъде разглеждан в
контекста на родителския капацитет. И двамата родители имат достатъчно висок родителски
капацитет, това е видно от събраните по делото доказателства, самият ВРС го е констатирал
в мотивите си, така че остава на вашия съдийски активизъм, това е терминът, да намерите
онази най- добра формула, онзи модус вивенди, който да позволи и на детето, и на
родителите му да бъде удовлетворено правото им на семеен живот, което включва
достатъчно много време за лични контакти.
Специално акцентирам на овладяването на френски език. Не искам да кажа в никакъв
случай, че майката саботира изучаването на френски език. Нито доверителя ми, нито аз
мислим такова нещо. Но е факт, че вече толкова години детето не изучава френски. Каквато
и да е пречката- организационна или намиране на подходяща форма на преподаване, този
въпрос трябва да намери своето разрешение и във възможността детето да пътува заедно с
5
баща си до **********за да може не само да овладява френския език. Децата нормално в
една езикова среда много по- лесно усвояват каквито и да е знания, включително и
езиковите, но то също има право да се радва на вниманието и любовта на всичките свои
роднини. Бяха разпитани като свидетели по делото баба му и неговия чичо, видя се, че
детето там има голямо семейство, което го чака. За съжаление неговите прабаба и прадядо
вече са покойници. Просто трябва да бъде намерена адекватната формула за приложение на
императивната норма на Регламент № 2201, който сме цитирали, където ясно се казва, че
правото на лични отношение включва и правото детето да бъде вземано за един определен
период от време в мястото, където живее неотглеждащият родител.
Правният казус пред вас е доста комплексен, предполага вашия съдебен активизъм.
Буквално трябва да изнамерите най- подходящата формула, защото няма достатъчно много
практика с тези случаи, въпреки че в тези случаи поради многото смесени бракове и
създадени деца по този начин такива случаи има все повече и трябва да се намери най-
доброто разрешение.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.

АДВ. Б.: От името на доверителката ми моля да приемете, че въззивната жалба е
неоснователна и да се произнесете с решение, с което да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт като правилен и законосъобразен, нестрадащ от пороците, визирани в жалбата.
На първо място, в жалбата се сочи, че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал т.2 от ТР № 1/16г. на ВКС. Това твърдение е неправилно. По делото не е
постигнато споразумение между двете страни, за да може да бъде постигнато така
нареченото споделено родителство. Освен това, в конкретния случай, при който има
изключително голяма географска отдалеченост между двете държави, тази в която бащата
живее и тази, в която детето живее с майката, очевидно това споделено би било неудачно за
детето. И в българския закон, и в международните актове, цитирани във въззивната жалба
като основен, приоритетен изведен пред скоби критерий се явява интереса на детето.
Очевидно, че интересът на детето не може да позволи едно такова споделено родителство.
Детето е живяло през почти половината от своя живот във **********малко по- малко
отколкото е живяло в България. Повече от четири години то е живяло тук, в България.
Тоест, съзнателната част на неговия живот то е прекарало тук, то е свикнало със средата, то
се е асоциирало, то се идентифицира с тази среда.
От друга страна, по делото се събраха многобройни доказателства, които съдът е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност – писмени и гласни, в които са съдържат факти
за упражнено насилие, за търсене на помощ от страна на майката в институции, има такива
6
доказателства по делото приложени. Изслушани бяха две съдебнопсихологични експертизи
и психиатрична такава. В тези експертизи се посочва, че има данни за амбивалентно
поведение на детето към бащата. Няма спор, че детето е привързано към своя баща. Няма
спор, че то желае да го види. Такова е и поведението на бащата, но освен чисто
емоционалната връзка, е необходимо и отговорно родителство. По делото се събраха
доказателства за липса на такова родителство, ако мога да използвам един друг термин-
инфантилното родителство. Това не е хвърлено така просто в пространството, а въз основа
на събраните по делото доказателства. От една страна детето говори за бащата като за
родител, с който има близка емоционална връзка, но наред с това, обаче в полета на
съзнаването изразява ситуативно напрежение и уплаха, страх от необясними, конкретни
реакции на бащата и на неговото отношение към майката. В заключителната част на
тройната СППЕ експертите са препоръчали бащата Патрик Боко да бъде консултиран и
подкрепян в процеса на родителството. Те са открили в него наличието на родителски
дефицит. По делото съществуват и гласни доказателства за това, как детето отива на плажа с
бащата и той не проявява контрол, той го изгубва на плажа. Бащата не е подготвен да
осъществява реално родителство към този момент и затова са и препоръките на експертите.
В мотивите на прървоинстанционното решение съдът е посочил защо не е възприел
искания от ответника режим на лични контакти между бащата и детето. Такъв, какъвто е
посочен и във въззивната жалба. Основанието да бъде отказан искания режим е, че той би
променил и разкъсал установения през последните четири години режим на детето. При
този режим би се нарушил баланса между времето за общуване с другия родител и времето
на детето, свързано с обучението в училище. Считаме, че съдът се е съобразил и изхожда от
най- добрия интерес на детето, за да определи именно този режим на лични контакти.
Що се отнася до издръжката, въззивникът иска от въззивния съд тази издръжка да
бъде изменена, като бъде намалена до нормативно определената такава. Получава се
следния парадокс: от една страна бащата декларативно, било лично, било чрез процесуалния
си представител, изразява желание да участва в отглеждането на детето, включително и да
поеме разходи за уроците му по френски език, а от друга страна желае тази издръжка да
бъде определена в размер на минималния такъв. Именно в това се състои и парадокса.
И още нещо, в първоинстанционното производство беше представен договора за
правна помощ между Патрик Боко и неговия процесуален представител. В днешното с.з.
беше представен списък с разноските. Ще забележите, че Патрик Боко е платил адвокатско
възнаграждение за двете инстанции повече от 5000 лева. И това е човек, който твърди, че е
безработен, който твърди, че има ниски доходи, че въобще няма такива. Право на адвоката
безспорно е да уговори с клиентите си своя хонорар, но тогава когато той е в такъв размер,
води на други заключения. Аз не мисля и е морално укоримо един такъв баща да иска
намаляване на издръжка, а да е готов в двете инстанции, не само готов, но той и реално е
заплатил тези суми, защото се представя и платежното нареждане. Освен това, моля да
споделите онези наши твърдения, които сме изтъкнали в отговора относно социалната
7
система на Франция и на възможността на бащата да плаща тази издръжка.
Моля да оставите решението на първоинстанционния съд в сила.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.

АДВ. Б.: По отношение на употребата на термина „родителски дефицит“, той е
посочен в една от експертизите приети по делото в съвсем различен контекст- говори се за
дефицит, причина за който е липсата на контакти между бащата и детето. Няма как да го
няма този дефицит, когато баща и дъщеря не прекарват време заедно. Изрично е посочено,
че не съществува какъвто и да е друг дефицит, изходящ от неспособност на бащата да се
грижи за детето. Колкото до изгубването на плажа, за съжаление това се случва на всеки от
нас. Такива неща се случват, за съжаление и не може да се прави извод от тях за липса на
родителски капацитет.
По отношение на издръжката и съдебните разноски, пред вас е делото, виждате колко
документи трябва да се обработят, да се преведат от български на френски, от френски на
български. Цената е такава, направени са тези разноски, ясно е. Това, че бащата и
семейството му са успели да съберат средства да ми ги заплатят, не само на мен, но на
преводачи и т.н., тоест че са предприели усилия да се защитават и да устояват правата на
детето и своите, не може да влече след себе си извод, че трябва да предпочете да плаща
висока издръжка, но да не води дела и да защитава правата си. Това мисля, че не е някакъв
абсурд и моля да не го взимате под внимание при постановяване на вашето решение. Става
въпрос за съвсем друго нещо. Не може да не се плаща издръжка. Бащата е готов да поеме
цялата отговорност за това. Бащата ще плаща тази издръжка, за да може да си позволи да
може да идва при детето, не за да се забавлява или да прави нещо друго. От личен опит зная,
че задачата никак не е лесна. Един уикенд, прекаран в чужбина с децата е транспорт, хотел,
забавления, храна, не по- малко от 1000 евро струва това нещо. Така че, моля ви вземете под
внимание тези чисто логистично, комуникационно, финансови проблеми при
осъществяването на едно право.
Въпреки, че майката изрично се е съгласила и в писмената защита, и в изявлението
по делото детето да пътува с баща до **********вярно след навършване на 10- годишна
възраст, но тя принципно е съгласна с това нещо, ВРС е решил на своя глава, че това не бива
да се случва. Считам, че следва да се съобрази волята и на двата родители, намирането на
необходимия баланс триангулацията между правата и интересите на тримата, като разбира
се, на първо място интересът на детето. Това, което е добро за детето, е добро и за двамата
родители. Не можем да се съгласим с констатацията на първоинстанционния съд, че
„относителната тежест на продължителността на времето, което прекарва детето с баща си
8
не е решаваща, доколкото не подлежи на съмнение принципното положение, че осъждането
на съда в производство по чл. 127, ал.2 предполага най- вече интереса на детето и на
отглеждащия родител“. Това само по себе си вече отива и на някакъв вид пристрастност на
първоинстанционния съд. Няма такъв принцип, поне аз не съм виждал такъв в моята
практика, че интересът на отглеждащия родител бил доминиращ пред този на
неотглеждащия. Родителите са равнопоставени и колкото и да е трудно практическото
осъществяване на тази равнопоставеност, ние трябва да се стремим към нея.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Б. в 5- дневен срок и на адв. Б. 7- дневен срок
от изготвяне на протокола да депозират писмени бележки по същество на спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9