Присъда по дело №3258/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 91 по НОХД 3258/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание на 14.06.2022г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу М. Д. ЦВ. ЕГН:**********, *** български гражданин, средно образование,
неомъжена, неосъждана за това, че за периода от м.август 2017г. до м.май 2021г.
включително, в гр.Бургас, след като е осъдена с Решение по гр.дело № 996/2017г. по описа
на Районен съд гр.***, влязло в сила на 8.7.2017г., да издържа свой низходящ - малолетен
син ПЛ. ПЛ. КР., чрез неговия баща и законен представител ПЛ. КР. П., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 46 месечни
вноски, всяка от които в размер на 115лв., или всичко общо в размер на 5290лв., платими в
гр.Бургас - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимата e редовно призована като е получила лично
препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда за въпросите, които следва да се
разгледат в разпоредително заседание не се явява и не сочи уважителна причина за
неявяването си. Разпоредено е принудително довеждане на подсъдимата за осигуряване
правото й на лична защита, както и заедно с това за осигуряване правото й на защита е
отправено искане до АК Бургас за определяне на защитник, който да я представлява и
защитава в производството.
В съдебно заседание, призована по известен от ДП телефон подсъдимата не се явява
като е представена докладна, че същата не е установена на известния адрес ***. На
подсъдимата е назначен служебен защитник, определен от АК Бургас – адв. В. и съгласно
протоколно определение от 05.10.2021г. и предвид това, че не се касае за тежко
престъпление и установяването на обстоятелствата и разкриване на обективната истина е
основно въз основа на писмени доказателства, е даден ход на разпоредително заседание в
отсъствие на подсъдимата.
С определение съдът реши въпросите по чл. 248 НПК като производството по делото,
предвид отсъствието на подсъдимата, протече по общия ред.
В производството по делото ПЛ. КР. П., като баща и законен представител на
малолетния ПЛ. ПЛ. КР. с повереник адв. П.Х. беше конституиран като частен обвинител по
делото.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като счита, че се подкрепя от събраните
доказателства. Предлага да се определи наказание „лишаване от свобода”, тъй като
наказанието „пробация” би затруднило неговото изпълнение и счита, че е подходящо да се
наложи наказание 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Повереникът адв. П.Х., намира, че обвинението е доказано и претендира наказание
„лишаване от свобода“ към средния предвиден за това размер от 6 месеца, което да се
отложи за изпитателен срок от 3 години и половина.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. В. счита, че обвинението не е доказано,
но в случай на определяне на наказание намира, че подходящо би било наказание
„пробация”.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М. Д. ЦВ. – ЕГН ********** е родена на *** година в гр. ***, българка,
1

българска гражданка, неосъждана, с постоянен адрес ***, настоящ адрес: ***, последно
известен адрес ***.
Не се води на отчет в ЦПЗ „Д-р Иван Темков“ ЕООД, Бургас.
Подсъдимата М.Ц. и св. ПЛ. КР. П. живеели на съпружески начала в гр. *** като в
резултат от връзката им на 03.07.2010г. се родило дете ПЛ. ПЛ. КР..
Отношенията между двамата родители били трудни, имали социални затруднения,
като те имали и други деца и трудно посрещали своите и потребностите на децата. Поради
това децата били настанени временно в специализирана институция. Първоначално със
Заповед ЗД-РД01-91 от 08.04.2011г. на Директор ДСП ***, а след това с Решение от
27.05.2011г. на РС *** по гр.д. № 2183/2011 по описа на РС ***, детето П.К. било настанено
за срок от една година или до промяна в обстоятелствата в ДМСГД гр. ***.
Родителите, за да осигурят средства за семейството и да си върнат децата, се
преместили да живеят в гр. Бургас като П.П. работил на „солниците“, а М.Ц. не работила.
Бащата П.П. настоявал да си върнат децата, но междувременно едното от децата в
семейството, било осиновено при условията на пълно осиновяване. Бащата обаче искал да
си върне и да се грижи поне за другото дете П.К..
Било извършено социално проучване на семейството и условията, които били
осигурили като в резултат със Заповед № ЗД-РД01-0465/24.08.2012г. на Директор ДСП *** е
констатирано, че родителите вече живеят на територията на Община Бургас и е прието, че са
налице необходимите условия за реинтеграция на детето П.К. в биологичното му семейство,
поради което с посочената Заповед е прекратено настаняването на П.К. в ДМСГД гр. *** и
детето е реинтегрирано в биологичното му семейство.
С Решение № 1647/22.10.2012г. по гр.д. № 7834/2012г. на РС Бургас в сила
02.11.2012г. е прекратено настаняването на детето в специализирана институция ДМСГД
***, постановена с Решение по гр.д. № 2183/2011 по описа на РС ***.
Първоначално родителите полагали общо грижа за детето в гр. Бургас, но
впоследствие отношенията им се влошили и през 2016г. М.Ц. напуснала семейството, а П.П.
бил принуден да се върне отново във ***, за да работи в склад за дърва като продължил да
полага грижи за детето П.К..
Предвид това, че майката напуснала семейството и грижи за детето полагал само
бащата през 2017г. в РС *** било образувано гражданско дело за родителските права.
С Решение № 318/14.06.2017. по гр.д. № 996/2017г. по описа на РС *** било
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П.К. на бащата
ПЛ. КР. П.. Определено било местоживеене на детето при бащата, определен бил режим на
лични отношения между майката и детето. Със същото това решение М.Ц. била задължена
да заплаща месечна издръжка на детето ПЛ. ПЛ. КР. чрез неговия баща и законен
представител ПЛ. КР. П. в размер на 115 лева, считано от датата на предявяване на иска –
01.03.2017г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази
издръжка или до навършване на пълнолетие на детето ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, съобразно падежа й. Изискано и приложено към настоящото е
препис от цялото гр. д. № 996/2017г. по описа на РС *** като е видно, че препис от
решението е връчен на П.П. на 19.06.2017г., а на М.Ц. на 23.06.2017г. като не е обжалвано и
е влязло в законна сила на 08.07.2017г.
Въз основа на влязлото в сила решение, съгласно разпореждане на РС *** №
9403/29.08.2017г., на П.П. като баща и законен представител на детето ПЛ. ПЛ. КР. е
издаден изпълнителен лист, а за дължимите от Ц. държавни такси по гражданското дело,
било образувано изпълнително дело № 1276/2017г. при ЧСИ И.М. с рег. № 704 КЧСИ.
След постановеното решение по гр.д. № 996/2017г. на РС ***, бащата П.П., заедно с
2

детето П.К., отново се преместили да живеят в Бургас, тъй като бащата сметнал, че има
повече възможности за работа и продължил да се грижи за детето. Бащата знаел, че П.К. има
отклонения в развитието си и трябвало да премине преглед пред ТЕЛК, но в същото време
самият той не бил добре здравословно.
Бащата П.П. бил с влошено здравословно състояние и му се наложила спешна
операция на крака през м.януари 2018г. Именно заради това се наложило настаняване на
детето в специализирана институция със Заповед на Директор ДСП Бургас от 30.01.2018г.
ПЛ. ПЛ. КР. бил настанен в ЦНСТДБУ ***.
По гр.д. № 996/2017г. по описа на РС ***, с п.к. от 01.02.2018г. постъпило писмо от
Агенция Социално подпомагане Бургас, че спрямо детето била приложена закрила като със
Заповед на Директор ДСП Бургас от 30.01.2018г. и детето е настанено в ЦНСТДМБУ в гр.
Бургас, тъй като бащата на детето П.П. е приет за животоспасяваща операция в УМБАЛ
Бургас АД и е изискан препис от съдебното решение по гражданското дело.
С експертно решение на ТЕЛК от 15.02.2018г. е установено, че ПЛ. ПЛ. КР. е с
трайно намалена способност за социална адаптация като водещата диагноза е умерена
умствена изостаналост като е приета 84% вид и степен на увреждане без чужда помощ.
С Решение № 661/20.04.2018г. по гр.д. № 1095/2018г. по описа на РС Бургас детето
П.К. е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с.
***.
По време на престоя бащата редовно посещавал детето и веднага след като бил
изписан от болничното заведение, в което бил настанен, с патерици той се придвижвал до с.
***, за да посещава детето като не изгубил желание то да бъде върнато при него, поради
което и подал молба до съда с искане да се прекрати настаняването. С Решение №
1852/18.07.2019г. по гр.д. № 3249/2019г. на БРС е отхвърлена молбата на ПЛ. КР. П. за
прекратяване на настаняването, тъй като е счетено, че бащата е все още инвалидизиран и
въпреки, че милее за детето, не би могъл да полага адекватни грижи за него.
След отпадане на необходимостта на бащата от лечение с Решение
№478/04.02.2020г. по гр.д. № 10722/2019г. на РС Бургас е прекратено настаняването на
детето П.К. и е постановено реинтегриране на детето в семейството на бащата и на
04.12.2019г. с протокол детето е предадено на бащата.
Съгласно представен социален доклад от ДСП Бургас в хода на съдебно следствие
бащата изцяло е полагал грижи за детето като са били предоставени и социални услуги.
Майката трайно не е търсила сина си. Бащата е този, който полагал грижи за детето,
съгласно представения социален доклад, в сигурна и безопасна семейна среда в гр. Бургас, в
общинско жилище, детето посещавало училище. П.П. като баща на детето също бил с
трайно увреждане – пожизнено, протезиран крайник и получавал месечна пенсия. Бащата
получавал целева помощ за отопление за сезон 2021/2022г., както и от м.11.2020г. получавал
издръжка от Община Бургас, която майката не заплащала на детето, отделно получавал 450
лева месечна помощ за дете с увреждане. Бащата на детето сътрудничил на социалното
проучаване, бащата е единственият родител, който задоволявал неговите потребности.
Майката отказвала срещи с детето. Детето било привързано към баща си и не познавало
майка си.
Майката М.Ц. няма данни да страда от някакво заболяване. Не е била в затворите в
страната. Няма регистрирани на нейно име недвижими имоти като тя работила периодично
на временна работа съгласно справка от ТП НОИ като била заета на минимално заплащане
през 2017г., 2018г., 2019г., 2021г.
Била регистрирана в Агенция по заетостта Бюро по труда Нова Загора в периода
19.02.2021г. – 30.04.2021г.
3

Въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. № 996/2017г. на РС *** било
образувано изпълнително дело при ДСИ при РС Бургас № 250/2019г. като съгласно справка
от ДСИ по изпълнителното дело е връчена на М.Ц. покана за доброволно изпълнение на
18.04.2019г., но няма данни за постъпили суми и на 08.05.2019г. е съставен протокол по чл.
4 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
По делото не се събраха доказателства М.Ц. да е изпълнила задължението си и да е
платила дължима месечна вноска за издръжка на детето съгласно постановленото от РС ***
решение за която и да било от вноските. Не се установи по какъвто и да било начин да е
полагала грижа за детето.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие всички
представените по делото писмени доказателства, в това число социални доклади, решения
на съдилищата, писмените материали по приобщеното гражданско дело № 996/2017г. по
описа на РС ***, както и дава вяра на гласните доказателства – разпит на свидетеля П.П..
Макар и същият да е конституиран като частен обвинител като баща и законен представител
на малолетното дете П.К., съдът счита, че показанията му се подкрепят от целия събран по
делото доказателствен материал, кореспондират на писмените доказателства като част от
тях представляват официални документи и съдът не поставя под съмнение тяхната
доказателствена стойност. Свидетелят – баща на детето П.К. последователно изложи
фактите относно съвместното съжителство с М.Ц., това, че са имали и друго дете, но децата
им са били настанени временно в институция, след това, че е било върнато в семейството,
което майката е напуснала и трайно не е полагала грижи за детето си. Въпреки направените
множество справки по делото, не се установи подсъдимата да е изпълнила съдебното
решение по гр. д. № 996/2017г. по описа на РС *** и да е заплатила която и да било от
месечните вноски за издръжка на детето си за периода, за който й е повдигнато обвинение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля и относно периода на настаняване на детето като
то първоначално е било настанено в гр. Бургас, а след това съгласно прочетените показания
в хода на съдебното следствие, е било настанено в център в с. ***. Тези обстоятелства се
установяват от представените писмени доказателства, както и от самия свидетел, който
посочва, че на 28.01.2018г. е постъпил за операция в болница.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се наказва с лишаване от
свобода до една година или с пробация, който, като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да се образувано изпълнително
производство за събиране на вземанията. Ето защо не е и от значение обстоятелството кога е
било образувано изпълнителното дело като в настоящото се установи, че по образуваното
при ДСИ при РС Бургас изпълнително дело не са събрани каквито и да било суми, а от
останалия доказателствен материал не се установи подсъдимата да е изпълнила което и да
било от задълженията си да заплати издръжка за месеците, за които й е повдигнато
обвинение.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимата
произтича от Семейния кодекс, като тя е дължала издръжка на своето ненавършило
4

пълнолетие дете, независимо дали има възможност сама да се издържа.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
издръжка лице.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато
не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Следва да се посочи, че с оглед наказуемостта на
престъплението, давността за възбуждане на наказателно преследване е три години като в
случая сигнал за престъпление е подаден на 19.08.2020г., започнала е проверка, а ДП е
образувано на 23.11.2020г. с постановление на Прокурор БРП. Абсолютната давност за
наказателно преследване на престъплението е четири години и половина съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за наказателно
преследване и налага на съда императивно задължение да следи служебно дали срокът по
тази разпоредба във връзка с чл.80, ал.1, т.1-5 от НК е изтекъл. Погасяването на
наказателното преследване след изтичането на този срок става въз основа на
материалния наказателен закон и не зависи от волята на съда. В случая съдът намира, че не
е изтекла обикновена или абсолютна давност тъй като се касае за продължено престъпление,
което престъпление се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно, непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението е от
момента, в който осъденият да издържа става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски и се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си или то
бъде погасено поради обстоятелства, предвидени в Семейния кодекс. Като се има предвид,
че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през месеца, то
именно поради тази причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да
задоволи естествените нужди на лицето, за което е предназначена (в този смисъл е и
застъпеното становище на ВКС, I н.о. в определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г.).
Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
непълнолетния низходящ, за задоволяване на техните ежедневни потребности. Укоримостта
в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на
задължението в размер на две или повече месечни вноски. Обстоятелството, че не са
платени повече от две месечни вноски не е основание да се приеме, че е налице ново деяние,
а се касае за едно трайно престъпно поведение за неплащане на издръжка. Касае се за едно
престъпление като неплащането на дължима издръжка през определен период от време на
определено лице представлява „еднородна проява”.
От доказателствата по делото се установи безспорно, че след постановяване на
съдебното решение по гр.д. № 996/2017г. на РС *** грижите за детето са поети изцяло от
бащата, а майката е била длъжна считано от 01.03.2017г. да заплаща на малолетното дете
П.К. месечна издръжка в размер на 115 лева.
Подсъдимата е била запозната със съдебното решение като същата е получила препис
от него, не е обжалвано в срок и е влязло в законна сила на 08.07.2017г. Обстоятелството, че
е била уведомена следва и от това, че срещу нея по молба на бащата като законен
представител на детето е било образувано изпълнително дело, по което й е връчена покана
5

за доброволно изпълнение. Въпреки това обаче тя не е изпълнила задължението и липсват
доказателства, от които да се направи извод, че е платила която и да било от дължимите
вноски, липсват и такива доказателства, от които да може да се направи извод, че е полагала
грижи за своето дете.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно императивната разпоредба
на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В тази
връзка те дължат такава издръжка дори и когато детето е евентуално настанено извън
семейството, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК.
Задължението за издръжка е носимо съгласно чл. 68, ал.1, б. „а“ от ЗЗД поради това
майката е била длъжна да плаща издръжка по местонахождение на детето, а по делото
липсват доказателства да е изплатила своите задължения.
Фактът, че детето е било настанено в институция поради нужда от лечение на бащата
и липса на други близки, които да положат грижа за него, не освобождава родителя – в
случая майката да заплаща месечна издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете. Това
й задължение не отпада, тъй като съгласно чл. 143, ал.3 от СК родителите дължат издръжка
и когато детето е настанено извън семейството.
Безспорно детето е било настанено за периода 30.01.2018г. до 04.12.2019г. за
отглеждане извън семейството – първоначално със Заповед от 30.01.2018г. на Директор
ДСП Бургас в ЦНСТДБУ в г***, а след това със Заповед от 06.03.2018г. в ЦНСТДМУ в с.
***, общ. Созопол, ж.к. *** блокове, ***, а след това със съдебно решение е прекратено
настаняването и на 04.12.2019г. детето е върнато в семейството на бащата. Това обаче не
освобождава родителя от задължението да издържа детето си.
Липсата на достатъчно средства също не освобождава М.Ц. като майка на детето да го
издържа. Налице са данни, че само за кратък период от време тя е била регистрирана в Бюро
по труда Нова Загора, което означава, че е получавала доходи, от които би могла да се
издържа. М.Ц. като родител е била длъжна да положи усилия, за да си намери работа и да
издържа своето дете. Вместо това липсват данни активно да е търсила работа, макар и да е
видно, че е в трудоспособна възраст, не са налице доказателства да е във влошено
здравословно състояние, няма данни да е търпяла наказание лишаване от свобода, да е била
настанявана в арест или затвор, няма данни да се води на отчет. Няма такива доказателства
от които да се направи извод, че се касае за обективна невъзможност на М.Ц. да си намери
работа, няма данни да е положила усилия да се грижи за детето си и да му осигури
издръжката, от която се нуждае и за която е била осъдена да заплаща.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата умишлено, като е
съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаела настъпването им.
В съзнанието й е съществувало знанието, че е осъдена с влязло в сила съдебно
решение да издържа детето си, че дължи издръжка ежемесечно, както и че не изпълнява това
си задължение от датата, на което е дължимо. Съгласно съдебното решение на РС *** тя
дължи издръжка от 01.03.2017г., а повдигнатото обвинение касае издръжка от месец август
2017г. като липсват данни да е платила която и да било от вноските, за които е повдигнато
обвинение.
Наведените от защитата доводи за невъзможност да изпълнява своето морално и
законово задължение, са неоснователни. Не се изтъкна обстоятелство, релевантно да
освободи лицето от неговото задължение да заплаща ежемесечно издръжка, поради което,
както се посочи вече, съдът не възприема евентуален довод за липсата на субективна
съставомерност на деянието, тъй като подсъдимата била в обективна невъзможност да
6

заплаща издръжка. Ц. е в работоспособна възраст, няма данни по делото да страда от
здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността й. Задължението за
издръжка е не само законово утвърдено, но и морално задължение. Същото се възлага на
лицето, което няма преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на
детето, но майката освен, че не е издържала финансово детето си, не го е потърсила и с
майчина грижа и желание да му помогне физически и психически.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или с пробация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
В случая съдът намери, че справедливото наказание спрямо подсъдимата е
наказанието пробация, тъй като същата до момента не е осъждана, липсват данни за
престъпни прояви, а наказанието пробация според този състав би спомогнало да разбере
значимостта на извършеното от нея, необходимостта да е близо до детето си и да го
подкрепя като й се въздейства чрез средствата и методите на пробационния служител, да
оцени нуждата да се поправи и превъзпита като прояви инициативност за връзка с детето си
и стремеж към изпълнение на задължението си.
В случая съдът счете, че не се касае за висока степен на обществена опасност. Касае
за личност, срещу която липсват данни да са налице други производства или да е
извършвала противообществени прояви.
Като отегчаващи обстоятелства се отчита големият размер на неплатените месечни
вноски за издръжка на детето, липсата на всякаква инициативност за установяване на връзка
с детето, както и това, че се касае за дете, които има нужда от допълнителни грижи, предвид
поставената му диагноза.
При тези съображения съдът определи наказанието при баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства като предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът
счита, че наказание пробация за срок от 6 месеца при пробационни мерки: 6 месеца
задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се изпълнява чрез явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца, ще постигнат целите на наказанието като се стимулира в
същото време подсъдимата към изпълнение на задължението да изплаща дължимата вноска
за издръжка на своя низходящ.
Не се сподели становището на обвинението, че наказанието „пробация“ ще е трудно
изпълнимо. От материалите по делото се установи, че подсъдимата лично получава
съобщенията за съдебно заседание, макар и издирвателните мероприятия да сочат на
неуспех за установяване. Следва да се прояви нужната експедитивност по установяване на
подсъдимата и привеждане на наказанието като същото според този състав единствено
наказанието „пробация“ би постигнало целите на наказанието да се предупреди и да се
превъзпита извършителя, както и целите на генералната превенция.
За този състав наказанието лишаване от свобода се явява необосновано тежко, макар
и изпълнението му да се отложи в хипотезата на чл. 66 НК като по този начин върху
подсъдимата не би могло да се окаже предупредителното и превъзпитателно въздействие,
което биха оказали срещите с пробационен служител и регистрацията по настоящ адрес, за
да се установи и да прояви активност да започне трайно работа и да осъществи връзка с
детето си.
7

По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	91
Дата:	14 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20212120203258
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по дело №3258/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите