Р Е Ш
Е Н И Е
№287
22.05.2018
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на деветнадесети април през две
хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1160 по описа за 2017г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Т.В.Т. с ЕГН:********** ***, против Р.М.А. с ЕГН:********** и С.К.А. с
ЕГН:**********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността /ЗС/ и чл.45 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 08.09.2003г. страните сключили предварителен
договор за покупко-продажба на подробно описания недвижим имот, представляващ
магазин. По силата на т.8 от договора продавачите предали на ищеца владението
върху имота в деня на сключване на договора. Въпреки договореното разсрочено
плащане на цената и сключване на окончателен договор след 38 месеца,
продавачите настояли ищеца да им изплати предварително стойността на магазина и
да сключат окончателен договор за продажбата му. На 27.12.2014г. след като
ищеца изплатил изцяло договорената цена на имота с ответниците сключили
окончателен договор за покупко-продажба. Имотът бил прехвърлен с площ от
15,40кв.м., тъй като с такава площ бил отразен магазина в документа за собственост
на ответниците. В действителност към тази площ още преди сключване на
предварителния договор продавачите присъединили вътрешно стълбище и
подстълбищно помещение, други техни площи и части от съседен на магазина обект
също тяхна собственост и те допълвали площта на магазина до действително
договорената по предварителния договор от 27кв.м. Както към момента на
сключване на предварителния договор, така и към момента на окончателния договор
магазина действително бил с площ от около 27кв.м. и договорката била за тази
площ и върху тази площ на ищеца било предадено владението. Ответниците
подходили некоректно и на 20.01.2014г. подали искова молба, по силата на която
претендирали собствеността на действително присъединените към магазина части
над 15,40кв.м. до действителната площ от 27кв.м. Въз основа на исковата молба в
РС-Хасково било образувано гр.д.№106/2014г., по което съдът приел, че в
действителност магазина е с площ от 25,78кв.м., от които 15,40кв.м. прехвърлени
с нотариален акт на ищеца и 10,38кв.м. допълнително присъединени от ответниците
от други техни помещения. С решението си по това дело РС-Хасково признал
ответниците в настоящото производство за собственици на 10,38кв.м. от магазина
и осъдил ищеца в настоящото производство да им предаде владението и да заплати
обезщетение за ползването на тази площ за определен период. ОС-Хасково
потвърдил решението на първоинстанционния съд и допълнително осъдил настоящия
ищец да заплати разноски по делото. С решението си ВКС приел, че за периода от
08.09.2003г. /сключването на предварителния договор между страните и предаване
на владението върху магазина/ до 20.01.2014г. /датата на завеждане на иска, по
който е образувано гр.д.№106/2014г. по описа на РС-Хасково/ настоящият ищец е
придобил по давност собствеността върху целия магазин от 27кв.м. включително и
допълнително присъединената от настоящите ответници реална част от 10,38кв.м. и
отменил решението на ОС-Хасково, като отхвърлил предявения от ответниците иск
по чл.108 от ЗС. При условията на чл.282 ал.1 от ГПК след постановяване на
въззивното решение ответниците се снабдили с изпълнителен лист за предаване на
реална част от 10,38кв.м. от магазина и за заплащане на присъдените
обезщетения. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело, по което с протокол за принудително отнемане на вещи от 21.07.2015г. на
ответниците била предадена процесната част от помещението с площ 10,38кв.м., а
останалата част била изнесена на публична продан за удовлетворяване на
паричните задължения на ищеца към ответниците. Въпреки прекратяване
впоследствие на изпълнителното дело след решението на ВКС, ответниците
продължавали да владеят и до сега процесните 10,38кв.м., които фактически били
отделени от останалата част от магазина и бил обособен друг вход за тях от
съседен, собствен на последните имот. Те
ползвали тази част без правно основание, тъй като изпълнителното основание, на
което им били предадени отпаднало по силата на решението на ВКС. През време на
съдебните спорове за собствеността върху имота ищецът отдавал същия под наем,
за което получавал месечен наем в размер на 314лв. Към момента на
отстраняването му от имота – 21.07.2015г. договора за наем бил безсрочен.
Действията на отв.Р.А., изразяващи се в непрестанен тормоз към служителите на
наемателя и спънки от негова страна да ползва необезпокоявано имота, принудили
последният да напусне и да прекрати договора за наем. Това се наложило и от
обстоятелството, че на 21.07.2015г. частта от магазина с площ от 10,38кв.м.
била предадена на Р.А. и той пречел на ползването и на останалата част от
15,40кв.м. Ищецът твърди, че претърпял и продължавал да търпи вреди и
пропуснати ползи в размер на месечния наем, който би получавал за съответните
части от имота. Поради гореизложените съображения се претендира заплащане на
обезщетение за периода от 21.07.2015г. до 10.02.2016г. за частта от имота с
площ от 15,40кв.м. в размер на 1183,63лв., както и лихва върху тази сума в
размер на 186,70лв. за периода от 21.07.2015г. до завеждане на настоящата
искова молба и законна лихва до окончателното изплащане. За частта от имота с
площ от 10,38кв.м. ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 2728,44лв.
за периода от 21.07.2015г. до завеждане на настоящата искова молба и изтекла
лихва върху тази сума в размер на 235,65лв. за периода от 21.07.2015г. до
датата на завеждане на исковата молба и законна лихва до окончателното
изплащане, както и сумата от 126,43лв. месечно от момента на завеждане на
исковата молба до окончателното предаване на тази част от имота. Освен тези
претенции се иска с настоящото решение да се приеме за установено, че ищецът е
собственик на реална част от 10,38кв.м. от магазина и да бъдат осъдени
ответниците да му предадат владението върху тази част. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответниците
депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.
Твърдят, че иска за собственост е недопустим, тъй като след продажбата на магазина
от 15,40кв.м. от ЧСИ на трето лице, претендираната реална част от 10,38кв.м.
нямала самостоятелно съществуване и не можела да бъде самостоятелен предмет на
собственост. Претендираната част не била индивидуализирана съгласно действащата
кадастрална карта. Налице било противоречие какво точно претендира ищеца
претърпени вреди или пропуснати ползи. Иска се прекратяване на производството
по делото поради недопустимост на предявения иск и присъждане на разноски. В
отговора се оспорват всички фактически твърдения на ищеца. Ответниците
оспорват, че ищецът е собственик на претендираната реална част на посоченото
основание, тъй като не бил осъществявал явно, спокойно и необезпокоявано
владение. С решението на ВКС единствено бил отхвърлен предявеният иск за собственост,
като мотивите нямали сила. Предявените искове за обезщетения били недопустими и
неоснователни. Ищецът претендирал обезщетение въз основа на проявено от него
бездействие и неупражняване на права, които можел да упражни своевременно.
Налице била злоупотреба с права, от която не можел да извлича ползи, поради
което исковете следвало да се отхвърлят. Ответниците не били станали причина за
завеждане на делото, поради което не следвало да носят отговорност за разноски.
Ищецът не потърсил правата си по установения от закона ред и не поискал
доброволно изпълнение и не поканил ответниците незабавно след влизане в сила на
решението на ВКС, а бездействал умишлено. Пристъпил към съдебни действия без да
покани ответниците да предадат имота доброволно и без да са налице данни за
извънсъдебно оспорване. От исковата молба ставало ясно, че изпълнителните
действия продължили от ЧСИ въпреки уведомяването от ищеца, че е налице
отменително решение на ВКС, т.е. налице били незаконосъобразни действия на ЧСИ,
от които били претърпени вреди, за което ответниците не носели отговорност.
Оспорва се твърдението на ищеца, че отдавал под наем имота, че е получавал наем
и истинността на договора за наем – дата, съдържание и подписи, като се твърди,
че договореният наем е над пазарния. Прави искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, която след като извърши проверка при наемателя
да даде заключение дали са осчетоводени плащанията за наем за посочения в
исковата молба период и в какъв размер. Оспорват твърденията, че са пречили на
ищеца по посочения в исковата молба начин, както и че магазина от 15,40кв.м. им
е предаван. Оспорват, че ищецът им е заплатил посочената цена в договора за
наем, както и че владението е предадено на датата на сключване на договора. Не
били налице твърдените претърпяна вреда и пропусната полза и искането за
осъждане на ответниците било неоснователно и недоказано и следвало да се
отхвърли.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
решение от 17.12.2014г., постановено по гр.д.№106/2014г. по описа на
РС-Хасково, е прието за установено по отношение на Т.В.Т., че Р.М.А. и С.К.А.
са собственици на реална част с площ от 10,38кв.м. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на обекта 77195.710.95.1.18 в гр.Хасково по КК и КР,
одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с адрес
гр.Хасково, ж.к.“****“,
комплекс „***“,
ет.1, площ по документи 15,40кв.м., по КК – 25,55кв.м., измерена на място
25,78кв.м. Така постановеното от първоинстанционния съд решение е потвърдено с
решение от 09.04.2015г., постановено по В.гр.д.№97/2015г. по описа на
РС-Хасково. Решението на въззивната инстанция е отменено с решение от
25.04.2016г., постановено по гр.д.№3611/2015г. по описа на ВКС, което е
окончателно и не подлежи на обжалване. С отменителното решение ВКС отхвърля
предявения от Р.М.А. и С.К.А. против Т.В.Т. иск за собственост, както и
предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване на
реална част от 10,38кв.м. от имот с идентификатор 77195.710.95.1.18, от което
били лишени ищците за периода от 22.04.2008г. до завеждане на делото –
20.01.2014г. След постановяване на въззивното решение ОС-Хасково издава на Р.М.А.
и С.К.А. изпълнителен лист от 16.04.2015г., с който осъжда Т.В.Т. да им предаде
владението на реалната част от имота с площ от 10,38кв.м. Видно от приложения
протокол за принудително отнемане на вещи от 21.07.2015г. на ЧСИ Калинка
Араклиева тези 10,38кв.м. са предадени на Р.М.А. и С.К.А.. С постановление от
10.02.2016г. на Г.Г.Г. е възложен самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18 по КК и КР на гр.Хасково с площ от
15,40кв.м. По делото е представен договор за наем на недвижим имот, сключен на
03.06.2014г. между Т.В.Т. и „Корект Кредит Груп“ ЕООД, гр.Ямбол, по силата на
който е отдаден под наем офис в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, Търговски комплекс
„Веспрем“, магазин №3, за срок от една година.
От
показанията на свидетелката И.Б.А. се установява, че е управител на „Корект
Кредит Груп“ ЕООД. Това дружество имало офис в гр.Хасково, който от м.04.2014г.
до м.07.2015г. се намирал в ТК „Веспрем“, магазин №*, за което помещение имали договор с
ищеца. Св.А. твърди, че заплащали наем от 300лв. месечно. Не си спомняла точно,
но напуснали обекта, защото доколкото разбрала трябвало със самото помещение
нещо да се случва, да се дели ли, някакви проблеми имало с това помещение и те
наели това в съседство. Според св.А., имало някакви проблеми със самото
помещение, не можели повече да го използват и си намерили друго помещение,
което да наемат. Договорът за наем бил прекратен и от 01.08.2015г. дружеството
било в новото помещение. Със споразумение между двете страни станало
прекратяването, тъй като ако инициативата била на дружеството, по принцип
изпращали предизвестие. На тях също не им било отправяно писмено предизвестие,
страните се споразумели устно. Свидетелката не си спомня колко време преди да
напуснат обекта са им казали, но със сигурност било поне един месец
предварително, както е по договор. Със сигурност твърди, че не е било от днес
за утре, тъй като се изнесли, подготвили си другото помещение и започнали да го
ползват от 01.08.2015г.
Според
свидетелката Катя Иванова Балабанова-Тодорова /съпруга на ищеца/, наемателите
напуснали помещението, защото били притеснявани постоянно от ответника Р.М.А.,
както и от вещите лица, които постоянно идвали. Тя не била присъствала на
подобни заплахи, но знаела от наемателите, които й казали за заплахите на
ответника, че ще вземе магазина. Според св.Балабанова-Тодорова, ответникът
ползва помещението от 10,38кв.м., към което имало врата от неговия магазин.
Твърди, че видяла вратата последно като минавала от там преди месец и половина.
Свидетелят
Генади В.Т. /брат на ищеца/ твърди, че брат му закупил през 2003г. магазин от
около 30кв.м., в който първоначално продавал стоки, а после отдавал под наем. Ползвал
го до 2015г., когато го продали. Около 10г. брат му ползвал това помещение.
Доколкото св.Т. знаел причините, поради които спрял да го ползва били, че
предишният собственик имал проблеми с някаква банка, но не знаел точно за какво
става въпрос.
В
своите показания свидетелят Рейхан Айхан Рамадан твърди, че ответникът Р.М.А.
построил стената между двете помещения през 2015г. Магазина на ответника бил
№17, а в магазин №18 сега имало ток, вода, изипей, а преди били кредити. Св.Рамадан
не бил виждал врата между тези две помещения. Твърди, че преди 2015г. това било
цяло, двете части били едно. Стената между тях я направил ответника.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения приема като компетентно и
обективно дадени. В депозираното от вещото лице Н.Т.Д. експертно заключение се сочи,
че частта от 10,38кв.м. от магазин №3, включена в СО с идентификатор
77195.710.95.1.18 по КК на гр.Хасково, не представлява реална част от него и в
същото време не е присъединена към никой съседен самостоятелен обект. Според вещото
лице, основанието за обособяване като самостоятелен обект или за присъединяване
към съседни обекти по КК на града е изготвянето на проект за промяна.
В
своето заключение съдебно-счетоводната експертиза изчислява, че за помещение от
10,38кв.м. общия размер на наема за периода 21.07.2015г. – 18.05.2017г. възлиза
на 2773,30лв., а лихвата за същия период е в размер на 256,21лв. За помещение
от 15,40кв.м. експертизата дава общ размер на наема за периода 21.07.2015г. –
10.02.2016г. от 1250,19лв., а лихвата за същия период изчислява на 195,02лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Ищецът
е предявил против ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС, като изцяло
в негова тежест е да докаже, че са налице и трите кумулативно необходими
предпоставки, обуславящи основателността на собственическата претенция, а
именно на първо место следва да се представят доказателства за собственическите
му права върху процесния недвижим имот; на следващо место следва да бъде установено,
че ответниците владеят този имот и трето, че така осъщественото от последните владение
е без правно основание. По несъмнен начин се установи, че ищецът е собственик на имота, предмет на настоящото производство.
Това негово право не се отрича от ответниците нито по време на процеса, нито
извън него. Между същите страни е воден вече иск за собственост на същия имот и
в мотивите си ВКС е приел, че именно ищецът е собственик на имота, като го е
придобил по давност. Тези мотиви имат задължителна сила за страните, поради
което не е необходимо отново в настоящия процес да се провежда пълно и главно
доказване на правото на собственост. Още повече, че съществува и признание на
собственическите права на ищеца от страна на ответниците, заявено в съдебно
заседание. Наред с гореизложените съображения следва да се вземат предвид и
представените по делото писмени доказателства, които сочат на същите изводи. По
отношение на другите две предпоставки, необходими за да се уважи
ревандикационния иск, съдът намира, че същите не се установяват от събраните по
делото доказателства. По никакъв начин не се установява, че ответниците владеят
неправомерно процесния имот. Единствено в своите показания съпругата на ищеца
св.Балабанова-Тодорова твърди, че между магазина на ответника и процесното
помещение има врата. В същото време тази свидетелка няма твърдения, че е
виждала ответника в процесното помещение или да влиза в същото или нещо
подобно. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи по
несъмнен начин, че към процесния имот няма вход, нито от магазина на ответника,
нито от останалите три граничещи с него помещения. Напротив, вещото лице при
извършения оглед е констатирало, че между помещението на ответника и процесното
помещение има изградена тухлена стена. Тези констатации на експертизата се
потвърждават и от показанията на св.Р.. Ето защо, съдът достига до извода
за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като
не се установя наличието на две от трите необходими предпоставки за неговото
уважаване. Освен гореизложеното следва да се има предвид, че в своето
заключение вещото лице категорично сочи, че процесната част от 10,38кв.м. не
представлява нито част от имот с идентификатор 77195.710.95.1.18 по КК на
гр.Хасково, нито е присъединена към някой съседен самостоятелен обект. За да се
извърши подобно действие, според експертизата, трябва да се изготви проект за
промяна, което сочи на извод, че следва да се води друг вид иск, а не
ревандикационен по чл.108 от ЗС. При тези данни по делото съдът счита, че
следва да се отхвърли изцяло предявения иск за собственост с правно основание
чл.108 от ЗС.
Предявени
са също така обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД и за лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, които също
следва да се отхвърлят като неоснователни. По никакъв начин ищецът не установи
наличието на противоправно поведение, извършено от някой от двамата ответници.
Твърденията, че са тормозели и заплашвали наемателите на ищеца останаха
недоказани. В своите показания съпругата на ищеца заяви, че не е присъствала на
подобни отношения между ответниците и наемателите, а само е чувала от
последните такива оплаквания. Наред с това в своите показания
св.Балабанова-Тодорова не посочи нито една заплашителна реплика или такава,
изразяваща тормоз спрямо наемателите. Свидетелката твърдеше, че ответникът
ходел при наемателите и им казвал, че ще вземе магазина, което изявление, дори
да у било казано, не съдържа нищо заплашително спрямо тях. В пълно противоречие
на тези показания на съпругата на ищеца са дадените такива от управителя на
дружеството-наемател. Св.А. заяви, че не си спомня вече каква точно е била
причината за напускане на помещението, давано им под наем от ищеца, но има
спомен за някакъв проблем с помещението, същото трябвало да се раздели. Нито
веднъж в своите показания управителката на дружеството-наемател не споменава за
осъществяван тормоз от страна на ответниците, заплахи или някакви други намеси
от тяхна страна, които да са довели до вземане на решението да напуснат наетото
помещение. След като липсва един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, не е необходимо да се изследва наличието или липсата
на останалите, тъй като предявения иск се явява неоснователен. С оглед
акцесорния характер на исковете за заплащане на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД,
предвид неоснователност на главния иск, следва да се отхвърлят и претенциите за
лихва.
С
оглед изхода на делото следва да се присъдят на ответниците направените по
делото разноски в размер на 900лв. за адвокатско възнаграждение и 100лв. –
депозит за вещо лице, или общо разноски в размер на 1000лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Т. с ЕГН:**********
***, против Р.М.А. с ЕГН:********** и С.К.А. с ЕГН:**********,***, обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.45 и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за периода от 21.07.2015г. до 10.02.2016г. за частта
от имота с площ от 15,40кв.м. в размер на 1183,63лв.; лихва върху тази сума в
размер на 186,70лв. за периода от 21.07.2015г. до завеждане на настоящата
искова молба – 18.05.2017г.; за частта от имота с площ от 10,38кв.м. заплащане
на обезщетение в размер на 2728,44лв. за периода от 21.07.2015г. до завеждане
на настоящата искова молба – 18.05.2017г.; лихва върху тази сума в размер на
235,65лв. за периода от 21.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба –
18.05.2017г., както и сумата от 126,43лв. месечно от момента на завеждане на
исковата молба до окончателното предаване на тази част от имота; да се приеме
за установено, че ищецът е собственик на реална част от 10,38кв.м. от магазина
и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху тази част, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т.В.Т. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Р.М.А. с ЕГН:********** и С.К.А. с ЕГН:**********,***, направените
по делото разноски в размер на 1000лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Сверил:М.Т.