Решение по адм. дело №1522/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с във връзка с чл. 162 - 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Строителни материали“ АД, с [ЕИК] и седалище и адрес на управление – [населено място], против Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г., издаден от К. В. Н. – заместник-министър на енергетиката, оправомощено лице по чл. 166 ДОПК със Заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025г. на министъра на енергетиката.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорвания акт като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди, се че установените с акта публични задължения и акцесорните задължения за лихва са недължими. Счита, че Договор от 28.05.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци, от находище „Дебелт“, в землището на [населено място], община Средец, област Бургас е прекратен, считано от 01.07.2016г., поради което дружеството не дължи концесионни възнаграждения. Отделно от това сочи, че с Писмо с изх. № Е-26-С-274/12.07.2021г. на министъра на енергетиката действието на концесията е спряно. В писмено становище по делото се твърди, че договорът за концесия е прекратен на 07.03.2025г. поради изтекъл срок, във връзка с което счита, че установените вземания са недължими. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Заместник-министър на енергетиката в писмено становище по жалбата, подадено чрез пълномощник З., излага твърдения за законосъобразност на Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г. Сочи, че Договор от 28.05.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци, от находище „Дебелт“, в землището на [населено място], община Средец, област Бургас не е прекратен предсрочно. Не оспорва, че действието му е спряно с Писмо с изх. № Е-26-С-274/12.07.2021г. на министъра на енергетиката. Посочва, че от Националния концесионен регистър е видно, че няма акт на Министерски съвет за прекратяване на договора за концесия и поддържа, че независимо от спирането на договора за концесия, концесионерът има задължение за внасяне на дължимите концесионни възнаграждения. Счита, че правилно е определен и размерът на минималните концесионни възнаграждения съгласно сключения договор.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че актът за установяване на публично държавно вземане като законосъобразен, следва да бъде потвърден.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

С оспорения АУПДВ са установени в тежест на оспорващото дружество непогасени ликвидни и изискуеми задължения към Министерство на енергетиката в общ размер на 12 891,77 лв., от които главница в размер на 12 659,52 лв. и законна лихва за периода от 01.05.2025г. до 20.06.2025г. в размер на 232,25 лв.

Съгласно Договор от 28.05.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци, от находище „Дебелт“, в землището на [населено място], община Средец, област Бургас, Строителни материали“ АД, с [ЕИК] и седалище и адрес на управление – [населено място] е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. По делото е представено Писмо с изх. № Е-26-С-169/17.11.2016г. на заместник-министъра на енергетиката, с което е прието предложение на концесионера за прекратяване на концесионния договор по взаимно съгласие на страните, считано от 1 юли 2016г. В писмото е посочено, че Министерство на енергетиката ще предприеме действия по реда на чл. 67, ал. 2, т. 4 от ЗПД и чл. 43 от концесионния договор, като след приемане на решение на Министерски съвет за прекратяване на договора, дружеството е следвало да бъде информирано и да се пристъпи към подписване на допълнително споразумение за уреждане на последиците от прекратяването. По делото не са ангажирани доказателства за прието решение на Министерски съвет за прекратяване на договора.

От ответника е представено Писмо с № Е-26-С-259/27.09.2018г., с което жалбоподателят е уведомил Министерство на енергетиката, че оттегля подаденото заявление за прекратяване на концесионния договор и моли да бъде уведомен за натрупаните задължения, които дължи.

Представено е Писмо с изх. № Е-26-С-274/12.07.2021г. на министъра на енергетиката относно спиране по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗПБ на действието на концесията по сключения договор от 28.05.2008г. във връзка с неизпълнение на констатирани задължения по договора, като е посочено, че с писмо от 01.03.2021г. е била отправена покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок. С посоченото Писмо с изх. № Е-26-С-274/12.07.2021г. е спряно действието на концесията и е определен срок от 30 дни от получаването му за изпълнението им, като е посочено, че при неизпълнение в срока на установените задължения, договорът ще бъде прекратен на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗПБ. По делото страните не ангажират доказателства за прекратяване на договора и след изтичане на посочения в писмото срок. Представено е копие от Решение № 146/07.05.2025г. на Окръжен съд – Бургас, с което са уважени предявени отрицателни установителни искове за недължимост на частични вземания по начислени концесионни вноски и начислени акцесорни вземания за мораторни и компенсаторни неустойки. Решението не е влязло в законна сила.

С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г., издаден от К. В. Н. – заместник-министър на енергетиката, на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България /ПЗР на ЗДБРБ/ за 2025г. на жалбоподателя са определени непогасени изискуеми и ликвидни задължения в общ размер на 12 891,77 лв., от които главница в размер на 12 659,52 лв. и законна лихва за периода от 01.05.2025г. до 20.06.2025г. в размер на 232,25 лв.

За да определи размера на задълженията, органът издал акта се е позовал на Справка извлечение от счетоводните книги на Министерство на енергетиката за непогасени задължения към 20.06.2025г. с рег. № Е-93-00-791/20.06.2025г., изготвена от директор на дирекция „ФУСИКО“. В справката е установено, че жалбоподателят има към 20.06.2025г. незаплатени в срок задължения по § 5, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г. в посочения по-горе размер. По делото е представено Писмо с изх. № Е-26-00-12/07.06.2024г. относно индексиране на дължимото концесионно възнаграждение за 2024г. по договори за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал .1, т. 5 и 6 от ЗПБ с приложени към него писма от Национален статистически институт с вх. № Е-33-00-2/16.01.2024г. с посочени индекси на цени на производител на вътрешния пазар и с вх. № Е-33-00-2/04.06.2024г. с предоставени данни за годишните изменения на индексите на цените на производител в периода 2015-2023г.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството жалбоподател е било уведомено по електронна поща на 20.06.2025г. за започване на производството по издаване на акта. Отново по електронна поща на 04.08.2025г. на основание чл. 18а от АПК оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г. е бил връчен на жалбоподателя.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспореният Акт за установяване на публични държавни вземания е издаден от компетентен орган – заместник-министъра на енергетиката, съгласно Заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията, § 5, ал. 6, изр. второ и ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г. във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК е оправомощен да издава актове за публични държавни вземания за невнесени в срок или неправилно определени вноски по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г., вкл. за тримесечните части.

Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Обжалваният акт отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 и 3 от АПК. В акта са посочени издателят на акта и адресатът, размерът и периодът на задължението, както и правното основание, въз основа на което е изчислено.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството, спазени са правилата на чл. 26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита.

Настоящата инстанция намира твърденията на жалбоподателя за недължимост на задълженията поради прекратяване на договора за неоснователни. По делото не бяха ангажирани доказателства в посока, че Договор от 28.05.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци, от находище „Дебелт“, в землището на [населено място], община Средец, област Бургас е прекратен предсрочно. Напротив, от представеното Писмо с № Е-26-С-259/27.09.2018г. безспорно се установява волята на жалбоподателя концесионният договор да не бъде прекратяван по взаимно съгласие. По делото не се установи и концедента да е прекратил едностранно концесионния договор, въпреки наличието на предпоставки за това, изложени в посочените Писмо с изх. № Е-26-С-169/17.11.2016г. и Писмо с изх. № Е-26-С-274/12.07.2021г.

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025г. концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Договор от 28.05.2008г. за предоставяне на концесия е прекратен на основание чл. 67, ал. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства с изтичане на срока на концесията, който съгласно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от договора, изтича на 07.03.2025г. Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗБД за 2025г. е предвидено заплащането на годишната вноска да се извършва на четири равни тримесечни вноски в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Определеният тримесечен период се явява изменение на предвидените в чл. 24, т. 2 от Договора възнаграждения, дължими на шестмесечни вноски със срок на плащане 30-то число на месеца, следващ отчетния период. Въпреки това не е предвидено плащането да бъде изчислявано на периоди по-кратки от посочените, поради което, с оглед факта, че сключеният договор изтича в първото тримесечие на 2025г. следва, че вноската за него е дължима.

По отношение на извършеното изчисление на размера на дължимата вноска не се установява допуснато нарушение. При изчисляване на дължимата годишна вноска е спазен реда, посочен в чл. 10 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, във връзка с което е определена съгласно М. П. № 4 към чл. 11 от Наредбата - за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали. Този начин на определяне на размера на всяко плащане е изрично предвиден и в чл. 24, 4 и т. 5 от Договора за предоставяне на концесия от 28.05.2008г. Размерът е определен при спазване на изискването минималният размер да не е по-малък от 13451лв, определен на база добива на 26 374 тона пясъци и предвидената единица добито подземно богатство да не бъде по-ниско от 0,40 лв./тон. Стойността е индексирана с процента на увеличение на строителните и скалнооблицовъчните материали по представената от Националния статистически институт информация. Видно от приложената по делото статистическа информация, съдържаща се в писма с вх. № Е-33-00-2/16.01.2024г. с посочени индекси на цени на производител на вътрешния пазар и с вх. № Е-33-00-2/04.06.2024г. с предоставени данни за годишните изменения на индексите на цените на производител в периода 2015-2023г. правилно е определено, че за първото тримесечие на 2025г. концесионерът дължи концесионно възнаграждение в размер на 12 659,52 лева. Същото е определено като е взето предвид, че концесионерът не е извършвал добив, като размера на възнаграждението е определено на база на посочените минимални стойности съгласно договора.

С оглед установената дължимост на основното задължение, правилно е определено и дължимото акцесорно задължение за законна лихва. Това задължение е предвидено както в § 5, ал. 4 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025г., където е определено, че за невнесени в срок вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, така и в чл. 24, ал. 2 от Договора за предоставяне на концесия, където е посочено, че концесионното възнаграждение се дължи от датата на влизане в сила на договора, заедно със законната лихва.

С. Д. от 28.05.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци, от находище „Дебелт“, в землището на [населено място], община Средец, област Бургас, не е бил предсрочно прекратен, поради което е изтекъл на 07.03.2025г., т.е. в първото тримесечие на 2025г., за което концесионерът дължи заплащане на годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства. Именно този факт предопределя последващите действия на заместник-министъра на енергетиката издаване на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г. за непогасени и ликвидни публични задължения.

По така изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Строителни материали“ АД, с [ЕИК] и седалище и адрес на управление – [населено място], против Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г., издаден от К. В. Н. – заместник-министър на енергетиката, оправомощено лице по чл. 166 ДОПК със Заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025г. на министъра на енергетиката, с който на дружеството са определени непогасени изискуеми и ликвидни задължения в общ размер на 12 891,77 лв., от които главница в размер на 12 659,52 лв. и законна лихва за периода от 01.05.2025г. до 20.06.2025г. в размер на 232,25 лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.