№ 14680
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110106354 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Областна администрация област София ЕИК ********* обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
относно признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 302,38 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр.
София, ул.“Калиманци“ № 35,бл.102,магазин №3,аб.№356651 за периода 01.07.2020год. до
30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, 255,83 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2021год. до 23.08.2023
г., както и суми за дяловото разпределение 6,30 лева – представляваща стойността на
незаплатената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до
30.09.2021год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023год. до окончателното изплащане на
вземането, и 1,30 лева – лихва за периода от 01.07.2021год. до 23.08.2023год. ,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
27250/13.09.2023год. по ч.гр.д. № 48829/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на
длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове
за установяване на вземането. В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника
и ищеца не е подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на
1
процесния недвижим имот, за който е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, поради което е налице обогатяване без основание за сметка на
ищеца, съответно длъжникът - настоящ ответник дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в
сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че
съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-
етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор
за извършване на услуга дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за
процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1
от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване
на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок
ответникът е изпаднал в забава, но дължимите суми не са заплатени. Сочи, че ответникът
дължи претендираните суми поради неоснователно обогатяване.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от
страна на ответника. Във възражението по заповедното дело ответникът оспорва да дължи
процесните суми.В с.з. ,редовно призован не изпраща представител.
С Определение от 23.05.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач,
на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което не оспорва предявените искове ,
представя документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за
процесния имот и период.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 48829/2023 г. по описа
на СРС,65 състав е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът -
настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: 1 302,38 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр.
София, ул.“Калиманци“ № 35,бл.102,магазин №3,аб.№356651 за периода 01.07.2020год. до
30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, 255,83 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2021год. до 23.08.2023
г., както и суми за дяловото разпределение 6,30 лева – представляваща стойността на
незаплатената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до
30.09.2021год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023год. до окончателното изплащане на
2
вземането, и 1,30 лева – лихва за периода от 01.07.2021год. до 23.08.2023год.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
исковата молба.
По делото е приложено писмо от 02.08.2023 г. от ищеца до ответника относно
дължими суми за топлинна енергия в общ размер на 216 968,80 лева, без данни за имотите и
периода, за който се отнасят.Съдържа се и покана в 14 дневен срок от получаването на
писмото ,да се подпише писмен договор ,съгласно чл.149,ал.1 ,т.3 от ЗЕ за продажба на ТЕ за
небитови нужди.Видно от приложената разписка е, че писмото е връчено на адресата на
04.08.2023 г.
По делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 07028 от 12.03.2009 г.,
от който се установява, че процесния недвижим имот : магазин № 3,находящ се в в
гр.София,ул.“Калиманци“ №35,бл.102, е с предоставени права на Областния управител на
Област София, на основание чл.18 ЗДС.
Видно от приложения по делото договор от 03.12.2002 г. е, че ЕС, където се намира и
процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга „топлинно
счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.
Представено е от ищеца извлечение от сметки /стр.32/ ,от което е видно ,че за
периода 01.2021год. до 30.04.2022год. са издадени фактури за задължения за ТЕ в общ
размер от 1302,38лв. ,а за периода м.05.2021год. – м.09.2021год. са издадени фактури за
услуга дялово разпределение в размерна 6,30лв.
От трето-лице помагач са представени писмени доказателства , от които се
установява, че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен №
356651, а именно: индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2021
г. - 30.04.2022 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е да
докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност,
с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот
и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
3
или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е
предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях
не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 - чл.148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142. ал.2 ЗЕ/.
В конкретния случай видно е от приложения по делото Акт за частна държава
собственост, че имотът е предоставен за управление именно на областния управител.
Не е оспорено от ответника ,както правото му на собственост върху процесния имот
,така и доставката на ТЕ за процесния период.
В конкретния случай от индивидуалната справка ,представена от третото лице
помагач се установява , че в имота е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация
- припадащия се дял на имота към общата отопляема кубатура на имота,а така също в него
има уред без топлоразпределител ,за който е разпределена топлинна енергия на пълна
мощност.
Следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.145, ал.3
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация
е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна
4
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Предвид гореизложеното и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, настоящият съд намира, че по делото е установено по категоричен начин, че
потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в посочената стойност за
исковия период. По този начин ответникът се е обогатил чрез спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца услуги, а ищецът се е обеднил,
не получавайки цената на услугата, т.е. налице е обогатяване без основание, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факт.
С оглед предходното претенцията на ищеца за заплащане на главница за топлинна
енергия в размер на 1302,38 лева. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.08.2023 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на извършването на дялово разпределение в процесната сграда от
лице, различно от ищеца следва да се има предвид, че с представения договор, сключен
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, се уреждат
взаимоотношенията между двете дружество по отношение на извършване на услугата
„дялово разпределение“ от третото лице – помагач, което се възлага в негова тежест от
ищеца. За осъществяването на това не е необходимо съгласие на абонатите, нито се изисква
същите да бъдат страна по сключения договор. Член 139, ал. 2 ЗЕ предоставя възможност
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост да се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър.
Ето защо се следва и сумата в размер на 6,30лв. ,стойността на услугата дялово
разпределение ,която се доказа ,че е била извършена от третото лице в процесния период.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД:
Съдът намира за неоснователни претенциите за установяване на акцесорните
претенции за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главниците, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. Претенцията относно
вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 ЗЗД би била основателна само за периода от
поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, а не от деня на който е била дължима месечната вноска за
топлинна енергия. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
5
отправил до ответника покана за плащане на процесните задължения преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не е ангажирал
доказателства в тази насока, въпреки изричните указания на съда с доклада по делото.
Приложеното по делото писмо от 02.07.2023 г., не представлява покана за плащане, тъй
като посочената в него сума не е конкретизирана по период и имоти .
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, с оглед изводите за неоснователност на главния иск, неоснователна се явява
и обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция.
Предвид гореизложеното, претенциите за заплащане на сумата от 255,83
лв.-мораторна лихва за забава на главницата да доставена ТЕ за периода от 03.03.2021год.
до 23.08.2023 г., и 1,30 лева – лихва върху главницата за услуга дялово разпределение ,
периода от 01.07.2021год. до 23.08.2023год. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно доказателствата по делото в исковото производство ищцовото дружество е
направило разноски в размер на 72 лева - внесена държавна такса . На основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100,00 лева, отчитайки
обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило само в
едно открито съдебно заседание. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 143,75 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 81,32 лева
- за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
искове ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 68 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.59, ал.1 ЗЗД , предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ на ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.Алабин №
22, че ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ на ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК ********* дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1 302,38 лв., представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София,
ул.“Калиманци“ № 35,бл.102,магазин №3,аб.№356651 за периода 01.07.2020год. до
30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането,както и сумата в размер на 6,30 лева – представляваща стойността на
незаплатената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до
30.09.2021год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023год. до окончателното изплащане на
вземането, ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 27250/13.09.2023год. по ч.гр.д. № 48829/2023 г. по описа на СРС, 65 състав. ,като
6
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл.86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 255,83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
03.03.2021год. до 23.08.2023 г. ; сумата от 1,30 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021год. до 23.08.2023год.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ на ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК *********,
с адрес: гр.София, ул.Алабин № 22 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 143,75 лева , представляваща направените разноски по исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 68 лева ,
представляваща разноски в заповедното производство , съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7