Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
07.02.2022 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тринадесети януари две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: И. Г.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от
съдия М.Николова КАНД номер 2667 по описа за 2021 година.
Производството е
по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Г.К.Д.-разузнавач
в група „Криминална полиция“ при Районно управление - Сунгурларе при ОД на МВР
Бургас, против Решение № 30/08.10.2021 г. постановено по НАХД № 199/2021 г. по описа на Районен съд –
Карнобат, с което е отменена издадената от нея Заповед за задържане на лице с
рег. № 454зз-64/07.07.2021 г. С
касационната жалба се иска от съда да отмени оспореното съдебно решение като
неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и да отхвърли като
неоснователна и недоказана подадената жалба против заповедта. Оспорва се извода
на съда, че в заповедта не се съдържат фактически основания за нейното
издаване, както и че е нарушен принципа за съразмерност. Представят се два броя
докладни записки, като се иска от съда да отмени обжалваното решение и да
присъди разноски в размер на 70 лева – заплатената държавна такса. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание, касаторът редовно уведомена, се явява лично и поддържа жалбата си.
Описва фактическата обстановка и моли за постановяване на решение, с което
решението на Районен съд - Карнобат да се отмени, а издадената заповед като
правилна и законосъобразна да се потвърди.
Ответникът по
касационната жалба, редовно и своевременно призована, се представлява от
процесуален представител - адв. Янков, който оспорва подадената касационна
жалба и счита, че в приложените докладни записки не фигурират безспорни данни
за извършено престъпление, по които следва да бъде извършено действие срещу
лице, а именно задържане на същото. Моли съда да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас намира, че решението на Районен съд - Карнобат е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че полицейските органи могат да предприемат
задържане до 24 часа, когато са налични данни, от които да се обоснове
предположение за вероятност конкретно лице да е извършило престъпно деяние или
да има съпричастност към него, като в случая такива категорични доказателства
са налични. Позовава се на приложените по делото и коментирани докладни записки
и конкретният сигнал, който е подаден. Излага аргументи, че самото задържане е
продължило около 7 часа, което кореспондира с принципа за съразмерност, визиран
в чл.6, ал.2 АПК, не е прекомерно, като в този срок са обхванати всички
действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва свободно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения
Предмет на
съдебен контрол от Районен съд – Карнобат е била законосъобразността на Заповед
за задържане на лице рег. № 454зз-64/07.07.2021 г., издадена от инспектор Г.К.Д.на длъжност разузнавач в група „Криминална полиция“ при
Районно управление - Сунгурларе, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането на Д.А.Ч. за срок от 24
часа.
За
да достигне до извод за основателност на оспорването и отмяна на издадената
заповед, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е
издаден от полицейски орган по смисъла на чл.55 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Посочил е,
че в заповедта за задържане е записано, че същата е издадена на 07.07.2021г. в
12.30 часа, в село Лозарево, община Сунгурларе на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, със срок на задържането до 24 часа, считано 12.30 часа на 07.07.2021г.
Описал е съдържанието на издадената
заповед, като е приел, че в случая при издаване на обжалваната заповед е
спазена предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР.
Същата е била надлежно връчена на задържаното лице. В самата заповед независимо
от времето на нейното фактическо издаване е бил отразен точния час, в който е
било ограничено правото на свободно придвижване на задържаното лице, а именно
12,30 часа, съгласно чл.13 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Съдът е
приел, че от формална страна заповедта за задържане съдържа по голямата част от
задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР, като в същата е
посочено името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както
и данните индивидуализиращи задържаното лице: трите имена, ЕГН, адрес, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал.4,
5 и чл.73 от ЗМВР и на същото е връчен екземпляр от заповедта. Съдът е посочил,
че към заповедта са приложени протокол за полицейски обиск на лице, декларация
че задържаното лице е запознато с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал.2, т.6, букви "б" –
"е", като декларацията е подписана от задържаното лице и полицейския
служител. Приложен е и фиш за спешна медицинска помощ за извършен преглед на
задържаното лице, според който екипа е пристигнал на адреса в 18,15 часа. Посочено
е в тази връзка, че не се споделят изложеното в жалбата и в съдебните прения
твърдение за съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на процесната
заповед, поради това, че на задържаната не е осигурена възможност да се свърже
със свой близък или да се консултира със защитник. Описано е, че в
декларацията, с която задържаната декларира, че е запозната с правата си на
адвокатска защита и правото да се свърже със свой близък е записана датата и
часа на фактическото задържане, а именно 12,30 часа и в същата декларация, Ч.
не е отразила, че е запозната с правата си след връчването на процесната
заповед - 16, 20 часа, което е направила върху самата заповед и върху
декларацията по чл. 30, ал. 3 от ЗПП, което според съда е индиция, че Ч. е била
запозната с правата си още по време на фактическото и ограничаване на правото
на придвижване, а не след момента на връчване на заповедта, което не съставлява
процесуално нарушение при издаването на заповедта и не е допуснато съществено
процесуално нарушение при връчването на заповедта в по късен час, след като в
самата заповед е отразен точния и действителен час на ограничаване правото на
придвижване на задържаното лице.
Цитирана е съдебна практика и са анализирани правните разпоредби на чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР и чл.73 от ЗМВР. Съдът е приел, че видно от материалите по БП № 120/2021
г. по описа на РУ- Сунгурларе и по конкретно от докладна записка на гл.инспектор
Е.И.У., същия е получил на личният си телефон обаждане от комисар Н.Р.-
началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас за постъпил сигнал от С.Т.от
гр. Бургас, че в кметството на с. Лозарево се раздават пари – сумата от 30-50
лева, за да гласуват за определена политическа партия. След полученото обаждане
е била организирана група служители на РУ-Сунгурларе за извършване на проверка
в кметството за установяване на евентуални списъци и пари. В последствие при
извършеното разследване се установило, че подалият сигнала го е получил
анонимно по телефона, от неизвестно лице и чрез скрит номер, като съдът е
заключил, че в процесна заповед не се съдържат фактическите основания за
нейното издаване. Посочил е, че цитирането на конкретен текст от НК не може да
замени излагането на фактически основания за издаване на заповед за задържане,
тъй като със същата се засягат по един сериозен начин законоустановени права и
интереси на задържаното лице, каквото определено е правото на свободно
придвижване. Съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви, поради което същата подлежи
на отмяна. Съдът е приел, че към момента на задържане на Ч. не са били налице
обосновани данни, че същата е извършила престъпление, а дори и да се приеме, че
към момента на издаване на заповедта е имало данни лицето да е било свързано с
някакво престъпление, е било необходимо да се мотивира в акта защо се налага
неговото задържане, за да се прецени именно съразмерността на мярката с оглед
ограничените права.
Настоящият
касационен състав, съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Районният съд е обосновал верен извод за това, че
оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на лицето е издадена от
материално и териториално компетентен орган, както и че същата е издадена в
изискуемата от разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма, като настоящата
инстанция намира и че заповедта съдържа предвидените в ал.2 на същия текст
реквизити, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.
Едновременно с това, касационната инстанция намира решението на РС за
неправилно, поради следното:
Заповед
за задържане на лице с рег. № 454зз-64/07.07.2021 г., издадена от инспектор Г.К.Д.на длъжност разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ
- Сунгурларе, с която е разпоредено задържането на Д.А.Ч. за срок от 24
часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 от ЗМВР, при спазване на установената форма
и реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
С
оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си
полицейският орган, в случая разузнавач
в група „Криминална полиция“ при РУ - Сунгурларе, е приложил правилно
материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по
своята същност е принудителна административна мярка – задържане за срок от 24
часа. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни
доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Само наличието на такива
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението е достатъчно, административният орган при условията на
оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
Задържането
като принудителна административна мярка в случая се предприема с цел
установяване на съпричастност при разследване срещу вероятен извършител на
престъпление по чл.167, ал.2 от НК – Който предложи или даде на
другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в
полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на
референдум по определен начин, се наказва с лишаване от свобода от една до шест
години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева. По този начин при
наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и
налагане на принудително административно мярка, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР
могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните
си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката
във връзка с чл.22 от ЗАНН, която е предотвратяване и
преустановяване на престъпления и административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Не
може да се приеме становището, че в заповедта липсва фактическо описание на
установеното деяние за което е имало данни, тъй като видно от съдържанието на
заповедта, в нея изрично е записано, че на
07.07.2021 г. в с. Лозарево, задържаното лице - Д.Ч. дава на
другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в
полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.
Тези
факти изцяло съответстват на данните, които полицейските органи са имали към
релевантния момент – издаването на заповедта. Ясно е било и кой е източникът на
тази информация – главен инспектор Е.И.У.
- получил на личният си телефон обаждане от комисар Н.Р.- началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас за постъпил сигнал от С.Т.от гр. Бургас. Тези обстоятелства, макар да не са
изрично посочени в процесната заповед, се установяват от другите материали
приложени към преписката, вкл. копие от материали по бързото производство - докладни
записки и показанията на свид. Стойко
Танков, а съобразно тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт.
Съдът
не споделя твърденията на касационния ответник, че в приложените докладни записки не фигурират безспорни данни за
извършено престъпление, по които следва да бъде извършено действие срещу лице,
а именно задържане на същото, като намира за нужно да посочи, че за прилагането
на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи
по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на конкретно престъпление, е достатъчно,
административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи
мярката, като в случая задържането е било предприето при наличието на данни, че
в кметството на с. Лозарево се раздават пари – сумата от 30-50 лева, за да се
гласува за определена политическа партия. Както законът, така и ЕКПЧ не
изискват данните да представляват достатъчно доказателства за осъждането на задържаното
лице, а единствено да създават основателно подозрение за извършването на
конкретно престъпление, което в случая е налице.
Неправилно
първоинстанционният съд приема, че заповедта за задържане на лицето е
постановена в несъответствие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. С оглед обезпечаване на работата на
полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъплението, така
наложената мярка не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от
предвидените в закона, още повече, че задържането е продължило около 7 часа и
10 минути – от 12.30ч. до 19.40 ч., като в този срок са обхванати всички
действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва свободно.
Осъществяването
на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от
една страна деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по
действащото право – престъпление против политическите права на гражданите
по чл.167, ал.2 от НК, а от друга страна, наличието на
данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от Д.Ч., е
достатъчно основание за прилагането й, с оглед провеждането към тогавашния
момент на избори. По случая са налице доказателства и за образувано бързо
производство – БП № 120/2021 год. по описа на РУ- Сунгурларе, като последващата
проверка на тази съпричастност в хода на БП и резултата по делото не е относимо
в производството по оспорване законосъобразността на заповед за задържане,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Административният
орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на
лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което в случая е
налице съгласно представените по делото доказателства, вкл. и приложените
докладни записки. Те са били известни на полицейските органи пред издаването на
процесната заповед и са цитирани в останалия събран доказателствен материал. В
тези доказателства се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на
мярката към момента на налагането й. Именно с налагане на принудителната
административна мярка и извършването на действията по разследването,
полицейският орган следва да установи съпричастността на задържаното лице към
извършеното престъпление.
Хипотезата
на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – наличие на данни за извършено
престъпление от дадено лице сочи на извода, че в случая, доколкото за Ч. са постъпили
данни, че е съпричастна към престъпната дейност, са налице законовите
предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Въпросът дали конкретно
лице е извършител на определено деяние, за което е образувано досъдебно
производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго
производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на
връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл са
решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд.,
решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и
др.).
По
изложените съображения решението на Районен съд - Карнобат, като постановено
при неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли
жалбата на Д.А.Ч. против Заповед за задържане на лице рег. №
454зз-64/07.07.2021 г., издадена от инспектор Г.К.Д.на длъжност разузнавач
в група „Криминална полиция“ при Районно управление - Сунгурларе.
При
този изход на делото, основателна е претенцията на касатора за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, които възлизат на 70 лева, за държавната
такса за касационното обжалване, заплатена от ОДМВР-Бургас.
Мотивиран
от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Административен съд - Бургас, XIX –
ти състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 30/08.10.2021 г. постановено по НАХД № 199/2021 г. по описа на Районен съд –
Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Ч., ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, против заповед за задържане на лице рег. №
454зз-64/07.07.2021 г., издадена от инспектор Г.К.Д.на длъжност разузнавач
в група „Криминална полиция“ при Районно управление - Сунгурларе.
ОСЪЖДА Д.А.Ч., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Бургас, ул. Хр. Ботев 46, ЕИК: *********, сумата от 70 (седемдесет) лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.