Решение по дело №159/2017 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         29.09.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 18.09.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №159 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ от КТ.

Исковете са предявени от от К.А.М. *** срещу “Е.” АД /в несъстоятелност/ гр.С.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “Монтьор ремонт на машини и оборудване”. Мястото на работа на ищеца е било “Е.” АД-СМП Гълъбово. Поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №14/15.04.2015г. Ищецът твърди, че не му е изплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември, декември 2014г. и януари, февруари, март, април 2015г., както и обезщетението за неспазено предизвестие в размер на една брутна работна заплата, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец септември 2014г., сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2014г., сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2014г.,  сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2014г., сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2015г.,  сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2015г.,  сумата от 889,76лв., представляваща трудово възнаграждение за месец март 2015г. и сумата от 423,69лв., представляваща трудово възнаграждение за месец април 2015г. /от 01.04. до 14.04./, сумата от 889,76лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, сумата от 211,84лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2015г., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

 Ответникът не е подал писмен отговор в законоустановения срок, не е изразил становище по предявените искове, по представените доказателства и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание – призован чрез назначения синдик, не се представлява и не изразява становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на: Допълнително споразумение №16/01.01.2013г. към Трудов договор №7/13.07.2012г., Заповед №14/15.04.2015г. на изп.директор на “Е.” АД, между страните е имало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работел на длъжността “Монтьор ремонт на машини и оборудване”. Поради несвоевременното изплащане на трудови възнаграждения, трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №14/15.04.2015г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 15.04.2015г.

По отношение на иска за изплащане на трудовите възнаграждения, подробно описани в исковата молба, съдът намира, че при установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /чл.8, ал.2 от КТ/. Следователно в тежест на  работодателя е възникнало задължение да изплати договорено възнаграждение. Фактът на добросъвестното полагане на труд от страна на ищеца не бе оспорен от ответната страна.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице към момента на изготвяне на експертизата ответникът дължи на ищеца суми за трудово възнаграждение, както следва: сумата от 329,91лв., представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2014г., сумата от 204,91лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2014г.,  сумата от 409,81лв., представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2014г., сумата от 325,12лв., представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2015г.,  сумата от 134,26лв., представляваща трудово възнаграждение за месец март 2015г.

Освен това вещото лице е изчислило размера на дължимото, но неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 661,86лв., както и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 КТ в размер на 154,24лв.

 Вещото лице не е констатирало плащания по претендираните суми.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на исковете си, като претендира сумите, както следва: сумата от 329,91лв., представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2014г., сумата от 204,91лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2014г.,  сумата от 409,81лв., представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2014г., сумата от 325,12лв., представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2015г.,  сумата от 134,26лв., представляваща трудово възнаграждение за месец март 2015г.; сумата от 661,86лв. представляващи неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, и сумата от 154,24лв. представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Съдът е приел така направеното изменение на исковете.

Предвид заключението на вещото лице и предвид липсата на доказателства от страна на ответника за извършени плащания на претендираните суми, съдът намира, че действително ответникът не е изплатил на ищеца дължимите суми за трудови възнаграждения. От страна на ответника не бяха направени никакви релевантни възражения, подкрепени с доказателства. Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени в изменения размер, който съответства на заключението на вещото лице.

По отношение на иска за обезщетение за неспазено предизвестие, съдът намира същия за основателен с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено без да е спазено едномесечното предизвестие и обезщетението не е изплатено, които обстоятелства не се оспорват от ответника. Искът следва да бъде уважен за размера от 661,86лв. съобразно заключението на вещото лице и изменението на иска, направено от ищеца и прието от съда. Основателен е и искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2015г. в размера, изчислен от вещото лице, а именно - 154,24лв.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-Гълъбово на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на общо 88,80лв., както и заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 178,00лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “Е.” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г.М.”, ул.”К.Л.” №**, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П. , да заплати на К.А.М., ЕГН **********,***, сумата от 329,91лв. /триста двадесет и девет лева и 91 стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2014г., сумата от 204,91лв. /двеста и четири лева и 91 стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2014г.,  сумата от 409,81лв. /четиристотин и девет лева и 81 стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2014г., сумата от 325,12лв. /триста двадесет и пет лева и 12 стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2015г.,  сумата от 134,26лв. /сто тридесет и четири лева и 26 стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за месец март 2015г., сумата от 661,86лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 86 стотинки/ представляващи неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, сумата от 154,24лв. /сто петдесет и четири лева и 24 стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни през 2015г., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда  - 24.03.2017г. до окончателното им изплащане, както сумата от 600,00лв. /шестстотин лева/, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА “Е.” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г.М.”, ул.”К.Л.” №**, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П. , да заплати сумата от общо 266,80лв. /двеста шестдесет и шест лева и 80 стотинки/ за държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: