ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260131
гр. Пловдив, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
втори наказателен състав, на осми март през две хиляди и двадесет и първа година,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 112 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно определение от 12.02.2021
г. по НОХД № 324/2020 г., Пловдивският окръжен съд e приел, че не са налице
релевираните от страна на защитата нарушения на процесуалните правила по чл. 249,
ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на
обвиняемите да научат в какво престъпление са привлечени в това качество. Недоволен
от определението, с което е било оставено без уважение искането за връщане на делото
на досъдебното производство, е останал подсъдимият А.И.Б., който чрез своя защитник
адв. Г.Г.е подал жалба с искане то да бъде отменено. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото
материали и с изложените в жалбата доводи и след като провери атакуваното
определение, прие че жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. С обжалваното определение на
ОС-Хасково е било прието, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания на
чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на обвиняемите съпроцесници.
Съставът на първия съд е посочил, че обвинителният
акт, изготвен от прокурора, отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. В
обстоятелствената част на същия са били посочени престъпленията, които са
извършени от обвиняемите, тяхното време, място и начин на извършване, съдържат
се факти и обстоятелства, които касаят предмета на доказване относно всички
престъпления и в достатъчна степен е очертан предметът на доказване.
Изискването относно съдържанието на обвинителния акт – да се съдържат факти,
които обуславят съставомерността на деянията и участието на обвиняемите в тях е
било изпълнено. Приел е, че освен фактически, в обвинителния акт са налице и
правни изводи, от които и двамата подсъдими могат да разберат в какво са
обвинени.
Във връзка с наведените доводи по отношение на
деянието по чл. 339, ал. 1 от НК, за което има повдигнато обвинение подсъдимият
А.И.Б., инстанцията е приела, че изложените факти и обстоятелства, макар и
кратки, в достатъчна степен излагат тезата на прокурора и поставят рамката на
процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
Така първият съд е достигнал до извод, че обвинителният
акт е годен да постави началото на съдебната фаза на производството, поради
което ще следва делото да бъде насрочено по общия ред за разглеждане в съдебно
заседание.
Настоящият съд намира, че НОХД № 324/2020 г. по
описа на ОС-Хасково е било образувано след внасяне на материалите по досъдебно
производство № *г. по описа на ОД на МВР – Х. с обвинителен акт в съда, като досъдебното
производство било водено срещу обвиняемия А.И.Б. за три престъпления - по чл. 242,
ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 354а, ал. 2 изр. 2
вр. ал. 1, изр. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, а спрямо
подсъдимия А.Н.П.за престъпление по чл. 354а, ал. 2 изр. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
Правилно в атакуваното определение, първият съд е
приел, че обвинителният акт в достатъчна степен съдържа данни за всички
елементи на вменените на подсъдимите престъпления, като не е установил
претендираните от защитата противоречия, непълноти и неясноти, които да
затрудняват правото им на защита. Не
могат да бъдат споделени доводите на адв. Г.Р. – защитник на подсъдимия А.Б.
пред настоящата инстанция, че обвинителният акт съдържал предложения и
непълноти по отношение на участието на подсъдимия А.Б. в организирана престъпна
група. На доводите е бил даден подобаващ отговор от страна на първата
инстанция, като и настоящият съд намира, че
предвид конституционно отредената роля на държавното обвинение и
доктрината за разделение на властите, изцяло в правомощията на прокурора се
явява преценката спрямо кого и за какви престъпления да повдигне обвинение.
Правилно първият съд е посочил, че съдът не може да дава указания на
обвинението по каква правна квалификация да привлече определени лица със
съответно обвинение и дали да им вмени или не съучастие. В тази връзка не могат
да бъдат споделени оплакванията на защитата пред настоящата инстанция за
неяснота по въпросите защо А.Б. е приет като извършител на престъплението
контрабанда, а не като помагач или подбудител на същото, защо не е привлечен като
член на организирана престъпна група, която била установена като включваща
няколко лица и била създала трайна и структурирана организация за системно
извършване на престъпления във връзка с пренасянето на наркотични вещества през
границата. Правилно е било отбелязано, че отговорите на така наведените от
защитата оплаквания, както и на тези че в обвинителния акт се съдържат
предположения и „измислица от страна на
прокурора, срещу които няма как И. да се защити, защото няма как да разбере основава
ли се тя на конкретни доказателства и извършена ли е на база на осъществен
анализ на доказателствата от страна на прокурора“ /съгласно посоченото в
жалбата на адв. Г.Г./, следва да намерят своя отговор при произнасянето на
първия съд по същество.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за „семпло“ обвинение във връзка с
престъплението по чл. 354а от НК, защото не било описано кога било довършено и
липсвали обстоятелствата на кои лица, кога и как наркотикът щял да бъде
разпространен. На първо място следва да се посочи, че на подсъдимия Б. не е
повдигнато обвинение за разпространение на предмета на престъплението на
конкретно лице или лица, а за държането му със специална цел. Ето защо,
обвинението няма задължение да отбелязва визираните от защитата обстоятелства,
които нямат никакво отношение към правната квалификация на деянието, за което е
бил обвинен Б.. По същия начин, за формата на изпълнителното деяние придобие е
ясно, че е била функционално обвързана с втората форма - държане на предмета на
обвинението, поради което не доводите за неяснота по посочените пунктове на
обвинението, не намират опора в материалите по делото.
Не могат да бъдат споделени и останалите аргументи
на защитата за непълнота на обвинителния акт поради липсата на яснота по
въпроса кога е бил придобит от страна на подсъдимия Б. предмета на деянието по
чл. 339, ал. 1 от НК. Съгласно материалите по делото фактическото и
юридическото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК е единствено за държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно
разрешение на конкретна дата, поради което не могат да бъдат уважени исканията
на защитата прокурорът да попълни обвинението с конкретни данни за придобиване,
която е друга форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал.
1 от НК, каквато изобщо не е била вменена на Б..
Ето защо, жалбата е неоснователна, а обжалваното
определение - правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.02.2021 г. по НОХД № 324/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково, с което е било оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.