РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 519

 

гр. Пловдив, 22 март 2022 год.

 

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 57 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Ж.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Ш., против Решение № 2089 от 26.11.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4910 по описа на същия съд за 2021 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 4698727 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските и за двете инстанции.         

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото счита  касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Ж.Д.Х., срещу Електронен фиш серия К № 4698727 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 02.04.2021 г. в 19.13 ч., в Републикански път ІІ-64 км 49+800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство № МD1196 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА, с рег. № ***, със скорост от 85 км/ч при разрешена 60 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 25 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, l в който като нарушител е вписано лицето Ж.Д.Х., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства  безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от .

 

ІV. За правото:

 

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. При липса на каквито и да било конкретни възражения и направени доказателствени искания от страна на жалбоподателя, обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола („Републикански път II км. 49+800“), посока на движение на контр. МПС (юг - север), начало и край на работа (от 12,35 часа до 23,35 часа – само за сравнение следва да се посочи, че процесното нарушение е установено в 19,13 часа), номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

Именно от съдържанието на обсъждания протокол и приложената към него снимка (на разположението на уреда), се установява, че процесното мобилно АТСС е било разположено временно на участък от пътя, т.е. осъществяването на контрола с него, не е било във време на движение.

Не на последно място следва да се посочи, че протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която обвързва съда, когато е съставен в съответствие с нормативните изисквания, какъвто е настоящият случай. Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на касационния жалбоподател в хода на първоинстанционното съдебно производство, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите отразени в него, правилно е зачетено от районния съд така както е направено.

11. Депозираните с касационната жалба, както и допълнително представените и приети по делото писмени доказателства – писмо изх. № 11-00-856/13.10.2021 г. по описа на Областно пътно управление гр. Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ (ОПУ - Пловдив при АПИ), писмо изх. № 11-00-655/11.08.2021 г. по описа на ОПУ - Пловдив при АПИ, ведно със снимков материал на процесния пътен знак В26, няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт с оглед забраната за нови фактически установявания възведена в разпоредбата на чл. 220 от АПК. Според тази норма, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото посочените писмени доказателства не са такива, които не са могли да бъдат известни на страната, нито са доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 226, ал. 2 на АПК същите не могат да послужат и като основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационните жалби, с които е сезиран съда.

 

IV. За разноските:

 

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2089 от 26.11.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по АНД № 4910 по описа на същия съд за 2021 год.

ОСЪЖДА Ж.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР - Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.