Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 12.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13940 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №473428 от 20.08.2018г.,
постановено по гр.дело №83586/2017г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, е отхвърлен
предявения от М.Е.Ж. срещу ЗК”Л.И.” АД иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата
от 20000 лв., представляваща разликата от уважен с влязло в сила решение
частичен иск за сумата от 40000 лв, до
пълния размер на заявената претенция от 60000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяно ПТП на 01.06.2013г. в с.Тополи, ул.”********и настъпилите в
пряка причинно-следствена връзка с него телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 01.06.2013г. до
окончателното й изплащане. С решението е осъден М.Е.Ж. да заплати на ЗК”Л.И.” АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба от ишеца - М.Е.Ж., чрез адв.Н.Д., с която се обжалва изцяло решение
№473428 от 20.08.2018г., постановено по гр.дело №83586/2017г. по описа на СРС,
Г.О., 170-ти състав. Твърди се, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът
има право да претендира сума извън присъдената такава с влязло в сила решение
доколкото искът е бил предявен като частичен. Не се навеждат други конкретни
оплаквания за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да
постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна - ЗК”Л.И.” АД, депозира писмен
отговор, в който изразява становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното
съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на
релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и
процесуалния закон. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Предявен е от М.Е.Ж.
срещу ЗК”Л.И.” АД иск с
правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм., но приложим в настоящото производство).
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. В атакувания съдебен акт обоснования
окончателен извод за неоснователност на предявения от М.Е.Ж. срещу ЗК”Л.И.” АД иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм., но приложим в настоящото производство) е правилен макар и по
съображения, различни от тези, изложени от първостепенния съд.
Спорен по
делото е въпросът за допустимостта на заявената претенция предвид възражението
на ответника, че е налице влязло в сила решение по отношение на същото заявено
искане и по отношение на същото притезание, постановено по гр.д.№14837/2014г. по описа на СГС, І Г.О., 16 състав, потвърдено с
решение по в.гр.д. №4445/2016г. по описа на САС, Г.К., 4 състав.
Въззивният
съд намира поддържаното от ответника възражение за недопустимост на предявения
иск за неоснователно поради следните съображения:
Производството по гр.д.№14837/2014г. по описа на СГС, І Г.О., 16 състав е образувано по
предявен частичен иск от М.Е.Ж. срещу ЗК”Л.И.” АД с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм., но приложим в настоящото производство) в размер на сумата от 40000 лв.
от общ заявен размер от 60000 лв.. Съгласно установената съдебна практика /решение
№539 от 07.07.2010г. по гр.д.№635/2009г. на ІV, Г.О., ВКС, решение
№167 от 25.03.2011г. по гр.д.№364/2010г. на І, Г.О., ВКС/ при уважаване на частичен иск със сила на пресъдено нещо се ползва само предявената
част от вземането. Следователно съдът намира, че при предявен частичен иск, по който е
образувано гр.д.№14837/2014г. по описа на СГС, І Г.О., 16 състав, силата на пресъдено нещо
се установява само по отношение на предявената част от вземането, а именно в
размер на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, станало на 01.06.2013г.. Отделно
от горното сила на присъдено нещо се простира и досежно установените с решението по частичния иск правопораждащи факти на
спорното право, които се приемат за установени и по настоящото производство /в
този смисъл решение №89/11.07.2011г. по т.д.№716/2010г. І Т.О., ВКС, решение №104 от 13.03.2012г. по гр.д.№1745/2010г. на IV Г.О., Г.К., ВКС/. При уважаването на частичен иск за непредявената част от
вземането, ищецът може да предяви нов иск за разликата - какъвто е предявеният иск, по който
е образувано настоящото производство, в който случай ищецът следва да проведе
пълно доказване на основателността на претенцията си. В настоящото производство
и съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по реда на
чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдяните от него в исковата молба неимуществени вреди, които е претърпял от
процесното ПТП. Пред СРС е приета единствено като годно доказателство - съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът- М.Е.Ж. е претърпял увреждания - множествени счупвания на
подбедрицата, закрито вдясно, които са довели до затруднение на движенията на
десния долен крайник за период от повече от 30 дни от датата на травмата. Експертът
е посочил още, че от приложената медицинска документация се установява, че към
11.07.2013г. е било направено рентгеново изследване на ищеца, при което се е
констатирало, че е налице зарастване на счупването, предвид на което е
обоснован извода, че оздравителният процес при пострадалия е преминал нормално
и е настъпило пълно възстановяване по отношение на основната функция на крака -
опорна и ходилна. Досежно твърдяните от ищеца в исковата молба неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените увреждания,
промяна в обичайния ритъм на живот, постравтатично стресово разстройство с
епизоди на спонтанна репродукция на минали сцени от инцидента, тревожност,
емоционална отчужденост и неустойчивост, съдът приема, че са останали
недоказани в настоящото производство. Предвид на горното при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди приложение намират разпоредбите
на чл.51,
ал.1 и чл.52
от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки и страдания съобразени с критерия за справедливост, визиран
в чл.52 ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените
неимуществени вреди и да ги компенсира. В случая и доколкото в настоящото
производство остават недоказани претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът
намира, че присъденото по частичния иск обезщетение в размер на 40000 лв.
представлява пълна репарация на причинените на ищеца неимуществени вреди и не е
налице основание за присъждане на допълнителни парични суми за неимуществени
вреди. Предявеният иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция, основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК въззиваемата страна има право на
присъждане на разноски, направени пред СГС в размер на сумата от 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено в съответствие с чл.23,
ал.1, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №473428 от 20.08.2018г., постановено по гр.дело №83586/2017г. по
описа на СРС, Г.О., 170-ти състав.
ОСЪЖДА М.Е.Ж., с
ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на ЗК”Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание
чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./