Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260007                                  10.02.2021 г.                    град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІІ Наказателен състав

На 03.02.                                                                    Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА           

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА      

Секретар  ИВАНКА  ГЕОРГИЕВА

Прокурор ХРИСТО  МИШОВ          

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 2476 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 260000 от 14.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 147/2020 г. по описа на Радневския районен съд, подсъдимият Ж.И.И. е признат за невинен в това, че на 02.04.2020 г. в с. ****, общ. Раднево, в съучастие с непълнолетния К.З.П., като подбудител, умишлено склонил К.З.П. да наруши мерки  против разпространяването на заразна болест по хората, визирани в Заповед  № РД 01 – 130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21/2005 г. за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19 на територията на страната, като го накарал да напусне дома си, за да заплати сметката за консумирана електроенергия и П., като лице по т.1 от Заповедта, поставено под карантина с предписание на здравните власти, нарушил задълженията да не напуска мястото за настаняване, където е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – с. ****, общ. Раднево, като деянието е извършено по време на пандемия и периода на действие на извънредно положение в държавата, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22/13.03.2020 г., във връзка с разрастващата се епидемия от КОВИД-19, и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура – Раднево, която я е протестирала в законния срок. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна. С протеста се прави искане въззивният съд да отмени протестираната присъда и да осъди подсъдимия И. за извършеното от него престъпление по чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК, като му бъде наложено справедливо наказание. Подробни аргументи са изложени в допълнителните съображения към протеста.

                                                  - 2 -

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че изцяло поддържа протеста. Счита, че протестираната присъда следва да бъде отменена и че следва да бъде постановена нова осъдителна такава, като на подсъдимия Ж.И.И. бъде наложено наказание в минималния предвиден от закона размер.

Възиваемият Ж.И.И. моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди  изцяло оправдателната присъда. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. М.К..

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия и свидетелите, както и искания за допускане на нови доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 147/2020 г. по описа на Радневския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираната присъда, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Раднево е неоснователен.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона относно преценката дали има извършено престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и основните фактически положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

С оглед доказателствата, събрани в н.о.х.д № 147/2020 г. по описа на Радневския районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият И. не е извършил престъплението по чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, в което е обвинен.

По делото е безспорно установено, че на 01.04.2020 г. подсъдимият Ж.И.И. и свидетелите З.П.М.(негова съжителка), К.З.П. и Петър З.П. (биологични синове на И. и М.) и  Д.А.А.(съжителка на П. П.) се върнали от Холандия. Свидетелите Петър П. и Диана Асенова имали малко бебе, което също било с тях.

Всички те влезли в Република България през ГКПП – Видин, като там Е.Д.А.(инспектор в РЗИ – Видин) връчил на подсъдимия Ж.И. и на свидетелите З.М., П. П. и  Д. А. предписания за спазване на 14-дневна карантина, започваща от 01.04.2020 г. Изброените лица заявили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок в дома си в с. ****, общ. Раднево.

На непълнолетния свидетел К.П. (роден на *** г., тогава на 16 г.), не било връчено предписание. Неговото име и ЕГН, последвани от въпросителен знак, били написани под собственоръчно написаното име на връчителя Е. А. в предписанието, връчено на свидетелката З.М., майка на К.П..

Подсъдимият Ж.И. и семейството му, в описания по-горе състав, се прибрали с. ****, общ. Раднево, и установили, че в къщата им е прекъснато електрозахранването. Тогава подсъдимият Ж.И. изпратил по-малкия си син – К.П., да отиде да плати тока в центъра на селото.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                        в.н.о.х.д. № 2476/2020 г.

 

Свидетелят К.П. тръгнал натам с велосипеда си, за да плати сметката за използваната от семейството му електроенергия.

В магазина свидетелят К.П. бил срещнат от свидетелката Т.И.Т., която го попитала кога са се прибрали от Холандия, тъй като преди това чула, че той и семейството му са под карантина. Свидетелят К.П. й казал, че другите са под карантина, но той не е.

След този разговор свидетелката Т.Т., която работела като специалист в Кметството на с. ****, сигнализирала за случая Кмета на селото, който подал сигнал до органите на полицията.

В дома на подсъдимия Ж.И. пристигнали свидетелите Д.Т.Г. и Д.Д.Д., служители на РУ на МВР – Раднево, които установили, че свидетелят К.П. не е вкъщи.

След малко свидетелят К.П. се прибрал, карайки велосипеда си, и обяснил на полицейските служители, че не е под карантина и че е отишъл да плати тока. Подсъдимият Ж.И. потвърдил, че той е пратил сина си да свърши това, тъй като в къщата нямало ток и всички останали, без К.П., били под карантина.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че свидетелят К.П. не е бил поставян под карантина, тъй като за него няма отделно предписание, нито му е връчено такова.

Както беше изложено по-горе, в края на връченото на свидетелката ЗлаткаМ. предписание били написани името и ЕГН-то на свидетеля К.П., последвани от въпросителен знак.

Това обстоятелство по никакъв начин и с нищо не задължава свидетеля К.П., който към 01.04.2020 г. е бил непълнолетен. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството, правоспособността на свидетеля К.П. като непълнолетен включва възможността му да извършва правни действия със съгласието на родителите или попечителите си, както и сам да сключва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполага с това, което е придобил със своя труд.

Още повече, че според свидетелката Т.Т., която попитала К.П. защо не си е вкъщи, той й отговорил, че той не е поставян под карантина, за разлика от другите членове на семейството му.

Първоинстанционният съд правилно и с оглед събраните по делото доказателства е приел, че към момента на описаното по-горе поведение на подсъдимия Ж.И. и на свидетеля К.П., те са били със съзнанието, че последният не е поставен под карантина. Това убеждение е възникнало поради това, че на всички останали членове на семейството, включително и на непълнолетната към 01.04.2020 г. свидетелка Д. А. (родена на *** г.), са били връчени предписания за поставяне под карантина. Такова не било връчено само на свидетеля К.П..

Въззивният съд изцяло споделя и изводите на районния съд за липса както на обективна, като и на субективна страна у подсъдимия Ж.И. за повдигнатото против него обвинение за престъпление по чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.

                                                        - 4 -

Обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда. Поради това въззивният съд счита, че постановената оправдателна присъда е законосъобразна и правилна.

Възраженията срещу горните изводи, изложени в протеста на Районна прокуратура – Стара Загора, не могат да бъдат възприети от въззивния съд като основателни. В това число е и позоваването на писмени указания, издадени от Министър на здравеопазването, важащи за всички РЗИ на територията на Република България, които не са налични по делото.

В хода на наказателното производство по делото не са събрани доказателства, че свидетелят К.П. е бил поставен под карантина, нито че е бил в списък на карантинирани лица, подаден до РЗИ, ОД на МВР – Стара Загора, РУ Раднево и други институции.

Даже напротив – от писмо № 30-123-1/04.04.200 г. от РЗИ – Стара Загора се установява, че свидетелите К.П. и ЗлаткаМ. не фигурират в регистъра на РЗИ – Стара Загора и в Националния регистър на България за лица, поставено под карантина (л.14 от д.п.).

Освен това, цитираната разпоредба на чл.61, ал.6 от Закона за здравето – „Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице”, е в сила от 14.05.2020 г. (ДВ, бр.44 от 2020 г.).

Към 02.04.2020 г. нормата на чл.61, ал.6 от Закона за здравето е била със съвсем друго съдържание („Обжалването по ал. 5 не спира изпълнението на заповедта”), което няма връзка с настоящия казус.

Първоинстанционният съд подробно е изследвал и обсъдил фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, с който срещу подсъдимия Ж.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.

Тъй като не са налице доказателства за това, че подсъдимият Ж.И. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение от Районна прокуратура – Раднево, правилно и обосновано районният съд е постановил оправдателна присъда по обвинението против него по чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.

При извършената цялостна служебна проверка на протестираната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че протестът на Районна прокуратура – Раднево е неоснователни и следва да бъде оставен без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000 от 14.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 147/2020 г. по описа на Радневския районен съд.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                        в.н.о.х.д. № 2476/2020 г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.