Р Е Ш Е Н И Е
№ 2105
гр. Пловдив, 9
ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети октомври, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2071 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.20а,
ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба №11 от 3.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и
мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба
№11/03.04.2008г.).
ЕТ
“Д.Б.- РИЛА РАЙДИНГ“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Белград“ №23, ЕИК *********, представляван от адвокат И.М.- пълномощник,
обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с №01-6500/5468#1
от 14.10.2020г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие” (ДФ”З”), с който на жалбоподателя е установено публично държавно
вземане в общ размер от 14 140,34
лв., представляващо 50% от общо изплатените му субсидии по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, както
следва: за 2013г.- 4 884,22 лв. (9 768,44 лв.); за 2014г.- 5 013,89
лв. (10 027,78 лв.); за 2015г.- 4 242,23 лв. (8 048,46 лв.), и е
изключен от подпомагане.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност.
Ответникът- Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие“ П.Д.С.), чрез юрисконсулт К.Н.-
пълномощник (лист 32), изразява становище за недопустимост на жалбата, предвид
нейното просрочие. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на
същата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на
жалбоподателя.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Според приетото по
делото заверено копие на Констативен протокол с №01-161-2600/186 от
23.11.2020г. (лист 39), изготвен от длъжностни лица в Областна дирекция (ОД),
гр. Пловдив на ДФ“З“, на 23.11.2020г. на таблото за уведомления в ОД- Пловдив
на ДФ“З“ е залепено уведомление за издаването на оспорения по делото АУПДВ
(листи 9-11, 36-37), на основание чл.26, ал.2, във връзка с чл.18а, ал.10 от АПК, тъй като жалбоподателят не отговаря на телефонно обаждане от 09.11.2020г.,
14:58ч. Според отразеното в посочения констативен протокол, същият е свален от
таблото на 07.12.2020г. Като доказателство по делото е прието и заверено копие
на Протокол №25 във връзка с чл.18а, ал.7 от АПК (лист 40), според който
протокол жалбоподателят не отговаря на телефонно обаждане от 09.11.2020г.
Настоящият състав на съда намира, че посоченото съобщаване на оспорения по
делото акт не отговаря на изискванията на АПК за целта.
На следващо място, оспореният
по делото акт е изпратен на жалбоподателя като приложение към писмо с
Изх.№01-161-0800/561 от 21.06.2021г. (листи 104-105) на директор на ОД- Пловдив
на ДФ“З“, адресирано до И. Д.Б.- вероятно пълномощник на жалбоподателя, според
приетото по делото копие на нотариално заверено пълномощно от 06.07.2012г.
(лист 108). Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне
(лист 106), на 13.07.2021г. И. Б. получава лично пощенска пратка от ОД- Пловдив
на ДФ“З“, вероятно съдържаща оспорения по делото АУПДВ. При това положение,
подаването на жалбата (листи 4-8) в съда на 26.07.2021г. се явява направено в рамките
на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима, противно на направеното възражение
от страна на процесуалния представител на ответника.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Според разпоредбите на
чл.20а от ЗПЗП, (5) изпълнителният директор (на ДФ“З“) издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ); (6)
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №03-РД/2891 от
23.07.2019г. (листи 33-35) на изпълнителния директор на ДФ“З“, с която заповед
на П.Д.С.- заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ и издател на оспорения по
делото АУПДВ, е делегирано правомощието да издава и подписва АУПДВ по мярка 211
“Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и/или изключване от
подпомагане по чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. (точка 19 от заповедта).
Така посоченото
делегиране на правомощия настоящият състав на съда намира за надлежно направено,
поради което оспореният по делото АУПДВ се явява издаден от компетентен орган,
по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Жалбоподателят е
регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 594342 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК).
Подадено е Заявление за входяща
регистрация 2013 (ново заявление) от 27.03.2013г. (листи 47-49), с уникален
идентификационен номер (УИН) 16/020413/25537, с което е заявен за подпомагане 1
брой блок на земеделско стопанство (БЗС), с площ от 25,00 ха, находящ се в
землището на с. Р., по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони” (НР1- Планински райони), с култура “пасище“,
код 312000 (Мери и пасища).
Подадено е Заявление за регистрация
2013 (редакция на парцели/схеми/животни) от 27.03.2013г. (листи 50-53), с УИН
****, с което е заявен за подпомагане 1 брой БЗС, с площ от 21,25 ха, находящ
се в землището на с. Кръстевич, по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” (НР1- Планински райони), с култура “пасище
код 312000.
Представено е Приложение
за кандидатстване по мярка 214 “Агроекологични плащания“ 2013 (листи 54а-61).
Подадено е Заявление за
подпомагане 2013 от 27.03.2013г. (листи 63-72), с УИН ****, с което е заявено
подпомагане за общо 2 броя БЗС, с обща площ от 46,25 ха, по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, с култура
код 312000.
Извършена е автоматична
проверка на въведените данни, за резултатите от която проверка е изготвен
нарочен протокол (лист 72а), както и ортофотографско заснемане на процесните 2
броя БЗС (лист 73).
Подадено е Заявление за регистрация
2013 (редакция на парцели, схеми/животни) от 01.04.2013г. (листи 75-78), с УИН
****, според което “Няма корекции на
парцели“ (лист 77).
Представено е Приложение
за кандидатстване по мярка 214 “Агроекологични плащания“ 2013 (листи 80а-85).
Подадено е Заявление за
подпомагане 2013 от 01.04.2013г. (листи 86а-96), с УИН ****, с което е заявено
подпомагане за общо 2 броя БЗС, с обща площ от 46,25 ха, по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, с култура
код 312000.
Извършена е автоматична
проверка на въведените данни, за резултатите от която проверка е изготвен
нарочен протокол (лист 96).
Според оспорения по
делото АУПДВ, на жалбоподателя е изплатена сумата от 9 768,44 лв. за кампания 2013 по
мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони”.
Пак според оспорения по
делото АУПДВ за кампания 2014 (втора година от ангажимента) е подадено
заявление с УИН 16/170614/47156 (неприложено по делото) и на жалбоподателя е
изплатена сумата от 10 027,78 лв. за кампания 2014 по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”
Отново според оспорения
по делото АУПДВ за кампания 2015 (трета година от ангажимента) е подадено
заявление с УИН 16/100615/53438 (неприложено по делото) и на жалбоподателя е изплатена
сумата от 8 484,46 лв. за кампания 2015 по мярка 211 “Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”
По делото е прието
заверено копие на “конкретно плащане – резултати“ (лист 110), според което на
жалбоподателя е изплатена сума от общо 9 768,44 лв. (1 758,32 лв. +
8 010,12 лв.) за кампания 2013; за кампания 2014 на жалбоподателя е
изплатена сума от общо 10 027,78 лв. (1 805,00 лв. + 8 222,78
лв.), а за кампания 2015 на жалбоподателя е изплатена сума от общо
8 484,46 лв. (6 363,34 лв. + 2 121,12 лв.).
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Договор №ПМ-005 от 08.10.2012г. (листи 15-20)
за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, между
Министерството за земеделието и храните (МЗХ), понастоящем Министерство на
земеделието, храните и горите (МЗХГ), като наемодател, и “РИЛА РАЙДИНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, чийто универсален правоприемник е ЕТ “Д.Б.- РИЛА РАЙДИНГ“, като
наемател, с предмет на договора общо 503,665 дка (50,3665 ха) земеделска земя
от държавния поземлен фонд (ДПФ), в землищата на с. Р., община Карлово, имот №000043,
с площ от 284,673 дка; и имот №098002, с площ от 218,992 дка в землището на с.
Кръстевич, община Хисаря. Имотите, предмет на договора, са с начин на трайно
ползване (НТП)- пасище, мера. Договорът се сключва за срок от 5 стопански
години (01.10.2012г. – 30.09.2017г.) и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година
(01.10.2012г.), размерът на дължимия наем е 7,00 лв./декар или общо 3 525,65
лв. за стопанска година.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на протокол-опис от 08.10.2012г. към Договор
№ПМ-005 от 08.10.2012г. (лист 21), неразделна част от посочения договор за
наем.
Като доказателство по
делото е прието заверено копи на Споразумение от 09.09.2013г. към Договор за
наем №ПМ-005 от 08.10.2012г. (лист 22), по силата на което ЕТ “Д.Б.- РИЛА
РАЙДИНГ“ встъпва като наемател по процесния договор, в качеството му на универсален
правоприемник на “РИЛА РАЙДИНГ“ ЕООД.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Уведомление с Изх.№16-00-5032 от 05.07.2016г.
(лист 111) на директора на Областна дирекция (ОД) “Земеделие“- Пловдив, с което
жалбоподателят се уведомява, че Договор №ПМ-005 от 08.10.2012г. се счита за
прекратен, на основание чл.28, ал.3 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ),
във връзка с чл.87 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и §15, ал.3 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ-2015г., ДВ, бр.61 от 11.08.2015г.
Жалбоподателят не е
изпълнил изискването на §15, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ-2015г., според която
норма, ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са
длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл.37и, ал.1 и 4.
Според разпоредбите на
чл.37и от ЗСПЗЗ, в редакция ДВ, бр.61 от 11.08.2015г., (1) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се
отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани
в Интегрираната информационна система на БАБХ (Българска агенция по безопасност
на храните), съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена
по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни
задължения, както и задължения към Държавен фонд “Земеделие“, държавния
поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.3, т.2; (4)
пасищата,
мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на
регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните
или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка
за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1
животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица,
които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни
(автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти
от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма
до десета категория.
По делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаване на Уведомление с
Изх.№16-00-5032 от 05.07.2016г. от жалбоподателя.
Освен това, с писмо Изх.№01-6500/5463
от 15.08.2019г. (лист 41) на ответника по делото, на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят се уведомява, че се открива производство по издаване на
АУПДВ поради неспазване на многогодишен ангажимент, тъй като не е заявено
участие по мярка 211 за кампаниите след 2015, с което не са спазени
изискванията на чл.4, ал.1, т.т.2 и 3 от Наредба №11/03.04.2008г. На жалбоподателя
се указва, че ако не приеме констатациите в писмото, има право в 7-дневен срок
от получаването му да направи възражение и представи относими към констатациите
доказателства.
По делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаване на посоченото писмо от жалбоподателя,
нито пък че жалбоподателят евентуално е направил възражения, след което е
издаден оспореният по делото АУПДВ.
При така описаната
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.
На следващо място,
според посочените като нарушени от жалбоподателя разпоредби на чл.4, ал.1,
т.т.2 и 3 от Наредба №11/03.04.2008г., кандидатите за подпомагане по реда на
тази наредба са длъжни да: (2) извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото
компенсаторно плащане; (3) подават заявление за подпомагане с декларирани площи
в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане.
Според чл.14, ал.1, т.3
от Наредба №11/03.04.2008г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, след третата
година - 50 %, какъвто е настоящият случай.
От своя страна,
разпоредбите на чл.15 от Наредба №11/03.04.2008г. установяват, че (1)
разпоредбите на чл.14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в
случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства; (2) случаите на форсмажорни
или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи,
издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на
ДФЗ-РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило
го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин
или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи
това. Според легалното определение на §1, т.3 от ДР на Наредба
№11/03.04.2011г., “форсмажорни или изключителни обстоятелства” са: а) смърт на
бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента;
в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие,
което силно засяга земята на стопанството.
Според чл.47 “Правила за
плащания на площ“ от Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета (Регламент (ЕС) №1305/2013), (§3)
когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти
поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването
му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята,
одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите
към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно,
ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на
периода, през който ангажиментът се е изпълнявал; (§4) възстановяване на
получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства,
както са определени в член 2 от Регламент (ЕС)
№1306/2013 (Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО)
№165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на
Съвета).
А според чл.2 от
Регламент (ЕС) №1306/2013г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга
на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати
по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие,
което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките
за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е
засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски
култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част
от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
В случая, както се
посочи по-горе, според Уведомление с Изх.№16-00-5032 от 09.07.2016г., Договор
за наем №ПМ-005 от 08.10.2012г. се прекратява на основание чл.28, ал.3 от ЗАЗ,
във връзка с чл.87 от ЗЗД и на основание §15, ал.3 (във връзка с ал.1) от ПЗР
към ЗИДЗСПЗЗ-2015г.
Съответно,
жалбоподателят не разполага със стопанство, находящо се в планински район или в
район/и с ограничения, различни от планинските, в което да извършва земеделска
дейност, предвид обстоятелството, че заявените за подпомагане 2 броя БЗС за
периода 2013г. – 2015г. са предмет на Договор за наем №ПМ-005 от 08.10.2012г.,
който е прекратен.
Според настоящия състав
на съда, прекратяването на процесния договор за наем е поради наличието на
обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото изпълнение, които не могат да
се вменят във вина на нито една от страните- изменение в нормативната уредба,
регламентираща действието на договора.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.47, §3 от Регламент
(ЕС) №1305/2013, тъй като стопанството на жалбоподателя е преразпределено, а по
аргумент от нормата чл.2, б.“е“ от Регламент (ЕС) №1306/2013, е налице и
“отчуждаване“ на голяма част от стопанството, респективно експроприация по
смисъла на §1, т.3, б.“в“ от ДР на Наредба №11/03.04.2008г., поради което
поетият от жалбоподателя ангажимент следва да бъде прекратен и да не се изисква
възстановяване на предоставената му помощ.
Следователно, направеното
установяване с оспорения АУПДВ на сумата от общо 14 140,34 лв. се явява
направено в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което
оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В подкрепа на изложеното
до тук, следва да се има предвид, че със Заповед №03-РД/4465 от 30.10.2018г.
(листи 12-13) на Петя Славчева- заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, се
прекратява поет многогодишен ангажимент по Мярка 214 “Агроекологични плащания“,
направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1/2)“ на жалбоподателя, като на основание чл.47, т.3 и т.4 от Регламент
(ЕС) №1305/2013 от жалбоподателя не е изискано възстановяването на получените
субсидии по мярка 214 “Агроекологични плащания“ за периода 2013г. – 2015г.
Предвид последно
посоченото, настоящият състав на съда намира, че при наличието на една и съща
фактическа обстановка, издаването на два административни
акта (АУПДВ
с №01-6500/5468#1 от 14.10.2020г. и Заповед №03-РД/4465 от 30.10.2018г.) с различно съдържание и с различни последици за адресата им се явява
противно на правилата на формалната логика.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ДФ“З“ е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с №01-6500/5468#1 от 14.10.2020г.,
издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, с
който на ЕТ “Д.Б.- РИЛА РАЙДИНГ“, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Белград“ №23, ЕИК *********, е установено публично държавно
вземане в общ размер от 14 140,34
лв., представляващо 50% от общо изплатените му субсидии по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, както
следва: за 2013г.- 4 884,22 лв. (9 768,44 лв.); за 2014г.-
5 013,89 лв. (10 027,78 лв.); за 2015г.- 4 242,23 лв. (8 048,46
лв.), и е изключен от подпомагане.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:/п/ .............
/Н.Бекиров/