РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 29.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4072 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Л.П.К. твърди, че предоставил за временно
ползване под наем на ответницата Г.П.Б. движима вещ – метален павилион с площ
от … кв.м., монтиран върху общинска земя на територията на Градския пазар в гр.
Пазарджик. В него ответницата в качеството на едноличен търговец извършвала
търговска дейност – продажба на стоки за широко потребление. Уговорено било
между страните, че наемателката ще заплаща за своя сметка всички консумативни
разходи, например за ток, текущи ремонти, такса смет и други, както и месечния
наем. Договорът за наем бил прекратен на 01.05.2019 г., когато ответницата
върнала на ищеца ключовете за павилиона. Твърди, че ответницата не била
заплатила дължимия наем за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер
на 1 440 лв. или по 80 лв. на месец. С нотариална покана ответницата била
поканена да заплати дължимия наем, но без резултат. За вземането ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която постъпило
възражение от длъжника. Поради това моли да бъде
установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата от 1
440 лв., представляваща дължимия наем за павилиона за периода от 01.11.2017 г.
до 30.04.2019 г. или за 18 месеца по 80 лв. на месец, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 05.08.2019 г., до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноските в заповедното и
исковото производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата Г.П.Б. намира исковата молба за нередовна, тъй като от обстоятелствената
й част остава неясно какъв точно договор за наем се претендира от ищеца, кога и
къде е сключен, за кой обект, при какви условия и за какъв срок. Моли исковата
молба да бъде оставена без движение и да бъде указано на ищеца да отстрани тези
нередовности в исковата молба. Счита,
че претенцията следва да е насочена към едноличния търговец, а не към нея като
физическото лице, което прави иска недопустим, а производството следва да бъде
прекратено. По същество намира иска за неоснователен. Признава, че до
10.03.2009 г. в качеството си на ЕТ „Джорджия-Г.Б.“ е ползвала под наем метален
павилион, собственост на ищеца, но с договор за покупко-продажба от 11.03.2009
г. ищецът й прехвърлил собствеността върху него. В качеството на собственик на павилиона
като едноличен търговец кандидатствала пред Община Пазарджик за предоставяне на
общински терен за разполагане на павилиона и след предоставянето на терена
заплащала ежемесечно дължимата такса. Оспорва съществуването на валидна
облигационна връзка по договор за наем с ищеца през процесния период, тъй като
след 11.03.2009 г. ищецът не е бил собственик на павилиона, а и законът
изисквал писмена форма на договора за наем, а ако е със срок над една година –
нотариално заверена форма. Признава, че след придобиване на собствеността върху
павилиона добрите й търговски отношения с ищеца продължили и е заплащала на
ищеца различни по размер суми, но не на основание договор за наем. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане
на разноски.
Представя доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
Установява се от писмените
доказателства, ангажирани от ищеца, а именно шест броя разписки, представени по
делото в заверени копия и в оригинал, че на 17.02.2016 г. Катя Проданова е
получила от Г.П. сумата от 80 лв., на 17.03.2016 г. – сумата от 80 лв., на
16.04.2016 г. – сумата от 80 лв., на 21.12.2016 г. – сумата от 80 лв., на
24.02.2017 г. – сумата от 80 лв. и на 12.04.2017 г. – сумата от 160 лв. Основанието
за плащане, което е посочено във всички разписки, е „за павилиона“.
Установява се от ангажираните от
ответницата писмени доказателства – справка от ТРРЮЛНЦ и договор за
покупко-продажба на преносим павилион от 11.03.2009 г. с нотариална заверка на
подписите от същата дата, че ответницата е регистрирана в ТРРЮЛНЦ и осъществява
търговска дейност като ЕТ „Джорджия-Г.Б.“ и на 11.03.2009 г. е закупила от Л.П.К.
следната движима вещ – павилион, подвижен, метален с площ от 12 кв.м. за сумата
от 1 000 лв., платима в срок от 10 месеца на равни месечни вноски, възлизащи на
100 лв. месечно, а от – проект за строеж на преместваемо
съоръжение – павилион за търговия с промишлени стоки по чл. 56 от ЗУТ и писмо
от Община Пазарджик с изх. № 10-00-21/05.02.2020 г. – че по силата на Заповед №
2508/22.12.2009 г. на кмета на Община Пазарджик и Разрешение за поставяне №
07/25.01.2011 г. на главния архитект на Община Пазарджик, на Г.П.Б. в
качеството й на ЕТ „Джорджия-Г.Б.“ е предоставен общински терен с площ от 14
кв.м., находящ се в кв. 1254 по плана на гр.
Пазарджик, за поставяне на преместваемо съоръжение за
търговия на закрито – павилион, като същият е ползван до 14.05.2019 г., когато
със заявление с вх. № 38-00-89/14.05.2019 г. ответницата се е отказала от
ползването на общинския терен.
Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Т. П.,
без родство и служебни отношения със страните, че ищецът притежавал павилион, който се намирал на пазара, и в него заедно
със сестра му продавали керамика. В един момент прекратили тази дейност, тъй
като била нерентабилна, и отдали павилиона под наем. От 2007-2008 г. наемател
била ответницата. Първоначално тя плащала месечен наем в рамките на 120 лв. През
2009 г. се наложило да се плаща на общината наем за мястото, върху което бил
поставен павилионът, поради което страните се споразумели ищецът да прехвърли на
ответницата собствеността върху павилиона, за да може тя да плаща наема за
терена. Павилионът в действителност не сменил собствеността си. Само по
документи се водело, че бил на ответницата, а всъщност ищецът останал
собственик и ответницата продължила да му плаща месечен наем. Тъй като ищецът
често отсъствал от града, помолил свидетелката да получава наема. След като го
получила, тя му го пращала със запис или покривала с него някакви задължения. За
плащанията ответницата издавала квитанции, на които двете се подписвали. Квитанциите
били от кочан и били съставяни от ответницата. В края на 2015 г. или началото
на 2016 г. общината увеличила наема на терена и ответницата помолила ищеца да намали
наема за павилиона. Тогава се споразумели да плаща по 80 лв. на месец. В
началото ответницата плащала редовно наема, но през 2018-2019 г. оборотите й
спаднали и започнала да се затруднява с плащането. Молила свидетелката да
отложи плащането с десет или двадесет дни и в един момент спряла да плаща. Така
се натрупали задължения за над 1 000 лв. Пред свидетелката ответницата никога
не била заявявала, че павилионът е неин и затова да е отказвала да плаща наем. През
пролетта на 2019 г. ищецът продал павилиона на трето лице, което го преместило
на друго място. Една седмица преди това ответницата доброволно изнесла стоката
от павилиона и предала ключовете на ищеца. Пред съда свидетелката потвърди, че
подписите в долния десен ъгъл на разписките за плащане, намиращи след думите
„подпис“, са нейни. Уговорките между страните за наема били устни. Писмени
документи не били съставяни.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за съществуване на
вземане за наемна цена по договор за наем на движима вещ.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
За да е основателен искът, следва между страните да е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за наем на движима
вещ – метален павилион с площ от 12 кв.м., и ищецът-наемодател да е изпълнил
задължението ди са предостави вещта за ползване на ответника-наемател.
Договорът за наем на
движими вещи е двустранен, неформален и консенсуален.
За сключването му е достатъчно страните да са постигнали съгласие по всички
съществени елементи на договора, а именно наетата вещ и наемната цена. За
съществуването на наемното правоотношение не е необходимо спазване на писмена
или друга форма на договора. Ето защо няма пречка същият да бъде сключен устно,
щом страните са се споразумели относно вещта и цената.
За да установи
възникналото между страните облигационно отношение по договор за наем ищецът
ангажира писмени доказателства – разписки за платени суми, и гласни
доказателства – показанията на свидетелката П. От разписките се установяват
извършвани плащания на суми в размер на по 80 лв. през месеците февруари, март,
април и декември 2016 г. и месец февруари 2017 г. и на сума в размер на 160 лв.
през месец април 2017 г. Основанието за плащанията, посочено във всички
разписки, е „павилиона“. Сумите са получени от К. П. От показанията на
свидетелката Проданова, които съдът цени като незаинтересовани, преки и
съответстващи на останалите доказателства по делото, се установява, че тези
плащания са правени от ответницата на основание сключения между страните
договор за наем на павилион и са получавани от нея в качеството й на
упълномощено от ищеца-наемодател лице. За процесния
договор за наем не важи забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за установяване със свидетелски показания, доколкото същият е без определен срок и с оглед уговорената месечна
наемна цена стойността му, определена по аналогия от правилото на чл. 69, ал.
1, т. 7 от ГПК за определяне на цената на искове за периодични платежи за
неопределено време, не надвишава 5 000 лв. От съвкупния
анализ на тези доказателства съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че през
исковия период между него и ответницата е съществувало наемно правоотношение,
по силата на което ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно
ползване метален павилион, разположен на градския пазар в гр. П., а ответницата
се е задължила да заплаща месечна наемна цена в размер на 80 лв. Наемният
договор е сключен устно и без определен срок. Плащанията на наемната цена са извършвани в
брой на упълномощено от наемодателя лице, а именно свидетелката П., за което са
съставяни разписки. Наемното правоотношение между страните е продължило
до месец май 2019 г., когато ответницата е върнала на ищеца ключовете за
павилиона. В тази насока е и представеното по делото писмо от Община Пазарджик,
съгласно което на 14.05.2019 г. ответницата в качеството на ЕТ „Джорджия-Г.Б.“
е подала заявление, с което се е отказала от ползването на предоставения й
общински терен.
Възражението на
ответницата, че е собственик на процесния павилион, което изключва наемното
правоотношение с ищеца, е неоснователно. Действително по делото е представен договор
за покупко-продажба на преносим павилион от 11.03.2009 г., по силата на който
ищецът Л.П.К. е продал на ответницата Г.П.Б. движима вещ – метален павилион,
преносим, с площ от 12 кв.м. По отношение на този договор по делото се установи
с показанията на свидетелката П., че е бил привиден и не е породил никакви правни
последици, тъй като страните не са желали и целели настъпване на правните
последици, които законът свързва с него, а именно прехвърляне на собствеността
върху вещта. В този смисъл са показанията на свидетелката Проданова, че
прехвърлянето на собствеността върху павилиона е направено единствено с цел
предоставяне на ответницата на общински терен и снабдяване с разрешение за
поставяне на преместваемо съоръжение. В
действителност в отношенията между страните ищецът останал собственик на вещта,
а ответницата продължила да заплаща месечен наем за ползването й. Твърденията
на ответницата, че е придобила собствеността върху павилиона, се опровергават освен
от показанията на свидетелката П., и от писмените доказателства по делото, а
именно разписките, удостоверяващи извършени от нея след сключване на договора
за покупко-продажба плащания в размер на 80 лв. месечно. Ако в действителност
ответницата е придобила собствеността върху павилиона, то не би следвало да
плаща наем за ползването му. В същото време ответницата не ангажира
доказателства, за да установи дали между страните са съществували други
правоотношения, по силата на които тя е заплащала тези суми, и какви конкретно са
били тези правоотношения. Дори и да се приеме, че договорът за покупко-продажба
на павилиона е породил правни последици и на 11.03.2009 г. ответницата е
придобила собствеността върху него, то обстоятелството, че след това е
продължила да заплаща наем за ползването му, води до извода, че след тази дата павилионът
отново е станал собственост на ищеца по силата на някакво друго правоотношение
между страните, например договор за дарение.
Доколкото по делото се
установи, че през исковия период между страните е съществувало наемно
правоотношение, в рамките на което ищецът е предоставил на ответницата наетата
вещ и е осигурил необезпокояваното й ползване, в тежест на ответницата е възникнало
задължението да заплаща уговорената месечна наемна цена. По делото липсват
доказателства за заплащането й, поради което в полза на ищеца следва да се
признае, че ответницата му дължи заплащане на наемна цена в общ размер на
1 440 лв., дължима за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. или за
период от 18 месеца по 80 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на
подаване в съда на заявлението – 05.08.2019 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и сторените в исковото и
заповедното производство разноски в пълен размер.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.П.Б., ЕГН ********** *** дължи на Л.П.К., ЕГН ********** ***
сумата от 1 440 лв., представляваща незаплатен наем за ползване на метален
павилион за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 05.08.2019 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3183/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Л.П.К., ЕГН **********
*** разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 28,80 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 340 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 3183/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер на 28,80 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: