РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Радомир, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100402 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, с
евентуален иск по чл.68 ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
Предявен е иск от ищцата К. Л. СТ. от гр.С., ул.“Р. Ж.“ №., вх.., ет.., ап.,
ЕГН:**********, срещу ответницата С. Б. С. от гр.С., ж.к.“С.“, бл.., вх. ет.., ап..,
ЕГН:**********, с който моли съда да постанови решение, с което да признае по иска с
правно основание чл.108 ЗС, а при условията на евентуалност по иска с правно основание
чл.68 ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за установено в
отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор № . по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К., община Р.,
одобрени със Заповед РД-. от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляваща поземлен имот- нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в
мест.“Ш.“, съставляващ имот № . по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот №
.- нива на С. Б. С., имот № .- населено място в с.К., общ.Р., имот № . път . клас на
Министерство на транспорта, имот № .- напоителен канал и имот № .- полски път на
община Ра.;
Да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния
недвижим имот;
Евентуално след като съда намери, че ищцата е собственик на недвижимия имот или
го е придобила в собственост на основание давностно владение, то на осн. чл.537, ал.2 ГПК
да отмени съставения в полза на ответницата нотариален акт за собственост върху
1
недвижимия имот, придобит на основание възлагане от частен съдебен изпълнител № . том
., рег. № ., дело № . от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д.с рег. № . на НК, с район на
действие Районен съд-Р.;
Евентуално ако в процеса бъде установена пречка за реалната реституция на
недвижимия имот в нейния патримониум по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД, да й бъде
присъдено на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД, стойността на продадения недвижим имот, съгласно чл.68
ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
Моли да й бъдат присъдени извършените в производство съдебно-деловодни
разноски.
Ответницата С. Б. С. чрез своята процесуална представителка- адв.М. от АК-Перник,
е изразила становище, че искът е неоснователен.
Твърди се, че не са налице условията по чл.108 ЗС. Позовава се на съдебната
практика - Определение № ./20.02.2012 по гр.д. №./11 г., според която в хипотезите на
чл.496, ал.3 ГПК /аналогичен на чл.374, ал.3 ГПК отм./, т.е когато имотът е купен от лице,
което е нямало право да наддава или при невнасяне на цената, публичната продан е
недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както
чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и като прюдициален въпрос в
производството по предявен иск за собственост на имота, обект на проданта. Твърди, че
ищцата не е имала право да участва в проведената публична продан, въз основа на която се
претендира правото на собственост. Твърди, че Постановление за възлагане от 04.09.2007 г.
на ЧСИ не е противопоставимо на ответницата в настоящото производство, тъй като и към
настоящия момент не е вписано в Агенцията по вписванията. По отношение на претенцията
за придобиване на имота чрез добросъвестно владение, категорично е оспорен фактът на
предаване на владението на процесната дата 19.10.2007 г. Твърди се, че не е налице
непрекъснато и демонстративно владение на имота. Относно евентуалния иск по чл.68, ал.2,
във вр. с чл.79, ал.2 ЗЗД, намира, че претенцията е недопустима, тъй като е неясно
формулирана. Твърди, че ответницата не може да отговаря на предявения евентуалния иск
предвид обстоятелството, че същата не носи пряка или евентуална отговорност за вреди
причинени на ищцата в резултат на придобиването на имота с Постановление за възлагане
от ЧСИ.
В съдебно заседание ищцовата страна е изразила становище по предявения отговор.
Позовава се на Решение № .12.07.2013 г. по гр.д../2020 г. на ВКС ІІ ГО, според което
публичната продан се ползва със стабилитет и иск за недействителността може да се
предявява само в случаите изрично посочени в закона- чл.436 ГПК, но този стабилитет не
важи за продажбата на чужд недвижим имот, тъй като действителният собственик може да
защитава правата си при условията на чл.496, ал.2, изр.2 ГПК. Твърди се, че ответницата не
е носител на процесуално- правната легитимация на изрично предявения в чл.496, ал.3 ГПК
исков ред за атакуване на недействителността на проданта, тъй като накърненото право на
2
защита на лицето, чиято сфера е засегната от нея, не е ответницата, а действителния
собственик и засегнатите от незаконно принудително изпълнение материални права, както и
на фактическите отношения, каквото е владението. Твърди се, че всяко заинтересовано лице
може да се позове по исков ред на основанията за нейната недействителност.
Оспорва се възражението, че ищцата не е имала право да участва в спора. Оспорва се
възражението, че ищцата не е придобила владението върху процесния недвижим имот на
19.10.2007 г., като се твърди, че Кирил Стоилов е предал доброволно на тази дата
владението върху имота, от която дата ищцата сама и обезпокоявана осъществява
фактическата власт върху имота.
Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От правна страна.
Претенцията на ищцата е, че същата е придобила чрез закупуване на търг процесния
недвижим имот с идентификатор № . по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.К., община Р., одобрени със Заповед . от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляваща поземлен имот- нива с площ от .дка, девета и четвърта категория, в
мест.“Ш.“, съставляващ имот № . по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот №.-
нива на С. Б. С., имот №.- населено място в с.К., общ.Р., имот № .- път. клас на
Министерство на транспорта, имот №.- напоителен канал и имот № .- полски път на община
Р.. Твърди се, че имотът е придоби чрез публична продан по изп. д. № . г. на ЧСИ С.Д. с
район на действие ОС- П..
От своя страна ответницата се позовава на постановление за възлагане на процесния
имот е придобит чрез възлагане от ЧСИ след проведен публичен търг по изп. д. № ./2016 г.
на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС- П.. Въз основа на него е издаден и
оспорвания нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание
възлагане от частен съдебен изпълнител № ., том., рег. № ., дело № .от 16.09.2020 г., издаден
от Нотариус М. Д. с рег. № . на НК, с район на действие Районен съд-Р..
За установяване на горните обстоятелства съдът е допуснал изслушване на
свидетелски показания. М. И. В. Л.в и С. С.- син на ищцата /показанията му преценени по
реда на чл.172 ГПК/ Според показанията на свидетеля М. С. И., на 73 г., същият познава
страните по делото и знае процесния имот в с.К.. В. Л. обработвал земите и той му помагал.
Имало дере в имота. Къщата на К. е там. Площта, не може да определи. Имало някога
строеж до имота. Знае, че имотът е на К.. Не знае дали К.С. е ползвала имота. Сега имотът е
заграден от около 1 година Не знае някой да има претенции към този имот.
Според свидетеля В. Л. Л. на 69 г., през 2007г. Корнелия придобила имота в с.К..
Преди това с този имот се разпореждал К. С.. През м.10.2007 г. пристигнала К. и казала, че
тя вече се разпореждам с този имот, а К. няма, нищо общо с него. С нея направили договор
за ползване на земеделска земя под аренда. Този договор трае година за година. Стопанската
3
година свършвала месец октомври. К. го е заявила, като собственик от 2007 г. От април 2007
г., до април тази година всяка година подписвали договор. Тази земя я косял за сено.
Границите на имота са: шосе, дере, река и къща. Половината от къщата била на К.С. а
другата половина- на племенницата на К. С.- С. Б. С.. Месец април 2021 г. мястото, било
заградено и не са правили повече договор. Мястото било заградено с мрежа и циментови
колове от С.. Мястото било ипотекирано и дадено на ЧСИ. Преди това имало ограждания
само от към шосето, от към дерето, не можело, защото там било обрасло с дървета и тръни.
Преди 2007 г. имали договор с К.. От 2007 г. до м.04.2021 г. друг, не е имал отношение към
имота, освен К.. Не знае дали някой е пречил на Корнелия да стопанисва имота. Той лично
е съставил договора и К. го подписвала. През 2007 г. К. подписвала договора, а преди това
подписвал с К.. Парите давал на К.. К.и К. са съпрузи. Виждал е К. в имота на К.. К. идвала
в имота, когато подписвали договора. К.живее в гр.С.. В имота имало растителност и той я
изчистил. На място му показали имота, когато сключвали договора. К. ми показал в коя част
ще си сади градина, а останалата част му казал да коси. Площта на имота е 3,3 декара.В
близост до имота имало друг имот около 3 декара, а този бил малко по- голям. Корнелия
казвала при нейно отсъствие за имота да се грижи Кирил.
Според показанията на свидетеля С. К. С. /преценени по реда на чл.172 ГПК/ К.С.
придобила имота, който е нива с площ от 3,386 дка. Предполага, че е №.. През 2007 г. го
придобила К., чрез публична продан от ЧСИ. Бил с нея при самото придобиване при
оформянето на документите при ЧСИ. Тя му е предоставила правото да наглежда имота.
Писмено пълномощно, не си спомня да е предоставяла, но устно го е ангажирала да
наглежда имота, тъй като тя е на 60 км. от имота. Понякога свидетелят е ходил в имота. Бил
пряк свидетел. Имотът е нива и се използвал главно за селскостопанска цел. Майка му си
договаряла със земеделски производители, като давала под аренда имота. Присъствал е на
подписването на договорите с арендаторите. Ползвател бил само В., но не си го спомня.
Договорът се подновявал през 2 години. На К. и било издадено постановление за възлагане
от ЧСИ същевременно, тя си станала пълноправен ползвател и влязла във владение на
имота. Тя владеела имота през цялото време през което го е придобила. От както е станала
собственик си владее имота. Преди това собственик на имота бил К. С.. Владението било
предадено от Кирил на Корнелия доброволно. Това станало след, като се оформили
документните при ЧСИ през 2007 г. Корнелия владее имота до момента, в който ЧСИ С. Б.,
въвел във владение С.С.. Това станало пролетта на тази година. Той присъствал на това.
Остро се противопоставил, с майка му имали сериозни възражения, но ЧСИ Ст. Б., не ги
уважил. Той бил представител на майка си с пълномощно. Коситба се извършвала на имота.
Арендатора възмездно косел имота, сумата, не била висока. Не знае някой да е имал
претенции за този имота през 2007 г. В момента на търга, когато били уведомени, че е
възложен на С.С., разбрали, че е имало претенции. Кирил Стоилов живеел в съседство с
имота и го е наглеждал по устна уговорка с К. При изнасянето на имота на търг майка му
участвала. Преди този момент баща му Кирил бил собственик на имота. За този имот
разбрали от обявлението на ЧСИ. Корнелия заявила на Кирил, че ще ползва имота и ще го
владее само на себе си. К. не се е противопоставил.
4
По делото е приложено копие от изп. д. № ./2016 г- на ЧСИ С. Б. с район на действие
ОС- П.. Видно от писмените доказателства, съдържащи се в делото, ищцата К.С. е подала
жалба срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в изнасяне на публична продан на процесния
имот, като окръжният съд се е произнесъл в производство по чл.437, ал.2, вр. чл. 435, ал.4
ГПК, с решение № ./09.04.2020 г., по гр. д. № ./2019 г. по описа на ПОС. С решението си
съдът е оставил без уважение жалбата на К.С. срещу действията на ЧСИ С.Б., изразяващи се
в изнасяне на публична продан на процесния имот. Като мотиви за да достигне този извод
окръжният съд е изтъкнал, че, въпреки ищцата, трето лице- жалбоподател в онзи процес, е
представила постановление за възлагане на недвижим имот от 04.09.2007 г. на ЧСИ С. Д.,
същата не би могла да се легитимира като лице, държащо имота на правно основание. Съдът
се е позовал на разпоредбата на чл.453, т.1 ГПК, според която на взискателя и на
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването
на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Съдът е приел, че приложеното
постановление за възлагане на имота на жалбоподателката- ищца в настоящия процес, не е
било вписано към момента на вписване на възбраната- 17.02.2012 г. Въпреки, че цитираното
постановление има вещноправен прехвърлителен ефект по отношение на имота на длъжника
К.С., същият е непротивопоставил на взискателя /в случая банката/, поради което окръжният
съд е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По делото е допуснато изслушване на съдебно- почеркова експертиза. По искане на
ищцата вещото лице Е. Н.- графолог, е дал отговор на поставените въпроси, свързани с
представените договори за наем, сключени между ищцата и свидетеля В. Л., както следва:
1. Подписите, положени в графите „Наемодател“ в Договор за наем на земеделска
земя от 01.01.2006 г., сключен между К. С. Стоилов, като наемодател и В. Л. Л., като
наемател, с предмет на договора - нива с площ 3,386 дка, намираща се в местността
„Шапница“, с.Кленовик са изпълнени, от К. С. С..
2.1. Подписите, положени в графите „Наемател“ на Договор за наем на земеделска
земя от 01.01.2006Г., сключен между К. С. С., като наемодател и В.Л. Л., като наемател, с
предмет на договора - нива с площ 3,386 дка, намираща се в местността „Ш.а“, с.К. са
изпълнени от В. Ла. Л..
2.2. Подписите, положени в графите „Наемател“ на Договори за наем на
земеделска земя от 01.01.2008 г; от 01.01.2010 г; от 01.01.2013 г; от 01.01.2015r; от
01.01.2017r; от 01.01.2019 г. и от 01.01.2021 г., сключени между К. Л. СТ., като наемодател и
В. Л. Л., като наемател, с предмет на договора - нива с площ 3,386 дка, намираща се в
местността „Ш.“, с.К. са изпълнени от В. Л. Л..
З.Подписите, положени в графите „Наемодател“ на Договори за наем на земеделска
земя от m.0i.2006 r; от 01.01.2008 г; от 01.01.2010 г; от 01.01.2013 г; от 01.01.2015 г; от
01.01.2017 г; от 01.01.2019 г. и от 01.01.2021 г., сключени между К. Л. СТ., като наемодател
и В. Л. Л., като наемател, с предмет на договора - нива с площ 3,386 дка, намираща се в
местността „Ш.“, с.К. са изпълнени от К. Л. СТ..
5
От правна страна.
Съдът намира предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК за
изцяло неоснователни и недоказани.
Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което
владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже
наличие на три кумулативни предпоставки, а именно: че е собственик на вещта- предмет на
иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответника владее
или държи вещта без правно основание. С оглед събраните доказателства съдът приема, че
не са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на иска. С оглед събраните по
делото доказателства може категорично да се приеме, че е налице идентичност между
претендирания имот с този, владян от ответницата и това не е оспорено от която и да било
от страните.
Както е изяснено в мотивите към Тълкувателно решение № ./2013 г., постановено на
26.06.2015 г. от ОСГТК на ВКС, публичната продан на недвижим имот е деривативен
способ за придобиване правото на собственост /чл. 496 ГПК/. Купувачът, следователно,
придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик след влизане в сила на
постановлението за възлагане /съгласно новата редакция на чл.496, ал.2 ГПК- ДВ, бр.
./29.06.2012 г./. От това и изрично по силата на чл. 440 ГПК следва, че всяко трето лице
може по исков път – с нарочен иск или с възражение във висящ процес, да установи, че
недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението, съответно който е продаден от
съдебния изпълнител, не принадлежи на длъжника, съответно купувачът не е станал
собственик, стига правата на третото лице да могат да се противопоставят на взискателите –
чл. 496, ал. 2 ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е приключило, поради
което ищцата е предявила иск по чл.108 ЗС, в което същата следва да докаже правото си на
собственост по отношение на ответника и, че същият владее вещта без правно основание.
Настоящият съдебен състав намира, че изложеното в мотивите към решение №
./09.04.2020 г., по гр. д. № ./2019 г. от Пернишки окръжен съд в производството по чл.437,
вр. чл.435 ГПК, се отнася изцяло и за настоящия процес. По делото не се събраха
доказателства по отношение на това въпросното удостоверение за възлагане на недвижим
имот на ЧСИ С. Д. да е било вписано, поради което същото е непротивопоставимо на
ответницата.
Относно твърдението за придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а според ал.2 ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В настоящия случай се пертендира добросъвестно давностно владение. За начало на
владението следва да се приеме датата на постановлението за възлагане на имота от ЧСИ С.
Д.- 04.09.2007 г. Както бе отбелязано, видно от доказателствата по приложеното
изпълнително дело № .2-16 г. на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие ПОС, възбраната
на имота е вписана на 17.02.2012 г., т.е.- около седем месеца преди датата на изтичане на
6
петгодишния срок 04.09.2012 г.
По еветнуалните искове.
Претенцията е по чл.68 ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
Разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗС се отнасят до придобиването на имот по давност. В случай,
че евентуално ищцата е имала предвид чл.79 ЗЗД, то същият се отнася до случаите, в които
длъжникът не изпълни точно задължението си, като кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Ал.2 от своя страна гласи: „Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът
може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако
кредиторът има още интерес от изпълнението.“ Съдът намира, че в настоящия казус, от една
страна не са обективирани условия за каквато и да е отговорност по реда на ЗЗД, още
повече, че посочените текстове на чл.88, ал.2, чл.57, ал.2 ЗЗД, се отнасят съответно до
неизпълнение на договор и неоснователно обогатяване, а от друга- смесването на различни
институти води до неяснота на претенцията, поради което производството в тази му част
следва да бъде прекратено като недопустимо.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата направените по делото разходи, които, съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК, възлизат на 600 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.108
ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, предявени от ищцата К. Л. СТ. от гр.С. ул.“Р.Ж.“ №., вх., ет.., ап.,
ЕГН:**********, срещу ответницата С. Б. С. от гр.С., ж.к.“С.“, бл.. вх.., ет.., ап..,
ЕГН:**********, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор № . по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Кл., община Р.,
одобрени със Заповед РД-.-. от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляваща поземлен имот- нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в
мест.“Ш.“, съставляващ имот № .по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот № .-
нива на С. Б. С., имот № .- населено място в с.Кленовик, общ.Р., имот № . път . клас на
Министерство на транспорта, имот № . напоителен канал и имот № .- полски път на община
Р., да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния
недвижим имот, както и да отмени съставения в полза на ответницата нотариален акт за
собственост върху недвижимия имот, придобит на основание възлагане от частен съдебен
изпълнител № 63, том II, рег. № 899, дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М. Д.
7
с рег. № . на НК, с район на действие Районен съд-Р.;
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените евентуални искове на ищцата К. Л.
СТ. от гр.С. ул.“Р. Ж.“ №., вх.А, ет., ап., ЕГН:**********, срещу ответницата С. Б. С. от
гр.С.я, ж.к.“С.“, бл.., вх.., ет.., ап.., ЕГН:**********, с които на основание чл.57, ал.2 ЗЗД,
моли да й бъде присъдена стойността на продадения недвижим имот, съгласно чл.68 ЗС, вр.
с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА К. Л. СТ. от гр.С., ул.“Р. Ж.в“ №. вх.., ет., ап. ЕГН:**********, да заплати
на С. Б. С. от гр.С., ж.к.“С.“, бл., вх.Г., ет.., ап., сумата от 600 лв. /шестстотин лева/-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8