Р Е Ш
Е Н И Е № 260011
Град Несебър, 18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 419 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Й.З. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0304-000429 от 25.05.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, и 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, неправилно и необосновано. Като конкретно нарушени процесуални разпоредби посочва тези на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в НП, нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. Почертава, че в наказателното постановление е посочено, че лекият автомобил, упрявляван от жалбоподателя, когато спрямо него е била извършена проверка, е описан като “БМВ Й Драйх”, а не този, който действително е управлявал – “Опел Инсигния”, и който е посочен с тези марка и модел в АУАН. Същевремнно в акта е посочен грешен регистрационен на автомобила – ***вместо правилния такъв – “СВ 1119 КА”. Това разминаване е съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя – ограничава възможността му да разбере вмененото му конкретно нарушение и да организира защитата си. Наказващият орган в издаденото от него НП е посочил факти, различни от действително установените такива в хода на административно наказателното производство, същевременно не е доказал състава на административното нарушение от обективна и субективна страна, авторството и вината на дееца. При проверката контролните органи са нарушили противоепидемични мерки. В акта и постановлението е налице разминаване и по отношение посочването на техническото средство, с което спрямо жалбоподателя е била предприета проверка за употреба на алкохол, а на него не е дадена възможност да даде кръв за анализ, тъй като бил подведен, в резултат на което не е отишъл във ФСМП – Несебър, а в сградата на РУ Несебър, вместо да бъде отведен на правилното място от контролните органи. Въпреки, че жалбоподателят е отказал да подпише талона, той е следвало да му бъде надлежно връчен, което не е сторено.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от ОДМВР – Бургас юристконсулт е постъпило становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като извършването на нарушението и неговият автор се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Свитеделят И.Х.Г. на длъжост “старши полицай ООР” при РУ Несебър, заедно с колегата си Х.С.И., за времето от 07:30 часа до 19:30 часа на 15.05.2020г., са изпълнявали служебните си задължения като Автопатрул. Били са разположени на КПП – Лада, в близост до паркинга на МВР-станция в град Несебър, като спирали за проверка преминаващи автомобили. Около 13:00 часа, когато не е имало почти никакво движение на автомобили, забелязали движещ се към тях с посока от село Равда към град Несебър лек автомобил бял на цвят, който в един момент завил надясно в посока към Южния плаж. Двамата полицейски служители, които тогава били извън полицейския автомобил, се усъмнили, че водачът на автомобила се опитва да избегне проверка, поради което решили да го последват със служебния си автомобил, който бил управляван от свид. Г.. Качили се в служебния автомобил и потеглили, последвали набелязания от тях автомобил с включен светлинен сигнал и след изминаване на разстояние от няколкостотин метра успели да се приближат сравнително бързо до него, тъй като и в двете посоки на движение тогава не е имало преминаващи автомобили. Забелязали как преследваният от тях автомобил спира на паркинга в близост до “Белия бар”, където е имало паркирани и други автомобили. Свид. Г. е решил да спре перпендикулярно на автомобила така, че същият да не може да продължи пътя си. След като полицейските служители слезли от служебния автомобил за да присъпят към проверка, автомобилът пред тях е започнал да прави маневра на заден ход, което е принудило свид. Г. да се върне в служебния автомобил за да го придвижи назад за да избегне евентуален удар между двете МПС-а. Когато накрая се приближили, установили, че същият е “О.И.Гранд Спорт” с рег.№ **, и че в него пътуват мъж, седящ на шофьорското място, като първоначално шофьорската врата е била заключена отвътре, и една жена. След проверка на документите на автомобила и на водача установили също, че водачът е А.Й.З. – жалбоподателят, а автомобилът е собственост на “РАЙФАЙЗЕНГ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като в талона е вписан и А.Й.З., тъй като същият има право да ползва автомобила в качеството му на лизингополучател по силата на договор за лизинг, сключен с лизингодателя – горепосоченото дружество. Жената, пътувала в автомобила, е съпругата на жалбоподателя – свид. Гинка Данаилова Захариева. Проверяваните лица обаче започнали да държат сметка на полицаите за това кое е предизвикало точно те да бъдат проверявани докато отиват на плаж. Това тяхно поведение е предизвикало у полицейските служители съмнение и за употреба на алкохол или на други упойващи вещества, поради което са докладвали на оперативния дежурен за да получат съдействие от колегите си от КАТ. Пристигналият малко по-късно на място Автопатрул по КАТ е бил в състав свидетелите О.М.И. и С.К.П., двамата на длъжност “младши автоконтрольори” при РУ Несебър. На двамата им е била разяснена ситуацията от техните колеги, но когато А.З. е чул разговора между полицаите и за предстоящата проверка за употреба на алкохол, е решил да търси причини, с които да осуети извършването на такава проверка. Първо е изразил несъгласие да бъде изпробван с техническо средство с оправдание за наличие на епидемична обстановка. Когато свид. И., който тогава е бил с поставени на ръцете предпазни ръкавици и с предпазна маска на лицето, както и останалите намиращи се на място полицейски служители, е предоставил на З. тапа, запечатана в найлонов плик, и му е било указано сам да разопакова тапата и да я постави в апарата за да може през нея да издиша въздух. След като З. е разпечатал тапата, е взел в себе си туба дезинфектант и е започнал да пръска с него тапата. С това свое действие той е демонстрирал едновременно съмнение, недоверие и страх от зараза, по който начин също се е опитал да осуети нормалното изпълнение на проверката за алкохол с техническо средство. Други прояви на такава демонстрация жалбоподателят е извършил след като сам е предоставил топ ръкавици на полицаите, за това, че му пипат документите, както и предложението му да издишва въздух в апарата от разстояние, т.е. без да поставя в устата си тапата. Свид. И. е продължил да му предоставя тапи, някои от които жалбоподателят е успял да напръска с дезинфектанта, а след като от страна на проверяващите му е указано, че не може да продължи да прави това, тъй като това ще повлияе на обективността на проверката, той ги е хвърлял на земята, като основната му цел е била полицейските служители сами да се откажат да го изпробват с техническото средство, а за други тапи не му е било позвлено да ги третира с намиращата се у него субстанция, съдържаща спирт. Със същата поставена от него цел – да осуети проверката за употреба на алкохол, е провел телефонен разговор и сам е съобщил на полицейските служители, че ще им бъде разпоредено да преустановят проверката. След като е направил неизползваеми няколко тапи и е отказал да изпълнява указанията на контролните органи, правилно действията на З. са приети от тях като отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, поради което свид С.К.П. е издал Талон за изследване № 0050649 / 15.05.2020г., в който е посочил основанието за издаването му, а именно отказа на З. да бъде изпробван с техническо средство. В талона е указано на З., че до 35 минути от връчването му следва да се яви във ФСМП – Несебър за изследване с медицинско и химическо или химико-токсиколгично изследване, а като час на връчването е посочен 13:30 часа. З. е отказал както да подпише така и да получи талона за изследване, който негов отказ е удостоверен с подписа на един свидетел – свид. Х.С.И..
Свидетелят О.М.И. е съставил АУАН серия АА, бл.№ 388831/15.05.2020г. за това, че на 15.05.2020г. около 13:10 часа в град Несебър, по улица Иван Вазов посока плажна ивица на паркинга на заведение “Бял бар”, А.Й.З. управлява лек автомобил “О.И.Гранд Спорт” с рег.№ **, като: 1) отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ № 0325 фабр. № ARUT за наличие на алкохол; издаден талон за медицинско изследване № 0050649, и 2) не носи контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията по чл.174, ал.3 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а при съставянето на акта са иззети СУМПС № *********, СРМПС част ІІ № *********, както и двете табели на автомобила с регистрационните номера. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и по нарушението (не само на отказа на водача да бъде изпробван, но и на обстоятелството, че е управлявал автомобила), както и от жалбоподателя, в качеството му на нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Като възражение в акта З. собственоръчно е признал, че е отказал да бъде изпробван с техническото средство, по причина, че не се изпълняват исканията му за стерилност на мущука. Тези възражения жалбоподателят е описал и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които също потвърждава, че е отказал да бъде изпробван с техническото средство за употреба на алкохол.
Правилно полицейският орган не е отвел жалбоподателя до ФСМП – Несебър, макар процесуалният му представител да настоява за обратното, а и самият жалбоподател в писмените си възражения срещу акта, тъй като в случая не е била налице хипотезата на чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2019г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който единствен случай полицейският орган е длъжен да съпроводи водача на МПС до мястото, където да се вземат биологични проби. В случай на отказ на водач на МПС да бъде изпробван с доказателствен анализатор и при издаден талон за изследване, такова задължение полицейският орган няма.
Полицейските служители, извършили, съответно присъствали, на проверката са се отправили към ФСМП-Несебър за да изчакат явяването на жалбоподателя до определеното време предвид, че последният сам се е поставил в невъзможност да предостави кръв за анализ отказвайки получаването на издадения му талон, но същият не се е явил в указания в талона за изследвания час. Освен това той не е имал никакво намерение да дава кръв за медицинско изследване. Вместо това той се е отправил към сградата на РУ – Несебър, и не защото у него са съществували субективни представи, че здравното заведение се намира там, а с цел да издейства връщането, съответно получаването, на иззетите при проверката табели с регистрационните номера на автомобила, и евентуално да подаде жалба във връзка с обстоятелствата при проверката му. Неявяването на лицето до определения час – 14:10 часа, е удостоверено от медицинското лице – д-р Паскалева, като изявлението й за това обстоятелство е констатирано от нея писмено и срещу подпис в екземпляра от издадения талон за изследване.
При явяването му в РУ-Несебър З. е бил посрещнат от свид. С.К.К., на когото първоначално заявил, че желае да подава жалба, а по-късно е поискал среща с дежурния. Такава среща се е състояла и е продължила около половин час, след което З. е излязал от сградата на управлението.
Двата броя табели с регистрационни номера на автомобила, както и Свидетелството за регистрация на МПС част ІІ са били върнати на А.Й.З. в 17:10 часа. Това обстоятелство е удостоверено на самия АУАН. Малко по-късно свидетелят Г. е видял жалбоподателя и съпругата му до автомобила, който вече е бил паркиран в близост до сградата на РУ-Несебър, и че З. е поставял табелите на автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства чрез разпитите на полицейските служители – свидетелите И.Г., О.И., С.К. и С.К.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели не само защото не счита, че същите са заинтересовани от благоприятен изход на делото, но и защото нямат интерес да излагат фактическа обстановка, различна от действителната такава. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви помежду си, последователни и взаимнодопълващи се и кореспондират с писмените доказателства по делото.
Свид. Генка Данаилова Захариева – съпругата на жалбоподателя, в показанията си потвърждава версията на съпруга си относно обстоятелствата при проверката, както и че причината да се отбият от пътя и да тръгнат в посока към плажа, не е да избегнат полицейска проверка, а да посетят плажа. Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно това, че е настоявала съпругът й да даде кръв за анализ, но полицаите са ги излъгали като са ги насочили към сградата на РУ-Несебър, за да лишат жалбоподателя от правото му и възможността да даде кръвна проба, тъй като се установи, че З. по собствена воля се е отправил веднага след проверката към сградата на управлението за да подава жалба и да се опита да си получи обратно табелите с регистрационни номера и документите, които са му били иззети при проверката. Показанията на този свидетел в тази им част са в разрез с останалия събран доказателствен материал.
На 21.05.2020г. наказващият орган след като е приел, че нарушенията, описани в акта, са доказани, е издал обжалваното НП, с което е наложил санкциите. В това НП обаче е посочено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с марка и модел „БМВ Х 3 Х Драйв 30 Д“.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва издаденото наказателно постановление, в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 22.05.2020г.
Деянието, което А.Й.З. е извършил на 15.05.2020г., категорично съставлява нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на административно наказателната му отговорност и за налагане на санкциите, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За да бъдат наложени обаче тези санкции съвсем не е достатъчно водачът на МПС да е извършил вмененото му административно нарушение. Необходимо е наред с това да бъде проведена законосъобразна процедура, съгласно изискванията на ЗАНН, която да приключи с издаване на законосъобразно наказателно постановление.
Наказателното постановление обаче е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наказващият орган като е посочил, че нарушителят е водач на лек автомобил, който е различен от посочения в АУАН според марката и модела, в който акт тези данни са правилно установени и посочени, тъй като действително управлявания от жалбоподателя лек автомобил е „Опел Инсигния“, докато наказващият орган го е описал като „БМВ Х 3 ДРАЙВ 30 Д“, означава, че издаденото от него наказателно постановление е негодно да ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице, защото не е спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти (Решение № 1606/16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г. на Административен съд – Бургас; Решение № 1046/29.05.2018г. по КНАХД № 831/2018г. на Административен съд - Бургас).
В настоящия случай не следва да се изследват причините, поради които наказващият орган, съзнателно или не, е описал в НП друг автомобил, включително и дали това се дължи на техническа грешка, често допускана при издаване на наказателните постановления при които очевидно и преимуществено се ползва функцията „копи пейст“, но която техническа грешка не е поправена и остранена. Не е от значение дали ще продължи да се тълкува от наказващия орган, че не е длъжен да спазва формалността на административно наказателното производство, а осъществяваният от съда контрол за законност относно правилното приложение на материалния закон и за наличието на съществени нарушения на процесуални правила, представлява „стимулиране“ от страна на съда на водачи на МПС да продължават да извършват нарушения по ЗДвП без да бъдат наказвани за тях, както неведнъж е подчертавал това в касационните си жалби срещу решения на районния съд, с които се отменят НП на сходни основания, но която позиция той е свободен да изразява, или ще се концентрира към спазване на законоустановените правила съгласно изискванията на ЗАНН за административно наказателното производство.
По тези съображения административно наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт – наказателното постановление, което подлежи единствено на отмяна, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно. Следва да бъде отменено НП включително и в частта за второто нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложена санкцията – Глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвид, че жалбоподателят изрично е посочил в жалбата си, че обжалва НП и за двете нарушения и иска цялостната му отмяна.
Жалбоподателят не е направил разноски по делото, в частност за заплатено адвокатско възнаграждение, не претендира заплащане на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-000429 от 21.05.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на А.Й.З. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***: 1) на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, а на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., издадена от министъра на вътрешните работи, са му отнети 12 (дванадесет) контролни точки, и 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. (десет лева) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: