Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2516/6.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12946 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Ю.Д.Д., ЕГН **********,*** срещу ГД
„И.Н.“ при МП *при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите, както следва:
- 1000 лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 200 часа по месеци и по тримесечия за периода
01.07.2015г.- 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 24.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от общо 100лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до
23.08.2018г. вкл., формирани, както следва: 57лева за периода 01-31.07.2015г.-
отработени 16часа и обезщетение за забава в размер на 4,32лева за периода
26.08.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.08.2015г.- отработени
8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.09.2015г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.09.2015г.- отработени 8часа и обезщетение
за забава в размер на 4,16лева за периода 26.10.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева
за периода 01-31.10.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер
на 4,16лева за периода 26.11.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода
01-30.11.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева
за периода 26.12.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.12.2015г.-
отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода
26.01.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.01.2016г.- отработени
8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.02.2016г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01-28.02.2016г.- отработени 8часа и обезщетение
за забава в размер на 4,16лева за периода 26.03.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.03.2016г.- отработени
8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.04.2016г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.04.2016г.- отработени 8часа и обезщетение
за забава в размер на 4,16лева за периода 26.05.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева
за периода 01-31.05.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер
на 4,16лева за периода 26.06.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода
01-30.06.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева
за периода 26.07.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.07.2016г.-
отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода
26.08.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.08.2016г.- отработени
8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.09.2016г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.09.2016г.- отработени 8часа и обезщетение
за забава в размер на 4,16лева за периода 26.10.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева
за периода 01-31.10.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер
на 4,16лева за периода 26.11.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода
01-30.11.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева
за периода 26.12.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.12.2016г.-
отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода
26.01.2017г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01.01-31.03.2017г.- отработени
8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.04.2017г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01.04-30.06.2017г.- отработени 8часа и
обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.07.2017г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01.07-31.09.2017г.- отработени 8часа и
обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.10.2017г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01.10-31.12.2017г.- отработени 8часа и
обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.01.2018г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01.01-31.03.2018г.- отработени 8часа и
обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.04.2018г. до
24.08.2018г.; 41лева за периода 01.04- 30.06.2018г.- отработени 8часа и
обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.07.2018г. до
24.08.2018г.;
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност
„надзирател” в Затвора Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в чл. 19,
ал.2 ЗИНЗС и субсидиарно ЗМВР, ЗДС, КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес,
същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от
Началника на затвора месечен график. За периода м.07.2015г. до м.06.2018г. е
полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. На основание
чл. 187, ал.3 ЗМВР, в периода 01.07.2015г.- 31.12.2016г. работното време е
изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.
Твърди, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа
в 07,30ч. при дневни 8, 12 и 24часови смени. Началото на работната смяна
включва време за преобличане на специално облекло и технически средства, което
задължително става на територията на затвора и непосредствено преди започване
на инструктажа. След това се извършва инструктаж от около 15-20минути в
зависимост от оперативната обстановка в затвора, по време на които всички
застъпващи на пост биват инструктирани и проверени относно физическа и
психическа годност да носят наряда. След това се извършва предаване на поста от
стария на новия дежурен, което включва съвместни дейности по предаване на
смяна- проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. Всеки отстъпващ
от пост докладва за резултатите от изминалото дежурство на новия главен надзирател,
който поема ръководството на новата смяна и след това освобождава надзирателите
от старата смяна. Така, 8часовите смени са приключвали в 16,15часа, 12часовите
нощни смени и 24часовите смени са приключвали в 08,30часа на следващия ден, а
12часовите дневни смени са приключвали в 20,30часа. По отношение на външните
постове по заповед на ръководството, ищецът се е явявал на работа в 07,30часа,
като се е преобличал, снаражавал, участвал в общия инструктаж на застъпващите,
а след развода на смяната му се провеждал индивидуален инструктаж, едва след
който поемал съответния външен пост. След приключване на смяната и предаването
й на следващия, имал задължение да се върне в затвора, за да се преоблече,
разоръжи и да бъде освободен от дежурния главен надзирател. Така напускал
територията на затвора най- рано в 20,30часа при 12ч. дневни смени, съответно
19,30ч., 8,30ч при нощните смени. Т.е твърди, че реално в работното време е
включен допълнително час за извършване на посочените дейности. Въпреки тази
организация на работата, ищецът твърди, че ответникът отказва да зачете
реалната продължителност на неговата смяна и не отчита като работно време
съпътстващите нарядите дейности, които счита да са действия по изпълнение на
служебните задължения по см. на пар. 1, т.6 от ДР на ЗМВР, при това
регламентирани изрично в чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8 ППЗИНЗС. Твърди, че това
е в нарушение на чл.16е, т.3 ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г. Ето защо, счита,
че времето на инструктаж, развеждане на поста, отвеждане на смяна, приемане и
сдаване на дежурство е част от отработеното време, поради което и същото
подлежи на заплащане. Твърди, че тъй като работното време е било изчислявано
сумарно по месеци в периода 01.07.2015г.-31.12.2016г., а след това на
тримесечие, то нормата на работното време е можела да варира от 152часа до
184часа при месечно сумирано изчисляване и 488- 520часа при тримесечно сумарно
изчисляване. Тази норма съответно се редуцира с дните ползван отпуск. И
доколкото е налице некоректно отчитане на работното време, то липса отчитане,
респ. заплащане на реално положения извънредно труд над нормата. Посочените
възнаграждения не са били начислени, респ. изплатени, поради което считано от
26-о число на месеца следващ съответния отчетен период ответникът е изпаднал в
забава и затова дължи обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва,
че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност.
Твърди, че служителите в ГДИН са държавните служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или мярка „задържане под стража“ по см.
на чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Затова, относимите действащи за процесния период
нормативни актове са ЗИНЗС и ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед на
министъра на правосъдието относно реда за разпределение на работното време-
рег. № ЧР-05-11/30.01.2015г. Счита, че доколкото последната заповед не е била
оспорена, то за ищеца липсва правен интерес от заявяване права пред гражданския
съд. На основание чл. 305, ал.1 ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в
поделението в определено за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си
задължения. Времето преди работната смяна служи за подготовка за встъпване в
наряд чрез инструктаж, като явяването преди наряд за инструктажа и предаването
на наряда не са действия по фактическо носене на службата. Затова и се оспорват
твърденията за изпълнение на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч.,
като лишени от правно основание и недоказани. Твърди, че в затвора Варна има
създадена организация по отчитане и възмездяване на труда положен извън
месечния график. След 11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща
съобразно чл.16е и чл.16а, ал.7 ППЗИНЗС. Искане е за отхвърляне на претенциите
и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
В хода
на проведеното на 10.05.2019 г. съдебно заседание по искане на ищеца е
допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения
иск с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР чрез неговото увеличаване от сумата 1000лв. /хиляда
лева/, на сумата 1309,86 лв. /хиляда триста и девет лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща сбор от
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.07.2015 г.- 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 27.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението и на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
чрез неговото увеличаване от сумата 100 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до
23.08.2018 г. вкл. на сумата в общ размер 195,67 лв. /сто деветдесет и пет лева
и шестдесет и седем стотинки/.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че в периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г. е бил в
служебно правоотношение с ответника; че е положил сочения извънреден труд;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд; падеж на задължението за плащане
на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните не е налице
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в процесния период
страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност
„надзирател” в Затвора Варна и че за процесния период ищецът е полагал труд на
8, 12 и 24ч. смени.
От представените от ответника
по делото писмени доказателства се установява следното: Със Заповед № ЛС-03-3656/31.10.2000г.
на Началника на Затвора Варна, ищецът е бил назначен на длъжност „надзирател“.
Встъпил е в длъжност на 08.11.2000г. Със Заповед № Л-8311/31.10.2012г. е
преназначен на длъжност „Надзирател ІІ-ра степен“ в Затвора Варна, считано от 01.12.2012г.
Със Заповед № Л-4956/08.11.2017г. е преназначен на
длъжност „Надзирател І-ва степен“, считано от 20.11.2017г..
Със Заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015г. на М. п. е регламентирана организацията на работното
време в ГДИН и териториалните й служби, като е предвидено, че за дейности,
чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се
организира на 8-, 12- и 24-часови смени по утвърден график или дежурство, като
извънредният труд не може да надвиши 280 часа годишно, а за служителите
работещи в наряд- 70часа на отчетен период. Положеният труд извън установеното
работно време се отчита почасово с протокол по образец и се документира в
специална книга. С издадената въз основа на тази Заповед, със Заповед №
42/11.03.2015г. на Началника на Затвора Варна е регламентирано работното време
на служителите работещи на дежурства в надзорна охранителна дейност, както
следва: при 24-часово дежурство- от 08,00часа до 08,00часа на следващия ден,
при 12часови дневни смени- от 08,15часа
до 20,15часа, а при 12часови нощни смени- от 20,15часа до 08,15часа на
следващия ден, при 8-часови смени- от 08,15часа до 16,45часа.
От представената справка за
положения и платен извънреден труд от ищеца за периода 01.07.2015г. до
30.06.2018г. е видно, че за периода 01.07-30.09.2015г. ищецът е положил 69 часа
извънреден труд, платен в размер на 382,34 лева; за периода 01.10-31.12.2015г.
ищецът е положил 88 часа извънреден труд, платен в размер на 455,09 лева; за
периода 01.01-31.03.2016г. ищецът е положил 64 часа извънреден труд, платен в
размер на 354,64 лева; за периода 01.04-30.06.2016г. ищецът е положил 98 часа
извънреден труд, платен в размер на 543,03 лева; за периода 01.07-30.09.2016г.
ищецът е положил 51 часа извънреден труд, платен в размер на 282,60 лева; за периода
01.10-31.12.2016г. ищецът е положил 39 часа извънреден труд, платен в размер на
216,11 лева; за периода 01.04-30.06.2017г. ищецът е положил 64 часа извънреден
труд, платен в размер на 391,87 лева; за периода 01.07-30.09.2017г. ищецът е
положил 69 часа извънреден труд, платен в размер на 422,49 лева; за периода
01.10-31.12.2017г. ищецът е положил 51 часа извънреден труд, платен в размер на
316,44 лева; за периода 01.01-31.03.2018г. ищецът е положил 45 часа извънреден
труд, платен в размер на 302,29 лева и за периода 01.04-30.06.2018г. ищецът е
положил 73 часа извънреден труд, платен в размер на 531,67 лева.
Със Заповед № 302/01.11.2018г.
на Началника на Затвора Варна е наредено извършване на проверка за замерване и
документиране на времето нужно за подготовка, провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, като се отчетат
особеностите на всеки пост. За целта е сформирана нарочна комисия, която в
изпълнение на възложената задача е изготвила протокол от 09.11.2018г., извършила
е съответните замервания в периода 01-07.11.2018г., резултатите от която са
били отразени в обобщена справка рег. № 10314/12.11.2018г. Така, комисията е
установила, че нужното време във всеки един от дните на проверката е било
съответно - 26, 33, 29, 27, 34 минути. С обобщената справка е направено
предложение, времето нужно за инструктаж, приемане, сдаване, освобождаване от
наряд или дежурство да се счита, че е 30 минути за 12- и 24- часовите смени и
15 минути за 8-часовите смени. Съгласно справка за периода, ищецът за процесния
период е нямал отработени часове на външни постове извън тези по утвърдения
месечния график.
За установяване твърденията си
относно реалната продължителност на работното време на ищеца, респ. за
опровергаването им разпитани бяха като свидетели К.М.С.и А.Х.А. И двамата
свидетели работят в Затвора В., първият като Началник сектор по надзорна
охранителна дейност, а вторият е надзирател. И двамата свидетели посочват, че
при явяването си на работа надзирателите следва да са униформени, в изряден
външен вид.
Св. С. посочва, че
инструктажът се провежда преди застъпване на пост. В зависимост от оперативната
обстановка, продължавал различно време. По повод установяване на времето нужно
за провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на пост, свидетелят сочи, че е
бил член на сформирана комисия с членове от синдикатите и главните надзиратели.
Правили са замерване на времето в продължение на няколко дни, с часовник и
констатациите са оформили в протокол.
Св. А. в показанията си
установява, че се е работил на 8-, 12- и 24- часови смени. По принцип
инструктажът започвал в 07.45 часа. Това изисквало да са на работа най-малко 15 минути преди
инструктажа или общо преди застъпване в наряд половин час минимум. Инструктажът
продължавал около 15 минути.
След инструктажа, всеки заемал поста си, където се правело наново приемане и
издаване, попълване на книги, което отнемало поне 6-7 минути. След издаване на
поста, започвал отвода, като след смяна на свидетелят му се е случвало да си
тръгне в повечето случаи в 08.30 часа. Така, реално дежурството продължавало с
час повече.
За установява размера на
претенцията, по делото бе изслушано заключението на в.л. П.И.. От заключението
на в.лице става ясно, че дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден
труд от ищеца, при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск, съобразно собствените му твърдения /че се явява на
работното място 30 мин. преди началото на смяната и е напускал същата 30 мин.
след приключването й/ е в размер на 1309,81 лева главница и 189,95 лева
обезщетение за забава.
От заключението на в.л. П.И.
по допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което бива кредитирано
става ясно, че стойността на претендираното допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд съобразно (30+30 мин.)
твърденията на ищеца за положен допълнителен труд при 8, 12 и 24
часови смени и отработени допълнително часове извън графика при 8, 12 и 24 часови смени изчислени по месеци за периода 01.07.2015 г. до 31.12.2016 г. и на тримесечие за
периода 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г. при отчитане на
ползвани от ищеца отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск
е в размер на 1309,86 лв. за положени 222 часа, подробно описани по
месеци, тримесечие и суми в приложение 1 и 2 кол. 19 до 23. Обезщетението за забава
върху всяко едно допълнителното възнаграждение по месеци за периода от
01.07.2015 г. до 31.12.2016 г. и на тримесечие за периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2018 г. за положен извънреден труд за периода от 26 число на всеки месец
до 23.08.2018 г. е в размер на 195,67 лв., подробно описани по месеци и
тримесечия и суми в приложение 3, кол. 9.
Стойността на
претендираното допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
съобразно Обобщена справка от 12.11.2018 г. за положен допълнителен труд при 8,
12 и 24 часови смени и отработени допълнително часове извън графика при 8, 12 и
24 часови смени изчислени по месеци за периода 01.07.2015 г. до 31.12.2016 г. и
на тримесечие за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г. при отчитане на
ползвани от ищеца отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск
е в размер на 659,47 лв. за положени 112 часа, подробно описани по месеци,
тримесечия и суми в приложение 2а, кол. 18 - 20.
Обезщетението за забава
върху всяко едно допълнителното възнаграждение по месеци за периода от
01.07.2015 г. до 30.06.2016 г. и на тримесечие за периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2018 г. за положен извънреден труд за периода от 26 число на всеки месец
до 23.08.2018 г. е в размер на 98,63 лв., подробно описани по месеци,
тримесечия и суми в приложение За, кол. 9.
Обезщетението за забава
върху всяко едно допълнителното възнаграждение на тримесечие за положен извънреден
труд за периода от 26 число на всеки месец до 23.08.2018 г. е в размер на 95,80
лв., подробно описани по тримесечия и суми в приложение 4а, кол. 9.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предмет на настоящия спор е
търсено възнаграждение за положен труд, над нормативно определения, неотчетен и
неплатен от ответника, и представляващ необходимото време за сдаване и
застъпване на пост в периода 01.07.2015г. до 30.06.2018г. Спорният въпрос между
страните касае фактическата продължителност на 12- и 24 часовите работни смени
/наряди/, по които е полагал труд ищецът в исковия период.
В настоящия
случай, безспорно е, че ищецът е работил на 12 и 24часов утвърден график на
наряд, доколкото дежурството касае полаган труд при подневно отчитане на
работното време /пар.1, т.2 ДР на ППЗИНЗС/. Легално определение на понятието „наряд“ е дадено в пар.1, т.4 на ДР на
ППЗИНЗС и това е времето, през което държавния служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при
непрекъсваемост на работния процес.
Относимите към спора
разпоредби са тези на ЗИНЗС, ЗМВР, КТ и подзаконовите актове по тяхното
приложение. Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 и ал. 2 ЗИНЗС служители
в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й
служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение
на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, като за тях
се прилагат разпоредбите за държавната служба по ЗМВР, доколкото в този закон
не е предвидено друго. В чл. 187, ал. 1 ЗМВР, аналогично и в чл. 16а ППЗИНЗС е
регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Ал. 5, т. 2 на чл. 187 ЗМВР /ДВ бр.
14/20.02.2015г./ предвижда, че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал.
6, този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Съгласно чл. 16а, ал.2 ППЗИНЗС /ДВ бр.20/07.03.2014г./ за
дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или
24-часови наряди по утвърден график, като чл. 16д, ал. 2 ППЗИНЗС регламентира,
че работното време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и
отчита в часове, сумирано за тримесечен период. В отработеното време, чл. 16е
ППЗИНЗС предвижда, че са включени: работните часове в рамките на установеното редовно работно време;
удълженото работно време; времето за
инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих;
времето за хранене; фактически
извършената работа по време на
разположение /активен период на
разположение в поделението/; времето за
провеждане на професионално обучение;
времето на дежурство, като при 12- и 24-
часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа
отработено време. Специфичните изисквания, отговорности, задължения по
изпълнение на службата на работещите на наряд са разписани в чл. 305 и сл. ППЗИНЗС.
Анализът на
ангажираните по делото гласни доказателства налага извод, че действително
служителите от надзорно охранителния състав, какъвто е и ищецът, преди
застъпване наряда, респ. отвода са длъжни да се явяват на работното си място
минути преди започване на работната смяна, съответно следва да останат след
приключване на работното им време. Касае се за технологично необходимо време, в
което служителите следва да се приведат в спретнат външен вид, с униформа и
снаряжение /чл.305, ал.2 ППЗИНЗС/. Безспорно, служителите е възможно да идват
на работа с униформите си, но това не е предвидено като тяхно задължение, а
възможност и затова въпрос на лична организация. Установи се, че на служителите
се извършва проверка от главния надзирател дали са в спретнат външен вид, след
което се извършва и инструктажа им. Безспорно, времето нужно за извършване на
този инструктаж не би могло да се определи като фиксиран времеви интервал,
доколкото продължителността му зависи от оперативната обстановка в мястото на
полагане на труда и присъщата за естеството на работата динамика. Т.е, веднъж
нужното за това време може да е 5 минути, друг път 20 минути и прочие.
Всъщност, от представената от ответника обобщена справка от констатациите на
нарочно сформирана комисия, следва извод, че ответникът признава, че
действително на служителите в наряд отнема време преди застъпване или сдаване
на пост, което предполага и по- ранното им явяване на работното място, което
време за 12 – и 24- часовите смени е определено на 30 минути средно. Писмени
доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че е следвало да се явява
половин час преди застъпване на смяна и да остава допълнително толкова след
приключване на смяната му, по делото няма. Единствено данни за това се съдържат
в показанията на св. Ангелов. Но и той посочва, че това време /за преобличане,
инструктаж, доклад/ е винаги различно и според ситуацията в затвора, което е и
логично да е така. Липсват категорични доказателства обосноваващи извод, че за
целия процесен период, ищецът се е явявал половин час преди смяна и е оставал
половин час след смяна. Затова, съдът не може да приеме, че за тези му
твърдения доказването е проведено пълно и главно. Ето защо, при проведено
безспорно доказване на факта, че е нужно време за всички тези съпътстващи
дейности, което при това не е включено в работното време по чл.16е ППЗИНЗС,
следва да се приеме, че действително необходимото е това, което ответникът е
признал в изготвената обобщена справка рег. № 10314/12.11.2018г. Т.е 30 минути за 12- и 24- часовите смени и 15 минути
за 8-часовите смени. Категорично, това време не е било включено в работното
време. Доколкото, обаче то е свързано с физическото присъствие на служителите
на работното им място и касае изпълнение на техни служебни задължения разписани
в ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане.
Легалната дефиниция на понятието извънреден труд е дадена в чл. 143, ал. 1 КТ
и това е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
извън установеното за него работно време. Очевидно, претендираният понастоящем
за заплащане труд от ищеца, попада в критериите на понятието. Позоваването на
разпоредбата на чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм. ДВ бр.20/2014г./ е некоректно,
защото тя е отменена, при това влизаща очевидно в противоречие с нормите на
Общностното право / Директива 2003/88/ЕО /.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ
бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12-
или 24- часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В случая от
заключението на в.лице по изготвената допълнителна съдебно счетоводна
експертиза се установи, че в нарушение на тези разпоредби за целия исков период
работното време е отчитано на тримесечие. Т.е за исковия период 01.07.2015г. до
31.09.2016г. отчитането е следвало да се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 30.06.2018г.
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че исковата претенция е доказана в размерите посочени от в.лице в
приложение 2а /колона 21- отработени часове и колона 23- размер на дължимото възнаграждение/,
като се има предвид, че за периода 01.07.2015г. до 31.09.2016г. отчитането
следва да е помесечно, а след това на тримесечие. Така по периоди, дължимото
възнаграждение е в размер от общо 1309,86
лева за положени 222 часа труд, подробно описани по
месеци, тримесечия и суми в приложение 1, кол. 19 до 23. По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Същото се претендира от 26-о число на месеца, следващ
отчетния период, което всъщност е денят следващ падежа на съответното
задължение- 25-о на месеца следващ отчетния период. По тези факти страните не
са спорили. Следователно, от деня следващ този падеж, ответникът е изпаднал в
забава, поради което и такова следва да се дължи от 26-о число на месеца,
следващ отчетния период.
По отношение на обезщетението
за забава върху главниците за м.10 - м.11.2016г., ответникът е изпаднал в
забава считано от 26.01.2017г., тъй като към него момент вече е действала
разпоредбата на ЗМВР предвиждаща отчитане на тримесечие, а не месечно. Затова и
обезщетението за забава върху главниците за м.10 и м.11 2016г. ще се дължи от
26.01.2017г. Изчислено по размер от съда с помощта на
програмен продукт Апис финанси /доколкото в.лице го е изчислявало съгласно
приложение 3а от допълнителното заключение от 26-о число на месеца,
следващ отчетния период/, съобразно размера на
възнагражденията, до който съдът прие претенцията за възнаграждение за основателна,
дължимото обезщетение за забава е както следва: върху главницата от 22,16
лева за периода 01-31.10.2016г, обезщетението за забава възлиза на 3,54 лева за
периода 26.01.2017г. - 24.08.2018г., като за разликата до предявения размер от 3,90
лева и за периода от 26.11.2016г. до 26.01.2017г. подлежи на отхвърляне; върху главницата от 22,16 лева за периода 01-30.11.2016г, обезщетението за забава възлиза на 3,54
лева за периода 26.01.2017.-24.08.2018г., като за разликата до предявения
размер от 3,72 лева и за периода от 26.11.2016г. до 26.01.2017г. подлежи на
отхвърляне. В така посочения размер и период исковата претенция следва да бъде
уважена, а за периода от 26.12.2016г. до 26.01.2017г., отхвърлена като
неоснователна.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, като предвид частичната
основателност на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС съразмерно на уважената искова претенция направените в
производството разноски за ДТ от 102,39 лева, депозити за вещи лица от 270,00
лева или общо в размер от 372,26 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 600,00 лева
за платено адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018г. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът приема за основателно, като възнаграждението
следва да се редуцира в рамките на минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 и
ал. 8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения – 400,00
лева. Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 399,86 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът имат право на поискани и доказани разноски. На основание чл. 78,
ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и л. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника в размер на 200,00 лева, отчитайки и факта, че процесуалното
представителство от юрисконсулт е осъществено в три проведени по делото съдебни
заседания, както и за депозити за вещо лице в общ размер от 270,00 лева.
Съобразно отхвърлената и прекратената част на исковата претенция в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 0,17 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „И.Н.” гр. С. с адрес * ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.Д.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД сумата от 1309,86 лева /хиляда триста и девет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от общо 222 часа,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 27.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението и сумата в общ размер 195,13 лева /сто
деветдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, като сбор по периоди, както следва: върху главница 22,25 лева за периода 01-31.07.2015г. обезщетение
за забава в размер на 6,77 лева за
периода 26.08.2015г. до 24.08.2018г.; върху главница 22,25 лева за
периода 01-31.08.2015г. обезщетение за забава в размер на 6,58 лева за периода 26.09.2015г. до 24.08.2018г.; върху главница 11,12 лева за периода 01-30.09.2015г. обезщетение за забава в размер на 3,20 лева за периода 26.10.2015г. до
24.08.2018г.; върху главница 20,78 лева
за периода 01-31.10.2015г. обезщетение за забава в размер на 5,77 лева за периода 26.11.2015г. до 24.08.2018г.;
върху главница 10,39
лева за периода 01-30.11.2015г. обезщетение за забава в размер на 2,71 лева за периода 26.12.2015г. до
24.08.2018г.; върху главница 20,78 лева за
периода 01-31.12.2015г. обезщетение за забава в размер на 5,42 лева за периода 26.01.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 16,51 за периода 01-31.01.2016г.
обезщетение за забава в размер на 4,17 лева
за периода 26.02.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 16,51 лева за периода 01-29.02.2016г.
обезщетение за забава в размер на 4,04 лева
за периода 26.03.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 22,01 лева за периода 01-31.03.2016г.
обезщетение за забава в размер на 5,19 лева
за периода 26.04.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 27,62
лева за периода 01-30.04.2016г. обезщетение за забава в размер на 6,29 лева за периода 26.05.2016г. до
24.08.2018г.; върху главница 22,09 лева за
периода 01-31.05.2016г. обезщетение за забава в размер на 4,84лева за периода 26.06.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 22,09 лева за периода 01-30.06.2016г. и
обезщетение за забава в размер на 4,66 лева
за периода 26.07.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 16,62
лева за периода 01-31.07.2016г. обезщетение за забава в размер на 3,37 лева за периода 26.07.2016г. до
24.08.2018г.; върху главница 5,54 лева за периода 01-31.08.2016г. и
обезщетение за забава в размер на 1,07 лева
за периода 26.08.2016г. до 24.08.2018г.; върху главница 22,16
лева за периода 01-30.09.2016г. и обезщетение за забава в размер на 4,09 лева за периода 26.09.2016г. до
24.08.2018г.; върху главница 22,16 лева за периода 01-30.10.2016г.
обезщетение за забава в размер на 3,54 лева
за периода 26.01.2017г. до 24.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
обезщетение за забава за периода 26.11.2016г. до 26.01.2017г., за разликата до
предявения размер от 3,90 лева, като неоснователна; върху главница 22,16 лева за периода 01-30.11.2016г.
обезщетение за забава в размер на 3,54
лева за периода 26.01.2017г. до 24.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
обезщетение за забава за периода 26.12.2016г. до 26.01.2017г., за разликата до
предявения размер от 3,72 лева, като неоснователна; върху главница 16,62
лева за периода 01-31.12.2016г. обезщетение за забава в размер на 2,66 лева за периода 26.01.2017г. до
24.08.2018г.; върху главница 67,33 лева за
периода 01.04-30.06.2017г. обезщетение за забава в размер на 7,37 лева за периода 26.04.2017г. до
24.08.2018г.; върху главница 79,41 лева за периода 01.07-31.09.2017г.
обезщетение за забава в размер на 6,66 лева за периода 26.10.2017г. до
24.08.2018г.; върху главница 74,63 лева за периода 01.10-31.12.2017г.
обезщетение за забава в размер на 4,35 лева за периода 26.01.2018г. до
24.08.2018г.; върху главница 40,31 лева за периода 01.01-31.03.2018г.
обезщетение за забава в размер на 1,34 лева за периода 26.04.2018г. до
24.08.2018г. и върху главница 58,14 лева
за периода 01.04-31.06.2018г. обезщетение за забава в размер на 0,46 лева за периода 26.07.2018г. до
24.08.2018г.
ОСЪЖДА
ГД „И.Н.” гр. С. с адрес *ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 372,26
лева, представляваща
разноски за държавна такса и депозити за вещо лице, съобразно уважената част на
исковите претенции, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „И.Н.” гр. С. с адрес *ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Д.Д., ЕГН **********,***
сумата от 399,86 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски направени в настоящото производство,
съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „И.Н.” гр. С. с адрес
*сумата от 0,17 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената част
на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: