ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Плевен, 05.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на пети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия Маринска гр.дело №2409/2019г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
Производството по гр.д.№2409/2019г. на
ПлРС, е образувано въз основа на ИМ от Н.Т.Ц. ***ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 174,25лв- главница, съставляваща стойността
на потребена топлинна енергия, за периода 01.11.2013-31.03.2014г., по ИЛ
№8269/11.12.2017г по ч.гр.д.№5672/2016г на ПлРС, поради изтекла погасителна
давност. Твърди се, че по посоченото ч.гр.д.№5672/2016г. на ПлРС, ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 511,90лв- главница, за периода
01.11.2013-30.04.2016г., като ИЛ е издаден на 11.12.2017г. Твърди се, че въз
основа на ИЛ, е образувано изп. дело на 29.03.2019г, за което е получила съобщение от ЧСИ на 03.04.2019г. Твърди се,
че към датата на образуване на изп. дело- 29.03.2019г., е изтекла давността към
м. март. 2014г., за периода 01.11.2013-31.03.2014г. - общо за сумата от
174,25лв. По делото, на ищеца, с определение №2222/27.05.2019г, е предоставена
правна помощ, като е назначен за неин процесуален представител адв. М.К.. В
допълнителни уточняващи молби се посочва, че се твърди изтичане на погасителна
давност, преди издаването на ИЛ и моли съдът да приеме, че се касае за период
на изтекла погасителна давност преди
11.12.2017г.
При така заявеното от фактическа
страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Съобразно
цитираната норма, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Преценката за
наличието на тази факти- като част от обстоятелствената част на ИМ, е част от
преценката за допустимост, а не на основателността на претенцията.
Съдът служебно установи, че въз основа
на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№5672/2016г на ПлРС, по
което е издадена заповед за изпълнение №3662/27.07.2016г., въз основа на която
длъжникът Н.Т. Ц., е осъдена да заплати
на кредитора ТЕЦ- ПЛЕВЕН ЕАД, сумата от
2404,98лв. главница, за периода 01.06.2004-30.04.2016г. и сумата от 1587,76лв-
лихва за забава, за периода 03.08.2004-19.07.2016г., както и направените
разноски. Вземането по издадената заповед за изпълнение е била предмет на гр.д.
№ 7619/2016г на ПлРС, по което с влязло в сила решение, е признато за
установено в отношенията между страните, че Н.Ц. дължи сумата от 511,90лв.-
главница, за периода 01.11.2013-30.04.2016г и сумата от 75,55лв.- лихва за
забава. Решението е влязло в сила на 13.11.2017г. и на 11.12.2017г е издаден
ИЛ, по който е образувано изп. дело №20199050400236 по описа на ЧСИ П. Петков,
с район на действие ОС-Плевен.
В случая, с ИМ и в допълнителните уточняващи
молби се твърди, че вземането на ответника, за периода 01.11.2013-31.03.2014г.
- общо за сумата от 174,25лв. –главница, е погасено по давност, започнала за
тече от началната дата на вземането- 01.11.2013г., изчислена спрямо датата на
образуване на изпълнителното производство през м. март. 2019г., като изрично се
посочва, че давността е текла преди
датата на издаване на ИЛ по ч.гр.д.№5672/2016г на ПлРС. В случая, по делото, от
страна на ищеца няма твърдения, за период на погасителна давност, започнал да
тече след издаването на ИЛ-11.12.2017г.
Поради изложеното, съдът намира, че в
случая предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, не се основава
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, следва производството по делото, да
бъде прекратено, поради недопустимост на предявеният иск, а ИМ – върната на ищеца
.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На
основание чл.130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2409/2019г. по описа на ПлРС, като поради НЕДОПУСТИМОСТ
на предявеният от Н. Т.Ц., ЕГН **********,***,
против „***, иск с правно основание
чл.439, ал.2 от ГПК, и ВРЪЩА ИМ на ищеца.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението до ищеца, пред ПлОС. Копие от
определението да се връчи и на адв. М. К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: