О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №522/6.3.2020г.Г.

Номер                                                    06.03.2020 г.                                       Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                 ХVІ граждански състав

На шести март                                                                  две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

       Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гр.д.№ 73 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Р.С.Х. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***»Жорж Папазов» № 5,ет.2,кант.7,чрез адв.Славов-ЯАК, против  «Боровец-Кос» ЕООД, с която се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1397,33 лв., представляваща неплатено наемно плащане за стопанската 2018-2019 г.,по договор за наем на земеделска земя № 9/06.08.2018 г. , сумата от 183,60 лв. за периода 30.09.2018 г.-15.01.2020 г.– обезщетение за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2020 г. до окончателното изплащане Представят се писмени доказателства,не се правят  доказателствени искания.

            В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

             Представените от ищцата писмени доказателства са относими и следва да се допуснат.

             Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 232 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.04.2020 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

              ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.  

              СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

              Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал.2 във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

  В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за наем на земеделска земя № 9 от 06.08.2014 г.  , по силата на който ищеца отдал под наем на ответника земеделски земи в землището на с.Роза,общ.Тунджа,обл.Ямбол, на обща площ от 25,406 дка за срок от пет години,считано от стопанската 2014-2015 г. до стопанската 2018-2019 г.включително,при уговорено наемно плащане в размер на 1397,33 лв. на стопанска година,или по 55 лв. на декар. Дължимата суми било договорено да бъде изплащана авансово-до 30.09.,преди началото на съответната стопанска година. Наемодателя изпълнил задължението си по договора,като предал отдадените под наем земеделски имоти в държане на наемателя,като същия заплащал договорното наемно плащане за първите четири стопански години. За последната стопанска година 2018-2019 г. ответника не бил заплатил дължимото наемно плащане,като съгласно чл.2 от договора същото било дължимо за посочената стопанска година в срок до 30.09.2018 г.  

Иска се уважаване на иска и присъждане на съдебно деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ТПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

           УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по цитирания договор за наем с ответника и при посочените в исковата молба условия; фактът, че е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника земята за ползване през стопанската 2018-2019 г..; размерът на дължимия наем и на лихвата за забава за процесния период, както и качеството си на съсобственик на процесните имоти, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера на лихвата за забава и за периода който се дължи,доколкото в И.М. е посочено за периода 30.09.2018 г. до датата на завеждане на И.М,като е посочена датата 15.01.2019 г.,а И.М. е заведена на 15.01.2020 г.

            В тежест на ответника е да докаже, че дължимият наем за стопанската 2018/2019 г  е бил заплатен на ищцеца в уговорения в договора за наем  срок, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за факта на плащане.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

          

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: