ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602
гр. Хасково, 04.08.2022г.
Административен съд - Хасково, в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Костова и.
адм. д. № 655 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба от П.Т.З. *** против Община
Симеоновград. Ищецът сочи, че на 21.02.2022г. подал Заявление с вх.№С-1512 до
кмета на община Симеоновград, във връзка с която последният да му укаже колко
лева били представителните разноски, сторени от кмета за 2021г. След това
получил Решение №106/22.03.2022г., с което му било определено да заплати
разноски от 1.59 лева. След заплащане търсената информация му била
предоставена. Срещу решението, в частта за заплащане на разноски, подал жалба,
като след образуване на съдебното производство разходите били отменени с
окончателно Решение от 01.07.2020г. на АдмС – Хасково по адм. д.№293/2022г.
Твърди, че е налице причинена имуществена вреда от Решение №106/22.03.2022г. на
кмета на община Симеоновград, в частта му за разноските, която вреда
представлявала пряка и непосредствена последица от отменения акт. Поради това
Общината му дължала обезвреда от 1.59 лева, които заплатил с Разписка
№0200015262374529/23.03.2022г. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди Община Симеоновград да му заплати 1.59 лева – имуществена вреда, както и
разноски по настоящото дело.
Община
Симеоновград, в представен чрез процесуален представител писмен отговор, счита
исковата претенция за изцяло неоснователна, недоказана и недопустима поради
злоупотреба с право от страна на ищеца по смисъла на чл.3 от ГПК, като в тази
връзка в отговора се излагат подробни съображения. Претендират се разноски по
представен договор за правна защита и съдействие в размер на триста лева.
Съдът, след
като се запозна с изложеното в исковата молба, отговора на Община Симеоновград,
представените по делото доказателства и съобрази приложимата нормативна уредба,
намира от фактическа и правна страна следното:
С точка 5 от
Решение № 106/22.03.2022г. кметът на община Симеоновград определил и разходите
по предоставяне на достъп до поискана от П.Т.З. със Заявление рег.индек С-1512#1/22.03/2022г.
обществена информация, а именно 1.59 лева - платими по банкова сметка на Община
Симеоновград или на касата на общината.
Видно от
Разписка №0200015262374529/23.03.2022г., на 23.03.2022г. във връзка с Решение №
106/22.03.2022г., в ползва на община Симеоновград, от П.Т. З. е била преведена
сума в размер на 1.59 лева.
По жалба на П.Т.
З. против Решение № 106/22.03.2022г. на кмета на Община Симеоновград, в частта
му по т.5, в Административен съд – Хасково е било образувано адм. д. №293 по
описа на съда за 2022г. По това дело е постановено окончателно съдебно Решение
№459/01.07.2022г., с което обжалваната част на решението на кмета на община
Симеоновград е отменено, и преписката е върната на административния орган за
ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на решението.
С оглед посочените факти, съдът намира
исковата претенция за недопустима, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Разпоредбата
на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ предвижда, че когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Според § 1 от ЗОДОВ,
за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони.
В чл.55 от
Закона за задълженията и договорите е регламентирано, че който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне. Текстът на чл.4б от Закона за държавните такси гласи: „Недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.“.
В случая не
е спорно, че заплатената от ищеца в полза на община Симеоновград такса е била
недължимо платена в този размер. От последно цитирания законов текст обаче
следва извода, че З. е следвало да отправи искане за връщане на сумата от 1.59
лева. Доказателства за това по делото не са налице, нито се претендира такива
да съществуват. Няма и данни в тази насока. Безспорно с платената такса
имуществото на ищеца е намаляло, но редът за възстановяването му до размера на
заплатената такса, е връщането ѝ от получилия я без основание. Редът за
това е чрез поискването ѝ обратно, по аргумент от чл.55 от Закона за
задълженията и договорите, както и по аналогията с чл.4б от Закона за
държавните такси. При липсата на проведена подобна процедура от ищеца, която да
е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на
имуществена вреда в този размер и на това фактическо основание, е недопустим. В
този смисъл Решение №6879/08.07.2022г., по адм. дело №1443/2022г. на ВАС –
Трето отделение, Решение №5000/26.05.2022г., по адм. дело №12006/2021г на ВАС –
Трето отделение.
Наред с
горното, следва да се има предвид, че казусът е специфичен. Това е така, защото
не е налице влязло в сила съдебно решение, с което да се установява, че
нанесената вреда на П.З. не е възстановена и няма да бъде възстановена, въпреки
съдебния акт. В тази връзка, следва да се отбележи, че с Решение
№459/01.07.2022г. по адм. д. №293/2022г. на АдмС - Хасково е постановено
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на решението. От същите е видно, че съгласно действащата към момента на
издаването на акта Наредба №Н-1 от 07.03.2022г. ответникът е следвало да
определи разходите по силата на § 1, т.1 и т.3, а именно – за вид носител
хартия А4 и разход за тонер за едностранно отпечатване на лист хартия А4,
съответно – 0,01 лева и 0,02 лева или общо 0,03 лева. Ето защо не може да се
приеме, че към момента на подаване на исковата молба, както и към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е окончателно решен въпросът за размера
на недължимо платената сума. В този смисъл, евентуално осъдително решение в
полза на П.З. би довело де неоснователното му обогатяване, което е недопустим
правен резултат в производството по ЗОДОВ, а и по принцип в правния мир.
По тези
съображения исковата молба следва да бъде върната на ищеца П.Т.З., а
производството по делото да се прекрати.
Претенцията на ответника по иска за
присъждане на разноски също е неоснователна, защото съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, която разпоредба е
специална, ищецът дължи разноски само ако искът за обезщетение бъде отхвърлен
изцяло или искът бъде оттеглен изцяло, или при отказ изцяло от иска. Както
приема трайната съдебна практика, с тази разпоредба е предвидено специално
ограничение относно начина на разпределяне на разноски, направени в
производства по ЗОДОВ, разпоредбата е специална и изключва прилагането на
общите правила по АПК и ГПК по отношение на разпределянето на отговорността за
разноски. Хипотезите, при които ищецът дължи разноски се свеждат до изрично
посочените в чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, сред които не е
случаят, когато съдът връща исковата молба.
Задължението за разноски във всеки конкретен случай следва да се основава на
изрична разпоредба на закона. В казуса по делото не е налице непълнота на ЗОДОВ
и основание за прилагане по аналогия разпоредби на други закони по въпроса за
възлагане на разноски на ищеца в хипотезата на връщане на
исковата молба, предвид спецификата на производствата за обезщетение
срещу държавата, които не следва да водят до ограничаване на правото на достъп
до съд, в това число чрез възлагане на разноски. В този контекст е и приетото
от Съда по правата на човека - Решение от 12 юли 2007 г. по жалба № 68490/01.
По
изложените съображения и на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата
молба на П.Т.З. ***, с която е предявен иск против Община Симеоновград, за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1.59 лева, представляваща
заплатена такса за достъп до обществена информация, причинени от Решение №
106/22.03.2022г. на кмета на община Симеоновград, отменено като
незаконосъобразно с Решение №459/01.07.2022г. по адм. д. №293/2022г. на
Административен съд – Хасково.
ПРЕКРАТЯВА
производството по исково адм. дело №655/2022г. по описа на Административен съд
– Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: