Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260112
гр.Р., 25.11.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гражданско
дело N326
по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са иск за
унищожаване на договор като сключен
чрез измама
с правно основание чл.29 от ЗЗД, евентуално съединен с иск за прогласяване
на нищожност на договор
поради противоречие с добрите нрави с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Котадинка Й.П. твърди, че с нотариален акт №5, т.25, дело № 5079/13.08.2018г. на СВ-Р. прехвърлила на
ответницата Н.Г.Х. следния собствен недвижим имот: жилище- апартамент №19,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ
се в гр.Р., в жилищен блок А./ жилищен/ или 8/ сграден/, със застроена площ 60,28
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с избено помещение №
7 с площ от 4 кв.м., заедно с 0, 539% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, който самостоятелен имот се намирал в ПИ с
идентификатор *****. Ответницата била нейна братовчедка, а ответникът-съпруг на
ответницата. На 15.07.20008 г. починал единствения й син Р.П.Х., който преди
смъртта си дълго време бил безработен. За лечението му било необходимо да се
заплатят здравните му осигуровки за шест месеца. Имотът, който прехвърлила на
ответницата, бил собственост на сина й, а тя била единствена негова наследница. Непосредствено
след смъртта на сина ответниците започнали да я посещават и да я убеждават, че
поради задълженията на сина ми, Държавата щяла да й вземе апартамента. Била
жена на 89 години и в мъката сине разсъждавала трезво. На 25.07.2018 г. – десет
дни след смъртта на сина й, ответниците я закарали до Служба по кадастър Р. за
снабдяване със скица а апартамента, а след два дни и до Данъчна служба- Р.- за
снабдяване със данъчна оценка. Подписвала се и не знаела какво точно се прави.
На 13.08.2018 г. ответниците я закарали при нотариус, за прехвърляне
апартамента на тяхно име, за да не го взема държавата. В същото време, докато я
посещавали, ответникът я убеждавал, че само ответницата ще я гледа.В съзнанието
й останало разбирането, че след прехвърлянето на апартамента Държавата няма да
го вземе, както и че ответницата ще се грижи за нея. Не била добре със слуха и
не чула какво точно прочел нотариуса, като се подписала само на посочените й
места. След сключване на договора ответницата я посещавала и й носела храна.
Била инвалид, с проблем в ставите, с онкологично заболяване, придвижвала се с
бастун и често търсела съседи да я придружават при покупки и плащане на
консумативи. На струването на една година от смъртта на сина й, ответницата
отказала да дойде, разсърдила се и не я посещавала вече, не поддържали никакви
отношения. На трети лица казвала, че ще продаде апартамента и нямало да има
къде да отиде. След като минала една година от смъртта на сина й, заедно с
нейна позната посетила нотариуса и поискала екземпляр от договора, с какъвто не
разполагала. Прочела нотариалния акт в дома си и разбрала, че с ответниците
сключили договор за продажба, както и че й била платена сумата от 9980 лв.
Такава сума не била изобщо получавала. Тъй като ответникът непрекъснато
повтарял, че ответницата ще я гледа, считала, че такъв договор сключили и се
изненадала, че в договора пише друго. Тогава разбрала, че ответниците я измамили
като й внушавали, че държавата ще й вземе апартамента заради неплатените
здравни осигуровки и че само те ще я гледат. Прехвърлянето на имота се
извършило по време на най- голямата й мъка, когато се чувствала сама и се страхувала
за единственото си жилище. Ответниците умишлено я заблуждавали както преди
прехвърлянето на имота, така и след това, докато идвали в дома й. Сключеният с
ответницата договор бил сключен чрез измама, което пораждало правният й интерес
от иска.
Отделно от това договор
бил и нищожен като противоречащ на добрите нрави. След като се запознала със
съдържанието на нотариалния акт, разбрала, че продажбата била извършена за
сумата от 9980 лв., каквато сума не й била плащана. Посочената в договора цена
била три пъти по- малка от данъчната оценка на имота и много по- ниско от
пазарната му стойност. Сключването на договора за покупко- продажба при
посочената в него цена, която била значително по- ниско от действителната
стойност на жилището, накърнявало добрите нрави и обуславяло нищожността на
договора.
Претендира съдът да
постанови решение, с което да унищожи договора, сключен с нотариален акт №5,
т.25, дело № 5079/13.08.2018г. на СВ-Р. прехвърлила на ответницата Н.Г.Х.
следния собствен недвижим имот: жилище- апартамент №19, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се
в гр.Р., в жилищен блок А./ жилищен/ или 8/ сграден/, със застроена площ 60,28
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с избено помещение №
7 с площ от 4 кв.м., заедно с 0, 539% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, който самостоятелен имот се намирал в ПИ с
идентификатор *****. като сключен с измама, евентуално да го прогласи за
нищожен като противоречащ на добрите нрави.
Ответниците Н.Г.Х. и П.В.Х.
признават основателността на предявените искове и заявяват, че нямат претенции
към имота.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Р.П.Х., поч. на
15.07.2018 г. е бил собственик на недвижим имот: жилище- апартамент №19,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ
се в гр.Р., в жилищен блок А./ жилищен/ или 8/ сграден/, със застроена площ
60,28 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с избено
помещение № 7 с площ от 4 кв.м., заедно с 0, 539% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, който самостоятелен имот се намирал
в ПИ с идентификатор *****. по силата на настъпило наследствено правоприемство
и договор за дарение, сключен с нотариален акт №111/20.12,1996 г., т.ХХVIIIдело № 9361/1996 г. на РН. К.Й.П. е единствен наследник по закон на Р. Х..
С нотариален акт №5,
т.25, дело № 5079/13.08.2018г. на СВ-Р. К.Й.П. прехвърля на Н.Г.Х. следния
собствен недвижим имот: жилище- апартамент №19, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****, находящ се в гр.Р., в
жилищен блок А./ жилищен/ или 8/ сграден/, със застроена площ 60,28 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с избено помещение № 7 с
площ от 4 кв.м., заедно с 0, 539% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, който самостоятелен имот се намирал в ПИ с
идентификатор *****. за сумата в размер на 9980 лв. В нотариалния акт е
посочено, че продавачът е получил цената изцяло в брой. Безспорно е по делото,
че посочената в договора продажна цена не е платена.
С показанията на св.М. и
св.К. се установява, че ищцата и сина й са живеели заедно до неговата смърт, че
същият дълго време нямал постоянна работа, а работил инцидентно, както и че
ищцата е прехвърлила жилището си на ответницата, за да има кой да я гледа.
Същите свидетели установяват, че ищцата в по- късен момент се е снабдила с
екземпляр от нотариалния акт и споделила, че се чувствала измамена, тъй като в
договора пишело, че са й платили пари, а не че ответниците ще я гледат.
Св.Мтафова сочи, че ответницата и нейния син са посетили дома на ищцата и са й
върнали ключа от жилището като са изразили желание да си уредят отношенията.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите установяват както непосредствено
възприети факти, така и оплакванията на ищцата и не се опровергават от други
доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск за
унищожаване на договор като сключен чрез измема с правно основание чл.29 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.29 от ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била подведена
от другата да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Фактическият състав на основанието
за унищожаване на сделки поради измама включва следните елементи: да е сключена сделка,
едната страна по сделката - измамената
да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна
по сделката или от трето за сделката
лице, като в последния случай другата страна по сделката трябва
да е знаела или да не
е могла да не знае за
това и сделката да е сключена поради заблуждението.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или
поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата
страна или третото лице умишлено е изопачило могат да са елементи от
фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е
относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като
измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на
своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните
сделки е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено
в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й.
Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа,
което го е подтикнало, мотивирало - "подвело" да сключи сделката,
това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да
настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това,
неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за
сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна
представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез
изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено
значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля
на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила
сделката.
В процеса в доказателствена тежест на ищцата е да
установи елементите от фактическия състав на измамата по смисъла на чл.29 от ЗЗД.
По делото се установи по безспорен начин, че
ищцата е живяла заедно със своя син, който дълго време е бил безработен като
ответницата помагала в издръжката им. Здравословното състояние на Р. Х. се
влошило и същият постъпил на лечение в болнично заведение, където починал. Безспорно
е установено, че след смъртта на Р. Х. ищцата в качеството си на законен
наследник е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.Р., ул.“П.- предмет на оспорения договор.
Установено е също, че на 18.08.2018 г. ищцата и
ответницата са сключили договор за покупко- продажба с нотариален акт №**, **
№ 5079/13.08.2018г. на СВ-Р., по силата на който К.Й.П. е прехвърлила на Н.Г.Х.
собствения си недвижим имот: жилище- апартамент №19, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се
в гр.Р., в жилищен блок А./ жилищен/ или 8/ сграден/, със застроена площ 60,28
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с избено помещение №
7 с площ от 4 кв.м., заедно с 0, 539% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, който самостоятелен имот се намирал в ПИ с
идентификатор *****. за сумата в размер на 9980 лв. В нотариалния акт е
посочено, че продавачът е получил цената изцяло в брой. Безспорно е по делото,
че посочената в договора продажна цена не е платена от купувача. Установено е
също, че няколко месеца след сключването на договора ответницата е посещавала ищцата и й носила храна, след
което отношенията им се влошили и не поддържали контакти.
С показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата е имала очаквания, че
ответниците ще я гледат и поради това сключила договора, за което същата споделила
разпитаните по делото свидетели.
С оглед на така
установените факти, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав
на чл.29 от ЗЗД.
Ищцата е възрастна и
самотна жена, която през продължителен период от време преди сключването на
договора е била подпомагана от ответниците. Ответникът е заявявал, че само
ответницата ще я гледа в бъдеще- ще й осигурява грижи, от които се нуждае. След
смъртта на сина си същата са е разпоредила със жилището си чрез оспорения с
иска договор като е очаквала от ответниците да полагат грижи за нея, каквито
получавала до този момент.
По делото не се
оспорва вменяемостта на ищцата, нито
обстоятелството, че нотариалният акт й е прочетен от нотариуса, поради което следва
да е наясно с неговото съдържание, независимо, че не е разполагала с екзепляр
от него, както и независимо от емоционалното й състояние към момента на
сключване на договора. При сключването на договора обаче ищцата не е получила
посочената в договора продажна цена, която е значително по- ниска от данъчната
оценка на имота, а същата е била убедена, че от договора ще настъпят други
правни последици- задължение на ответницата да я гледа и издържа занапред, така
както го е провела до момента на сключване на договора.
Такива правни последици не са породени от сключения договор, но ответницата е поддържала у ищцата
заблуждението, като е продължавала
да изпълнява несъществуващото задължение за издръжка и гледане.
В случая от значение е обстоятелството, че у ищцата е било налице заблуждение
и тя е сключила оспорваната сделка под влияние на
това заблуждение.
Наличието на посоченото заблуждение у ищцата е
факт, който е опорочил волята й при сключването на договора и същият е
унищожаем на заявененото основание, за което е налице и признание от страна на
ответниците.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответниците са
направените разноски за производството. С оглед изричното волеизявление на
ищцата, че не претендира разноските, съдът не следва да се произнася.
По изложените
съображения Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА договорът за покупко- продажба, сключен с нотариален акт
№5, т.25, дело № 5079/13.08.2018г. на СВ-Р., по силата на който К.Й.П., ЕГН ********** прехвърля на Н.Г.Х., ЕГН **********, по време
на брака й с П.В.Х., следния недвижим имот: жилище- апартамент №19,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ
се в гр.Р., в жилищен блок А./ жилищен/ или 8/ сграден/, със застроена площ
60,28 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с избено
помещение № 7 с площ от 4 кв.м., заедно с 0, 539% ид.ч. от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж, който самостоятелен имот се намирал в ПИ с
идентификатор *****. за сумата в размер на 9980 лв. на основание чл.29 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: