Определение по дело №1119/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 161 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д. № 946/2011 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на П. С. Х., Р. А. Х., и двамата от Г., и „Б. Д.” Е. Г., че гараж с идентификактор **********по кадастралната карта на Г., представляващ едноетажна масивна сграда, построена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *********, със застроена площ от 23 кв.м., с граници: запад – сграда с идентификатор **********, север – ПИ *********, на юг – дворно място с идентификатор ********* и изток – самостоятелен обект с идентификатор *********, не е собственост на П. С. Х. и Р. А. Х.. С решението съдът е осъдил „Б. Д.” Е. Г. да заплати на К. К. Ш. от Г., деловодни разноски в размер на 632 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Б. Д.” Е. Г., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че постановеното решение е неправилно – незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че от доказателствата по делото не се установява идентичност между процесния гараж и този, узаконен с акт за узаконяване от 20.08.1985 г. Счита също, че по делото не са събрани доказателства относно правото на собственост на отчуждителя на процесния гараж – М.К. Х., за да се стигнело до извода дали същия е бил или не е бил собственик на имота, който продал. Ищецът не бил представил доказателства, че е собственик на процесния гараж. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемите К. К. Ш., Р. А. Х. и П. С. Х. не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен от К. К. Ш. против Р. А. Х., П. С. Х. и „Б. Д.” Е. Г., иск, с правно основание чл.440 от ГПК, за признаване за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнение за парично вземане, а именно – гараж с идентификактор ********* по кадастралната карта на Г., представляващ едноетажна масивна сграда, построена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *********, със застроена площ от 23 кв.м., не принадлежи на длъжниците Р. А. Х. и П. С. Х..

Установено е по делото, че с нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № ** от 16.10.2007 г., том Х, рег.№ ***** дело № 1754 от 2007 г. на нотариус № 020, първите двама ответници Р. А. Х. и П. С. Х. (въззиваеми пред тази инстанция) са учредили в полза на третия ответник „Б. Д.” Е. Г. (въззивник) ипотека върху ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на Г., ведно с жилище на два етажа, заемащо западната част от построената през 1960 г. в западната част на поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ********* и гараж – едноетажна масивна сграда с идентификатор *********, със застроена площ 23 кв.м., за обезпечаване на вземането на кредитора – „Б. Д.” Е. Г., произтичащо от отпуснат на Р. А. Х. и П. С. Х. банков ипотечен кредит в размер на 54 000 лева.

Установено е също по делото, че за удовлетворяване на вземане на „Б. Д.” Е. Г. е било образувано изпълнително дело № 74/ 2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с длъжници – Р. А. Х. и П. С. Х., по което изпълнително дело е било насочено изпълнение върху процесния гараж, представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор *********, със застроена площ 23 кв.м., а именно – наложена възбрана и насрочена публична продан на недвижимия имот.

При така установените по делото обстоятелства и предвид претенцията на ищеца, че е собственик на процесния гараж с идентификатор ********* за същия е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване, че гаражът, върху който е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжниците по изпълнителното дело Р. А. Х. и П. С. Х..

Видно от представената по делото като доказателство скица с виза за узаконяване на две гаражни клетки № *** от 26.07.1985 г. за УПИ ІV с пл.№ ***, кв.40 по плана на кв.”Веселчане” Г., същата е издадена на С.К. Х. и ищеца К. К. Ш.. Съгласно същата, двете гаражни клетки са предвидени да се изградят в северозападната част на парцела. С акт за узаконяване № 8 от 20.08.1985 г., издаден от ОбНС – Кърджали, (представен по делото като доказателство) двете гаражни клетки с обща площ 42 кв.м. в парцел ІV с пл.№ 321, кв.40 по плана на кв. ”Веселчане” Г., собственост на С.К. Х. и К. К. Ш., са узаконени. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява по един несъмнен начин, че описаните в акт за узаконяване № 8/20.08.1985 г., издаден от ОбНС – Кърджали, две гаражни клетки, собственост на К. К. Ш. и С.К.Х., са идентични понастоящем с двете гаражни клетки с идентификатори ********* и ********* в ПИ с идентификатор *********от кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК. Експертизата установява, че обект с идентификатор ********* от кадастралната карта на Г. се ползва от ищеца К. К. Ш., а обект с идентификатор ********* се ползва от ответника П. С. Х..

От удостоверение за наследници № 118/01.02.2007 г. на Община – Кърджали се установява, че С.К.Х. е починал на 25.09.1999 г. и е оставил за наследници: Д.С.Х. – съпруга, П. С. Х. – син (втори ответник по делото) и С.С. Х. – син. С нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот придобит по наследство № ** от 24.09.2007 г., том ІХ, дело № 1629 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, Д.С. Х., П. С. Х. и С. С. Х., в качеството им на наследници на С.К. Х., са признати са собственици на ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта на гр. Кърджали, кв.”Веселчане”, У.В. № 20, ведно с изградената в свързана постройка през 1960 г. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.124.157.2 и гараж – самостоятелен обект с идентификатор 40909.124.157.4. С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 95, том ІХ, дело № 1630 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, двама от наследниците на С.К.Х. – Д.С. Х. и П. С. Х. са се разпоредили чрез продажба в полза на третия наследник С. С. Х. с техните наследствени дялове от описания по – горе поземлен имот, жилищна сграда и от гараж с идентификатор *********

По делото е разпитан като свидетел С. С. Х., който установява в своите показания, че в имота, в който живее на У.В. №** в гр. Кърджали, има два гаража, построени през 1974 – 1975 г. от баща му С.К.Х. и от ищеца К. Ш., които по – късно ги узаконили. Свидетелят сочи, че по представената му скица № 2751/13.08.2007 г. на Служба по кадастъра Г., дясната гаражна клетка под № 4 е на баща му, а лявата гаражна клетка под № 3 е на ищеца К. Ш.. Установява също, че от момента на построяването до настоящия момент гаражна клетка под № 3 се ползва от К. К. Ш. и е нямало период, в който някой друг да е владял или ползвал този обект. Ответникът П. Х., който е негов брат, никога не бил ползвал или предявявал претенции към гаража на ищеца.

По делото е приет като доказателство нотариален акт № 65 от 19.02.2007 г., том ІІ, дело № 256 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, видно от който М.К. Х. продава на първата ответница Р. А. Х. ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. Кърджали, ведно с жилище на два етажа, заемащо западната част от построената през 1960 г. в западната част на поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ********** и гараж – едноетажна масивна сграда с идентификатор*********, със застроена площ 23 кв.м. На основание на този нотариален акт първата ответница Р. А. Х. е вписана като собственик на процесната сграда с идентификатор *********– видно от скица № 2862/07.07.2008 г. на СГКК – Кърджали.

По отношение на продавача по цитирания нотариален акт – М.К.Х., свидетелят С. С. Х. сочи, че той е брат на баща му С.К.Х., както и че същият няма нищо общо с гаража и не го е ползвал.

По делото е прието като доказателство и удостоверение за декларирани данни с изх.№ 3515/29.09.2011 г. на Община Кърджали, съгласно което ищецът К. К. Ш. е декларирал с декларация вх.№ 51375-003 от 15.10.1999 г. земя, жилище и гараж, находящи се в Г., У.В. № 20.

При така събраните по делото доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.440 от ГПК, за признаване за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнение за парично вземане, а именно – гараж с идентификактор 40909.124.157.3 по кадастралната карта на Г., представляващ едноетажна масивна сграда, построена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *********, със застроена площ от 23 кв.м., не принадлежи на длъжниците Р. А. Х. и П. С. Х., за основателен. От обсъдените по – горе доказателства се установява, че ищецът К. К. Ш. и Стою К. Х., са построили по един гараж за всеки от тях в съсобствен недвижим имот – УПИ ІV с пл.№ 321 в кв.40 по плана на кв.”Веселчане” Г., в неговата северозападна част. Установява се също, че с акт за узаконяване № 8 от 20.08.1985 г., издаден от ОбНС – Кърджали, двете гаражни клетки с обща площ 42 кв.м. в парцел ІV с пл.№ 321, кв.40 по плана на кв. ”Веселчане” Г., собственост на С.К.Х. и К. К. Ш., са узаконени.

Неоснователен е в тази връзка направения във въззивната жалба довод, че от доказателствата по делото не се установява идентичност между процесния гараж и този, узаконен с акт за узаконяване от 20.08.1985 г. Напротив, назначената по делото съдебно – техническа експертиза установява по един категоричен начин, че описаните в акт за узаконяване № 8/20.08.1985 г., издаден от ОбНС – Кърджали, две гаражни клетки, собственост на К. К. Ш. и С.К. Х., са идентични понастоящем с двете гаражни клетки с идентификатори ********* и ********* в ПИ с идентификатор ********* от кадастралната карта на гр. Кърджали. В тази връзка, от обсъдените по – горе доказателства се установява, че след смъртта на С.К. Х. неговите наследници са се снабдили с нотариален акт за констатиране собствеността върху недвижим имот, придобит по наследство № 94/24.09.2007 г., с който същите са признати са собственици на припадащите им се идеални части от поземления имот, ведно с изградената в свързана застройка двуетажна масивна жилищна сграда и гараж с идентификатор № *********. С нотариален акт № 95 от 24.09.2007 г. двама от наследниците – Д.С. Х. и П. С. Х. са се разпоредили чрез продажба в полза на третия наследник С. Х. с техните наследствени дялове от описания по – горе поземлен имот, жилищна сграда и от гараж с идентификатор*********.

От назначената по делото съдебно – техническа експертиза, както и от показанията на разпитания свидетел С. С. Х. се установява, че процесния гараж, представляващ обект с идентификатор ********* от кадастралната карта на Г., се ползва от ищеца К. К. Ш., като свидетелят изрично установява, че същият винаги се е ползвал от него и е нямало период, в който някой друг да е владял или ползвал този обект.

Във връзка с горното следва да се посочи, че не опровергава правото на собственост на ищеца върху процесния гараж с идентификатор № ********* иприетият по делото като доказателство нотариален акт № 65 от 19.02.2007 г., том ІІ, дело № 256 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, съгласно който М.К. Х. продава на първата ответница Р. А. Х. ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. Кърджали, ведно с жилище на два етажа, заемащо западната част от построената през 1960 г. в западната част на поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.124.157.2 и гараж – едноетажна масивна сграда с идентификатор ********, със застроена площ 23 кв.м. Това е така, тъй като не се установява по делото, в това число и от изисканата и приета като доказателство преписка по нотариален акт № 65/2007 г., че отчуждителят М. К. Х. (за когото свидетелят твърди, че е брат на баща му С.К. Х.) е притежавал правото на собственост върху процесния гараж с идентификатор ********* Следва да се посочи, че в самата преписка по цитирания нотариален акт № 65 от 2007 г. не само, че няма доказателства, легитимиращи отчуждителят М.К.Х. като собственик на изградения в имота гараж с идентификатор № *********, а напротив – в същата се съдържа копие от обсъдения по делото акт за узаконяване № 8 от 20.08.1985 г., легитимиращ като собственици на изградените в имота две гаражни клетки ищецът К. Ш. и С. Х.. Независимо от това обаче, нотариусът е приел, че продавачът се легитимира като собственик на процесния гараж и е изповядал сделката.

При това положение, доколкото от доказателствата по делото се установява, че продавачът М.К. Х. не е собственик на процесния гараж с идентификатор № *********, а такъв е ищецът, то следва да се приеме и че сделката, обективирана в нотариален акт № 65/2007 г., не е породила вещно – прехвърлителния ефект на продажбата и не е довела до прехвърляне, респективно- до придобиване на собствеността върху гаража от страна на първите двамата ответници.

Предвид изложеното дотук, следва да се приеме, че гаражът, върху който е насочено изпълнението по изпълнително дело № 74/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, не принадлежи на дл·жниците по изпълнителното дело Р. А. Х. и П. С. Х.. Ето защо, като е приел горното и е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски на въззиваемите не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени пред тази инстанция и съответно не са поискани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 161 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 946/ 2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.