Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом,
18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на 7.05.2019г.
в състав:
Председател: Боряна А.
при
участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията
А., гражданско дело N 1912 по описа за 2018 год. за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.133, ал.1
вр. чл.132, ал.1,т.2 от Семейният кодекс
С.Ж.А., чрез пълномощника си по делото – адв.Л.Г.
е предявила против Р.В.А. иск с правно чл.132 ал.1,т.2 от СК за лишаване от
родителски права по отношение на непълнолетната му дъщеря: О. Р. А.. В исковата
молба се твърди, че процесния случай биологичният баща не плаща издръжка и
трайно не полага грижи за отглеждането и възпитанието на двете си/едното
пълнолетно/ , по смисъла на чл.132 ал.1
т.2 от СК.
Твърди се, че и до момента ответникът не
заплаща никаква издръжка за децата си.
Твърди се, че брака й с ответника бил прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Твърди се още, че по
силата на решение по гр.д.789/16г. ЛРС, ответника бил осъден да заплаща на нея
като майка и законен представител на малолетното им дете О. по 150 лв., месечна
издръжка, бил определен и режим на контакти с детето. Твърди също така, че и
преди бракоразводното решение така и след него ответника не изпълнявал
родителският си дълг да заплаща издръжка спрямо детето им О., това дало повод
ищцата да сезира РП Лом, което дело е висящо към настоящият момент. Навежда
доводи,че и двамата родители понастоящем работят и живеят в чужбина- тя ищцата
полага грижи по отглеждането и възпитанието на децата им/едното вече
пълнолетно/, подпомагана от своите родители, които живеят в страната ни. Твърди
се още,че ответника не само, че не плаща определената издръжка, но почти не
контактува с децата си, дори и по телефон, не се е възползвал от определеният
му с бракоразводното дело режим на контакти с децата, не проявява никаква
активност и към настоящият момент. Това поражда правният й интерес от
настоящият иск.
Иска се: 1./ да
бъде лишен ответника от родителски права по отношение на О. Р. А. на осн. чл.
132, ал. 1, т. 2 СК, поради трайно неполагане на грижи за нея недаване на
издръжка без основателна причина .
Писмен
отговор от ответника не е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Същият е призован по реда на чл.47 ГПК и съдът му
е назначил особен представител -адв.Ф.Г., който в това си качество е депозирал
писмен отговор, заявява, че не признава иска и оспорва същият. Мотивира това си
становище, че лишаването от родителски права е най-тежката санкция в
отношението между родители и деца и тази мярка следва да се прилага само в
най-тежките случай, какъвто процесния казус не е, а ако бъде приложена та ще се
яви по-тежка за детето, на не и за ответника и поради това не е в интерес на
детето.
В съдебно заседание ответника ,
призован по реда на чл.47 ГПК, съдът му е назначил адв.Г. за особен
представител, поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба.
Поради което, счита иска за допустим, но
неоснователен и моли съда да го отхвърли.
С доклада си по делото, с който
страните са се съгласили, съдът е приел, че не се нуждаят от доказване следните
факти и обстоятелства: че ответника по делото и ищцата са родители на две деца:
А. и О., както и , А. е навършил пълнолетие, а О. е 14-годишна. Безспорен е и
факта, че брака между страните е прекратен с влязло в сила решение на съда по
гр.д. 789/16г., по силата на същото решение ответника бил осъден да плаща
издръжка за децата си. Безспорен е и факта, че майката живее и работи в
чужбина, бащата/ответник също. Безспорен е и факта, че в РП Лом има висящо дело
за издръжка по смисъла на чл.183,ал.1 НК , като ЛРП с постановление от 8.11.2017г. е образувала
ДП за това, че за периода 30.03.2017-08.11.2017г. съзнателно не изпълнил задължението си да
плаща определената му по гр.д.789/16г. издръжка . По посоченото постановление
на ЛРП няма привлечено лице в качеството на обвиняем. От ЛРП уточняват, че
нак.производство е спряно на осн. Чл.25,ал.2 НПК. Безспорно е ,че за децата се
грижи и ги възпитава майката. Спорно е по делото плаща ли редовно бащата
определената издръжка на децата си.
От там и спорно по делото е - налице ли е трайно и безпричинно неполагане на грижи и
неплащане на определената издръжка от страна на ответника.
В
съдебно заседание ищцата се представлява
от адв.Л.Г., която поддържа исковете така, както са предявени и излага
съображенията си .
Ответникът,
чрез адв.Ф.Г. в с.з. оспорва иска изцяло.
Д"СП"- гр. Лом
редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание, не представят
социален доклад по делото, тъй като родителите и децата не живеят в страната,
посетили са на място адреса на ответника и по данни от съседи се установило,че
бащата е продал имота и от години живее и работи в чужбина.
За разкриване на
обективната истина по делото съдът е допуснал до разпит свидетели , доведени от
ищцата, а това са нейната майки и близки нейни приятелки.
След преценка на
представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните,
а и се установява от доказателствата по делото, че ищцата и ответникът са
родители на детето О. и пълнолетният А. .
не е спорно по делото, че двете деца живеят при майката.не се спори, че
родителите са разведени, а бащата осъден да заплаща издръжка. Спорът по делото
е , трайно ли не полага грижи за детето О. нейният баща и това повод ли е той
да бъде лишен от родителски грижи.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че
откакто родителите се разделили, и двамата заминали да работят в чужбина, като
майката с двете деца понастоящем живее и работи в Англия. Ответникът бил живял
там, но седмица след като пристигнал им нанесъл побой, поради което бил отстранен
от жилището, и екстрадиран в България. След което се установил и работи в Чехия.
Свидетелите също така разказват, че не плаща редовно издръжка на децата си, че
се укрива. Св.Олга Генадиева-майка на ищцата дава показания, че двете дела /
НОХД и настоящето са по причина-неплащене на издръжка, а настоящето за лишаване
от родителски права, за да може да се снабди с документ за самоличност О., тъй
като няма такъв и не можи да се върне при баба си и дядо си през това лято.
По делото не изготвен социален доклад, тъй като нито
родителите,нито децата живеят на посочените адреси в страната и това е
обективна предпоставка за липсата на такъв.
От правна страна:
Относно иска
по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК:
Лишаването от родителски права константно се възприема от съдебната практика
като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при трайно
пренебрегване на родителския дълг. Нормата на чл.132 от СК предвижда, че
родителя може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено
негативно отношение към детето, а именно:
в особено тежки случаи, когато поведението на родителя представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето /чл.132
ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК/ и при трайно бездействие и липса на
интерес към отглеждането му, когато без основателна причина трайно не се
полагат грижи за детето и не се дава издръжка /чл.132 ал.1 т.2/.
Процесният случай не касае нито една от
двете посочени хипотези. Видно от данните по делото, бащата е в обектива
невъзможност да осъществи контакт с децата си, тъй като е бил отстранен да ги
доближава. По делото не са ангажирани
писмени доказателства в тази насока, а съдът не кредитира изцяло свидетелските
показания,в частта относно плащането на издръжка и неосъществяването на
контакти родител-дете, тъй като са заинтересовани от крайният изход на делото. Всички тези обстоятелства обосновават
поведение, липса на доказателства за незаинтересованост и незагриженост от
страна на ответника за живота и развитието на децата му. Фактите по делото
сочат, че бащата е прекъснал трайно
връзката с децата си, но не по негова вина, тъй като е бил отстранен/ по данни
на св.О.Генадиева/.
В настоящият казус се касае за строго деликатни и лични
отношения, обективната истина по които не би могла безспорно да се установи
само и единствено от показания на разпитаните свидетели.
С оглед съдебната практика лишаването на
родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на
последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за
налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за
отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в
които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и
развитието на детето. Данните по делото не обосновават такъв риск. Факта , че
биологичният баща по независещи но него обективни причини е бил игнориран от
живота на децата си и така са възпрепятствани
контактите между тях сам по себе си говори безспорно е, че такова поведение не
съставлява пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитие на
децата, а напротив демонстрира загриженост и интерес към тях, но по независещи
от него причини няма такава възможност. Друга предпоставка за лишаване на
родителя от права , е наличие на субективно отношение към това негово
поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи
съществуването на обичайните и дължими отношения.
В разглеждания случай и при
така представените и събрани доказателства, трудно би могъл да се формира
извода,че бащата/ответника по делото/ вреди с поведението си на личността,
здравето, имуществото или възпитанието на децата си както и че ако участва в живота им ще е безполезен .Съдът намира,че
децата от своя страна се нуждаят и от присъствието и на баща си,тъй като
неговата любов, подкрепа и внимание следва да оказва влияние върху формирането
на личността им и върху емоционалното им израстване и обогатяване. Изолирането
на родителя от живота на децата освен че би било несправедливо спрямо самите
тях, би дало вредоносно отражение върху емоционалното им състояние и
отчуждение.
В конкретния случай, съдът счита, че
посочените предпоставки за приложение на нормата на чл.
132, ал. 1, т. 2 СК не са налице и
на този етап е морално неоправдано
постановяване на съдебен акт налагащ най-тежката санкция предвидена в посочения
текст.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Ж.А., чрез адв.Л.Г. против Р.В.А. , ЕГН ********** иск с правно
осн.чл.132 ал.1,т.2 от СК за лишаването му от родителски права по отношение на детето
му О. Р. А. ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: